САЩ в продължение на десетилетия рушат мира и международната сигурност, но както и преди прехвърлят вината за всичко на Русия, пише Иво Шебестик в чешкото онлайн списание Argument.

„Фактът, че бесните русофоби, подкрепени от ядро родни примитиви, се нахвърлят на Русия дори заради световното първенство по хокей (да не говорим за годишнината от освобождението на страната от нацистите), отговаря на общото естество на фанатизма и за съжаление, съвсем не е ново явление даже в съвременната чешка история”, подчертава авторът. Според Шебестик сегашната готовност на някои „да поддържат световния конфликт по всякакви причини” много напомня на не толкова славното минало в навечерието на Втората световна война.

Проблемът е в това, че да се води добре аргументирана дискусия по същество със съвременните чешки русофоби няма никакъв смисъл, пояснява статията: „Може да се дискутира само с този, който е готов да взема под внимание различни аргументи, затова дискусията с примитиви и фанатици е невъзможна. Също толкова безсмислено е да си губиш времето с онези, които организират антируската истерия и съзнателно поддържат опасни тенденции на Запад... Здравият разум е много надежден защитник срещу глупостта, която наводнява обществото. Но разумът не е вездесъщ и ще ни се наложи да се съобразим с това, че нацисткият министър на пропагандата Гьобелс, за съжаление, е бил майстор на своя занаят. В съвременното общество и до днес продължава да живее „заветът на Гьобелс”, че многократно повторената дезинформация става истина за всички, които не могат да проверят информацията самостоятелно, констатира Argument. Това се отнася и за обвиненията, с които засипват Русия.

Ако анализираме конкретните факти, би станало очевидно, че през последните 30 години в света се разразиха множество конфликти и главната роля в огромното мнозинство от тях изиграха военнопромишленият комплекс (ВПК) на западните страни и западните транснационални корпорации, посочва статията. Тези заинтересовани кръгове, организации и институции са представени главно в правителствата на Съединените щати, Великобритания, Франция и понякога Германия, а средствата за своята агресивна дейност те набират от данъците, налагани върху собственото им население, което изобщо не се интересува от войнствените им цели, пише Argument.

„Съединените щати (заедно със съюзниците си или без тях) постепенно обкръжават Русия. Успоредно с това се опитват да разширят границите на враждебния към Русия военен пакт, като се приближат колкото е възможно повече до Москва. Тя реагира сдържано на тези нападки и провокации, като се ограничава само с най-необходимите мерки. Въпреки това русофобите наричат „агресор” именно защитаващата се Русия”, отбелязва Шебестик.

При това руският военен бюджет не достига и една тринадесета от американския и тази огромна разлика косвено, но напълно ясно доказва, че за САЩ въоръжаването е самоцел, обусловена от интересите на военнопромишления комплекс, който се стреми към максимална печалба, се казва в статията. Затова цялата политика на САЩ, независимо кой се намира в Белия дом, е подчинена на необходимостта да се провокират конфликти, да се води борба със „заплахите за мира и сигурността”, да се поддържа на повърхността „лигата на държавите паразити”, осигуряващи оправдание за въоръжаването, и да се държи в състояние на готовност ислямският тероризъм, подчертава Argument: „Несъмнено става дума за заплаха, съпоставима с нацизма, макар и тя да се различава по форма, да се опира на друга идеология и да обосновава своето съществуване с други причини. Въпреки това този процес може в крайна сметка да надмине нацизма по своите последствия.

Всички тези реални факти обаче изобщо не пречат на антируските „активисти” и съответстващите им „мозъчни центрове” да обвиняват Русия в неистов стремеж към въоръжаване, отбелязва авторът. Именно Съединените щати през последните години унищожиха Ирак, Либия, Афганистан и се опитаха да разрушат Сирия, искаха да постигнат същите резултати и в Египет и Тунис на вълната на „Aрабската пролет”, а с помощта на „Оранжевата революция” изостриха ситуацията в Украйна. Независимо от това пристрастната им пропаганда нарича руснаците „агресори, пише Argument.

Съединените щати позволиха на ислямския радикализъм да процъфтява на територията на бивша Югославия и даже му предоставиха негова собствена територия в Косово, ощетявайки Сърбия. Освен това САЩ носят голяма част от отговорността за мигрантската криза, която се разрази през 2014 г. и не приключва и досега, косвено провокирайки ескалация на тероризма в Европа и ръст на насилието срещу самите европейци, се казва в статията. Неотдавна американците едностранно излязоха от договора с Иран, като по този начин отново потъпкаха международното право (както беше и в случая с Югославия, която САЩ бомбардираха, без да имат мандат от ООН, и в Сирия, която също нападнаха без санкция от Съвета за сигурност). Русофобите обаче отново насочват цялата си омраза изключително към Русия, подчертава Argument.

Транснационалните корпорации, гигантските западни нефтени компании и ВПК на Запада се стремят да сломят руската независимост с помощта на икономическия и военен потенциал на САЩ и другите западни страни и по този начин да получат неограничавана от нищо власт над ресурсите и населението на планетата. В очите на русофобските активисти и подкрепящите ги „куизлинги” (колаборационисти) обаче именно руснаците уж „търсят пътя към завладяването на планетата”, отбелязва авторът. При това САЩ и Великобритания нагло лъжат, за да не повярва светът на Русия, се казва в статията: „Именно Съединените щати в стремежа си да отрежат Русия от бившите съветски републики в Кавказ инициираха и финансираха грузинската война срещу Русия и поддържаха лудия грузински президент, който впоследствие многократно се посрамваше, с каквото и да се захване. Русия, естествено, се намеси и моментално спечели войната. И тогава чешките „куизлинги” отново се нахвърлиха върху руснаците, а не върху истинските виновници!”.

Американците планираха да направят Крим своя военна база със съдействието на украинските „куизлинги” и активистите на „Майдана” и да я използват срещу Русия. Можеше да се очаква, че руснаците ще се намесят, за да не го допуснат, което стана нов повод Западът яростно да атакува Русия, като обвини Путин в „агресия”, констатира Argument. След това Великобритания „по най-глупавия начин измисли скандала около Скрипал, а чешките русофоби незабавно изгониха толкова много руски дипломати, колкото дори не се изискваше от тях, васалите”, отбелязва се в статията: „Човешката глупост изглежда е безгранична! И това може да продължи още много дълго. В делото „Новичок” така и не се появиха доказателства, то не беше разплетено и мина на втори план. Но чешките русофоби отново го извадиха на повърхността, като изляха тонове помия върху президента Милош Земан”.

Вероятно бихме могли да махнем с ръка при вида на цялото това „антируско безумие”, ако то не напомняше толкова силно на времената в навечерието на Втората световна война, когато „чешките куизлинги” с готовност служеха на друга чужда държава, замислила разрушителен световен конфликт, пише Argument: „Докато отрядите на Конрад Хенлайн тероризираха чешките погранични области и не приемаха великодушните отстъпки на чехословашките власти, фашисткото движение растеше и процъфтяваше под носа на демократичното правителство”. Според автора сегашните „антируски активисти” застават на страната на тези, които „не уважават правото, закона, демокрацията, гражданите, въобще никого и нищо”, и по този начин до болка приличат на онези, които подкрепяха разпространението на нацизма и фашизма в страната по време на трагичния военен период: „Тази очевидна прилика с чешките фашисти от 30-те години на миналия век би трябвало да бъде предупредителен сигнал за съвременното чешко общество”.

Не може да не признаем, че напоследък етикетът „фашист” с готовност се залепва на всеки, който по някаква причина не е удобен на останалите, и много често това е пълна глупост, да не говорим за подмяната на „расово мотивирания” нацизъм, се казва в статията. В случая с Украйна обаче именно американската подкрепа за антируските сили позволи да се съживят някои от атрибутите на „жестокото движение, което явно наподобява нацизма и фашизма”, предупреждава авторът: „Като цяло може да се каже, че тези, които днес поддържат конфронтацията в света, заплашваща да прерасне в унищожителна война, също са близки до нацизма и фашизма. Обединява ги преди всичко желанието да постигнат завоевателните си цели при всякакви обстоятелства и независимо от последствията от упражненото насилие”.

Заграбване на природните богатства на цялата планета, завладяване на икономиката й, унищожаване на всички противници и конкуренти с цената на кръвопролития и всякакви материални загуби, превръщането на хората в евтина работна ръка и в политически пасивни, смирени, безправни, оглупели потребители, чиято култура постепенно ще навлиза в упадък, а нивото на образованието ще пада – това са целите, които може да се смятат за общи за „активистите” и за нацистка Германия, се отбелязва в статията. Фактически става дума за съвременна форма на „меко” робство, а всички желаещи да паднат под него могат смело да станат „антируски активисти” и да продължат своята постоянна война срещу цивилизацията, заключава Argument.

Източник: EurAsia Daily

Превод: Свилен Георгиев