Наскоро гръмки заглавия връхлетяха новините. Washington Post информира, че президента Тръмп е решил да прекрати секретната програма на ЦРУ за обучение и въоръжaване на „умерени” сирийски бунтовници, сражаващи се срещу правителството на Асад. Това казват щатски държавни служители. Програмата бе одобрена от предшественика на Тръмп през 2013 г. Решението на президента е описвано от медиите като голяма отстъпка в полза на Русия. „Това е важно решение”, цитират Washington Post ненаименуван държавен служител, съгласил се да обсъди секретната програма, под условие за анонимност. „Путин спечели в Сирия.” Нед Прайс, който е бивш служител на ЦРУ, служил като старши директор на „Съвета по национална сигурност” при президента Барак Обама, мисли че „Белият дом изглежда удовлетворен да се покланя до земята на Москва, на всякакви фронтове - включително и Сирия.” Републиканският сенатор Линдзи Греъм, написа в Twitter: „Ако е вярно, надявам се да не е, това ще означава тотална капитулация пред Асад, Русия и Иран.”

Но наистина ли това е отстъпка или е голяма промяна във водената до сега политика? На пръв поглед плановете за свалянето на Асад са изоставени. Остават само въздушните удари срещу бойци на Ислямска държава (ИД) и програмата на министерството на отбраната за обучение и въоръжаване, която подпомага Сирийските Демократични Сили (СДС), съставени предимно от кюрди. Със зоните за деескалация на напреждението, чието действие влиза в сила, САЩ постепенно намаляват своето участие в сирийският конфликт. Но малко по-задълбочен поглед в ситуацията води до съвсем различни заключения.

Преустановяването на програмата на ЦРУ е много шум за нищо, тъй като тя не беше ефективна. А в същото време програмата на Пентагона е все още напълно активна. Щатите не съкращават своята ангажираност. Напротив, постепенно увеличават военното си присъствие в Сирия, а също и в Ирак.

Турската „Анадолска агенция”, публикува доклад на 17 юли, който в детайли описва местоположението на военните бази и в някои случаи дори броя на специалните части, опериращи там. В доклада се описват две летища и осем военни аванпостове в Кобани, Манбидж и Румейлан, както и в няколко други града, които се използват за оказване на подкрепа спрямо Кюрдската демократична партия (КДП) и нейното въоръжено крило, Отряд за защита на кюрдския народ (ОКН). Един пост в града Айн Исса намиращ се в северна област на Ар-Ракка, помещава около 200 щатски военни и контингент на френските специални части, наброяващ 75 души.

Произведените в САЩ бронирани машини, включително MRAP, M-ATVs и свръх бронирани булдозери, наскоро подсилиха военните части, опериращи в областта на град Камишли, намиращ се в североизточната част на Сирия в близост до турската граница. Бронетранспортьори „Гардиън” и бронирани Хъмвита също са част от подкрепата, оказана на Сирийските демократични сили от Коалицията (водена от САЩ) и съгласно изисканите средства от Департамента на отбрана за фискалната 2018 г., насочени към програмата за обучение и въоръжение на сирийските съюзнически сили, бронирани булдозери и тежка техника също са предвидени в подкрепа на „доверените” сирийски групировки, според доклад на Military Times.

Източникът посочва, че военните M-ATVs и MRAPs обаче, не са част от „пакета”, който е продаден на Сирийските Демократични Сили. Нито т.нар. CROWs (Common remotely operated weapon station), които са прикрепени върху военните атв-та влизат в него. Американската тежка военна техника, навлизаща в Сирия, илюстрира засилването на щатското военно присъствие в региона като цяло и най-вече в Сирия.

Миналия месец американски артилерийски системи (HIMARS) бяха дислоцирани във военната база до Ат-Танф в югоизточната част на страната. Локацията е също и един от трите официални пункта на Сирийско-Иракската граница. Ракетни системи HIMARS вече са разгърнати и в северната част на Сирия.

Американски, британски и йордански войски, снабдени с танкове и хеликоптери, са разположени по ивицата на региона отвъд граничните южни провинции на Сирия, Дераа и Суайда. Разпростирането на войските започва от селския район на Тел Шихаб, намиращ се само на няколкостотин метра от йорданската граница, до граничния пункт ал-Насиб и стигащо до селото Хирбет-Авад. За присъствие на военни части е било съобщено също в близост до йорданския град Ер-Рамта, намиращ се в северозападната част на арабската страна, в непосредствена близост със сирийската граница. В този регион няма бойци на Ислямска държава, съответно мисията на разположените контингенти е да държат далеч правителствените и проирански сили. 

Според доклад на Associated Press, публикуван през месец март, САЩ са похарчили над 11.5 милиарда долара за военната си интервенция в Сирия. Няколкостотин войници от спец частите на Америка са били изпратени в страната, под претекста, че тренират бойци на кюрдската милиция.

Всъщност американският военен персонал не би трябвало изобщо да се намира на сирийска земя. Резолюцията за военните правомощия от 1973 г. позволява на президента да действа едностранно при  „национална извънредна ситуация породена от атака срещу Съединените американски щати, нейните територии или владения или въоръжените й сили.” Сирийската държава не е атакувала САЩ. „Разрешението за употреба на военна сила” от 2001 г. не дава правомощия за навлизане в Сирия, която няма общо с терористичният акт от 11 септември 2001. Сирийското правителство може да бъде илюстрирано като група злонамерени хора, извършващи неправомерни действия в собствената си страна, но уставът на ООН изрично забранява употребата на военна сила с цел възмездие, репресивна мярка или наказание.

Президентската администрация оказва натиск върху Конгреса за предоставяне на пълномощие за изграждането на нови „временни” военни бази в Ирак и Сирия. Това гласи изявление по провежданата политика на администрацията. Държавният глава иска Конгресът да разшири целевият обсег на вече съществуващите съоръжения, изпълняващи функциите по „поправка и реновация”, добавяйки към статута им „временни междинни стационарни съоръжения, пунктове за доставка на боеприпаси и командни зони, снабдени с адекватна военна защита.”

Генерал-лейтенант Стивън Таунсенд, който в момента е командващ на Комбинираната съвместна оперативна група – операция „Вродена решителност” (водената от САЩ интернационална коалиция срещу ИД) и XVIII въздушно-десантен корпус, казва че кампанията срещу ИД се очаква да се разпростре до речната долина на Ефрат, след като иракските сили си върнаха Мосул. Генералът отбелязва, че продължаващото присъствие на американски войски в региона най-вероятно ще включва и употребата на временни бази, използвани само за специални цели, по подобие на вече предложените от администрацията, но най-вече ще се уповават на вече съществуващи такива. Малко по малко, птицата се загнездва в Сирия.

Министър председателят на Ирак, Хайдер ал Абади води разговори с администрацията на Тръмп за задържане на американските войски в страната, след като офанзивата срещу ИД в Ирак е приключила окончателно. И двете страни постигат консенсус по виждането си, че военното присъствие в по-дългосрочен план е необходимост. САЩ разполагат с около 7000 военни в Ирак.

Както се вижда, има множество показатели, сочещи, че Америка увеличава военната си подготовка в региона. Една от задачите е подготовката за евентуален конфликт с Иран. Друга цел е да засили преговорната позиция по отношение на зоните за де-ескалация в Сирия и преговорите за овладяването на кризата, провеждани в Женева. Всеки един сценарий може да бъде искрата, която да запали огъня.

Русия и САЩ могат да оставят различията си настрана и да дадат старт на двустранни, конфиденциални преговори относно Сирия. Отворена и честна дискусия, защитена от каквито й да е „изтичания” към медиите, би допринесла за предотвратяването на най-лошия сценарий. Москва може да работи в качеството си на медиатор между групата от Астана и международната коалицията водена от САЩ. Едно последващо взаимно съгласие може да бъде предадено на други релевантни страни за обсъждане и одобрение. Но отказът за връщането на руските дипломатически обекти показва, че САЩ не са готови за провеждане на диалог. Изглежда че Вашингтон предпочита да балансира на ръба на войната в региона, използвайки тази позицията за засилване на влиянието си и развитие на ситуацията по начин, удобен за Щатите.

Източник: Strategic Culture

Автор: Алекс Горка

Превод: Даниел Миладинов