Първият предизборен дебат между Тръмп и Байдън впечатли зрителите с грубостта между двамата кандидати, размяната на обиди и с реалното отсъствие на разговор за политика. Байдън се тросна на Тръмп да млъкне и заяви, че е лъжец, клоун и кучето на Путин. От своя страна Тръмп за пореден път се усъмни в умствените способности на Байдън, разплете го за далаверите на сина му, който е наркозависим, освободен е от Военноморските сили, и е намерил работа единствено заради баща си. Тръмп счита, че Байдън дължи обяснение за милионите, които синът му Хънтър е взел от руснаците. „Няма нищо умно в теб, Джо. За 47 години не си направил нищо“, каза Тръмп и посочи, че Байдън е имал доста ниски оценки при обучението си. Фактите сочат, че Байдън се е дипломирал 76-ти по успех от 85 души.

Такъв градус на обидите американците не са виждали. Те се чудеха дали Байдън е под влиянието на коктейл от енергийни напитки, тъй като обикновено се обърква в кой щат се намира и кой е наоколо. Оценките за дебата са също толкова абсурдни. Приближените медии до Демократическата партия веднага представиха графики за високата подкрепа на Байдън и лошото представяне на Тръмп. Истината е, че Тръмп беше енергичен и жив, а Байдън – доста блед и немощен, със затруднени жестове и по старчески забавена концентрация.

През последните години политиката в САЩ достигна крайна поляризация, а борбата за власт отключи форма на гражданска война, прикрита зад културно-исторически аргументи и антирасизъм. Всъщност, провокирането на вълни от градско насилие, палежи, грабежи и анархистки изстъпления беше замислено, за да реши изхода от предстоящите президентски избори. Събиране на предимство чрез криза. Още от самото му избиране демократите атакуваха Тръмп с възможно най-тежкото обвинение - че превръща политиката в расов конфликт. A убитият от полицаите Джордж Флойд се оказа пусков механизъм за предизборни бунтове. Ако гледаме на това събитие през оптиката на службите за сигурност, ще ни изглежда като класическо оперативно мероприятие.

За известно време антирасистките размирици шокираха рейтинга на Тръмп, но той успя да обърне ситуацията в своя полза. „Радикалните леви – казва Тръмп – се опитват да унищожат нашето наследство и да го заменят с репресивен режим. Те оскверняват паметници и премахват инакомислещите. Тези хора мразят нашата страна“. Разбира се Тръмп е много по-добър в драматургията и емоционалната игра от Джо Байдън. Антирасистките бунтове и системната ангажираност с малцинствата избутват политическия образ на американските демократи още по-вляво, което може да отблъсне част от традиционния електорат на Демократическата партия. Това дава възможност на Тръмп да привлече колебаещия се център, тъй като разумът по презумпция отхвърля анархията и радикализацията на политическия живот.

Ударите с най-много щети за Тръмп са свързани с коронавируса. Байдън се обърна към американските зрители и ги попита риторично колко от тях имат по един празен стол в кухнята си, заради това, че са загубили близък. САЩ имат 4% от населението на света, а 20% от смъртността в световен мащаб. По тази тема Тръмп няма коз. Спомена, че свинският грип също е бил истинско бедствие. И каза, че ако управляваха демократите, хората, починали от Ковид, са щели да бъдат милиони, а не хиляди. Коронавирусът всъщност е надежда за Демократическата партия. Епидемията се използва за насърчаване на избирателите да гласуват по пощата от уж съображения за сигурност, но Тръмп се опасява, че в щатите, контролирани от демократите, вотът с бюлетините ще бъде манипулиран в полза на Байдън.

Американските демократи отдавна са си присвоили правото да създават медийни митове, използвайки мрежата си от приближени медии (като CNN, Washington Post, New York Times, социалните мрежи и др.), които доскоро безалтернативно формираха световното обществено мнение. През последните десет-петнайсет години Демократическата партия отново конструира мита за опасността от Русия. Провалът на комунистическия разказ беше представен като начало на следващата, още по-голяма опасност – путинова Русия. Врагът консолидира. Затова демократите грубо набутаха Тръмп във фикцията, че Москва стои зад него. Достатъчно е, че Тръмп не изповядва параноична русофобия и говори за нормалитет в отношенията с Русия, за да се минира политиката на Тръмп като „руско вмешателство“. Така, с изфабрикувани митове, се управлява вниманието на избирателите и се колонизира пространството за размисъл.

В крайна сметка и натрапчивият фейк за руска следа в американските избори изчерпа възможността да събужда електоралните страсти. Но ето, че съдбата организира нова точка за конфликтни емоции. На 19 септември почина съдията от Върховния съд Рут Гинзбърг, емблема на неолиберализма. На нейно място Тръмп номинира проф. Ейми Кони Барет, която е строг консерватор. Така във Върховния съд републикаците ще имат пълно мнозинство – 6 от девет съдии, с което ще могат да влияят на важни въпроси от политическия живот, включително дори на резултатите от изборите, ако има спорни моменти. Тази ситуация предизвика истински ужас в неолибералните сърца. А това за Тръмп е още една възможност да вдъхне увереност на своите почитатели.

Когато говорим за граждански свободи, трябва да знаем, че основната форма на несвобода е политическото невежество. Да направиш правилен политически избор, означава да натрупаш критичен обем съждения, произведени от това, което се случва наоколо. Битката е за умовете, страстите и убежденията на хората. Тръмп категорично отхвърля идеологията на глобализма, неолибералния фанатизъм и ролята на САЩ като „световен полицай“. Светът само за момент беше еднополюсен. Този момент отмина, Америка трябва спокойно да приеме този факт и да преформатира интервенционистката си външна политика. Затова от изхода на предстоящите избори зависи не само бъдещето на Америка, но и бъдещето на Европа и България.

Източник: БНР, предаването "Политически некоректно" с Петър Волгин