На 1 март 2018 г. руският президент Владимир Путин декларира, че Москва разполага с оръжия, които възстановяват стратегическия баланс между САЩ и Русия, нарушен след краха на Съветския съюз. Възползвайки се от слабата ситуация, в която изпада руската държава през 90-те години, Вашингтон разработи съвременни системи за противоракетна отбрана и нови настъпателни въоръжения и ги разположи по руските граници. С годините модернизираното американско оръжие все по-сериозно застрашава гаранта за ядреното възпиране – руските стратегически ядрени сили. Така Москва попада в сложно положение, което с напредването на американските войски позволява с Русия да се говори от позицията на силата. Едно от новите оръжия на Владимир Путин – ракетният комплекс „Сармат”, е способно да възстанови нарушения баланс. Неговите уникални характеристики го превръщат в революционна технология, която с лекота зачерква десетилетните усилия на САЩ за създаване на скъп противоракетен щит. „Сармат” преодолява не просто всички известни системи за противоракетна отбрана, но и потенциалните нови разработки. Как става това?

РС-28 „Сармат” (по класификация на НАТО: Satan-2) е тежък тристепенен ракетен комплекс от пето поколение с шахтово базиране. Основната задача, която трябва да реши ракетата, е да преодолее системите за противоракетна отбрана и да достигне до територията на противника така, че да нанесе ответен удар на потенциална агресия. По този начин „Сармат” трябва да се превърне в мощен сдържащ фактор.

Първият проблем, с който се сблъскват конструкторите, е огромната маса на ракетата, носеща няколко хиляди килотона ядрен заряд. На теория тежки ракети от този тип са най-лесната жертва за системите за ПРО. За разлика от тях, междуконтиненталните ракети с твърдо гориво са далеч по-леки от течногоривна система като „Сармат”. Това им позволява да бъдат разположени на само в шахти, но и върху мобилни установки. Леките ракети от типа на РС-24 „Ярс” имат много по-кратък период на ускорение. Така те много по-трудно се прехващат от противоракетните системи. Едва след приключване на ускорението на една ракета се отделят бойният блок и лъжливите балистични мишени, предназначени за залъгване на противниковите противоракети. По този начин тромавите течногоривни ракети са лесна цел в своя дълъг ускорителен участък. Освен това тези системи имат по-продължителен период за изстрелване, който при по-старите образци достига 15 минути, а при най-съвременните руски оръжия – малко над 1 минута. Междуконтиненталнa балистичнa ракетa, изстреляна от полигоните в САЩ, достига до целите в Русия за 20 минути, а тази от подводниците край руските граници – за 10 минути. Така огромните течногоривни модули могат да бъдат неутрализирани още на земята.

Привържениците на тежката ракета обаче настояват на своето. Новата разработка има по-голям полезен товар, увеличена далекобойност и възможност за носене на повече квазитежки лъжливи цели, с което става по-ефективна в завършващия участък на полета. Освен това при „Сармат” времето за старт е едва 30 секунди. Проблемът с бавното ускорение е решен чрез по-мощни двигатели РД-264 – модернизирана версия на доказания руски ракетен двигател. „Сармат” има по-кратък участък на ускорение, което затруднява работата на противоракетните системи. Не това обаче е пробивната технология „Сармат”. РС-28 са недосегаеми за ПРО поради своята суборбитална траектория и революционния управляем боен блок при хиперзвукова скорост.

Една от ключовите характеристики на „Сармат” е възможността за нанасяне на удар по суборбитална траектория – включително през Южния полюс, където няма никакви разгърнати системи за противоракетна отбрана. До 1 март 2018 г. константата във военното планиране на САЩ е потенциално ракетно нападение по най-краткия маршрут – през Северния полюс или през Атлантика. След тази дата всичко се променя. „Сармат” може да атакува обекти на територията на САЩ по множество траектории, а не от там, където е обичайният маршрут на полета и където са разположени батареи от противоракетната система на Америка. Принципът на работа е прост. На практика е възможно чрез космическа ракета да бъде нанесен ядрен удар от околоземна орбита. Това обаче е забранено от подписания през 1967 г. Договор за космоса. Вместо това руските конструктори са направили възможно ракетите „Сармат” да летят по суборбитална траектория – при малко по-ниска скорост от първа космическа, но над земната атмосфера. Така в завършващата част на полета бойният блок навлиза в атмосферата много по-далеч от всяка обичайна междуконтинентална балистична ракета. Бойната глава се врязва в плътните слоеве въздух с такава скорост, че за противоракетните системи е много трудно да я прехванат.

Истинската революция в ракетостроенето обаче е друга. Москва е създала управляем боен блок, който може да маневрира при хиперзвукова скорост, достигаща 15 пъти по-голяма скорост от тази на звука. Не просто всяка съвременна противоракетна система става безполезна, но дори перспективните разработки вече не са ефективни. Днешните противоракетни съоръжения работят на принципа на точна математическа калкулация. В момента, в който руската балистична ракета е изстреляна, американските радари и спътници в околоземната орбита за броени секунди засичат нейното местоположение, скорост, ускорение и траектория. Мощни компютри автоматично обработват информацията и пресмятат потенциалната точка, в която тя може да бъде свалена, след което от батареята се изстрелва противоракета. Скоростта на противоракетата е значително по-голяма от тази на балистичната ракета, поради което тя я застига и унищожава. Всички калкулации са правят на базата на един константен принцип – че противниковата ракета се движи по балистична траектория – т.е. че не маневрира. С разработването на управляем боен блок всичко се обръща с главата надолу. На теория американските системи могат отново да пресметнат новата траектория и новата точка на съприкосновение със слаломиращата ракета, но в близките десетилетия по всяка вероятност няма да бъде създадена противоракета, която да маневрира при такива скорости в плътната атмосфера. Думите на Владимир Путин не са празни приказки, което се признава и на запад. Влиятелни мозъчни тръстове като британската аналитична група Jane’s потвърждават, че Русия е провела четири успешни теста на управляемия боен блок с код Ю-71 и със сигурност разполага с подобен хиперзвуков компонент за ракетите „Сармат”.

По информация на руския вестник „Известия” модулът лети със средна скорост от порядъка на 6 километра в секунда и може да достигне до територията на САЩ за по-малко от 20 минути. При влизане в атмосферата извършва маневри за преодоляване на противоракетната отбрана. Може би единственият вариант за Вашингтон да се бори със „Сармат” е изграждане на глобална околоземна противоракетна отбрана, но пари за подобно начинание САЩ нямат.

Всичко това далеч не означава, че Русия е получила стратегически превес и се готви да унищожи Америка. Москва просто неутрализира заплахата от американските оръжия по своите граници и дори си осигурява леко преимущество. Стратегическият баланс между САЩ и Русия е възстановен. Според американските експерти от аналитичното списание National Interest възможностите на новото руско оръжие не играят решаваща роля за решителна промяна на военностратегическия баланс в руска полза. Според анализаторите американската противоракетна отбрана и досега не е с доказана ефективност срещу по-старите руски образци междуконтинентални балистични ракети. С други думи – и сега Москва може да преодолее американската ПРО. Съединените щати по всяка вероятност няма да могат да спрат руските бомби, но разполагат с надеждни системи за ракетно предупреждение, което означава, че не могат да бъдат изненадани с внезапен удар, който да унищожи военнополитическото ръководство и целия американския ядрен потенциал. За Русия ракетите „Сармат” представляват предупреждение към САЩ: „Внимавайте!” Въоръжаването с подобни ракети с шахтово базиране означава, че Москва отхвърля възможността за локален ядрен конфликт. „Сармат” представляват страховит сдържащ фактор. В случай, че руската Система за предупреждение за ракетно нападение, състояща се от радарните системи 77Я6 „Воронеж” и разузнавателните спътници клас „Око-1”, засече масирана ракетна атака се презюмира, че обект на агресията са мощните системи с шахтово базиране, които не са мобилни и са най-лесна мишена. Поради това руското военно планиране предвижда моментално изстрелване на тези модули срещу набелязаните цели. Така всяко масирано ракетно нападение срещу Русия неизменно прераства в глобална ядрена война с използването на стотици бойни блокове. За да снижат тази опасност Съединените щати в едностранен порядък се отказаха от използването на разделяща се бойна глава с блокове за индивидуално насочване. Възможно е в бъдеще Вашингтон дори да се откаже от своите ракети с шахтово базиране и да се съсредоточи върху мобилните установки, бомбардировачите от ново поколение и атомните подводници, които не могат да са цели на „Сармат”.

Освен като безценен коз в доктрината за ядрено сдържане, новите руски ракетни технологии в близките години по всяка вероятност ще предизвикат революция и в конвенционалното въоръжение. С последните иновации Москва е способна да създаде по-добра система за нанасяне на внезапен глобален удар по всяка точка на земното кълбо от американската – при това без разгръщане на бази по целия свят, както е в концепция Prompt Global Strike. За разлика от действащата руска тежка ракета Р-36 „Воевода”, маневриращият хиперзвуков блок на „Сармат” Ю-71 има кръгово вероятно отклонение не 250 метра, а едва 10 метра. Кинетичната енергия на бойната глава е толкова голяма, а взривът при точно попадение толкова могъщ, че няма нужда от атомна бомба за унищожаването на стратегически военни обекти и инфраструктура. С тази технология Москва може да изпепелява терористични цели по целия свят без да изпраща авиация или кораби с ракети „Калибър”.

В близко бъдеще руската армия е способна да се сдобие с изцяло ново поколение противокорабни ракети, които правят гръбнака на американските въоръжение сили – флота, много лесна мишена. Хиперзвуковият боен блок практически е невъзможно да бъде свален от противоракетните системи в плътната атмосфера. Способността на бойния блок да маневрира и коригира маршрута си позволява без проблем да бъдат неутрализирани крупни морски групировки и дори самолетоносачи.

Изпитанията на новата междуконтинентална ракета „Сармат” завършиха успешно и модулите поетапно постъпват на въоръжение. В момента на космодрума в Плесецк се провеждат финалните тестове. Очакванията на военните са в края на 2019 – началото на 2020 г. „Сармат” да започнат да заменят ракетите „Воевода”. Първият такъв модул ще бъде разположен на полигона в Оренбургска област.