Никола Саркози използва класическия микс от модерни и традиционни медии, за да обяви връщането си в голямата политика. На 19 септември той пише на страницата си във Фейсбук, че след дълъг размисъл е решил на предложи на френския народ нов политически избор.  Саркози уточнява, че през ноември тази година ще се бори за председателския пост на дясната партия Съюз за народно движение/СНД/. Не споменава нищо за това дали ще участва на президентските избори през 2017 г., но всички са убедени, че именно това е крайната му цел. Веднага след това Никола Саркози дава интервю за вестник Journal Du Dimanche, където казва, че е имал достатъчно време след загубата през 2012 г, за да осмисли случилото се и че сега е нов човек. Саркози уточнява, че засега няма да говори за това дали ще се кандидатира на президентските избори. Макар да твърди, че е станал нов човек, Сарко проявява така познатото на публиката от годините на президентския му мандат самочувствие. „Хората, които проследиха съобщението ми във Фейсбук, са два пъти повече от тези, които са следили пресконференцията на Франсоа Оланд, казва той в интервюто, а само за един ден имам повече ФБ приятели отколкото Франсоа Фийон и Ален Жюпе /другите двама кандидати за председателския пост на СНД – б.а/ взети заедно. Прочетох, че една трета от французите се интересуват от моето завръщане. Това са 20 милиона души. Колко души ще съберат Оланд, Жюпе или Фийон в подобна ситуация?“

Третата заключителна част от обявата на Никола Саркози за връщането му в политиката е миналата неделя, когато френската обществена телевизия France 2 отдели 45 м. от праймтайма си за интервю с него. Тези зрители, които са очаквали да видят един променен, по-мъдър и не толкова конфронтационен политик, са останали разочаровани. Саркози използва по-голямата част от времето, за да припомня постиженията си като президент и да напада настоящото социалистическо управление. Той заявява, че се връща в политика не поради някакви лични амбиции,  а заради провала на правителството на Франсоа Оланд. “ Няма да го окарикатурявам, казва Саркози за наследника си на президентския пост, защото и без това в нашата страна има твърде много напрежение. Неговите действия говорят сами за себе си. За две години той унищожи всичко направено от нас, само защото е наше дело. Но не искам да се карам с г-н Оланд. Той мисли лоши неща за мен, аз не мисля вищо за него.“

Саркози отново не коментира дали ще се кандидатира на президентските избори, подчертавайки, че целта му е да спечели лидерския пост на СНД, да вдъхне нов живот на партията, като започне с промяната на името й. Социологическо проучване, направено  преди телевизионната му изява, показва, че шестима от десет французи не одобряват връщането му в политиката. Подобни изследвания едва ли ще разколебаят Никола Саркози, който отново демонстрира добре познатата ни хиперактивност. Това, което може да му попречи обаче, са съдебните разследвания срещу него. В началото на юли тази година той е арестуван и разпитван в продължение на 15 часа по повод подозренията, че по незаконен начин се е опитал да получи информация относно правни процедури срещу него, касаещи разследване на финансирането на предизборната му кампания. Това разследване може да доведе до обвинения в търговия с влияние. Преди време Саркози е обвинен, че се е възползвал от лошото психическо състояние на милиардерката и собственичка на L’Oreal Лилиян Бетанкур, убеждавайки я да дари голяма сума пари за партията му. Тез обвинения по-късно са оттеглени. Други разследвания обаче са свързани с твърденията, че  Сарко е бил финансиран от бившия либийски диктатор Муамар Кадафи.

Привържениците на Никола Саркози са убедени, че проблемите с правосъдието са резултат от козни на политическите му противници, които правят всичко възможно, за да осуетят връщането му в голямата политика. Това подозрение не може да бъде категорично  отречено, както не може да бъде опровергано напълно и подозрението, че именно кръгове около Саркози са поставили капана на Доминик Строс Кан в хотела в Ню Йорк през 2011 г. Като резултат от онзи сексуален скандал тогавашният директор на МВФ и най-вероятен кандидат-президент на социалистите е принуден  да се оттегли от политиката. В онзи момент обкръжението на Саркози смята, че техният лидер има много повече шансове за втори мандат, ако се изправи срещу някой невзрачник като Франсоа Оланд, отколкото ако се конкурира с Доминик Строс Кан. В крайна сметка Никола Саркози губи изборите през 2012 г.  тъкмо от невзрачника и става първият френски президент след Валери Жискар Д’ Естен, който не успява да повтори мандата си. Сега предстои да видим дали Супер-Саксо ще успее да се превърне и в Супер-Феникс.