Бившият президент казва, че ключов въпрос за Франция е „как да защити начина си на живот без да се изолира от света”.

Никола Саркози обяви, че ще се бори за номинация на своята партия за президентските избори във Франция през следващата година. Принадлежащият на дясното крило Саркози беше наречен „хипер-президент” заради френетичния си мандат между 2007 и 2012 г. Сега той не скрива амбициите си да се върне в Елисейския дворец и да отмъсти за поражението, което социалистите на Франсоа Оланд причиниха на партията му през 2012 г.

Напоследък Никола Саркози влезе в новинарските заглавия с крайната си позиция за националната идентичност и мястото на исляма във Франция. Той стартира кампанията си със съобщение в социалните мрежи и линк към първа глава на книгата „Всичко за Франция”, която ще публикува тази седмица: „Следващите 5 години ще бъдат изпълнени с опасности, но също така и с надежда.” Саркози изброява и петте основни предизвикателства, с които според него ще се сблъска Франция. Те включват френската идентичност, възстановяването на загубената конкурентоспособност и подсилване властта на държавата . Най-важната битка за Франция, според Саркози, е „как тя ще защити начина си на живот без да бъде откъсната от останалия свят”.

В борбата си за спечелване на президентската номинация на своята партия, 61-годишният Саркози има намерение да извади на преден план политическа платформа, която отива още по-вдясно от тази през 2012 г., когато искаше да привлече избирателите на Националния фронт. Той настоява да се забранят мюсюлманските забрадки в университетите и публичните пространства, да се ограничат правата за получаване на френско гражданство на деца на родители, които са чужденци, както и да се закрият училищните столови, в които не се готви свинско месо, което означава, че еврейските и мюсюлманските деца няма да имат заместваща храна.

Саркози е осмиван от медиите и за това, което той нарича „тънкости на закона” в борбата срещу тероризма. Той напомня на левите да внимават, тъй като начинът на противодействие срещу заподозрени джихадисти ще бъде близък до този, свързан с Гуантанамо Бей.

За първи път френското дясно и център-дясно провежда открита битка, за да избере своя кандидат за президент. Всеки гражданин, присъстващ в изборните списъци, може да гласува срещу 2 евро, след като подпише декларация, в която заявява, че ще се придържа към „ценностите на дясното и център-дясно”. Това означава, че около три-четири милиона души могат да излязат да гласуват в два кръга на 20 и 27 ноември.

Саркози обаче е само претендент, но не фаворит в надпреварата на десницата . За любимец на Франция и лидер засега е смятан Ален Жюпе, кмет на Бордо, който е бивш министър-председател и външен министър на Саркози.

Жюпе е на 71 години и в дългогодишната си политическа кариера е претърпял солидна трансформация на имиджа си. Преди 20 години той беше най-ненавижданият премиер в съвремието, след като пенсионната му реформа предизвика 2 милиона души да излязат по улиците на протест. Сега той е възприеман по-скоро като спокоен, възрастен и умерен държавник, който клони към структурни реформи за развитието на бизнеса, отколкото като някой, който ще влиза в спорове по въпросите на идентичността.

Саркози смята, че атмосферата на страх и безпокойство във Франция след смъртта на повече от 230 души, жертви на терористични атентати през последните 19 месеца, предполага, че нацията има нужда от човек с авторитет като самия него. Едно от препятствията пред Саркози за спечелването на десните и центристки симпатизанти е неговата непопулярност сред френското население, което все още не харесва конфликтното му поведение и трудно заличимия етикет „президент на богатите”.

Освен това, той трябва да се справи и с негативите около икономическото наследство, което остави като президент – Саркози обеща да възстанови нивото на заетостта и възнагражденията, но остави Франция с много по-висока безработица. Също така трябва да се споменат и съдебните разследвания за партийното финансиране на кампанията му през 2012 г., макар че той отрича там да има нещо нередно.

Източник: The Guardian