Американският президент Барак Обама кацна в Куба, започвайки обиколка с официални срещи по въпроси, които могат да придвижат по-напред американските интереси в Латинска Америка. Обама и кубинският президент Раул Кастро положиха основите на по-нататъшни икономически операции, като се отслабят търговските ограничения с Куба. Разговорите за колумбийския мир и влошаването на икономиката на Венецуела бяха на дневен ред. В крайна сметка, Хавана има влияние, когато става дума за Революционните въоръжени сили на Колумбия и венецуелското правителство.

Като се има предвид огромният медиен интерес към визитата на Обама в Куба, първото посещение на действащ американски президент от 1928 г. насам, малко се говори за това защо малката островна държава има толкова голямо значение за САЩ. Ясно е, че Куба традиционно е от стратегическа важност за сигурността на САЩ.

Вашингтон е загрижен, тъй като Куба е привлекателна най-вече заради своето географско положение. Тя е сравнително голям остров, възседнал проливите на Флорида. Куба може да предприеме военно присъствие, упражнявайки влияние върху морските пътища, влизащи и излизащи от Карибите. В стратегическото мислене на САЩ да се заплашва корабоплаването в Карибско море, всъщност означава да се заплашва американският износ през пристанището на Ню Орлиънс, което от своя страна може да създаде примка около шията на САЩ. Заради това частично Америка е предизвикала Испания по времето на Испано-американската война през 1898 г., страхувайки се, че по-силна Великобритания би могла да стъпи в Куба или с дипломатически, или с военни средства. Островът може да бъде използван като британска база, която да заплашва износа към Луизиана. Подобни опасения от части накараха САЩ да окупират Хаити, за да могат да контролират съседния пролив Мона. Следователно, външната политика на САЩ в края на 19-ти и началото на 20-ти век често е фокусирана върху сигурността на Карибите и Централна Америка, именно за да се предотврати появата на подобни заплахи.

Тези опасения отдавна преминаха в хипотетичната сфера. През 1898 г. Съединените щати шумно са разгромили Испания в Куба, Пуерто Рико, Гуам и Филипините, довеждайки Куба в американската политическа орбита. Този контрол продължи до началото на Кубинската революция. И доведе Фидел Кастро във властта, както и до разполагането в Куба на съветски балистични ракети и оръжия. Това присъствие в Куба е най-близкото чуждо присъствие в най-новата история, което е представлявало директна заплаха за САЩ. Когато Студената война свършва, важността на Куба за Съединените щати отслабва. Без чужда сила, способна да се намеси в Куба по заплашителен начин, през следващите години за САЩ ще бъдат от значение само по-маловажните въпроси, като например да се възстановят търговските отношения.

Технологичният напредък промени и ще продължи да променя стратегическите възгледи на САЩ по отношение на Куба, особено при отдаването под наем на военноморската база в Гуантанамо Бей. САЩ задържа контрола си с дългосрочен наем.  Базата беше основана, когато физическият контрол на такива съоръжения беше нужен, за да проектират САЩ  военноморската си сила, както и за разузнаване на потенциални заплахи към територията на САЩ. Но в момента множеството технологии на САЩ, които им позволяват да виждат по-далеч и да предават информация по-бързо, включително и чрез разузнавателни сателити и самолети, и всякаква разузнавателна друга техника – направиха притежаването на физически активи в Куба малко старомодно. И все пак, базата в никакъв случай няма да се върне на Куба и дори скоро няма да бъде подложена на дискусия. Гуантанамо все още има цели, макар и такива, които са по-малко стратегически важни: например, идеална е за операции срещу трафика на наркотици и хора.

Точно заради относителната незначителност на Куба за САЩ изобщо се състоя президентската визита и по същата причина усилията за сближаване ще продължат. Вашингтон има няколко неотложни грижи в Латинска Америка. Обратно, Хавана беше на прага на екзистенциална криза. С политическата и икономическа ситуация във Венецуела, която е най-големият финансов поддръжник на Куба и постоянно влошава състоянието си, Хавана би могла да изпадне в дилема през следващите няколко години. Но със сближаването си със САЩ, правителството на Кастро възнамерява да осигури собственото си икономическо (следователно и политическо) оцеляване. Дори малки отваряния на Куба към търговски и финансови сделки ще помогнат на кубинската икономика. Отварянето на Куба към Съединените щати все още е в съвсем ранна фаза. Дискусиите в близко бъдеще ще бъда за вдигането на ембаргото на САЩ върху Куба, въпреки че това е въпрос, който зависи от политическото настроение на Вашингтон. Едно нещо обаче е ясно: американското правителство за момента ще гледа на Куба като на потенциален търговски партньор, а не като на голяма заплаха за сигурността.

Източник: Стратфор
Превод: Юлия Владимирова