Миналата неделя в Хановер Барак Обама се опита да убеди враждебно настроената германска публика, че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции има своите големи достойнства. Обама бе така ентусиазиран, че на фона на това пропагандирането на оставането на Великобритания в ЕС изглеждаше като разходка в парка. Съпротивата на германците срещу новата сделка е изключително голяма. Общо взето в Германия TTIP се ползва с такова ниво на одобрение, каквото би имал Обама, ако го сложим в една стая с британските евроскептици . Ако попитате един обикновен американец какво мисли за разпоредбите, с които се уреждат спорове между инвеститора и държавата, вероятно ще видите на лицето му изписано тотално неразбиране. Но ако зададете същия въпрос на германец има голям шанс той да ви смъмри.
Това обаче невинаги е било така. Когато преди две години бяха обявени преговорите за новото Tрансатлантическо търговско споразумение (за което между другото настояваше самата Германия), повече от половината германци поддържаха подписването на договора. Едно скорошно проучване, което бе публикувано миналата седмица, показва, че сега едва всеки пети германец е позитивно настроен към сделката. Днес за германците TTIP е едно олицетворение на капитализма, в който доминират мултинационалните компании, едно незачитане на неприкосновеността на личния живот и едни неособено стриктни продуктови стандарти .
Споразумението за либерализация на търговията, което ще засегне около 40% от световната икономика ще бъде подложено на нов кръг от преговори – за онези, които се опитват да ги проследят, това е 13-тият подред. Съдбата на сделката е в ръцете на Германия, както отбеляза и самият Обама, по време на визитата си в Хановер . Това, че една от основните страни-износителки в света и най-голяма икономика в Европа се колебае по отношение на този договор е също толкова обезпокояващо, колкото загубата на гласът на Великобритания в ЕС. Едно такова споразумение като TTIP е обект на особено голямо внимание в Европа, най-вече с оглед на сложните и напрегнати времена, в които живеем. Но това не е обикновен договор за свободна търговия. Най-малкото, никога досега не е обсъждано нещо толкова мащабно. TTIP би създало най-големият свободен пазар в света, който обхваща 800 милиона души. Според оценките на Американската търговска камара, то би добавило 119 милиарда евро към европейската икономика и около 95 милиарда към тази на САЩ, разкривайки хиляди работни места. Ключът обаче е в детайлите. Въпреки че търговските такси между САЩ и ЕС и в момента са ниски (TTIP предвижда допълнителното им намаляване), основната цел на споразумението е премахването на ограничения извън таксите, които касаят земеделието, услугите, доставките и др . Точно тази широкомащабна регулаторна либерализация е онова, което тревожи европейците и особено германците. Американците също губят интерес към подобни споразумения, но причината за това е много по-прозаична. Половината от противниците на договора споделят, че се притесняват от загубата на работни места и от понижаване на заплатите. За сравнение, едва 17% от германците имат същите притеснения. Обратно на американците, хората в Германия отдават по-голямо значение на подчиняването на европейската икономика на калпавите американски стандарти, нарушаването на неприкосновеността на личните данни и липсата на прозрачност по време на преговорите.
© Christian Mang
Настроенията на германците поднесоха изненада на американските преговарящи. Според Кьолнския институт за икономически проучвания, 8% от германския износ е предназначен за Съединените щати и около 600 000 работни места в Германия са в пряка или косвена зависимост от търговията между двете държави . От известно време доверието на германците в американските бизнес стандарти е значително занижено. Притесненията около обработените с хлор пилета, внос от САЩ, достигнаха върхова точка, въпреки че германските контролни органи успокояваха населението, че пилето е абсолютно безвредно .
Всъщност мнозина смятаха, че Франция ще постави по-големи препятствия пред финализирането на споразумението. Но те не бяха предвидили влиянието на Сноудън. TTIP бе обявено през 2013 г., само няколко седмици след като станаха известни разкритията на бившия сътрудник на американското разузнаване Едуард Сноудън. Това ядоса германците, които изключително много държат на неприкосновеността на личния живот. С нарастването на скептичните настроения в германското общество, политиците, които подкрепят договора утихнаха. Междувременно организациите, които са против споразумението обединиха силите си и създадоха съпротива срещу него, организирайки петиции и масови протести. Всичко това допълнително обостри всеобщото чувство, че нещо не е наред с американския капитализъм.
Един от изследователите в „Германския фонд Маршал” Петер Спардинг споделя следното: „Германия се гордее, че нейната икономика не е толкова зависима от частния капитал, както е при англо-саксонския икономически модел” . Той подчертава, че някои германски политици говорят за хедж фондовете като за „напаст Божия” и добавя: „Проблемът не е в самото TTIP, а в това че Америка отстоява такъв тип капитализъм, който е изцяло зависим от частния капитал и като цяло занижава стандартите” . След световната финансова криза и разкритията на Сноудън, търпимостта към подобен тип преговори, които тънат в потайност и неясноти е почти нулева. През 2015 г., в отговор на критиките, отправени от Германия и други европейски държави за липсата на прозрачност, Европейският омбудсман отхвърли обвинението, че Европейската комисия е превишила правомощията си. Направени бяха предложения за повече откритост, както и критична бележка, че има „значително забавяне” от страна на Комисията по отношение на предоставянето на достъп до някои документи от споразумението. Според Европейския омбудсман огласяването на преговорните документи ще подкопае позициите на Комисията, както и нейните връзки със САЩ. Също така, тя цитира заключение на Европейския съд, което гласи, че въпреки че прозрачността не е без значение в международните преговори, институциите преценяват дали огласяването на документи би засегнало обществения интерес. От своя страна ЕК твърди, че онова, което тя е направила досега, далеч надхвърля обичайните практики, и че е публикувала позициите изразени по време на преговорите, организирала е срещи със заинтересованите страни, а също и консултации по отношение на разпоредбата за уреждане на спорове между инвеститори и държавата. Тези аргументи са абсолютно несъстоятелни. Зад споровете за това има ли или не прозрачност е заложен един много съществен въпрос – този за недоверието както към процесите в ЕС, така и в американските стандарти по отношение на всичко – от добавянето на хормони в телешкото до регулациите на пазара на труда.
REUTERS/Fabrizio Bensch
В Хановер Обама сподели, че би бил много щастлив, ако споразумението бъде финализирано преди приключването на мандата му в Белия дом. Самият Обама, както и други поддръжници виждат TTIP като нещо повече от самостоятелна сделка, като съживяване на трансатлантическото партньорство и установяване на нови стандарти в световната търговия. Но времето на тези хора изтича, а и политическият капитал на Ангела Меркел, чийто електорат се стопи след прокарването на миграционните политики, е изчерпан. Кандидатите за президент на САЩ също не виждат полза от агитирането в полза на свободната търговия, даже тъкмо обратното. Дори следващият президент да промени нагласата си, той ще бъде твърде зает със съставянето на своята администрация. Във Франция и Германия също предстоят важни избори през 2017 г. Като цяло, предстоящите политически събития през идните две години не дават много надежди за приключване на сделката. Реално погледнато, ако идеята за TTIP никога не беше пускана в обращение, никой нямаше да загуби от това.
Източник: Bloomberg View
Превод: Антоанета Киселинчева