В случай, че сделката за закупуване на системите за противовъздушна отбрана бъде осъществена, това ще означава фактическо излизане на Анкара от военния съюз на НАТО и ангажиране единствено с политическия формат на алианса.

След продължителни преговори между Москва и Анкара беше постигната договореност, която обещава да предизвика сензация, сравнима с тектонични промени в международния ред. Турция е готова да заплати 2,5 млрд. долара за закупуването на руски зенитно-ракетен комплекс С-400. За това информира в петък „Блумбърг”, позовавайки се на високопоставен източник от турската администрация. По данни на източника, Анкара очаква да получи първите две батареи през 2018 г., а през 2019 г. на територията на мюсюлманската страна ще бъдат изградени още два аналогични комплекса С-400. Очертаващата се сделка за доставка на най-добрия комплекс за противовъздушна отбрана в света е „революционно събитие”, както коментират руски анализатори.

Подписването на сделката и доставката на системата отдалечават турската държава от НАТО. Опасявайки се от дестабилизация на югоизточните региони, населени с кюрди, Турция видимо дава признаци, че практически излиза от военния съюз на НАТО и остава ангажирана единствено с политическия формат на алианса.

С-400 „Триумф” (SA-21 Growler, по класификация на НАТО) е руско зенитно-ракетна система с голям и среден обсег на действие. Предназначена е за унищожение на всички съвременни и перспективни средства за въздушно нападение и на практика може да свали всеки летателен апарат в радиус от 60 до 400 километра – както самолети от тактическата и от стратегическата авиация, така и крилати ракети и междуконтинентални балистични ракети, летящи със скорост до 4,8 километра в секунда. Радиолокационният обхват на С-400 е способен да „осветява” въздушни цели на разстояние до 600 километра. Руската противовъздушна система няма аналог в света.

Придобиването на най-съвременните противовъздушни оръжия от страна на Анкара е леден душ за атлантическия съюз. Този ход на турската страна е продиктуван не толкова от политически, колкото от военно-стратегически съображения. Две са причините Турция да бърза да се сдобие със съвременни средства за противовъздушна отбрана – желанието да укрепи отбранителните си способности и опасенията от появата на кюрдска държава и отцепване на турски територии с подкрепата на Запада. Именно второто съображение тласка Турция към задълбочаване на взаимодействието с Русия и отдръпване от военното сътрудничество в рамките на НАТО.

Защо югоизточната ни съседка се насочва  към руската военна техника?! На първо място, както коментират военни експерти, руските С-400 не попадат под договорените ограничения на алианса и за разлика от натовските образци могат да бъдат разполагани на границата с Армения и Гърция, а също така по бреговете на Егейско море. По този начин турските военни ще укрепят отбранителния си капацитет на фона на растящото напрежение в отношенията със съседна Гърция. Срещу кой потенциален противник обаче ще се защитава Турция с тези зенитно-ракетни системи? Отговорът на този въпрос придава изцяло ново измерение на военно-стратегическото съперничество в региона. Повече от очевидно е, че Москва е получила железни гаранции, че отбранителния комплекс няма да представлява опасност за нейните Военно-космически сили, опериращи в региона. Съперник не може да бъде и Армения, която е съюзник на Русия и на нейна територия е разположена 102-ра руска база в Гюмри със системи за противовъздушна отбрана С-400 и ракети Искандер-М. Азербайджан, от своя страна, е традиционен приятел на Анкара, а българските военновъздушни сили, които от три години не могат да решат дилемата „Грипен или F-16”, не представляват предизвикателство. Едва ли съперничеството с Гърция по повод на Кипър и някой спорни въпроси в Егейско море е причината Турция да предприеме толкова рискован ход, заплашващ да остави страната на крачка от излизане от НАТО.

Трескавото желание на Турция да се сдобие със съвременни системи за противовъздушна отбрана е продиктувано от необратимият факт на раждането на кюрдска държава. Анкара осъзнава, че с подкрепата на САЩ на територията на Сирия и Ирак се формира държавно образувание със собствени въоръжени сили, което представлява екзистенциална заплаха за Турция. В най-оптимистичния сценарий за нашата югоизточна съседка подобен развой на събитията рязко ще ограничи възможностите на Анкара да води независима външна политика. Кюрдската опасност просто винаги ще виси като Дамоклев меч над главите на турските ръководители и ще представлява мощен лост за натиск в ръцете на Вашингтон. В случай, че атлантическите стратези преценят, че е необходимо за техните интереси обаче, просто е въпрос на време пълномащабните бойни действия в Сирия и Ирак да прекосят границата на север, където живее многомилионно кюрдско население. При такава хипотеза съвременната турска държава ще бъде изправена пред фундаментална заплаха за своята териториална цялост.

С противовъздушната система С-400 Турция опитва да предотврати потенциален сценарий за създаване на зона, забранена за полети над своя територия, подобно на технологията, използвана наскоро за сваляне на правителството в Либия и опита в Сирия. Това, което е най-важно за комплекса за противовъздушна отбрана С-400 е, че той е оперативно несъвместим със системите на НАТО. Военните експерти коментират, че всеки противовъздушен комплекс в рамките на алианса бива интегриран във всеобщата система за отбрана и разпознава въздухоплавателните средства в своя обхват на действие чрез индикатора „свой-чужд”. Това означава, че в случай на откриване на самолет от радарите, инсталираният на борда на летателния апарат транспондер подава информация дали той е съюзнически или вражески. При първата хипотеза срещу него просто не могат да бъдат изстреляни ракети. Във втория сценарий той бива „осветяван” и взет на прицел от противовъздушната батарея. Руските С-400 на практика могат да защитят Турция основно от самолети на НАТО. „Обърнете внимание срещу кого защитават системите – те защитават (Турция, бел. авт.) главно от самолети, западно производство”, твърди заместник-директорът на руския Център за анализ на стратегии и технологии Константин Макиенко.

Параноята на Анкара за бъдещо създаване на кюрдска държава на нейна територия с подкрепата на Запада се подхранва от развоя на събитията. Наред с военно-политическото укрепване на кюрдските сили в Сирия и Ирак, САЩ и техните съюзници дават индикации, че не са се отказали от плановете за създаване на обединен Кюрдистан в рамките на стратегията на т.нар. „Голям Близък Изток”. През октомври 2015 г. Турция остана без системи за противовъздушна отбрана след като Пентагонът изтегли своите батареи Patriot от Югоизточна Турция с обяснението за „намалена военна заплаха от страна на правителствената армия на Сирия”. Действието беше оценено от Анкара като „недружелюбно”, но в този период тя беше в крайно обтегнати отношения с Москва и предпочете да не предприема рисковани ходове. В резултат на дипломатическия натиск турските управляващи се отказаха от идеята за създаване на независима противовъздушна система и броени дни по-късно, през ноември същата година, отмениха търга за закупуване на система за противовъздушна отбрана, спечелен от китайската компания China National Precision Machinery Import & Export Corporation. Това обаче не промени желанието на турските ръководители да се сдобият с паралелна на НАТО противовъздушна система, която да може да бъде използвана за защита от всякакви нападения. Скоро динамиката в международната политика отново обърна хода на събитията и между Русия и Турция започна пълномащабно възстановяване на партньорските отношения, а след неуспешния опит за преврат в приятелството на Турция със Запада настъпи криза.

Така се стигна до срещата на президента Реджеп Ердоган с Владимир Путин в Санкт Петербург на 1 юни 2017 г., на която руският държавен глава обяви, че страната му е готова да достави С-400 на Анкара. След срещата министърът на отбраната на Турция Фикри Ишик в прав текст заяви, че „комплексът за противовъздушна отбрана, който ще бъде закупен от Русия, няма да бъде интегриран в системата на НАТО.” В случай, че сделката се осъществи това ще означава много съществени промени в системата за сигурност в региона на Югоизточна Европа и Близкия Изток. Южният фланг на НАТО ще бъде окончателно пробит, а Анкара ще подпечата процеса на излизане от военния формат на НАТО и ще се придържа единствено към политическите ангажименти в алианса. В геополитически план това ще означава, че Анкара няма по никакъв начин да участва в изграждането на военен капацитет, насочен срещу Русия. Засилващото се военно-техническо сътрудничество с Москва означава блокиране на всички съвместни интеграционни формати във военната сфера в рамките на НАТО. Подобни примери са общите западни системи за противоракетна и противовъздушна отбрана, управлявани от САЩ, както и ударният компонент на американската стратегическа авиация във военновъздушните бази в Инджирлик и Измир. В тази светлина може да бъдат разглеждани изтеглянето на германските войски от Инджирлик, както и упоритите съобщения, че американските ядрени авиобомби са преместени от турска територия в Румъния. През миналата година военновъздушната база на НАТО в Измир беше застрашена от безпрецедентен пожар, избухнал в близост до нея, а на 22 юни 2017 г. по данни на „Ройтерс” в резултат на взрив с неустановен произход базата е понесла разрушения. Знаците, които дава Турция за нежеланието си да подслонява военната инфраструктура на НАТО, са многобройни.

Решението на Анкара за придобиване на С-400 е важна крачка по пътя към новото военно-политическо позициониране на Турция на международната арена като самостоятелен играч, балансиращ между Москва и Вашингтон. НАТО все пак остава важен съюз за турската външна политика. Участието в политическия формат на алианса позволява на Анкара да играе значима роля в европейската система за сигурност и особено по отношение на Балканите, където турската политика е особено активна. Турция има сериозни позиции в босненската криза и в конфликта в Косово, а освен това чрез участието си в НАТО не позволява да бъде изолирана в спора с Гърция. От друга страна, Анкара няма никакво намерение да следва военните авантюри на Запада в Близкия Изток и особено по отношение на конфронтацията с Русия. Поради тези причини в последните години Турция се опитва да наложи тази двойствена политика спрямо НАТО и евентуалната продажба на системите С-400 е просто нейната кулминация.

Историческият преглед на събитията говори едно - Анкара влиза в алианса поради прагматични съображения и пак поради такива днес е склонна да направи крачка назад. Главната причина за обвързването със САЩ и Великобритания става огромният съветски натиск, на който е подложена турската държава в годините след Втората световна война. През март 1945 г. Сталин денонсира съветско-турския договор от 1925 г., с който се уреждат териториални въпроси и неутралитета на двете страни в случай на конфликт. Въпреки сериозните отстъпки от турска страна, Съветите, начело с народния комисар по външните дела Вячеслав Молотов, настояват за съвместен контрол над Черноморските проливи, наред със създаване на съветска военноморска база, и предявяват териториални претенции към Североизточна Турция. Според посланика на Югославия в СССР Владо Попович, съветските представители са говорили за „перспективата за изтласкване на Турция от Балканския полуостров, както и от достъп до Егейско море”. През декември 1945 г. СССР изпраща нота до Турция с искания по пет пункта, касаещи Черноморските проливи, а по границата с Турция започват военни приготовления. Войната и неизбежната катастрофа са надвиснали над Анкара и именно в тази обстановка турските ръководители взимат решението да се присъединят към НАТО, за да обезпечат сигурността на страната.

Днес ролите са разменени. Анкара вижда в лицето на Вашингтон и подкрепяното от нея proxy – кюрдските въоръжени бойци – опасност, наподобяваща съветската заплаха от миналия век. Също така след края на Студената война рискът от въоръжено нахлуване на руски войски в Турция изчезна, а подчиненото положение на страната спрямо САЩ не отговаря на новите външнополитически амбиции на турските управници. Позиционира ли се Турция в ново положение спрямо НАТО и своите западни съюзници? Едно е сигурно – в случай, че доставката на С-400 бъде осъществена това ще означава ново ниво в стратегическите ангажименти и дългосрочни военни отношения между Турция и Русия.