Русия ще приеме Третия енергиен пакет

Фотография: Антоанета Киселинчева

Професор Тасев, кои са най-важните черти на Третия енергиен пакет? Изваждат се детайли само, без да става ясно на читателя и зрителя за какво става дума.

Европа е сложна конфигурация от различни икономики, държави с различно ниво на развитие, различен вид култури и пр. За да може този конгломерат да се управлява ефективно, Европа е изработила правила, задължителни за всички държави от общността. Има два инструмента, които дисциплинират системата, това са регламентите, които пряко се налагат в местното законодателство, и директивите, които трябва задължително да се инкорпорират в законодателството на отделните държави. В тази връзка какво е характерно за последната директива от 2009 година, Директива 73, т.нар „газова директива”? (Общо пакетът включва не само газовата директива, включва „електрическата директива”, включва директивата за трансграничното сътрудничество, на регулаторните органи и т.н.) Философията на Третия енергиен пакет е свързана със създаване на предпостав ки и механизми, гарантиращи либерализацията на пазарите на енергия. Има една мантра, която твърди, че в либерализирания пазар ние първо имаме свобода на избора и, второ, има някакво хипотетично очакване, че ще сработи, така да се каже, просто конкуренцията – равновесието на търсенето и предлагането. За съжаление това не се случва.

Тоест, че цените ще бъдат по-ниски.

Да, точно така. Ние сме в условия на либерализация от 2007-а, даже в рамките на Втория пакет. Но все още не можем да проведем тази либерализация по много важен показател. При нас по различен начин е балансирана електроенергийната система в раздела „Генерация”. Аналогично и „газовата директива” също много трудно може да бъде спазена, пак по същите ограничения. Ние имаме ограничен брой доставчици на различни цени, голямата част от които имат надпазарна ценова експозиция, говоря за електроенергийния пазар. Така че реално можем да либерализираме само при крайното потребление на електроенергия. За да може да съществува един динамичен пазар специално в условията на „газовата директива”, трябва да има различни източници, които да се конкурират, трябва да има и газохранилище. Защото, ако преминете от дългосрочните договори за доставка, които действаха досега, към инструмента на спот-пазара, вие трябва да отговаряте на моментното търсене. Как? Трябва да има буфери. Ако коментираме ситуацията с „Южен поток”, това, което ни спъва, е, че там има изискване поне половината от капацитета на тръбата да позволява свободен и недискриминационен достъп на трети страни. Третият енергиен пакет е приложим за „Южен поток”, но не може да се реализира неговата философия по следните причини: Достъп до тръбата на трето лице – на територията на България какво означава това? Вие трябва да докарате газ отнякъде. Досега, а в по-далечна перспектива също се вижда, че няма гарантиран допълнителен източник на природен газ, който да потвърди заявка за капацитета на тръбата. Засега по Южния коридор се планират 16 млрд. куб. метра газ годишно от „Шах Дениз 2”, от които между друготo 6 милиарда остават в Турция, а 10 милиарда евентуално ще дойдат в тръбата на ТАП (Трансадриатическият газопровод). Ако приемем, че ще има развитие на нови находища в Азербайджан или все пак се реализира Транскаспийският газопровод, даващ достъп на газа от Туркменистан до пазарите на Европа, тогава възникват други проблеми, а именно строителство на довеждащ газопровод до точката на включване към трасето на „Южен поток”, построяване на компресорна станция за 95 атмосфери и контролна станция за качеството на газа. За сведение газът от Каспийския регион е с по-високо съдържание на сяра. Следователно, ако смесената компания „Южен поток” в България беше обявила конкурс за достъп на трета страна до капацитета на тръбата на наша територия, нямаше да се яви никой по чисто технически причини. Отиваме по-нататък – как да се включи трето лице в морската част на „Южен поток”? По същия начин вие трябва да стигнете до тръбата. Само че задачата там се усложнява. Вече трябва да имате 260 атмосфери и да стигнете до точката на включване на дълбочина 2 километра и половина. Отново се обявява търг, отново вероятността някой да се яви е нулева. И накрая отиваме в най-чувствителната част – входа на тръбата на територията на Русия. Русия, знаете, че е монополист в доставките на газ, там има много важен държавен монопол. Единственият износител на газ в Русия е „Газпромекспорт”. Значи от руска страна не може да има либерализация, за да може да се яви чужда фирма, да купи на руската борса газ и да влезе във входа на тръбата по руските газови коридори. Не може. И Русия не е длъжна да се съобразява с изискванията на Третия пакет на своя територия. Приемаме другия вариант, че от Каспийския регион може да се достави газ от трето лице, което трябва да поиска капацитет в съществуващата между Русия и Азербайджан газопреносна система, която е част от газопреносната система на бившия Съветски съюз. Ето отново възниква въпрос, има ли капацитет тази тръба? Има ли газ? Аз отговарям, че тръбата нито има капацитет, нито има газ за тази тръба. Така че това, което се случи в момента, а именно едностранен отказ на руската страна от реализацията на „Южен поток” през наша територия и замяната му с проекта „Турски поток”, беше преди всичко резултат от нарушена комуникация между Европейската комисия и Русия. Особено в последно време тази комуникация се доминира изключително от геополитически фактори. В момента Русия е в позицията на заека, т.е. тя винаги е виновна. С шапка или без шапка – бой. Когато се пренесе нещо на полето на геополитиката, то няма решение. Ето тук е „заровено кучето”.

Може ли доставчикът едновременно да е и собственик на тръбата?

Друго изискване на директивата е, че не може да бъдете едновременно доставчик и собственик на тръбата. Но и това се разрешава. Много внимателно трябва да се чете директивата. Аз бях главен експерт на Комисията по енергетика в 40-ото и 42-рото народно събрание, което ми осигуряваше достъп до оригиналните текстове на европейските директиви, в частност до „газовата”. Мога да посоча текстове, които дават по-демократична формулировка. Точният текст, свързан с изискването за разделяне на собственика на газа и на тръбата, е, че „… не може да бъде „мажоритарен” собственик. Това означава, че ако собствеността на „Южен поток България” се промени от 50/50 към 49/51 в полза на българската страна, изискванията на газовата директива за разделяне на доставчика от мажоритарно управление на транзита се спазват. Едновременно с това, ако се проведе маркетинг тест за свободния капацитет на тръбата и не се появят желаещи, тогава може съсобственикът на тръбата да си остане и 100% доставчик на газ. Европейската директива е достатъчно справедлива и либерална, само че някой трябва да я чете не в политическия контекст, а в технологичния.

А вече изградените тръби, примерно както е „Северен поток”, където 51% е участието на „Газпром”, да речем, от тук нататък какво се прави с този пакет?

(Справка: „Газпром” е с 51%, по 20% имат немските E.On и BASF, а холандската Gasunie има дял от 9%.)
Както виждате, от руския Виборг до немския град Грайфсвалд тръбата се нарича „Северен поток”, а оттам се разделя на „Опал” и „Нел”. За морската част акционерите поискаха и получиха дерогация на изискванията на Третия пакет, с което се даде изключително право на „Газпром” да е 100-процентов доставчик на газа. Искането за дерогация по отношение на „Опал” и „Нел” беше спряно, мотивирано от геополитическия фактор, първо и преди всичко заради процедурите на санкции по отношение на Русия, за да може тя по някакъв начин да преосмисли своето поведение по отношение на Крим и новосформираните автономии в Югоизточния регион на Украйна.

Целият този Трети енергиен пакет е практически насочен към Русия основно. Какво значи независим оператор? Както се говори за независим оператор на тръбите в Украйна?

Ако погледнем внимателно пакета и потърсим аналогия, това в нашата страна се наблюдаваше в електроенергийния сектор – електроенергийният системен оператор дълги години беше независим само преносен оператор. Сега стана независим системен оператор, т.е. и собствеността се прехвърли към него. Защо? Защото, когато операторът получи статут на системен оператор със собственост върху мрежата, той не може да проявява пристрастие по отношение на преноса на енергия, собственост на трети страни. За да работи Третият енергиен пакет в газовия сектор, има много условия, посочени по-горе, но и възможности, които при правилен прочит и прилагане могат да удовлетворят всяка от страните. Третият пакет дава допълнителни възможности – да искате дерогация, както това се случи със „Северен поток” и с Трансадриатическия поток, както и да искате промяна на съотношението на акционерното участие на съсобственика на тръбата и доставчика на газ. Достъпът на трети лица до входа на транзита от Русия към ЕС ще се реши от само себе си в момента, когато в Русия отпадне газовият монопол на „Газпромекспорт”. Даже с назначаването на новата шефка на „Газпромекспорт”, 43-годишната Елена Бурмистрова, се заговори за отпадане на монопола и аз веднага направих коментар, че Русия тръгва в правилната посока, като поема ангажимента да спазва пакета, и че ще се създаде газова борса. Ако има газова борса на територията на Русия, тогава никакви проблеми няма да има с Третия пакет. Всяка немска, българска, чужда, каквато и да е фирма отива и става собственик на определени количества газ, след което вече по тръбата реализира съответния капацитет. Искам да обърна внимание на много хора, които се упражняват по тази тема. Ползването на транзитните газопроводи не е като ползването на „платени” магистрали. Страната, която желае да ползва свободния (над 50%) капацитет, следва да спазва дисциплината на 15-годишни, 5-годишни и 2-годишни договори, в които присъства императивното изискване Ship or pay („транзитирай или плащай”). Защо? Ако вие се явите пред банката и кажете: „Аз ще строя тръба с капацитет примерно 50 милиарда куб. метра газ, обаче имам гарантирани количества съгласно Третия пакет 50%, а другите, както се случи”, то как ще ви погледне банката? Инвестицията планира възвръщаемост при 100% натоварване на тръбата. Така. И ако вие нямате тези гаранции за натоварване, проектът става небанкируем. Това е един много сериозен проблем. Затова се въвежда вътрешна дисциплина с параметрите на фиксираните дългогодишни договори. И очевидно ще остане една малка част на случаен достъп за тази тръба, но това няма да влошава чисто икономическите параметри на този проект. (Забележка: Допустимо е около 10% от капацитета да остане на принципа на „случаен” достъп.) Когато нещо се случва или не се случва в енергийния сектор, следва да се търсят причините. Всички се питат и официално почти никой не дава отговор защо интерконекторът Комотини–Стара Загора досега не се е случил? Имате ли вие някакъв отговор? Аз ще ви кажа какъв е. Причините са най малко две, а именно: първата – все още довеждащият Трансадриатически газопровод (ТАП) е на идейна фаза и с твърде неясна перспектива, и втората – маркетинг тестът, определящ производствената експозиция на интерконектора, се провали. При проектен капацитет от 5 милиарда куб. метра газ на годишна база досега има резервирани количества за 1 милиард и 200 милиона. Е?! Кой може да хвърли пари, за да стои една тръба празна? Както виждате, не е така просто.

След украинската криза моделът на енергийно сътрудничество между Русия и Европа е изчерпал своите възможности. Новото споразумение, към което се върви, може би е този Енергиен съюз, който беше обявен. Как ще го коментирате?

Значи, вижте, това е моята мечта. Аз лично приветствах Йотингер, когато обяви идеята за създаването на Единен енергиен съюз на ЕС, и от години говоря, че е най-добре, ако Европа като цяло се яви като единен купувач на руски газ. Обаче какви са ограниченията? Русия има подписани двустранни договори за доставка и транзит на територията на ЕС с хоризонт до 2030 г. Мотивът на Русия да въведе тази практика на дългосрочните договори се базира първо и преди всичко на това да повиши тяхната банкируемост и да използва принципите на дългосрочното детерминирано, а не стохастично планиране.

Цената на внасяния втечнен газ би била по-висока от тази на руските доставки на газ в Европа.

До 2030 година са договорите, да.

Точно така. До 2030 година аз твърдя, че Енергиен съюз по отношение на руските доставки на газ не може да се случи, т.е. в обозримо бъдеще, по причини, посочени по-горе. Освен това отново се лансират свръхочаквания за съществена редукция на цените след началото на функциониране на Енергийния съюз. Тук също възникват проблеми, а именно: Кой ще бъде субектът, сключващ договор за доставка от името на всички страни – членки на ЕС? Няма ли да възникне проблем с антимонополното законодателство? Ще се приложи ли принципът на „пощенската марка” по отношение на цените за доставка, т.е. страните в западната, по-отдалечената от границата с Русия част на ЕС да плащат същата цена за пренос, както тези, които са в непосредствена близост до Русия, и т.н. Към днешна дата цените на доставките на газ от Русия са различни за различните държави – членки на ЕС, и не е вярно, че ние получаваме газ на най-висока цена. Например цените в Испания са 290 долара/1000 н.м3, в Литва 417 долара/1000 н.м3, в Чехия 402 долара/1000 н.м3, в България – 364 долара/1000 н.м3, в Гърция – 377 долара/1000 н.м3, и т.н.

В Литва цената на газа е най-висока.

Да. Значи в нашата страна цената на газа, ако вие сте примерно в Плевен или ако сте в Петрич, е една. Това е така нареченият „принцип на пощенската марка”. Това за Европа обаче не е възможно, т.е. фактически този, който е по-близо до тръбата, реално плаща разходите на този, който е по-далече от тръбата. И именно по тази причина не може да има едни и същи цени на руския газ на цялата територия на Европейския съюз. Но може да има единна и достатъчно ниска базова цена, защото ЕС ще се явява като потребител на 150 до 180 милиарда куб. метра руски газ в бъдеще. Непрекъснато се говори, че руският газ не е необходим на Европа. Но обърнете внимание колко LNG терминала има (за втечнен газ) и каква е цената, колко е различна цената в различните точки на Европейския съюз. Цената на втечнения газ е по-висока от тази на руските доставки на газ. Европа има потенциал за разлика от България да активира регазификационни терминали с капацитет 200 милиарда на годишна база, но не го прави. В момента обаче само 20% са активирани, което означава внос на втечнен газ около 40 милиарда.
Просто в повечето случаи руският газ е устойчиво с по-ниски цени.

В Испания е много ниска цената…

В Испания много бързо идва от Алжир.

Но ето и цената на руския доставчик – 290 долара за 1000 н.м3.

Руският е 290 долара. Това са индивидуалните договори. Има и политика. Но ако наистина се направи Европейски енергиен съюз на границата на ЕС с Русия, ще се получава по-ниска обща цена на газа поради една проста причина, че ЕС е голям купувач. Както примерно Китай, и т.н. А между другото това, на което исках да обърна внимание, е, че ЕС може да бъде по-ефективен в общата си енергийна политика по отношение на спот-пазара на втечнен газ, именно като носител на ефекта от мащаба. Например през миналото лято Гърция предвиди, че може би ще има проблеми с доставките на руски газ в контекста на събитията в Украйна. За сведение Гърция консумира горе-долу толкова, колкото и България – 2,6-2,8 милиарда на годишна база, основно руски газ. Те разполагат с модерен регазификационен терминал в Ревитуса, който обаче има резерви да задоволи гръцките потребители само за 20 дни. Когато възникне ситуация, свързана с доставките на втечнен газ, международните спекуланти моментално реагират, като повишават цените. На пристанищата в Египет веднага ще се наредят огромно количество кораби, ще има закъснение във времето, всяко нещо, което е дефицитно, вдига цените. Поради това те се обърнаха към Европейската комисия и поискаха да се направи Енергиен съюз именно за доставките на втечнен газ. Може би това катализира идеята за Единен европейски енергиен съюз. Тази идея е потенциално ефективна и при несанкционирано прекъсване на доставките на газ от Русия, например газов тероризъм.

Американците толкова много натискат именно Катар да обслужва голяма част от доставките на Европа с втечнен газ.

Нали си спомняте защо министър Трайчо Трайков предсрочно приключи министерския си мандат? Защото породи свръхочаквания за катарския газ, преди всичко свръхочаквания за ниски цени. За повишаване на ролята на катарския газ и възникване на едноименния синдром помогна „шистовата” революция в Америка. САЩ внасяха втечнен газ около 30-40 милиарда на годишна база от Катар и когато решиха проблемите с шистовия газ, затвориха терминалите си и изведнъж тези количества се оказаха излишни. Тогава Катар не успя да намери пазар на друго място освен в Европа и спот-цените паднаха с около 100 долара. В момента не е така. Те намериха пазар в Индия и в Китай на по-високи цени. Сега ценовата политика на Катар е такава, че изобщо нямаме никакви гаранции, че ще получаваме евтин газ от тях.

Явно Катар не са в нужда да свалят цените.

Ами вижте, нормално е да се търси големият купувач, този, който е платежоспособен и който може да даде устойчивост на планирането. Ние отдавна щяхме да си решим проблема с втечнения газ, ако можеха през Босфора да минават корабите. Най-ощетени сме във всяко едно отношение. Първо, по отношение на руските тръби. Защото това, което се случи с отказа от реализацията на „Южен поток”, едностранно обявено от Путин на 1 декември миналата година, е, че ние от страна транзитьор на 18 милиарда куб. метра природен газ на годишна база с тенденция чрез „Южен поток” и потенциалните количества по Южния газов коридор да транзитираме около 70 милиарда газ на годишна база, изчезваме от газовата карта на Европа и ще получим в наследство три компресорни станции и около 800 км тръби, празни от тук нататък, както и няма да получим по действащия договор за транзит около 1,680 милиарда долара. Второ, ощетени сме и по отношение на възможността да имаме свободен достъп до доставки на втечнен газ. Защо? Защото корабите не могат да акостират на нашия бряг.

Ние имаме един огромен суровинен доставчик, Русия, близо до нас и всячески като Литва се опитваме да кажем: „Не, не ни харесва по политически причини, ще вземаме от Катар, ще вземаме от незнам си къде…”?

В политиката за мен има два вида решения – политически и икономически обосновани. Когато някой ми каже, че се взема политическо решение, това автоматично означава, че това решение не е икономически обосновано. Политиците имат свой начин на мислене. Така че пак казвам, тук става дума за политика. Винаги когато говорим за нови решения, трябва да запитаме каква е цената. Ако имахме възможност да се договорим с Гърция да получаваме евтин катарски газ, който да касае и тях, отдавна това щеше да се случи. Но, както виждате, тръбата не работи. Не защото Гърция не иска. Гърция имаше проект за изграждане на мощен регазификационен терминал в Кавала, който да обслужва не само нея. Защо не се прави? Защо в действащия регазификационен терминал в Ревитуса има резерви от втечнен газ за около 20 дни? Въпросът е преди всичко икономически. Никой не създава свръхрезерви пред хипотеза за неизпълнение на планирани доставки. Винаги когато правите нещо, трябва да направите оценка как това ще се отрази на крайния потребител. Казваме, че искаме да сме независими. Хубаво. Ние и през Космоса можем да си доставяме газ, но въпросът е на каква цена.

Какво значи да си независим? Можеш да имаш и два източника и пак да си силно зависим.

От много години коментирам понятието „независимост” и казвам, че няма такова понятие „независимост”. И планетите са взаимно зависими. Ние живеем в един зависим свят. Можем да говорим за по-ниска или по-висока степен на зависимост. В дадения случай действително в 92% ние зависим от доставките на руски газ.

Но ако тази зависимост беше към друг доставчик, неруски, просто тази зависимост нямаше въобще да се коментира, което е парадоксално.

Значи тук е геополитиката. Това е геополитика.

Да, ако Катар 100% ни доставяше газ, явно нямаше да има проблем. Отказът от „Южен поток” и договорът с Китай на руснаците за „Силата на Сибир” – как мислите, означава ли това, че „Газпром” в бъдеще наистина ще се ограничи до границите на ЕС или ще преодолее съпротивата си срещу Третия енергиен пакет?

Не е необходимо да се преодолява Третият енергиен пакет. Както посочих по-горе, Русия при правилен прочит на текстовете и съответните действия, произтичащи от това, ще изпълни изискванията на Третия пакет, без да осигурява достъп на трети страни. Това, което се случва, е въпрос на емоционален взрив, защото националното достойнство на Русия е накърнено. Форматът на отношенията с Русия винаги е бил специален. Първо, исторически е доказано, че руснаците са особен вид нация. Колкото повече ги натискаш, по-твърди стават. Вижте в историята – руснакът е свикнал да си запазва достойнството на всяка цена и няма цена, която те не са готови да платят. Така че отказът от „Южен поток” беше емоционален изблик на Путин. Според мен той вече се съмнява и напълно е възможно при определена ситуация да се върнем към някакъв вариант. Защото в крайна сметка „Турски поток” ще върви паралелно на „Син поток”. Следователно трябва да се включи в континенталната част, в Самсун. Сега се предвижда да отиде в Каякьой. И се питам каква е логиката? Каякьой е на около 30 километра от Резово, южно. Има и друго, че очевидно транзитирането на 14 милиарда кубически метра на годишна база директно за Турция ще бъде по-евтино на Путин, отколкото досегашният транзит през цяла Украйна, след това Молдова, след това Румъния, България. Но с тези 14 милиарда куб. метра той ни отрязва от транзита. Аз не знам от международна правна гледна точка как може да се дерогира договор до 2030 година. Апропо транзитът през Украйна е до 2020 година, а със Словакия и с Чехия е до 2030 година. Само че там минават между 80 и 100 милиарда куб. метра газ на годишна база.

Не бива да се изключва и някакъв натиск от страна на Турция за „Турски поток”. Турция има страхотни амбиции да бъде енергиен хъб.

Нямат интерес, не. Обърнете внимание какво представлява ТАНАП. Значи той е едно трасе от източната до западната граница на Турция. Той е насочен към други региони, към Азербайджан, към Ирак. Иран след отпадането на санкциите, наложени от САЩ, може да се окаже един голям играч на газовия пазар в региона и в света. Логично е ТАНАП да има изключителен приоритет пред други аналогични проекти за изграждане на газови коридори.

Турците имат и нататък интереси.

Да.

Обаче руснаците пренасочиха газ към азиатския континент.

Ограничени количества. Значи миналата година Русия е изнесла 169 милиарда куб. метра газ за Европа, която уж не се нуждае от руски газ. Това за какво ви говори? По отношение „Силата на Сибир” има критики към Путин. Защото той, за да играе на инат на Европа, реално даде възможност на Китай да влезе директно и да ползва природните ресурси на Русия. Това никой не го е правил досега. А Китай, както виждате, има много ограничителни условия по отношение на този поток. Китай щеше да отпусне 25 милиарда долара кредит при изгодни условия за строителството на газопровода. В момента такива разговори не се водят. Разбира се, че „Силата на Сибир” има своето място, защото Путин търси изход към Тихоокеанския регион, там, където цените са добри. Китай обаче не е добър купувач на високи цени. Освен това сега се развиват Чаядинското газохранилище с 1,2 трилиона куб. метра доказани ресурси и Ковиктинското находище. На Путин икономически по-целесъобразно му е да отправи тези източници на изток, отколкото на запад. Погледнете на картата какви са разстоянията. Китайската стратегия и стратегията за доставки на газ за Европа не си противоречат. Това, че се използват като аргумент в голямата геополитическа игра, е друга тема. Източниците на газ са по-близо до онази територия и е много по-добре там, където произвеждаш, да търсиш регионалния пазар, отколкото да прехвърляш огромни количества през огромни разстояния.

Появиха се информации, че „Газпром” ще предлага на своите централноазиатски и южнокавказки партньори частичен достъп до газотранспортната си инфраструктура.

Това означава директно приемане на Третия пакет. Няма никакъв проблем.

Русия вече като транзитираща страна и едновременно и продавач към Европа ще стане оператор, който пак ще има ключова позиция – на доставчик и на транзитьор.

Ама не, вече няма да е 100% доставчик.

Да, но пак няма да има кой да влезе в системата. Например Русия има тръбите и от нея ще зависи и търгът.

Да, търг е. Аз това казах, че всъщност проблемът при сегашната ситуация си остава, защото ти обявяваш търга. Но Русия може дори да спечели от прилагането на пакета, защото, като обявиш капацитета и всеки започне да наддава, ти можеш да получиш повече от таксите за транзита.

Руснаците ще очакват да бъдат премахнати рестрикциите към „Северен поток”.

Ама в „Северен поток” няма проблем. За „Северен поток” Шрьодер каза, че той е преодолял бюрократичните бариери и е успял да получи дерогация. Проблемът е за континенталното му продължение, газопроводите „Опал” и „Нел” . За „Южен поток” никой не е искал дерогация. Дойде войната в Украйна и въпросът приключи.

Ако руснаците си решат проблема със „Северен поток”, т.е. с капацитета на „Опал”, то от „Турски поток” няма нужда. Може ли да не се изгради „Турски поток”?

„Турски поток” отива на кино, защото ти първо не решаваш проблема с Третия пакет. Съобщаваш, че ще правиш газов хъб, обаче проблемът на хъба е, че изведнъж ти поемаш два риска – от тук нататък сам да изграждаш газовата инфраструктура. Досега руснакът е 50% инвеститор по цялото трасе. И, второ, отпада Ship or pay, това е газов хъб. Като хан – отиваш, плащаш, тръгваш. Ами имаш ли маркетинг теста? Кой ще купи, доколко ще купи? Това са големите рискове. Иначе за „Турски поток” смятам, че за тези 14 милиарда куб. метра директна доставка на газ за Турция твърдо ще се случи, защото е икономически по-целесъобразно. Освен това Путин е особен вид политик. Той, като каже нещо, трудно се връща назад и сега прави енергийна политика „на инат”. Но „Южен поток” с капацитет 63 милиарда куб. метра газ да стане „Турски поток” едно към едно, както казва Путин?! Това не може да стане. Теоретично той има известна изгода, защото при „Турски поток” 390 и няколко километра е морската част, а за „Южен поток” е 950 км, обаче след това следва сухопътната част?! И там е проблемът.

Стратегията на Европейския енергиен съюз включва алтернативните доставки, свързани с Южния коридор. Да поговорим малко за Южния коридор. „Набуко” се провали поради няколко причини.

Че няма газ. Това е основната причина. Съдбата на „Набуко” беше решена от ръководството на „Шах Дениз 2”. Те имаха няколко алтернативи: да дадат проектния свободен ресурс на „Набуко” или на ITGI (Комотини–Стара Загора беше конектор с ITGI), или последно на Трансадриатическия. Защо дадоха предимство на Трансадриатическия? Защото СОКАР (държавната газова компания на Азербайджан) стана съакционер. Както виждате, тръгва обратният процес – не да се откажеш от тръбата, а като си производител, да си участник също в тръбата, защото те искат да печелят и от едното, и от другото.

Добре. Имаме ли реанимация на проекта за Транскаспийския газопровод, който предвижда да се свържат Азербайджан и Туркменистан?

Това е най-тежкият проблем. Ако този проблем беше решен, тогава щеше да има газ и за входа, и за изхода на „Южен поток” в Анапа, и за „Набуко”. Там е геополитически въпросът. Русия като че ли няма интерес това да се случва, освен това има много сериозни проблеми с акваторията на Каспийско море. Аз лично не смятам, че скоро това може да се случи.

Южният коридор и той е на път явно да се провали като проект.

Проблемен е – сложно трасе, инвестиции, въобще. Освен това аз ще цитирам известния Сирил Паркинсон. Неговите велики закони. Има един, който абсолютно пасва във всяка една такава ситуация. Той казва, че времето за реализация на инвестиционното намерение е обратно пропорционално на наличните средства. Когато имате пари, всичко става много бързо. Като нямате, има комисии, подкомисии, заседания, съвещания, концепции, проекти и т.н. В крайна сметка парите ги няма. Това е големият проблем.

Доколкото разбирам, много трудно банки биха се съгласили да обезпечат с кредити Южния коридор и „Набуко” поради юридическите проблеми.

Не само, аз ви казвам, все едно отивате при някой и казвате аз гарантирам 50% с изискването Ship or pay, т.е. тръбата може и да е празна, но 50% от паричния поток е гарантиран. А останалото, както се случи. Какво ще ви каже банката? В крайна сметка геополитическите проблеми сринаха всичко. Отново ние като държава сме в най-тежка позиция.

Добре де, но защо е такъв голям натискът Русия да бъде изтласкана като доставчик? Защо няма нормално партньорство?

Ако направим геополитически прочит, САЩ от 2018 година са готови да започнат доставки на шистов газ за Европа. Следователно, за да влезеш в пазара, който е в равновесие, трябва да предизвикаш дебаланс и да изтласкаш конкуренцията от пазарната ниша.

От 2018 година?

Да, да. Това е предвидено. Едновременно с това в Джаксънвил се строи много голям регазификационен терминал за доставки от трети страни. Америка е наистина държава на пазарната икономика. Те правят терминал за втечнен газ – за износ, и едновременно с това терминал за регазифициране – за внос. Това е така, защото програмата за завладяване на газовите пазари на Европа, където цените са високи, реално ще вдигне цените на вътрешния пазар, а това не е изгодно за американската индустрия. Със строителството на терминала в Джаксънвил ще се балансират цените на вътрешния и външния пазар на втечнен газ. Но Америка може да си позволи експерименти, ние не можем. Ние сме малка държава. Така че битката е за европейските пазари на газа, защото Европа е най-сериозният и платежоспособен купувач на газ в целия свят. Няма случай държава от Европейския съюз да не е плащала на доставчиците на газ, в т.ч. и на Русия. Както е известно, Украйна прави изключение и оттам дойдоха големите проблеми, но Украйна не е член на Европейския съюз. Убеден съм, че в момента, когато Украйна стане член на ЕС, когато и да се случи това, няма да прави изключени по отношение на плащането на газовите доставки.

Да поговорим за Турция, от която ще зависят може би около 10-ина процента от доставките на газ в Европа, ако стане такъв хъб, за какъвто говорим. Няма ли да започне да оказва натиск по отношение на Европа, защото отношенията Европа–Турция са много сложни?

Естествено. До неотдавна турските закони забраняваха транзит на енергоресурси. Турция до скоро се стремеше да стане държава – член на Европейския съюз. В момента като че ли има и някакви колебания, но независимо от това тя промени законодателството си, което сега позволява транзита. Естествено е, че когато си голям играч на този пазар, ще използваш това като аргумент. Ето, вижте как Украйна разиграва картите си с газа. Това е инструмент, това е един много мощен инструмент.

Може би „Турски поток” руснаците го разиграват само като коз, без някакви реални намерения. За да си изиграят картите със „Северен поток”. Те ще дублират там трасето.

Русия рано или късно ще приеме Третия пакет. Защото обичайно те доставят 150 милиарда куб. метра газ в Европа (за 2013 г. доставките са 169 милиарда за сметка на първия етап на функциониране на „Северен поток”). Какъв е транзитният капацитет на Русия? Капацитетът през Украйна е 120 милиарда, 30 милиарда е през Беларус, „Северен поток” – 55, значи колко станаха – 205. Ако добавим „Южен поток” така, както е проектиран. За Европа от компресорна станция „Провадия” се предвиждаше да се транзитират 41 милиарда. Тогава получаваме максимален капацитет от общо 246 куб. метра. За сведение през 2013 г. Ру- Shutterstock сия е доставила 161,5 млрд. куб. метра природен газ. Същата година Европейският съюз е консумирал 428,3 млрд. куб. метра, което означава, че през 2013 г. Русия има дял в газовите пазари на ЕС в размер на 37,7% , което вече е проблем на европейското законодателство, което не позволява пазарен дял, по-голям от 33,3%. Къде е потвърждението на мита, че Европа не се нуждае от газовите доставки от Русия? По статистически данни Германия е увеличила доставките от Русия през 2013 г. спрямо предходната от 34 на 41 милиарда куб. метра газ, или ръст за една година с 20,5%. Ръст има и Италия. За 2013 г. Италия е внесла 25,3 милиарда куб. метра спрямо 15,1 милиарда куб. метра за предходната, или ръст с 67,5%. При тези елементарни изчисления се вижда, че Русия строи тръби, които реално никога няма да запълни, именно влизайки в противоречие с антимонополното законодателство на ЕС. При максималния капацитет, запазвайки транзита през Украйна, Русия може да бъде под прага на антимонополното законодателство, при положение че Европа консумира повече от 738 милиарда куб. метра газ на годишна база, което е малко вероятно в краткосрочен план. Това означава, че рано или късно в интерес на Русия ще бъде да приеме Третия енергиен пакет и да предостави част от капацитета на тръбите за достъп на трети лица.

Тук има и нещо друго по отношение на действията на комисията. Единният съюз за енергийни доставки противоречи на Закона за конкуренцията. Ти създаваш един монополен пазар, т.е. един картел, който е на Европейската комисия… И как ще се реши въпросът в това отношение, дали ще се премахне Законът за защита на конкуренцията, да кажем?

Вижте, не бях се сетил. Да, има такова нещо.

А как виждате идеята за добив на шистов газ у нас в България?

Аз по принцип още когато започна да се развива това направление, казах на тогавашния министър на енергетиката, че по този специфичен проблем имаме неправилна комуникация с обществото. Обществото не е готово за тази идея. Не беше използван правилният начин да се подготви обществото. Освен това впоследствие при посещение в България на мистър Гудуин, съветник на г-жа Клинтън, тогава държавен секретар на САЩ, стана ясно, че в Добруджа шистов газ няма да се добива и не може да се добива по една-единствена причина – икономическата рентабилност. Много е голяма дълбочината и рандеманът, т.е. ефективното количество газ, което може да се извади, е под 4%.

И в Полша беше така, и на много места стана така…

Виждате, че се отказаха. Но не трябва да закриваме темата шистов газ, защото се оказва, че в района на Етрополе има потенциално находище на шистов газ с рандеман над 16%. А, от друга страна, аз видях в резултат на сеизмичните изследвания в зоната „Хан Аспарух” в Черно море, оформени като графичен материал, показващ геоложкия профил в разрез на голяма дълбочина. Видно е от профила – има наличие на един голям „газов капан”, който потенциално може да съдържа конвенционален газ в размер на няколко трилиона куб. метра. Тоест геолозите, като гледат подобна конфигурация, казват, че вероятността е 50 на 50%, т.е. тук може да има газ, а може и да няма. Доказателство за наличието на газ е дълбоководният сондаж, който до сега не е извършен. Поради влошената конюнктура сондажът в зоната „Хан Аспарух” се отлага, засега с шест месеца. А между другото в Северно море 75 от първите сондажи са били сухи. Значи вие го гледате на картината и виждате, че там има някаква пещера със специфичен профил, като стомаха на човек, като една запетайка – дебелата част е горе и се затваря. Класически капан. Но може исторически да е мигрирал този газ и да няма нищо. Така че може да има, може да няма. Но ако има, това е много добре за нас, т.е. по-голяма е вероятността за нас да има в „Хан Аспарух”, отколкото в Добруджа, евентуално може да има и в Етрополе. Аз бях привърженик на това да се направи пробен сондаж. Не може ти да отричаш, преди да си проверил. В България няма никакъв проблем да се търси, да се проучва с изключение, разбира се, на Добруджа. Добруджа има много сериозен проблем. Колкото и да ми обясняват, аз затова се възмутих даже пред мистър Гудуин, почти се скарахме с представителите на Академията на науките. Защото те преди това в един публичен дебат около час и половина обясняваха как това е абсолютно безопасно. Аз трябва да ви кажа, че това е недостойно поведение на учени. Няма в света техника, технология или процес, които са абсолютно безопасни. Вие винаги имате рискове, но имате и ползи и трябва да прецените дали тези рискове са управляеми и дали ползите оправдават рисковете. Но да казваш, че няма риск – всичко има риск! Ще излезеш навън, ще ти падне една тухла на главата…

Тези рискове от фракинга са страшно много, доказани са на Запад и т.н. Имате ли представа как се движат нещата в Женевския съд по отношение на АЕЦ „Белене”?

Ами, вижте, аз веднага реагирах, когато предишни министри се изказваха доста оптимистично по тази тема. За сведение сегашният министър на енергетиката госпожа Теменужка Петкова участваше в специалната парламентарна комисия в рамките на 41-вото народно събрание, която проучваше проблемите около нереализирания проект за изграждане на нова АЕЦ на площадка Белене. Основният спор в тази комисия беше дали имаме договор или споразумение с „Атомстройекспорт”. И след като се оказа, че има споразумение, в което се предвижда да се подпише окончателен договор, а такъв няма, дали всички действия след подписване на споразумението не са нищожни, което поражда неправомерност на направените разходи. Моят коментар по казуса беше следният. Има търговски закон и търговско право. Ние с вас се договаряме за нещо и подписваме на салфетка, както искате го наричайте. След което следват действия. Аз съм ви изпратил спецификации вие да ми направите нещо. Вие казвате: „Ще ви го направя за толкова пари”. Аз казвам: „Да”, и превеждам аванс. След като са го направили, от другата страна казват: „Елате да си го вземете и да платите остатъка”. Ние обаче казваме НЕ. Кой съд ще се произнесе в наша полза? Освен това арбитражът е едноинстанционно производство, което поражда редица опасности. Решението на арбитража не подлежи на обжалване. Има трима арбитри: единият е от нашата страна, другият е от руската и третият е много важен. Когато на масата стоят 1 милиард и 200 милиона евро, кой ще има по-сериозни аргументи да убеди третия арбитър според вас? А в този случай няма и защо да бъде убеждаван. Много е тежко. Държавата в момента има една прекрасна възможност да реши този проблем елегантно. Има няколко купувача, и то абсолютно сериозни. И министър Петкова публично потвърди наличие на депозирани писма за намерения. При продажба на проекта в това състояние – с наличие на сертифицирана строителна площадка, произведена значителна част от оборудването, оценка на самия проект от Агенцията за ядрено регулиране, и при процедура на международен търг – НЕК може да получи около милиард, милиард и половина евро свеж финансов ресурс, което да покрива основната част от тежкия финансов дефицит.

… НЕК има половината от дълговете.

Точно така. „Белене” е в пасивите, вие сте хвърлили едни пари и нищо не идва от там. Строителството се превръща в актив след Акт 16, когато пасивите стават една перфектна „машина за пари”. Допълнителният ефект от това разумно действие може да доведе до сваляне на финансовите претенции на руската страна. Мисля, че има неофициална договореност, още повече, че това логически произтича от „здравия разум”. И напълно коректно е да се направят две стъпки. Първо, да отпадне мораториумът за строителството на ядрена централа и да се обяви търг за международен инвеститор, който да даде повече пари. И от там нататък държавата няма ангажименти. Освен, разбира се, по отношение на управление на радиоактивните отпадъци. Всъщност атомните централи са машини за пари, които, работейки, изработват парите за своето погребение. Доста сериозен фонд се образува. Както виждате, фондът на „Козлодуй” е част от гаранционния фонд на държавата.

Смятате ли, че трябва да имаме 7-и реактор в АЕЦ „Козлодуй”? И може ли той да е на „Уестингхаус”?

Ние трябва да имаме в „Козлодуй” и 7-и и 8-и реактор, защото максималният срок за експлоатация на тези изтича. Ядрената централа се разделя на две части – ядрена и неядрена. Ако говорим за неядрената част, там няма никакви проблеми, те са вечни. Винаги можете да ги сменяте, да ги реновирате и т.н. Това е чисто икономически проблем, колко ще ви струва да вземете нова турбина и нов генератор и доколко ще се вдигне цената на тока. Защото всяка реконструкция фактически променя ценовата рамка. Обаче в ядрената част има ограничения. Металът, подложен на висока радиоактивност, има умора. И единствен, който може да се произнесе дали този метал може да издържи още 5, 10 или 15 години, е главният конструктор, който е в Русия. Напълно е възможно, ако се влошат отношенията с Русия, конструкторът на инат да каже, че не можем да продължим срока на експлоатация, и никой не може да го опровергае. Така че тези реактори рано или късно си отиват. Значи трябва да има замяна на тази площадка. Така че във всички случаи, когато говорим за нови ядрени мощности в „Козлодуй”, трябва да има два реактора. Навсякъде по света е така. Първи и втори, трети и четвърти, пети и шести. Те взаимно се подпомагат при пускови операции, при спиране, а освен това, когато са два реактора, когато вие поръчате два реактора, сработва ефектът на мащаба, т.е. получавате по-ниска цена. Когато са два реактора, те имат много общи съоръжения и това намалява също общата цена на проекта. А дали ще бъде американски или руски, отново при това решение сработва геополитиката. Дори аз бих казал, че е по-добре да има и руски, и американски. Този, който заявява интерес за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене”, по непроверени данни е декларирал, че няма да иска държавни гаранции и дългосрочни договори за задължително изкупуване на електроенергията. Просто с това решение ще се изградят едни машини, които работят на територията на нашата страна и съответно в икономиката ще правят своите отчисления. Както в САЩ изведнъж се оказа, че много американски заводи са японска собственост. Между другото „Уестингхаус” е мажоритарна японска собственост.

Ако се влошат отношенията с Русия, конструкторът може на инат да каже, че не може да продължи срока на експлоатация на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Да, но американското посолство много силно лобира за „Уестингхаус”.

Така и трябва. Защо нашите не са толкова активни? Когато възникна големият проблем с фотоволтаиците, не знам какво нападение на посланици е било над Борисов, за да разреши фотоволтаиците да се построят. За два месеца построиха 950 мегавата. Не е необичайно, когато посолство на дадена държава лобира за своите корпорации и за каквото и да било. Въпросът е как ти ще съумееш да балансираш тези интереси и доколко този натиск може да се окаже ефективен. Аз оправдавам страната, която лобира. Но аз не съм много убеден за 7-и и евентуално 8-и блок на „Уестингхаус” у нас, защото в момента „Уестингхаус” се договаря за нова централа в Турция с 4 реактора заедно с Китай. Известно е, че голяма част от елементите на централата се изработват в Китай. Китай много бързо набира скорост, а Китай е и добър инвеститор. Между другото в много предварителен стадий има интерес за китайска инвестиция в комплекса „Марица-изток”. Много любопитно е, ние имаме много сериозен проблем с комплекса „Марица-изток”, защото централите, построени там (дори и новата американска централа, тя е модел 1980 година), емитират 1,1 тона за всеки мегават час въглероден двуокис. Представете си какви обеми! 1,1 тона въглероден двуокис, а европейската норма е 0,45. Значи ние сме много над и някой трябва да плаща за това. Предложението на Китай е да се мине на нова технологична база в комплекса „Марица-изток”, която ще намали емисиите до 0,25 тона/Мвтч. Още повече, че Пътната карта на ЕС до 2050 г. предвижда зануляване на емисиите парникови газове в енергийния сектор. Токът е много сложна стока. Тя в реално време се потребява. Освен това някой вика: „Що не си купят ток от „Козлодуй”?”. Да бе, само че „Козлодуй” не продава ток, той продава мощност. Той ви продава например 50 мегавата мощност. Но това означава, че 24 часа в денонощието вие трябва да консумирате 50 мегавата. Как ще стане това нещо? Кой ще балансира неравномерното ви потребление на енергия. За овладяване на стохастичния характер на потреблението се изгражда йерархия от различни по маневреност електроцентрали. В основата на йерархията стоят базовите централи, това са атомните централи. След това има подвърхови, това са термоцентралите на въглища. И има върхови, това са газовите, които ние нямаме, и ВЕЦ-овете. Особено важна е ролята на помпеноакумулиращата станция ПАВЕЦ „Чаира”. Колкото отивате по-нагоре в йерархията, цената на електроенергията е по-висока. В отделни случаи пиковата енергия стига до 2000 лева за мегаватчас.

Добре де, вие като абсолютен експерт в това отношение как ще обясните несъстоятелното решение да се затворят 3-ти и 4-ти блок, а ТЕЦ-овете „Марица-изток” 1 и 3 да ни продават ток в момента, който е със задължително изкупуване на цена, 3-4 пъти по-висока?

Политика. Значи вижте, това е доста интересна тема. Аз участвах и в трите процеса. Беше управлението на НДСВ, аз отправих своето възражение в публичното пространство, но затварянето 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” през 2006 г. беше едно от условията ние да влезем в ЕС, т.е. това беше политическа сделка. Що се касае до централите „Марица-изток” 1 и 3, то те се различават. „Марица-изток” 3 е реконструкция. Реконструкцията като инструмент е по-евтина, отколкото строителството на нова. Имаше две американски компании. Едната беше „Ентърджи”, която реконструираше „Марица-изток” 3. Другата беше „Ей И Ес корпорация”, която трябваше да строи новата централа. Договорите се подписаха по време на правителството на Костов. Аз бях финансов анализатор и си запазих всичките материали. При анализа на техните финансови модели, на базата на които се определят цените на електрическата енергия, открих определени пропуски, което позволи да се редуцират „анюитетните” цени средно с 12,5%, което означаваше редукция в посока намаляване на приходната част на двете централи общо със 750 млн. долара. Тогава държавата, наистина, имаше нужда от нови централи, а нямаше парите, значи някой трябваше да построи. Когато каните някого да строи, той поставя условия. Понеже никой не строи със собствени средства, е необходимо да се обърне към банката. Това, което те очакват от него, е да каже: „Имам гарантирано връщане на инвестицията с определена норма на възвращаемост и държавата застава с гаранциите за изкупуване на електрическата енергия за период от 15 години по цени, определени от модела”. Така. Каква е разликата обаче? Тогава гръмна скандалът „Енрон”, в резултат на което всички – и „Ентърджи”, и „Ей И Ес”, пострадаха много. На „Ей И Ес” котировките за акция от 60 долара паднаха на 80 цента. За разлика от нашите шмекери, когато става въпрос за големи проекти, американските банки са много прецизни. Когато строите, инвестицията от 100% се разделя на две. Примерно 70% е привлечен капитал, 30% е собствен. Колкото е по-голям процентът на собствения капитал, който е по-скъп, означава, че е по-рисков проектът. Нормално е съотношението 30 на 70. Ако е 20 на 80, значи проектът е много нискорисков. Банките разделят риска. Само че какво означава собствен капитал? Когато получите накрая парите в края на годината, правите баланс. Имате брутна печалба и започвате – плащате данъци и други разходи, след което остава чиста печалба. Но и тази чиста печалба не е съвсем ваша. Първо, 10% трябва да отделите за резерв. След това вече можете да решавате какво да правите с останалото. Може да го раздадете като дивидент. Когато са публични компаниите, хората си влагат парите, за да спечелят. Защото, като ги сложат в банката – 1-2%. Като ги сложат в акции, може да се стигне 7-8%, обикновено става дума за 12%. Разбирате ли, значи собственият капитал е скъп капитал, затова не е изгодно да го влагаш. Част от тези пари отиват за инвестиция, но докато правите тази инвестиция, вие лишавате акционерите от дивиденти. Поради което те питат как ще си върнат парите и какви са гаранциите. А какво правят нашите шмекери относно собствения капитал? Първо при нас е слабо присъствието на сериозни утвърдени и авторитетни публични компании, за да има развит пазар на акции като източник за попълване на собствения капитал. И когато няма достатъчно средства като собствен капитал, нашият тарикат взема кредит от друга банка и го инвестира като собствен капитал в конкретния инвестиционен пакет, което е нарушение на закона. В Америка това не може да се случи, много стриктно се спазва всичко. А как може да се увеличи собственият капитал, ако изведнъж ви трябват пари за инвестиции – естествено, като се емитират нови акции. Ако конюнктурата е неблагоприятна, всяка нова емисия понижава котировките, което прави инвестицията в момента неефективна. Поради тази причина се забави строителството на „американските” централи. Когато те се построиха, цените на електрическата енергия не се публикуваха и не подлежаха на регулиране от ДКЕВР. Прилагаше се принципът на „договорен регулатор”, т.е. цените се определят на база сложни финансови модели, одитирани от авторитетни финансови институции. Първите публикации за цените, по които НЕК изкупува електрическата енергия от „американските” централи, станаха по време на правителството на Марин Райков. Тогава се видя несъответствието. Публикацията за цената на електрическата енергия на ТЕЦ „Марица-изток” 1 беше в размер на 190 лева за мегават час, докато в моя доклад, както и в договора, подписан през 2001 г., цената беше около 70 лв./Мвтч, т.е 270% по-висока. Това мотивира моята реакция да се обърна чрез медиите към главния прокурор да се даде отговор пред обществото: защо? Какво междувременно се е случило? И в момента, доколкото съм запознат, тече някакво разглеждане, да видим обяснението. В резултат на неправилни политики на редица правителства в енергетиката се породиха сериозни финансови дефицити. Единият от тях е системен, много труден за ликвидиране и е на годишна база с натрупване. По публични данни на НЕК системният дефицит е, както следва: 400 милиона лева са от надпазарната експозиция на ВЕИ, които не са отразени в цената на електрическата енергия, а около 500 милиона е надпазарната експозиция на „американските” централи, които не са отразени в цената на електрическата енергия, или общо около 900 милиона. Ако оценим остатъчния период от задължителното изкупуване на енергия по преференциални цени, ще се получи внушителната сума с натрупване от над 13,5 милиарда, това са пари, които някой трябва да плати. И сега първата стъпка е да се ограничи производството от фотоволтаиците. Втората е да се предоговарят евентуално договорите и с „американските” централи. Но това също няма да ликвидира този дефицит. Аз не говоря за дефицитите от нереализирания проект на АЕЦ „Белене”, от ВЕЦ „Цанков камък”, говоря за това, че има недофинансиране по мрежата, не се инвестира по мрежата и утре ще започне да мига и т.н. Става дума за огромни пари, които отново ще принудят сегашното или следващото правителство да вдига цената на тока. Тази сметка трябва да се плати. Но трябва да има и диалог. Обществото солидарно трябва да реши задачата. Първо трябва да се използват всички възможности за оптимизация на разходите и накрая все пак трябва да се прибегне към непопулярни мерки, свързани с вдигането на ценната на тока. Ще дам пример за прилагане на механизма за солидарност при решаване на сериозен национален проблем. След аварията във „Фукушима” оценката на щетите възлизаше на 69 милиарда долара. Държавата не може да поеме такъв разход чрез Фонда за бедствия и аварии, застрахователите не могат, защото това е огромна сума, самата компания ТЕПКО (Tokyo Electric Power Company), собственик на авариралите ядрени централи, също изпитваше затруднения и ако трябва да плати това, то тя ще се срине финансово. И какво прави Япония? Обявява, че всички участват във Фонда за солидарност финансово. И най-любопитното от всичко (прочетено в интернет) е, че японската мафия Якудза внася 9 милиарда в този фонд.

И мафията им като мафия, и държавата им – държава, хаха.

Викам, това е държава. Това е мафия. При нас и мафията не е мафия. У нас е крайно време да разберем, че сме в една лодка. Когато става дума за избори, казвам, че съзнателно не участвам в тези процеси, но аз бих отдал предпочитание на този политик, който извади енергетиката извън платформата на политическата дискусия. Всички са виновни за това, което се случи до сега.

Проф. Тасев, благодаря ви много за това пространно интервю.