Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш заяви: „Студената война се върна отново с цялата си отмъстителност, но и с една разлика. Механизмите и предпазните мерки, които в миналото контролираха рисковете от ескалация, като че ли вече не съществуват“.
Отвратителната и непрекъснато повтаряща се русофобия е сравнима с лова на вещици в Салем отпреди няколко века и с маккартизма в САЩ през 50-те години на миналия век. „През 1692 в Масачузетс са екзекутирани четиринадесет жени, петима мъже и две кучета, обвинени във вещерство. Вещиците се появяват през януари. Първият лов е през юни, последният през септември, последван от оглушителна тишина. Въпреки че никога няма да разберем колко точно са официално обвинените в „коварно, злонамерено и престъпно“ магьосничество, знаем за между 144 и 185 вещици и магьосници, обитавали 25 селища. Най-младата е била на 5, а най-възрастната на 80. Мъже уличават в магьосничество съпругите си, племенници – своите лели, дъщери – майките си, братя – сестрите си. Малцина са онези, които знаят за магьосничеството толкова, колкото Котън Милър, който започва да учи в Харвард на 11-годишна възраст, а първата си лекция изнася на 16 години. Той знае, че невидимият свят е някъде там. И използва всички средства, за да докаже съществуването му.“ (сп. „Ню Йоркър“, 7 септември, 2015 г.)
Днес атмосферата в Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) напомня на безумния лов на вещици в Салем преди няколко столетия. Лов на вещици има и сега, а според 11 от членовете на Съвета родното място на тези вещици е Русия (и Северна Корея). Атмосферата на истерия, безрасъдство и демонизация, завладяла мнозинството членове на СС, много точно е характеризирана от руския посланик Василий Небензия като „колективна психоза“. Това примитивно поведение е напълно неразбираемо за здравия разум и много опасно.
През месец април СС на ООН на два пъти губи времето си, обсъждайки абсурдните обвинения на Великобритания, че Русия е отговорна за химическото натравяне на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри. Естествено, Скрипалови са живи и се възстановяват нормално. С изключение на необяснимата кончина и незабавната кремация на двете им котки и двете им морски свинчета, цялата история наподобява театър на абсурда. Русия бе набедена с обидно слаби аргументи, че е опитала да убие бившият двоен агент и неговата дъщеря с химическо оръжие. Очевидно Великобритания се опитваше да впечатли Съвета за сигурност със своята предана грижа за Скрипалови. На два пъти (на 5 и 18 април) тя повтори следното: „След отравянето на 4 март в Солсбъри на Сергей и Юлия Скрипал, Обединеното кралство проведе най-изчерпателното и щателно разследване на употреба на химическо оръжие, правено някога. В него участваха 250 полицейски следователи и много специалисти, експерти и партньори. Те изгледаха повече от 5000 часа видео материали, изследваха повече от 1300 конфискувани вещи и разпитаха повече от 500 свидетели.“
Вместо да изрази загриженост за правата на човека, Великобритания отправя непрестанно повтарящи се призиви. Което на свой ред показва нейното престъпно нехайство по отношение на човешките права на собствените й граждани. Миналата година в пожара в „Гренфел тауър“ загинаха най-малко 80 британци. Ето какво написа New York Times по случая на 28 юли, 2017 г.: „Лондонската полиция, която разследва пожара в „Гренфел тауър“, обясни на оцелелите, че съществуват „основателни поводи да се изрази подозрение“, че организациите, отговарящи за управлението на многоетажната сграда, може да са извършителите на масовото убийство. Искрата, подпалила „Гренфел“, е тръгнала от четвъртия етаж и се е разпространила на по-високите етажи. Пожарът се превърна в политическа криза и символ на неравенството, тъй като се оказа, че облицовката, използвана за фасадата, е изработена от леснозапалим материал. Оказа се, че повече от 100 други сгради в същия град са облицовани със същия материал. Много от оцелелите останаха разочаровани и гневни от бавната и ненавременна реакция на местните власти, особено по отношение на настаняването им и изплащането на компенсации. Гневът, който прерасна в протести, накара централното правителство да се намеси. Полицията също започна наказателно разследване.“
Русия няма абсолютно никакви причини да организира покушение над Скрипалови. Шпионинът е излежал цялата си присъда и е освободен. Тъкмо обратното, в навечерието на избори и домакинството на Световното първенство по футбол Русия би следвало да избягва всяко действие, което може да навреди на страната или по някакъв начин да дискредитира репутацията й. Като се имат предвид грубиянското прехвърляне на вина върху Русия от страна на Великобритания за съмнителното заболяване на Скрипал, очевидното несъответствие между неглижирането на 80 жертви, и то британски граждани и фиксацията върху Скрипал, в допълнение на необоснованото и натрапчиво повтаряне, че „най-вероятно“ Русия е отговорна за все още неизвестната причина за болестта на Скрипал, зад безпочвените обвинения на Великобритания към Русия трябва да стоят съвсем други подбуди. По думите на американския окръжен прокурор Джеймс Герисън този ход на Великобритания е опит за „подготовка за стригане на овцете“. В разузнавателната общност този термин се използва, за да обясни манипулирането на обстоятелствата, така че да се постигне желаният образ. А набеждаването на Русия, че е използвала химическо оръжие срещу Скрипал се прави с цел да се създаде благодатна почва за обвиненията, че тя, заедно със сирийското правителство, са отговорни за химическата атака в град Дума. Асад отново успя да си върне контрола върху по-голямата част от Сирия и точно в този съдбовен момент няма никаква причина да извършва химическа атака срещу собственото си население. Най-малкото защото той е напълно наясно, че това ще провокира „опозицията“ (където са основно САЩ, Великобритания и Франция) да върши зверства.
Както можеше да се предвиди, без каквито и да било доказателства, просто ей така, в нарушение на международното право и Хартата на ООН, САЩ, Великобритания и Франция нападнаха Сирия. Която от своя страна никога не е правила същото спрямо тях. Военният арсенал на тези три държави не само им позволява, но ги изкушава да се държат брутално. А сирийският народ е в ролята на морското свинче. Ето какво пише Business Insider на 16 април: „САЩ използваха две от най-новите си оръжия в Сирия – и както изглежда, те работят перфектно. По време на операцията бяха използвани крилатата ракета „въздух-земя“ известна като JASSM-ER и атомната подводница тип „Вирджиния“.
Отново Великобритания обвинява Русия, че използва или приветства използването на химическо оръжие, забравяйки факта, че по време на войната в Ирак нейният съюзник САЩ доставяше на Ирак огромен арсенал от химически и биологически оръжия, които се използваха почти ежедневно. Според информация на Washington Post, сред биологичните оръжия, доставяни от САЩ на Ирак срещу Иран е имало антракс и бубонна чума. Същите тези американски оръжия причиниха ужасни страдания на милиони цивилни ирански граждани. А спомените от този ужас са живи и до днес. Едно от най-абсурдните обвинения на Великобритания беше следното: „Ние знаем, че руската държава търси начини за нападение чрез нервно-паралитични вещества. И това ни дава повод да смятаме, че тя провежда такива нападения с помощта на сирийската държава.“
Като оставим настрана отвратителните зверства на Великобритания през вековете и ужасяващите нарушения на човешките права в колониалните държави по времето на Британската империя, историите за покушенията на САЩ над чужди държавници в съвремието биха могли да запълнят цяла една библиотека. Достатъчно е да отбележим 23-те опита за убийство на Фидел Кастро, за които ЦРУ си признава, атентатите срещу премиера на Конго Патрис Лумумба, срещу президента на Индонезия Сукарно, срещу демократично избрания президент на Чили Салвадор Алиенде, срещу чилийския генерал Рене Шнайдер, срещу боливийския президент Хуан Хосе Торес, срещу чилийския генерал Карлос Пратс. И това са само част от мишените на американските разузнавателни служби.
На 13 април т.г., точно преди САЩ, Великобритания и Франция да бомбардират Сирия в нарушение на международното право и Хартата на ООН, посланикът на Боливия Саша Лоренти Солиз произнесе една от най-смелите и блестящи речи в историята на ООН, с която напълно разкри престъпленията, лицемерието и заплетените лъжи, които днес са ежедневие в Съвета за сигурност на ООН. „По някаква причина някои от държавите-членки на Съвета за сигурност отказват да назоват основния повод за свикването на това заседание. А той е, че една от тези държави наруши Резолюцията на СС на ООН за използването на сила. През последните 72 години човекът създаде не само физическа и институционална, но и юридическа рамка. Създадоха се инструментите на международното право, които са предназначени именно да премахнат възможността по-силните безнаказано да нападат по-слабите, така че да се установи баланс и да се предотвратят сериозни нарушения на световния мир и сигурност… Съветът за сигурност не бива да се използва като висока трибуна нито за военна пропаганда, нито за интервенционализъм. Също така, той не бива да се превръща в пешка на шахматната дъска на войната, геополитиката и дребните интереси. Ние вярваме, че това заседание е особено важно, не защото тук обсъждаме атаката на една от страните-членки или заплахата от въздушни удари над нея, а защото живеем във времена на непрекъснато оспорване на многополюсния модел… Нека припомним, че има ясна политика и намерения за подкопаване на многополюсния модел. В момента сме свидетели на това, как някои използват темата за човешките права дотогава, докато тя обслужва техните интереси, а след това започват грубо да ги погазват. Регионът, от който съм аз, е жив свидетел на това. През 70-те години ние устояхме на т.нар. Операция „Кондор“, която беше създадена от специалните служби на някои от държавите-членки. Когато демокрацията вече не им изнасяше, те започнаха да финансират държавни преврати. Когато човешките права не съвпадаха с техните интереси, те ги нарушаваха. И въпреки че оттогава мина време, неспазването на правилата от определени страни остави неизлечими рани.“
„Някои от държавите-членки на Съвета говорят за ситуацията в Ирак и Либия, където според мен бяха извършени едни от най-големите престъпления на века. Инвазията в Ирак и тежките последици от нея доведоха до повече от 1 милион жертви. Както отбеляза моят колега от Екваториална Гвинея, последствията от бомбардировките над Либия и принудителната смяна на режима там са осезаеми и до днес и причиняват страдания на хората в района на Сахел, Централна Африка. Но никой не иска да каже къде е коренът на тези конфликти и да признае за съществуващата безнаказаност за извършените престъпления. А това е гаранция, че нещата ще се повторят. Това са най-тежките престъпления на века.“
Речта на посланика на Боливия в ООН разкри „интересите“, които стоят в основата на последния лов на вещици, на подкопаването на многополюсния модел, на бягането от отговорност за ужасното нарушаване на човешките права от страна на САЩ, Великобритания и Франция и опитът да прехвърлят вината си на Русия и Северна Корея – демонизация, която опортюнистично се подкрепя от западните мейнстрийм медии и която в бъдеще ще бъде използвана за потулване на още по-страшни престъпления. Действително студената война се завръща с пълната си ярост, с хаос и варващина и по-съвършени отпреди ядрени оръжия. Това създава заплаха от трансформация на студената война в ядрена и то срещу един нов, демонизиран враг в лицето на Русия – пълна лудост, която ще стане неизбежна, ако не се възпротивим на отприщилата се днес масова истерия. А причините за тази масова истерия са в огромното и експоненциално нарастващо икономическо неравенство, завладяло съвременния свят, в глобалната икономическа система, която непрестанно генерира бедност и отчаяние.
Източник: Global Research
Превод: Антоанета Киселинчева