Руско-германските oтношения – главното главоболие на Държавния департамент

В Украйна ще има ли война, светът живееше известно време именно с този страх? Медиите тиражираха „нашествието” на руснаците…

За никаква война не може да се говори. Работата е там, че режимът на Янукович беше олигархичен. Под властта на Янукович има един слой олигарси, реални собственици на страната. Те го предадоха окончателно. Повечето от олигарсите вече са получили обещание от новата власт, че ще живеят спокойно, ако си направят добре икономическите изводи, че властта се е променила. Някои от тях вече са назначени директно за губернатори и областни управители, което означава, че новата власт предава на ръчно управление отделните области на свои хора, милионери и дори милиардери. Най-интересното и което си струва да се отбележи е, че предстои да започнат много бързо преговори между новата украинска власт и САЩ за разполагане на американски ракети на украинска територия. Това според мен в Кремъл са го знаели от преди достатъчно време. И този факт хвърля допълнителна светлина, ако такава е нужна, върху действията на ръководството на Русия.

Сякаш Русия започна да губи битката за Украйна…

Не толкова Русия, колкото Путин е загубил в момента. Защото той е на път да не изпълни очакванията на хората, които го подкрепят. Аз помня деня, в който той получи разрешение за употреба на оръжие, това беше цял един следобед на бесен национален ентусиазъм под лозунга „Почнахме ли ги?”. Веднага след това стана ясно, че няма да се употребява оръжие, а по-скоро „ще се дрънка оръжие”, тоест оръжието ще се използва за дрънкане. Но дрънкането на оръжие не впечатлява американските защитници на новата власт в Киев. Както биха казали те: „Ние самите дрънкаме оръжие, няма да ни впечатлите с дрънкането на вашето оръжие”. В момента Путин загуби темпо, той даде едно напълно ненужно интервю, в което започна да се оправдава, да се извинява и т.н. А можеше да помълчи още 48 часа. Вероятно Путин в момента търпи морално-психологически натиск. Истината е, че всъщност никой не е победил. Всички страни по конфликта в Украйна все още имат своите ресурси и своите възможности за действие. Това, което може да промени обстановката, и това, което е най-сигурният начин да се превърне Украйна в изолираща зона между Русия и Европа, е да се разположат там американски ракетни инсталации. Което в момента се говори открито и е актуално като тема за обсъждане. А относно Путин работата е там, че обикновеният руснак разсъждава в следните прости формули: ако руското ръководство разреши разполагането на американски ракети на украинска територия, то това ръководство губи легитимност в очите на нашето общество. Тоест тук не Русия, а ръководството на Русия е в ситуация, близка до мат. И това ще направи нещата драматични.

Крим се оказа в центъра на вниманието.

Очевидно въпросът не е в Крим. Никакъв проблем нямат в Крим руснаците. По силата на един договор между Русия и Украйна, за който напоследък всички много удобно забравиха, Русия има право да държи в Крим около 25 хиляди военни, сега те са само 9 хиляди, има право да държи около 130 артилерийски системи, сега такива няма, има право да държи около 30 самолети или летящи обекти, сега те са само десетина, тоест Русия дори не е запълнила квотата на своите въоръжени сили в Крим. Путин няма проблем с Крим и не би искал Крим да е територия, субект на руската федерация. Доколкото разбирам, нагласата в Кремъл е Крим да бъде автономия в рамките на Украйна.

Какъв изход има Москва в тази ситуация на нова власт, силно антируски настроена?

На този етап новата власт в Украйна е в пълна паника. Те бяха успокоени първо от американския посланик, който им даде сили и смелост, че Путин няма да ги изяде. В Киев пристигна и американският държавен секретар Кери, който им даде допълнителни уверения, че нищо лошо не може да им се случи. Оттук нататък пред Москва има два възможни пътя. Единият е с методите на международната пропаганда, на юридически натиск и на различни институционални уловки да принуди новата украинска власт да промени политиката си. Но според мен това е невъзможно. Другият път е с въоръжени сили, тоест Русия да изпрати определен брой военни в Киев с разбираемото обяснение и обоснования лозунг, че Америка е направила срещу терористите много повече, отколкото „ние ще направим срещу нацистите”. Заради борбата с терористите вие отидохте чак в Афганистан, а ние имаме работа с откровени нацисти, които се намират тук на нашия праг, така че не се сърдете, че ще ги избием. Разбира се, нищо такова няма да стане. Руската власт няма това самочувствие и няма да действа така. Другата теоретическа възможност е в проруските части на Източна Украйна и главно в Крим да започне вътрешно украинско движение за смяна на властта, един поход към Киев, но това също е доста слабо вероятно. Затова сега Кремъл трябва да реши не какво иска, защото е ясно какво иска, а как точно да го постигне.

Съществува ли все още опасност Украйна да бъде разкъсана?

Има опасност, но на този етап по-скоро двете страни в конфликта взаимно ще се плашат с това, което е нежелано. Конфликтът още не е на тази степен и двете страни не са достатъчно силни за да разкъсат Украйна. По-скоро това, което съвсем очевидно желае Кремъл, е държавата Украйна да бъде федерализирана. Тоест двете половинки на Украйна да бъдат разграничени по някакъв административно- политически път, но страната да не се разкъсва. За да може цялата територия на Украйна да бъде зона на свободно руско-германско икономическо взаимодействие. Ако Украйна се разкъса, ако там се появят две държави, това не е желателно за Германия и Полша, защото ще се образува една нова държава, която ще трябва да бъде изхранвана. Западна Украйна, това е Галичина, тя е зона със слабо развита икономика. Да се разкъса Украйна е изключително коварен dirty trick по адрес на ЕС. Мисля, че Меркел никога няма да се съгласи да се овеси на врата на Германия още един потребител на човешки права и на материални блага. Но това е един от крайните козове в разиграването на тази игра. Истинската Украйна, а това е мястото, откъдето тръгва руската държавност, това е Киевската Украйна, тя според Русия би трябвало да е естествен съюзник на Руската федерация във всички възможни бъдещи начинания – такава е руската позиция. Според мен стратегията на Кремъл е да прокара в Украйна линия на федеративна подялба, но страната да остане единна. Може би и за да не се разреши нито една част от Украйна да бъде тампон, който да изолира Русия от Европа.

А проектът Източно партньорство, който разрази такива стълкновения в Украйна, не е ли именно поредният опит за кордон около Русия?

Да, той е част от старата стратегия, многократно реализирана с променлив успех, това е идеята за изолация на Русия. Но аз бих започнал още по-отдалеч. Тук важното събитие е стремежът за изграждане на трансокеанско икономическо партньорство. Това е идеята за икономическото НАТО, идеята за свързване на американската икономика с европейската. И при успех на тази схема една изолация на Русия би била изключително важна. Това са две страни на едно и също нещо. Това е вече голямата геополитическа драма на нашето време. Тя произтича от две неща, първо, от особеното положение на САЩ. САЩ лека-полека се отдръпват от Европа и преориентират своите възможности, ресурси, интереси в Югоизточна Азия, около Китай, тъй като Китай очевидно е главният претендент за икономика номер 1 в света. И заедно с този модел се появи старата мечта още от 60- те години за това как Европа и САЩ всъщност са едно цяло. И те би трябвало да бъдат свързани не само културно и исторически, политически и психологически, но и икономически. Интересното е, че тази идея се активира точно сега, когато американският държавен дълг е огромен, той е фантастичен. От друга страна, причината за този драматизъм в Украйна идва и от самата Русия. Това е фактът, че най-после днешното руско ръководство намери своята историческа цел, или своя мегапроект.

„Украинската зима беше създадена от същите момчета, които измислиха и Арабската пролет. Те действаха на принципа „да разкараме управляващите, пък после ще видим”. Но за това е необходимо да имаш субекти, които да се оправят със ситуацията. В Египет за разлика от Украйна има държава и армия. В Украйна няма нито държава, нито армия и просто не е възможно да отстраниш фашистите. Тези хора няма да си отидат. На тях не им пука нито за Тимошенко, нито за Яценюк, нито за Кличко. Това е мръсна пяна, която няма да се оттече. Те няма да се върнат да работят като хамали и продавачи. Това не е олигархичният капитал, който е натрупал парици и е минал встрани. Това са истински нацисти като идеология и като манталитет. С тях нищо не може да се направи. Няма обстоятелства, при които Украйна ще може да избегне гражданската война. Възможно е гражданската война да бъде локална. В западните райони властта беше завзета от фашистите, които сега ще се опитат да легитимират действията си. Не е ясно как ще реагира на това Югоизтокът. Само че тъкмо Янукович създаде условията за моралното и политическото обезглавяване на Югоизтока. Притеснявам се, че в Източна Украйна могат да се появят хора, които психологически и като непримиримост на политически убеждения много ще приличат на лидера на Десния сектор Дмитрий Ярош.”

Михаил Леонтиев, журналист и публицист, водещ на предаването „Однако” по Първи канал

Нали не ми казвате, че реакцията на Русия спрямо Източното партньорство е просто суета на Путин?

Ако искате, наречете го и суета, но когато става дума за руски държавен ръководител, суетата никога не е просто суета. Това е ясното разбиране, че на велика страна трябва да се поставят велики цели.

А не е ли нещо по-обикновено: Русия е изключително свързана с Украйна, исторически и всякак?

Преди това има друг момент. Елитът на Путин заговори за мегапроектиране, за исторически рубежи, за разговор с Бога, за голяма геополитика. И това е Евразийският съюз. И тук вече идва ролята на Украйна. Очевидно е, че никакъв Евразийски съюз не може да има без Украйна. Тоест от въпроса за Украйна зависи „великото проектиране” на путинския елит.

Все пак става дума за 45 милиона в Украйна, от които голяма част са руснаци.

Според Путин всички са руснаци. В Москва го говорят съвсем ясно и Путин изразява становището на повечето граждани на Руската федерация. Преди време го слушах как развали насроението на слушателите си – американски журналисти: „Каквото и да се прави, ние сме един народ, това Великорусия, Малорусия и Белорусия…”.

А не е ли така?

Аз съм склонен да се съглася с него. Но се опитвам да гледам максимално дистанцирано. Да, права сте, така е. Но в момента от една част от руския народ, тоест от малорусите, правят нация. Това е напълно възможно, много нации са се появили точно така. Може да се направи украинска нация с много пари, с много нерви и с много кръв. Но обикновено тези неща се правят за не по-малко от 50-60 години. Виждаме пред себе си как два други народа се опитват да бъдат нации и им е много трудно. Турците и евреите в Израел точно това правят в момента, те произвеждат своите нации и това е свързано с ужасни драми. Възможно е украинците също да бъдат направени на нация, теоретически това е възможно, но ще им трябват около 100 години. Затова в момента не става дума за произвеждане на украинска нация, а за нещо друго, за геополитически проект, който има за цел да попречи на путинския елит да реализира глобалния си замисъл.

Такава голяма заплаха ли е този Евразийски съюз?

Замисълът на Евразийския съюз не е нищо друго освен възраждане на континентализма. В епоха, когато атлантизмът се възприема като глобална идеология, като глобална логика на геополитическото мислене, опитът за нещо друго, а другото е континентализмът, е смъртно опасен и срещу това ще се пречи по всякакъв начин. Евразийският съюз е истинското отрицание на антлантизма. Не на европеизма, а на атлантизма. И днес в сърцето на Европа евроатлантизмът се разпада. Оказа се, че това понятие, което навремето ни се струваше единно по смисъл, съвсем не е такова, просто европеизмът е в една посока, атлантизмът – в друга. И Украйна е мястото, където ще се решава този въпрос. Така че не става дума просто за икономика при Евразийския съюз, а за съдбовни неща.

Как ще коментирате думите на Ерлер, че ЕС може би е сбъркал с Източното партньорство, като го е предложил на Украйна, без да съобрази реакцията на Русия?

Ерлер много отдавна говори така. И това не е негово лично хрумване, а това е разбирането на определени кръгове в Германия, че с Русия „така не може”. Континентализмът означава нов тип отношения между двете велики срединни държави – Русия и Германия. И абсолютно естествено е, че в момента Германия и Русия ще трябва по нов начин да подредят отношенията си. Пред очите ни Германия и Русия уточняват къде ще мине границата между руското и германското влияние в Украйна.

Що за страна е Украйна?

Истинската Украйна е Киевската. Към Киевската Украйна от изток са залепени в Хрушчово време изконно руски земи, великоруски земи, а на запад са галичани, които никога не са били точно руснаци, макар че там има и русини, а те са особена славянска националност и нямат никакво намерение да стават австроунгарци, европейци, германци или поляци. Всички разбират, че Галичина не може без Украйна и вероятно няма да запази името Украйна, ако се отдели. Галичина ще си бъде Галичина. Всички разбират, че Източна Украйна просто не е Украйна, това са подаръците на Хрушчов за тогавашното украинско ръководство. Големият проблем е за Киевската Украйна и битката е да остане ли тази Украйна скрито враждебна на Русия страна, или да бъде страна съюзник, близък роднина, брат от рода на Белорусия.

Ясно е, че Русия е основен играч. Кои са другите участници?

Другият изключително важен участник в драмата е Берлин. Между Берлин и Москва няма реален конфликт по въпроса за Украйна. Те там са осъдени на разбирателство. Нито Путин, нито Меркел имат намерение да развалят отношенията си, които са исторически стратегически отношения, заради Украйна. Ако се наложи, те просто ще я делят. В този смисъл главният проводник за разумни конструктивни отношения с Москва е тъкмо Германия, и то Германия на Меркел. Разбира се, върху Германия се е работило много. Германия като страна, победена във Втората световна война, дълги години е „възпитавана”. Американското влияние, атлантическото влияние в Германия е огромно. Има нещо много драматично в германската политика, ако се вгледате отблизо. От една страна, тя е спокойна и уравновесена, по германски прецизна, от друга страна, е изключително нервно-драматична, болезнено чувствителна в дълбочините си. В Германия все повече и повече са хората, които си спомнят, че Германия е Великата срединна земя. Mitteleuropa е Германия. И от съдбата на германо-руските отношения зависи съдбата на Европейския континент. Засега два пъти успяват да скарат Германия и Русия с катастрофални последици за континента, но третия път може да не успеят. Следващият участник в украинската драма е ЕС, чието ръководство е силно повлияно от САЩ. Тоест атлантизмът и континентализмът се срещат много конфликтно на територията на Европа. Освен това тук има и един много интересен въпрос, който обаче е някак геополитически- метафизически. Това е въпросът за т.нар. постимперски дефицит на легитимност. Това е проблемът, който звучи така: какво се получи след разпадането на Съветския съюз? Получиха ли се истински държави, или са някакви симулакри, които непрекъснато се колебаят в своята легитимност? Според мен Украйна загуби шансовете да бъде пълноценна, реална държавност в момента, в който се отказа от ядреното си оръжие. Не бива да се пита какво значение има ядреното оръжие. Напротив, ако имаш ядрено оръжие и се откажеш от него, това вече е отказ и от суверенитет. Работата е там, че държавите, които се появиха от великия разпад на Съветския съюз, все още не са се състояли. Десетина години след разпаденето на Съветския съюз се появи понятието failed states, пропаднали държави, или неуспешни. В известен смисъл ние сме също от този тип. Ние също сме държава, която се е появила на Кръгла маса и в момента на появата си вече е била „пропаднала държава”. Тук опираме до отвратителния въпрос за природата на държавните елити, които са създавали държавата Украйна, а и държавата България, целият този свят след разпадането на Съветския съюз, доколко той е автентичен, доколко е суверенен, доколко е жизнеспособен. В какъв смисъл Украйна е държава изобщо.

Превратът срещу Янукович беше ясно задвижен от външни фактори.

Правилно, великата сила Америка действа така. Когато не се съмняваш, че си господар на света и негов собственик, естествено, че действаш по този начин. Аз помня, когато шефът на ЦРУ дойде в България и беше много смешно, защото се каза, че няма значение къде ще кацне хеликоптерът – дали в България или в Гърция. Това са условни граници от гледна точка на САЩ. Имало там някаква си България и някаква си Гърция и дори имали граница помежду си, ха-ха. Където кацне хеликоптерът, все сме у дома си. Аз се отнасям с усмивка към това глобално имперско самочувствие. „На нас може да не ни се радват в Киев, но ние ще дойдем да посетим нашите хора превратаджиите” – в този план мислят американците. Снощи се смях много, като прочетох становището на американската разузнавателна общност за Държавния департамент. Според тях Държавният департамент се състои от лентяи, лузъри и сексуални малцинства до 70%. И затова нищо не става от foggy bottom, това е названието на Държавния департамент в САЩ, така ги наричат. Сега сериозно. Има един проклет въпрос, който дори не се обсъжда публично: кое е това, което дава легитимност на държавите? Кое събитие прави една държава легитимна? И тук има две възможни версии, ние живеем във втората, която е напълно безумна, това е русоисткото разбиране, че хората се събират, отчуждават своите природни права, създават своята обща воля, а тя пък произвежда държавността. Това е либералното разбиране за държавност. Другата идея е, че държавите, ако са наистина реални държави, а не племенни съюзи или протекторати на ООН – те са резултати от велики сътресения, войни, революции и други подобни. Държава може да се получи по пътя на „ние, американският народ, сме убедени, че хората се раждат равни, и т.н.”, това конституира държавност. Или можеш да кажеш: „Либерте, егалите…”, и идва великолепната френска държава, а можеш да кажеш: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се”, от това също се появи една много важна държава и всичко това става с война, с кръв, с насилие. Но да кажеш: „Обогатявайте се”, като си свирукаш „Одата на радостта”, получаваш не държава, а Европейски съюз. Или пък идеята на Елцин, която беше: „Елате и вземете суверенитет колкото искате и колкото можете да носите!”. Така се появи Руската федерация. Тоест идеята, че ще създадеш държава Украйна, като превърнеш нейните административни граници в държавни граници, е безумна изначално. Разликата между административна и държавна граница е фундаментална. Като разликата между живото куче и умрялото куче. Днес Украйна е едно парче територия, за което единственото сигурно нещо е, че това са земи на бившия Съветски съюз. Там не действат духовете на единението. Източните украинци не се осъзнават като западни украинци, те нямат съдбовна общност, те усещат света по различен начин, те говорят на различни езици. И затова може би не са далеч от истината тези, които твърдят, че в момента ние наблюдаваме освен всичко друго битката между донецката мафия и карпатската мафия. Нека да кажем, че доходите на Криворожкия стоманодобивен комбинат (Криворожсталь) са 1 милион долара на ден и ако Украйна стане член на ЕС, ще се закрият повечето предприятия. Източна Украйна, която е населена с руснаци и където има 50-ина много богати семейства, притежаващи всичко, не желае никакъв ЕС, защото за тези хора това ще означава загуби на бизнеси.

Питам какво правят в Украйна американците?

Американците са у дома си навсякъде. Как какво правят? Нали ръководството на великата руска страна се съгласи със САЩ, че: „Ние вече сме еднакво добри и не сме Империята на злото, ние заедно с вас бием лошите и заедно с вас продаваме оръжие на добрите. Ние сме малка и симпатична европейска държавичка, за тази цел оставяме Далечния изток на всички заинтересовани и който желае, нека дойде да смуче природни блага, ще се откажем и от геополитическите си позиции в Източна Европа и на Балканите, ще почерпим новите си американски приятели с една Българийка”… Те така и направиха. Америка дойде в България с нотариалния акт, който беше получила от новите си приятели в Москва. Забележете стилистиката на поведението на всички американски посланици, те са генерал-губернатори, те не са окупатори. Те влязоха в законните си права след съгласуване с предишните суверени. Просто руският елит по времето на Горбачов и Елцин почерпи американските си приятели с една Българийка. Както се казва, за сувенир. Украйна е една територия, която зависи от САЩ много отдавна. Украинският държавнополитически елит в по-голямата си част е възпитаван в САЩ. Почти няма отговорни украински държавни служители, които да не са минали спецкурсове в САЩ. Украинските въоръжени сили са специално образовани, украинското офицерство и генералитет, също и украинските сили за сигурност – горе-долу нещата са по български образец. Те са обработени, те са кадрово подготвени. Те са възпитани в духа на човешки права, демокрация и други такива радости. На випускниците на украинската Академия за сигурност дипломите тържествено им връчва не кой да е, а самият американски посланик… Има дълбока символика в това – да си спомним, че на випускниците от офицерските училища във Великобритания офицерският патент се връчва от кралицата, която е суверенът! И в този смисъл Бай Ганю казва: „Санким си честна”, в стила на скандала с жената на Иречек. И какво й е суверенното на Украйна, че господарите на света да не бъркат там, ами те бъркат навсякъде. Със запретнати ръкави до лактите бъркат, където може. А, общо взето, може почти навсякъде. Без съмнение всичко това в Украйна е антируска стратегия. Защото, ако Украйна не участва в Евразийския съюз, Русия ще се окаже в геополитичеки мат. Това ще е мъчителна, необратима геополитическа загуба.

Всичко ли можем да очакваме от новия руски елит?

Новият руски елит се оказа нещо трудно разбираемо. На мястото на оня късносъветски елит, който виждаше смисъла на живота си в любовта към Америка и на драго сърце предаваше страната си за жълти стотинки, се появи някакъв озлобен, упорит и отмъстителен нов елит. И говорител на този нов елит е Путин. Заслугата за появата на този нов елит всъщност е американска. Аз помня как старият елит умря и се появи новият. Това стана по време на „хуманитарните” бомбардировки над Югославия, когато Мадлин Олбрайт се обръщаше в стихотворна форма, пишеше стихове към сърбите, че ще ги ощастливят с бомби, когато горяха детски домове, когато разрушаваха телевизионни станции в Сърбия, когато Черномирдин просто изтъргува Милошевич. В периода преди войната в Сърбия групировката на Елцин имаше огромна масова подкрепа. Аз помня невероятни неща – как миньорите излизаха на стачки, многохилядни стачки в защита на Елцин, и как блъскаха с каските по паважа, как трудова Русия беше на страната на Козирев, зеленоокия „изискан и любезен” министър на външните работи. Точно доктрината „Козирев” е как да почерпим американските си приятели с една Българийка. Същата доктрина се изразяваше в това, че в София руснаците изпращаха посланици, които бяха не просто българофоби, но и русофоби. Да, доскоро имаше руски посланици в София – русофоби. Ами какво беше Леонид Керестиджиянц, ако не един русофоб? И цялото това великолепие свърши след тази война в Сърбия. Изведнъж руснаците разбраха, че светът не е толкова хубав, колкото им се е сторил през последните години. Стана ясно, че Елцин трябва да се маха. Тогава дойде Путин и от него се очакваше да върши съвсем други неща. Путин е изразител на този руски елит, който също може да не е много симпатичен, той пак е олигархичен, пак е жесток, но това е този елит, който разбира, че парите му, депозирани в американски, швейцарски и лондонски банки, могат да изчезнат изведнъж. Това са хора, които разбират, че без суверенна държавност, без адекватно ядрено оръжие и военно-космическо разузнаване са загубени. Путин е изразител на волята на новия руски елит, който няма никакво намерение да прави необосновани компромиси. Компромиси – да, но необосновани – никога.

Възможно ли е да има споразумение между Русия и Германия за изтласкване на влиянието на САЩ от Европа?

Точно това става. Аз ви уверявам, че такова споразумение, или по-точно съгласие, има, макар и неписано – най-важните съгласия в историята не се записват. Германия има всичко, но се дави, задушава се от липсата на ресурси и пазари. А Русия предлага всички възможни ресурси, които Германия би поискала, при това на напълно разумни цени.

ЕС не трябва ли да се ориентира най-после за бъдещето си?

Като човек, който изучава хладнокръвно и много внимателно институционалната динамика на ЕС, аз ви уверявам, че там акцентите много отдавна са променени, балансите са на друго място. Същината на ЕС е променена радикално, това е германска Европа. Това е Европа, в която локомотивът Германия влачи всички след себе си.

Американските анализатори от типа на Джордж Фридмън подчертават, че най-голямата заплаха за САЩ в Европа е Германия.

Защо да е заплаха? Просто Германия се връща в своите исторически позиции.

Точно защото би могла да се кооперира с ресурсите на Русия.

Което и става. Аз обичам американските анализатори, защото те не са лицемерни. Те като господари говорят истината, те не се унижават да са лицемерни, лицемерни са слугите. Да, Германия е опасна, защото може да стане много силна. Когато стане силна, ще стане още по-опасна, защото ще се разбере с Русия. Ерго трябва да се повтори схемата от Първата световна война и от Втората световна война. Конфликт между Москва и Берлин е conditio sine qua non (условие, без което не може) за американското господство над света. И разбирайки тези дълбинни исторически зависимости, нито Меркел, нито Путин биха си играли с тези неща, когато става дума за фатални зависимости. Няма да се карат заради Украйна.

Какво правят САЩ в Европа, за да предотвратят подобна германо-руска симбиоза?

Американците правят много неща, но те могат да съсипят подобна симбиоза само с конфликт между Русия и Германия. В самата Германия има много силен атлантически момент. В Германия са работили специални комисии за „промяна на скрития дневен ред на германското образование”, за преобразуване на дълбинните културни кодове на обществото. Победителите се постараха много да се появи „новият германец” – германец, който няма усещане за суверенитет. И в момента Германия се сдобрява с идеята за суверенитет. Питате ли се защо Германия, която има технологичен потенциал да произведе ядрено оръжие буквално за три дни, никога няма да има ядрено оръжие? Защо? Защото е победена страна. Има дълги периоди, в които никой не напомня на Германия, че тя е победена страна, но когато тя се замогне, когато стане прекалено силна, когато си позволи да противоречи на господарите си, ще трябва да й се напомни.

Този момент не е ли настъпил вече?

Да. В момента руско-германските отношения са главното главоболие на Държавния департамент на САЩ. И колкото по-яростно, тъпо, безсмислено, жестоко и злобно се развихря украинският конфликт, а той ще продължи във времето, толкова по-големи са гаранциите, че между Берлин и Москва мир няма да има. Естествено е, че Украйна е страшно интересна за Германия, винаги е била интересна. Когато Третият райх говореше за Lebensraum, имаха предвид Украйна. Lebensraum е жизнено пространство. И още отпреди това Бисмарк предупреждаваше своите хора: „Не правете глупости с Русия! Ние може да сме много силни, но нямаме такава сила, която да преодолее руските глупости”, това е специфичният хумор на Бисмарк. Днес залогът е фантастичен, огромен. Конфликтът между Русия и Германия е единственото спасение за американското господство над Европа. И той трябва да се направи на всяка цена.

Германия и Русия имат наистина много особени, всъщност някак приятелски отношения, които са въплътени в народопсихологията им.

Знаете ли защо е така? Да ви напомня, че след една изключително жестока война, в която Франция за малко да затрие Германия от картата на Европа, Руската империя отваря границите си и около 4 милиона и половина германци бягат от разгромена Германия в Русия. Там германците се заселват, макар че отначало отказват да ги разберат и приемат за хора, накрая обаче руските мужици виждат, че те не са лоши хора, кръстят се малко странно, малко сбъркани християни са и не пият, което е направо подозрително, но, от друга страна, като кажат нещо, те го вършат, не лъжат и не крадат, работливи, достойни хора са. Германците, германската диаспора в Русия винаги е била много уважавана. И точно затова в началото на Втората световна война, най-отвратителната и ужасна война в човешката история, руснаците не са желаели да повярват, че ги нападат германци. Руснаците са влезли във военна кондиция, озверили са се, а война не можеш да водиш, ако не си озверен, едва когато са спрели отстъплението и са тръгнали на запад, когато са видели какво са правили хитлеристите с руските села, когато са намирали камари от трупове, изгорени села до дъно. Тогава се е появил руският военен фурор. Но преди това руските и германските отношения са били напълно конструктивни. Това обяснява и някои загадъчни истории от рода на това как през руското село минава колона от германски военнопленници и бабите тичат да им дават последния къшей хляб на горките германци, които са гладни. Представяте ли си колко дълбоки пластове са замесени тук. Отношенията между Русия и Германия няма причини да бъдат лоши, освен ако не се намеси специална зла воля. Ако сте забелязали, в Русия непрекъснато се появяват странни провокации, които обиждат руснаците в техните най-святи чувства. Съвсем наскоро една ултралуксозна телевизийка постави въпроса пред руското обществено мнение: „Не беше ли по-добре да предадем Ленинград, за да спестим жертви?”. Или пък в Германия непрекъснато се появяват очевидци, които са видели как Съветската армия е изнасилила два милиона германки. Това е много сърцераздирателно, но ако само за секунда си представим, че е вярно, вие сещате ли се какво представляват днешните германци?! Тоест има кой да работи за войната между Русия и Германия.

Да поговорим за превратаджиите в Украйна, нацисти и националисти, които би следвало да управляват сега страната.

Три слоя. Първо, особен вид местни нацисти, които си имат стар корен там още от времето на Степан Бандера, те добре са се разбирали с ръководството на Третия райх. Те са поначало във виртуалността, но една опитна ръка ги извади от виртуалността и ги захрани, даде им самочувствие. Бандеровците са първият слой, който беше активиран в Украйна – антируският национализъм. Вторият слой се направи пред очите ни, и то доста успешно. Това е истинският автентичен нацизъм. От фашизоиден тип. Това е така нареченото „дясно крило”, там са излети големи пари, те са извадени като от калъф, готови, това движение е проект очевидно, но проект, направен с много желание, с много пари и с много разбиране на същината. Това е симулакър. Което не значи, че не могат да пуснат кръв, те вече пускат, но те са направа, те нямат исторически корени, те са подозрително истински нацисти. И тези, които са ги финансирали, вероятно ще трябва да отговарят пред собствените си финансови контрольори какво са направили всъщност, това е монстър, направен монстър. Те се различават от първите, които имат исторически корени. И накрая трябва да сложите нещо, за което не се говори. Това не са хора от Галичина, не са от Западна Украйна, има и доста от Източна Украйна, това са силовите отряди на източноукраинските олигарси. Това са хора, които не искат Украйна да се разпада на две или три части, които не искат Украйна да се разбира като руски съюзник, това са местни феодали. Те могат да са десни, утре могат да станат леви. До голяма степен това е местният криминалитет, или т.нар. „шпана” също. И всичко това е полято със соса на европеисткия консумеризъм. „Защо ни пречат да си отидем в Европа, където да си отядем, отпием и отживеем.” За тях Европа е „местo, где нет печали и нет воздихания, а радость безконечная”, Европа на плюскането и удоволствията. И сложете тук – накрая – и отчаянието на обикновения „прост” украинец – той вече повече от две десетилетия живее под една откровено олигархична власт…

Кой мислите, че стои зад втория проект, за който говорите, нацисткия?

Много е възможно това да са германски сили. Тъй като Германия съвсем не е страна с единна воля. Опитни и отговорни германски политици разбират, че мирът с Русия е основополагаща предпоставка, но там има и фактори, които биха произвели автентичен нацизъм. Аз чета сега техните програмни декларации, „дясното крило” са извадени от целофан нацисти. Топли-топли, произведени току-що. Великите служби винаги разполагат с такива проекти, които чакат своето финансиране, а финансирането започва, когато ръководството прецени, че сега му е времето.

Може ли да се каже, че това е същата технология, както САЩ добре ползват радикалния ислям в определени части на света?

Естествено, това е лабораторната култура на тайните служби, при това не само в Америка, общо взето, кой ли не се е упражнявал в социална инженерия. Кой например е финансирал Иранската комунистическа партия? Познайте от три пъти. Или кой е направил Иракската компартия? Г-н Яков Блумкин, който после е репресиран по времето на Сталин за троцкизъм. Великите служби винаги имат ресурс да произведат нещо на равно място. Ако трябва нацизъм, ако трябва комунизъм. Това е въпрос на културна направа. Например, без да изпадаме в конспирология, има крайно неясни моменти в създаването и появата на уахабитите, саудитските идеолози на радикалния „чист ислям”.

В Сирия също опозицията беше събрана от кол и въже…

Когато трябва да се върши работа, събираш каквото ти падне и го хвърляш в огъня. Просто така се правят тези работи. Друг е въпросът, доколко е ефективен самият подход. Това си е една стара американска драма – вземаш го от нищото, тренираш го от парче месо, правиш го човек, оръжие му даваш, а той започва да стреля по теб. Например Осама бин Ладен е точно една такава американска кадрова недоработка. И американците непрекъснато правят това. В интерес на истината подобни издънки имаше и в Съветския съюз, но значително по-малко. И особено забавно е, чак някак си трогателно е движението на понятията в Държавния департамент на САЩ. Ето до вчера воювахме с талибаните, днес обаче сутринта се оказва, че имало умерени талибани, до довечера ще се окаже, че повечето са умерени, а утре със сигурност ние ще знаем, че талибаните са готини хора, бели и пухкави. Или пък колко интересни са странните приключения на понятието „терорист”. Аз всеки път обяснявам, че никой няма право да определя какво е терорист, тъй като правото да се определя смисълът на думата терорист принадлежи на Държавния департамент на САЩ. На всеки шест месеца те уточняват смисъла на думата терорист. Може това шестмесечие да си терорист, след още шест месеца може да си приятел. Сега например Христо Ботев е терорист, той отговаря напълно на условията: противоправно отнемане на превозно средство в международни води, това е тероризъм. Но след шест месеца поредният американски държавен секретар (обикновено това са жени, едни такива творчески настроени госпожи, това е стара традиция от времето на Мадлин Олбрайт) ще ни каже, че Христо Ботев е ранен български борец за човешки права. Точно така, както всяка седмица в една къща в лондонското Сити представители на 7 крупни световни корпорации се събират дискретно, за да определят цената на златото, така всеки шест месеца в Държавния департамент на САЩ определят какво значи думата „тероризъм”, какво значи „ислямизъм” и т.н. А според мен такова нещо като ислямизъм няма. Има хора, които са мюсюлмани. Те са безкрайно много видове. Някои са симпатични, а други съвсем не. Откъде идва понятието „ислямист”? Много просто – добрият мюсюлманин живее в шатра, има камила и на врата на добрия мюсюлманин има айфон, на врата на камилата – също айфон, те гледат CNN и са демократични мюсюлмани, а петролът им се превръща в долари и те следят доларите си в американските банки на дисплея на телефона. Но ако се окаже, че петрола не го дават на ARAMCO или пък нямат петрол, което е още по-лошо, следователно са ислямисти. Ако пък разсърдят Тел Авив, тогава е съвсем сигурно, че са ислямисти.

„Израел беше от огромно значение за САЩ по време на втората част от Студената война. След края й изгодите за Америка от тези близки отношения намаляха, а цената за тях се повиши. Налице е преформулиране на отношенията. Онова, заради което САЩ се нуждаеха от Израел преди 35 години, вече не е актуално. САЩ са длъжни да преначертаят регионалния баланс, като се придвижат по- близо до арабските държави и заедно с това като се отдръпнат леко от Израел. САЩ имат нужда да се дистанцират от Израел.”

Джордж Фридман, основател на агенцията за геополитически анализи и разузнаване Stratfor

Как Израел и евреите гледат на тези нацистки конструкторски проекти в Украйна? Би трябвало да протестират, но не виждаме подобно нещо…

Тук наистина има тънък момент. Има една дълбока непоследователност, но аз си я обяснявам с исторически произведената разлика между евреин и израелец. Евреинът е човек, който настръхва от самата лека миризма на нацизъм, ако искате да се ориентирате къде има нацизъм, питайте евреите наблизо, те ще ви кажат. Те са изстрадали правото си първи да се изказват по въпросите на нацизма. Това са евреите. Но ако си израелец, пак няма да те радва нацизмът, но тогава ще мислиш за интересите на израелската държава. И тогава вече и нацистът може да излезе полезен. Когато се отговаря за държава, когато се води държавна политика, няма място за никакви емоции, никакви трепети, никакви страсти. Има държавен интерес. Още повече, че държавният интерес на държавата Израел в момента е силно застрашен. Няма по-драматично проблемна страна в Близкия изток от държавата Израел. Те са предадени от своите главни съюзници, Обама им направи обикновен мръсен номер. Израел е по пътя на Тайван – от любим стратегически съюзник към уважаван търговски партньор.

Не е ли драматично казано, че Израел са предадени?

Обама предаде Израел. Те си знаеха, че ще бъдат предадени, и в Израел първи нададоха вой още преди да изберат Обама. Те го ненавиждаха още когато той се появи. Те го заподозряха във всичко възможно, водени от чувството, което вероятно е имал Тодор Живков, когато е говорел с Горбачов, че „този ще ме предаде неминуемо”. И чувството на израелците беше правилно, вярно. Отиде Обама там и им каза, че трябва да се върнат в границите отпреди 1967 година. Говори ли се така с израелци! Нетаняху беше вбесен. Вижте, ако говорим сериозно, държавата Израел е в изключителна опасност. И те си го знаят. Мисля, че хубавите времена за държавата Израел свършват. Не случайно се множат разни намеци, че всъщност България е една от много малкото страни, където с евреите все пак нищо лошо не се е случило, имало е лоши неща, но нищо фатално не се е случило. Евреите, които заминаха за Израел, българските евреи – те са патриоти на България, те умират с българския език, те обичат България. Българите са много рядък народ, на нас, като ни се каже, че някой е евреин, ние питаме: „И какво?”. Докато на поляка, като му се каже, че някой е евреин, той казва: „Охоооо!”. Да, държавата Израел ясно усеща тежката нацистка миризма в украинските процеси, но Израел няма нужда от още една конфликтна точка със САЩ и без това имат много конфликтни точки. Израелците в момента трябва да решат изключително мръсния въпрос, за който аз не съм сигурен, че има решение: как ще се живее в условия, когато отношенията между Вашингтон и Техеран са на път да станат интимни! Между Вашингтон и Техеран при всичките опити да се попречи върви процес на интимно сближаване…

Не се знае, мандатът на Обама ще свърши и тогава…

Да, и това е голямата надежда в Тел Авив. Така че не се съмнявайте, че Израел вижда всичко в Украйна, но още един проблем не им е нужен. Израел е в изключително неловко положение. Те са принудени да се договарят със саудитските принцове. Принудени са да правят с крайно нежелание разни подкилимни съглашения със свои врагове, които те мразят искрено. Нека да напомня, че Израел е воювал там с всички. Накрая, тъй като Логосът на историята работи много странно, може да се окаже, че най-добрите партньори на израелското ръководство са палестинците. Което наистина би било белег на наближаващия край на света…

Защо Израел подкрепяха сирийската опозиция, която основно се състоеше от странни отломки на войнстващи ислямистки групировки?

В Израел никога не са виждали никаква радост от това, че Ан Нусра, Ал Кайда и т.н. ще дойдат на власт в Сирия. Но Израел нямаше причини да се радва и на Асад. Да, те подкрепяха опозицията, но внимаваха така да я подкрепят, че да не й дават сили и да не съборят действащия режим на Асад. Те загубиха своя главен съюзник в лицето на Египет.

В крайна сметка що за рокади извършиха американците в Египет?

Великите сили могат да си позволят да ходят дибидюс голи пред хората, да си противоречат, да се самоопровергават. Първо, хората на демократа Обама, т.е. управляващият днес американски елит, свалиха стария кръволок Хосни Мубарак, чрез революцийка. После обаче хората на републиканците извадиха от гардероба, от нафталина генерал Сиси, който е дясната ръка на Хосни Мубарак, и пак с революция го инсталираха на властното място. Тоест демократи и републиканци не се свенят да се карат помежду си пред всички. На територията на Египет конфликтът между републиканци и демократи се разгърна пред очите на неразбиращите анализатори. Републиканци и демократи не можаха да си поделят Кайро. Просто американската голяма политика е навлязла в етапа на самоопровергаването. Да, републиканците върнаха човека на Хосни Мубарак, защото Мубарак винаги е бил човек не на американците, а конкретно на републиканците. А американските демократи винаги са ненавиждали Мубарак. В Тел Авив това се възприе като началото на края. В Израел имаха една арабска държава, с която имаха договор за мир, и това беше Египет. Сега на египетската граница е война, непрекъснато военно положение. Израел загуби последния си съюзник, може би не точно съюзник, а неутрален съсед. В момента огненият обръч около Израел е плътен. Скараха се и с Турция. Как се живее така? С две думи: американската стратегия на нагнетяване на напрежение, създаване на изкуствен хаос, инвестиране в местни кръволоци, политически чадър над тези, които режат корема на убития си противник и ядат вътрешностите му, защото и това видяхме, тази политика се провали! В Близкия изток завърши един велик цикъл, който за мен започна горе-долу по времето, когато в България имахме един интересен външен министър – Соломон Паси, който една вечер дойде в телевизията, където аз имах предаване, и с правото на външен министър прекъсна това предаване и обясни с физиономия на свръхрадост, че сега започва епохата на Големия Близък изток. Разбира се, това го беше чул от американските си приятели. Нищо такова не стана. Американската доктрина за Голям Близък изток се провали. И в момента САЩ се изтеглят от Близкия изток. Лека-полека, дискретно, не много бързо, плавно, изтеглят се, губейки интерес към Близкия изток. Близкият изток вече не е чак толкова важен за САЩ, важен е, но не чак толкова. Вече няма битка на насрещни проекти във Вашингтон „как да уредим Близкия изток”. Там те ще закрепят нещата, доколкото е възможно, и ще се измъкнат, като помолят Кремъл (вече това е направено) руснаците да дойдат в Близкия изток и заедно да носят отговорността. САЩ се видяха в изключително задънена улица там, ситуацията беше като на изкълчена става, накъдето завъртиш, все боли. И тогава стана ясно, че без мнението на Лавров нищо смислено не може да стане.

Защо се случи всичко това в Сирия?

За да бъде принудена Америка да воюва срещу Асад в условия, когато между Сирия и Техеран има военен договор за сътрудничество. За да може, ако Обама воюва срещу сирийския режим, завинаги да погребе всичките си опити за сдобряване с Техеран. Защото най-страшното, което можеше да стане в Близкия изток, вече стана. САЩ и Иран стоплят отношенията си. Това е неприятно за Саудитска Арабия, която вече не е любимото enfant terrible на САЩ в Близкия изток. За Израел също идва нещо много лошо. Те се боят, че САЩ ще се отнасят небрежно към ядрената програма на Иран, което означава Израел да загуби ядрения си монопол. А това ще доведе до решително преобразуване на силовите отношения в Близкия изток. Има огромна разлика между това да имаш ядрен монопол и да нямаш ядрен монопол.

Накрая нека отново да се върнем към Украйна и да прогнозираме какво ще се случи?

Ситуацията е отворена, нищо не е заковано. Никой не е победил, на този етап по-скоро всички са загубили. Но това е много междинно положение. Голямата шахматна партия продължава. Държавният департамент на САЩ влага хубави пари в тази работа. Нещата стигнаха до там, че в Киев неприятно се шегуват, че е дошло време за втори украински холокост. След големия, дълбок и болезнено неприятен провал на Държавния департамент в Близкия изток се очертава още един голям провал – този път в Украйна. Те просто повярваха на Бжежински. Той е умен човек, разбира се, но това е човек, който всяка вечер си казва: „Господи, защо и днес не унищожи Русия?!”. На такъв тежко акцентиран теоретик не бива да се доверява нищо сериозно. А те повярваха на Бжежински, че най-сигурният начин да се навреди на Русия е да се мишкува в Украйна, и в момента не жалят парите на американския данъкоплатец. Около 5 милиона долара всеки божи ден се изливаха в Украйна, американците са щедри хора.

Отстрани изглежда така, сякаш САЩ са спечелили поне настоящия мач?

Не, не може да се каже. САЩ са в състояние на отлив. САЩ вече не са хегемон. Залезът на хегемона се познава по това, че твърде много хора на твърде много места започват да правят каквото си искат. Хегемонът е този, чието мълчание дори се тълкува непрекъснато. Хегемон е тази сила, която създава легитимност на всички действия. Хегемонът това не е материална мощ, това е силата да даваш на нещата истинските им имена. Ето, някой си Путин си позволява да пита с какво право американците действаха в Ирак и прочее. САЩ са в отстъпление. От момента на разпадането на СССР САЩ не живеят добре и много често не знаят какво да правят. Най-щастливите години на САЩ бяха след Втората световна война до около края на 70-те. От тогава насам средната класа загива. В Украйна не са спечелили американците, там са спечелили господата Яценюк, Тягнибок, Кличко и други, които имат намерение да си разделят украинската хазна. Спечелиха и украинските олигарси. Но се очертава провал за САЩ. След това в американската голяма геополитика ще се укрепи окончателно великият поврат на Америка – от Европа към Далечния изток, към Тихоокеанския регион, към Китай. В момента перспективната геополитическа мисъл на САЩ е „как да оградим Китай отвсякъде”, защото тази е истинската заплаха. И за тази цел ще им трябва един Путин, с който да се разбират, а не да му плюят в супата непрекъснато. Така вижда нещата разумната част на американската политическа експертокрация.