Кое може да бъде алтернатива на кюрдския проект на атлантистите?

Кюрдите са не само народ, но и значим геополитически актьор в обхванатия от войни близкоизточен регион. Както подчертава философът Александър Дугин, днес кюрдите са ключов фактор в американския проект "Голям Близък Изток". "Всичко зависи от това как кюрдите ще се позиционират в тази сложна ситуация. Това е последният коз в ръцете на американците", смята той. Срещу кюрдите продължават да съществуват някои медийни стереотипи и инсинуации. Кои са кюрдите? Какво искат? Защо са важни за нас?

Кюрдите не са единно цяло

Първият медиен стереотип е, че кюрдите са най-големият единен народ в света, който по силата на историческите причини няма собствена национална държава. От това следва, че съществува еднородна кюрдска общност с достатъчно унифицирано национално съзнание, обединена в компактни групи, която обаче в настоящия момент е разделена между съседните държави. В такъв контекст претенциите на кюрдите за добиване на собствена държавност започват да получава легитимност както в западните, така и в руските медии. Въпреки това е важно да се разбере, че кюрдите са силно фрагментирана етническа общност. Съществуват множество кюрдски племена, които живеят на териториите на Ирак, Иран, Сирия и Турция, а също така и в съседните страни, в това число и в Южен Кавказ.

"Кюрдите са особен народ с устойчива култура. Още от епохата на Гръко-персийските войни кюрдите са споменавани като войнствени племена и не са се подчинявали на никого, дори бидейки част от състава на Персийската империя. Те са по-скоро васали и тяхното управление е напълно автономно", обяснява главният редактор на сайта "Геополитика.ру" Леонид Савин. Според него трагедията на кюрдите е свързана с неоколониалниалната сепарация, в резултат на която те се оказват разделени между различни държави. "Никой не взема предвид тяхното мнение. Въпреки това те продължават да полагат усилия за получаване на статуса на национална държава", добавя Савин.

Кланово и политическо разделение

Важен фактор, характеризиращ съвременното състояние на кюрдите, е клановото и политическо разделение, подчертава политологът Александър Бовдунов. "Класически пример за съчетаване на кланово и политическо разделение е съвременен Иракски Кюрдистан. Половината регион се контролира от клана Барзани – потомък на шейхове от суфисткия орден Накшбандия, представители на който в началото на века заемат сериозни позиции в страната и започват борба за кюрдска независимост. На този клан е подчинена Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК). Исторически се е утвърдил техният контрол над Ербил", посочва Бовдунов.

От друга страна, напомня политологът, съществува още една партия – Патриотичният съюз на Кюрдистан, която е подчинена на втория клан – Талабани. Те контролират другата част на Иракски Кюрдистан със столица Сюлеймания.

За известно време тези кланове дори водят въоръжен конфликт един срещу друг, но след примирието разпределят помежду си функциите, разкрива Леонид Савин. "Функциите по разузнаване са в Талабани, а отбраната и въоръжените сили – пешмерга, са в Барзани. Външнополитическото ориентиране също е различно – Талабани са близки с Иран (доколкото границата се намира в близост), а Барзани – с Турция (те установяват връзки със сирийските и турските кюрди и след разразилата се нестабилност в Ирак започват да продават петрол на Турция)."

"По този начин съвременен Иракски Кюрдистан на практика не представлява единно държавно образувание, той е разделен най-малко на две части, при които всеки клан има своя столица", заключава Бовдунов. При това всеки клан има своя политическа партия, въоръжени отряди, вътрешни сили за сигурност и управленски апарат. В добавка съществуват множество отделни кюрдски племена."

Въпросите за езика и религията

В допълнение към това, има най-малко две големи езикови групи – сорани (Източен Ирак, Иран) и курманджи (Турция, Сирия, Ирай, Иран, страните от постсъветското пространство, страните от ЕС и САЩ), а също така съществуват множество малки племенни диалекти. Под въпрос остава и язидския фактор – до ден-днешен се водят спорове за това дали язидите са част от кюрдския етнос, или не са. Ако отговорът е положителен, то кюрдите се оказват разделени и по религиозен признак – мнозинството са мюсюлмани сунити (сред които силни позиции имат суфистките тарикати), малцинството са язиди (тяхната религия е създадена на основите на зороастризма), а незначителна част от тях са шиити.

Двата големи проекта: Иракски Кюрдистан и Сирийски Кюрдистан

В кюрдското етническо пространство съществуват отделно два големи политически проекта. Първият е свързан с Иракски Кюрдистан – класически проект на национална държава (или квазинационална). "Идеята е да се създаде национална териториална общност с атрибутите на съвременна модерна национална държава. Всъщност ако не се вземат предвид всички тези различия вътре в кюрдския етнос, Иракски Кюрдистан претендира за това да бъде заченка на национална държава. Те имат знаме, химн, територия, институции и така нататък", обяснява Бовдунов. 

Съществува и друг кюрдски проект, свързан с името на Абдула Йоджалан и неговата мрежова организация в Иран, Ирак и Сирия, която е част от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), стремяща се към създаване не на кюрдска национална държава, а на формиране на специфична система на "демократичен конфедерализъм". "Принципно това не е модернистичен проект. Той се отказва от идеята за национална държава, тъй като я счита за репресивна структура, оказваща негативно въздействие върху кюрдското многообразие. На практика това е признание, че модерната национална държава не изпълнява най-главната задача – запазването на кюрдската национална идентичност", смята Бовдунов. "В този случай има опасения, че разнообразието в рамките на една национална държава ще бъде унифицирано, а кюрдите ще се превърнат постепенно в стерилна нация от европейски тип, при която реалната свобода на самостоятелните групи, племена и кланове ще изчезне."

От друга страна, самият Йоджалан е идеолог на лявото крило и смята, че националната държава като репресивен механизъм има редица недостатъци, включително потискането на индивидуалната свобода от буржоазните елити. Поради това той предлага квазианархистка структура от конфедеративен тип, която израства "отдолу", опирайки се на реално съществуващите групи, на отделните селища, племена, на всички "клетки на обществото", които трябва да избират свои представители в многостепенна държавна система от "съветски тип". Така постепенно трябва да се създаде мрежова структура, за която не са важни националните държави – тя съществува на територията на една държава, на втора, на трета и преминава националните граници без да ги разрушава. "Формира се общокюрдска мрежа, която отчита цялото кюрдско многообразие в един нов контекст, при който се преодоляват границите на националните държави, без те да се разрушават", резюмира Бовдунов.

Йоджалан предлага същата схема и за други народи - създава се единна мрежа, която се състои от множество "подмрежи" (кюрдски, арабски, туркменски и др.) като се вземат предвид техните особености. Според него по този начин се решава проблемът на взаимодействието между националните държави и отделните етнически окраски, присъщи за значителна част от Северна Сирия, Южна Турция и Северен Ирак, където заедно с кюрдите живеят туркомани, асирийци, араби.

По този начин в Северна Сирия се появява втори център на кюрдското политическо строителство, против който е настроен, на първо място, Дамаск. На 22 септември там вече се проведоха първите избори за местни изпълнителни органи, а през ноември се провеждат избори за местни съвети. Общите изборите в Демократичната федерация в Северна Сирия (политическото образувание на местните кюрди) ще се проведат през януари 2018 г. САЩ подкрепят сирийските кюрди на първо място като военна сила в борбата срещу ИДИЛ.

За какво са им кюрдите на САЩ?

Днес кюрдското национално движение е разпокъсано и представлява политически инструмент в ръцете на външни сили. Подобна ситуация не е нова – тя се развива по същия начин между 70-те и 90-те години на миналия век. Иранците използват кюрдите срещу Ирак, сирийците ги подстрекават срещу Турция, а Израел залага на кюрдите срещу арабските държави и Иран. Днес на кюрдите разчитат САЩ и Израел, въпреки че наскоро американците потъпкаха кюрдските интереси като предадоха Киркук на Ирак в замяна на укрепването на своето влияние в Багдад.

Доскоро, напомня философът Александър Дугин, американците имаха сериозни карти в ръцете си – техни бяха послушна Турция, сирийската опозиция, кюрдите и иракското ръководство (шиити), които дойдоха на власт след смъртта на Саддам Хюсеин. При Обама относително послушен беше и Иран. Сред другите подчинени на Съединените щати бяха Саудитска Арабия, Катар и Египет (в който управляват проамериканските и произраелски военни).

"Големият Близък Изток" беше в джоба им, но в последната половин година картината се измени кардинално. След опита за държавен преврат, Турция тръгна с нас, евразийците. Асад оцеля. Тръмп развали отношенията с Иран. Багдад, който е тясно свързан с Техеран, бидейки под шиитско ръководство, поиска изтегляне на американските войски. В Сирия позициите на "Ислямска държава" рязко отслабнаха. Саудитска Арабия дойде да се поклони на Путин, а Катар дори ги изпревари и беше пръв", коментира Дугин. "На практика днес в ръцете на американци и израелци остана една карта: кюрдите. Поради това всичко, което се случва сега с кюрдите, е последната надежда за глобализма в региона", отбелязва философът.

По този начин въпреки известното охлаждане в отношенията, в дългосрочна перспектива кюрдите остават интересни за американците. В момента САЩ активно участват на страната на кюрдите в Сирия – там е създаден уникален съюз между кюрдските анархо-комунисти (с портрета на Йоджалан, лява символика и др.) и американския империализъм – доста любопитно съчетание в най-ново време.

"Основното е това, че американците се опитват да разиграят кюрдската карта, така че да се появи държава – условно "втори Израел", в противовес на иранците и турците. От тяхна гледна точка, това трябва да бъде една ориентирана към Запада страна, съюзник на САЩ в Близкия Изток", смята Александър Дугин. Освен това важното е не самото формиране на държава, а самият процес, добавя философът. "За да се създаде национална държава са нужни елити, а кюрдското общество е разединено. Проектът за национална държава служи не толкова на съзидателния процес, колкото на разрушаването на това, което вече е създадено. Дали ще се образува държава е неясно, но процесът е започнал, а той отслабва Иран, Ирак и Турция, оказва им натиск, дава някои преимущества на преговорната маса, а в дългосрочна перспектива е насочен към разпад на тези държави", резюмира Дугин.

Регионът и духът на съпротивата

Районът, населен с кюрди, е важен, тъй като има излаз на Средиземно море, в него са нефтените полета на Северен Ирак, а Южен Кавказ е разположен близо до Русия – тоест от стратегическа гледна точка това е ключов регион. Поради активизацията на кюрдската карта, националните държави (което е естествено) приемат отбранителна стратегия. Турция, Иран, Ирак и отчасти Сирия са склонни да въведат по отношение на кюрдите ограничения и да предприемат всичко необходимо, за да не допуснат нито автономия, нито федерация, нито конфедерация. Не е по-малко естествено, че това събужда у кюрдите духа на съпротивата.

"На това и залагат американците – противопоставят консервативна и реакционна стратегия – на всяка атака от страна на кюрдите или американците следва контраатака, която само усилва другата страна", смята Бовдунов. Видяхме това много добре в Иракски Кюрдистан – там те успяха да постигнат определен резултат, но как ще се развие той в дългосрочна перспектива не е напълно ясно.

Кюрдската карта може да се разиграе по различен начин, включително негативно, тъй като всички държави наоколо се отнасят към нея лошо. Не е изненадващо, че в мига, в който Вашингтон им предложи "алтернатива", кюрдите неволно станаха проводници на глобалисткото американско присъствие.

"Кюрдите нямат ясна стратегия и перспективи. Съществува идеята за Велик Кюрдистан с излаз на Средиземно море. Без Сирия това е невъзможно да се постигне. Този голям проект е по-скоро в кюрдското въображение", смята Савин. "Кюрдите разбират, че са притиснати в капан между други страни и им е нужен достъп до Средиземно море. В настоящия момент обаче това едва ли е възможно. Дори такива силни държави като САЩ и Израел не са способни да им помогнат по този въпрос, тъй като това ще предизвика ефекта на доминото. Следователно трябва да мислим как кюрдите да бъдат интегрирани в местната политика – в Турция, в Иран и в Ирак", добавя анализаторът. Точно сега, в момента на криза на американското влияние, най-после се появява шанс да се предложи на кюрдите друга, сериозна алтернатива.

Предпоставките за алтернатива

Какво може да бъде предложено? На първо място е важно да се разбера какво искат самите кюрди. Ако това е автономия, то тя е просто инструмент за постигане на национална държава, която да потисне реалната кюрдска самобитност на множеството племена и етнически кюрдски групи и на практика представлява съмнителна цел. Ако целта е да се реализират определени интереси на кюрдските елити, които не са допуснати до властта в една или друга държава – то това е нещо отделно. В такъв случай трябва да им се дадат канали за реализация на интересите им – достъп до властта, ресурсите, силовите или медийни компоненти.

Възможно ли е да се реализират тези два аспекта (съхранението и развитието на кюрдската идентичност като многообразие и реализацията на интересите на кюрдските елити) в съществуващия контекст? В настоящия момент двата разглеждани кюрдски проекта имат различни вектори. Сирийският проект е насочен към съхранение на кюрдското многообразие (разбира се, в добавка със самия Йоджалан, "левите" идеи, феминизма и т.н.). "Възможно е някои черти на този проект да изглеждат ултралеви и пародийни, но това се обяснява лесно. Движението на Йоджалан не е способно да даде на кюрдите парадигма на модернизма, тъй като националната държава би означавала убийство на кюрдите", на мнение е Бовдунов.

Вторият проект, реализиран в Иракски Кюрдистан, до голяма степен се основава на интересите на местните елити и кланове. Те се нуждаеха от власт и контрол над ресурси и ги получиха – двата водещи клана вече си поделиха територията. Алтернативата на атлантистката стратегия трябва да отчита и двата аспекта. Здравата логика подсказва, че националната държава на кюрдите: а) е невъзможна (поради съпротивата на съществуващите държави и разногласията между самите кюрди), б) дори да възникне ще бъде парализирана от борбата между елитите и различните племенни и политически групи, а единствената ѝ функция ще бъде предоставяне на бази на американците, в) стратегията за строителство на единна модерна кюрдска политическа нация ще унищожи кюрдското многообразие и ще доведе до конфликти със съседните народи, на първо място с практически паралелно населените на кюрдските етнически територии туркомани. Това не е необходимо и от гледна точка на Realpolitik. Тоест нужно е да се измени политическото пространство по такъв начин, че от една страна да се реализират интересите на кюрдите, а от друга да се остави настрана идеята за национална държава. Нужен е алтернативен изход.

Алтернативата може да бъде изграждане на контурите на контрамодернистичен проект и обръщане към политическата практика, която вече съществува в Сирийски Кюрдистан. "Трябва да разберем проекта за демократичен конфедерализъм – не да го отхвърляме и не задължително да го приемем без да сме го разбрали, а да осмислим неговата перспектива, тъй като американците могат да се опитат да го интегрират в своята мрежова стратегия, а това би изиграло разрушителна роля", изтъква Бовдунов.

"За Русия е особено важно, че този проект съдържа в себе си много здрави идеи: на първо място – отказ от идеята за национална държава, на второ – принципно открит е към други народи, а на трето – притежава предмодерна гъвкавост и се отказва от изграждане на ясни политически граници, които могат да станат повод за конфликти", смята експертът. "От една страна, Русия може да подкрепи този проект под условие кюрдите да се откажат да залагат на американците, а от друга страна, да го съчетае със съхраняването на единството на Сирия и даването на гаранции за Турция, че той не е насочен срещу нея. Нещо повече. Ако бъде създадена подобна система на "демократичен конфедерализъм" за туркоманите, това ще разшири и закрепи турското влияние в Сирия и ще балансира кюрдския фактор с туркоманския", смята Бовдунов. По мнение на експерта, ако този проект бъде успешно реализиран в Сирия, той може да бъде разпространен и в Ирак.

Ролята на Русия е да спечели сърцата на кюрдите

Кюрдите са млад и силен народ, набиращ мощ и ролята на Русия като независим актьор в тази сложна игра в Близкия Изток е ключова. Москва може да обезпечи баланс между кюрдските реални интереси, които до голяма степен са експлоатирани от външни сили. Нужни са ни мир и стабилност в този регион и поради това не трябва да допускаме атлантистите. "Не трябва да жертваме интересите на кюрдите. За окончателното изгонване на американците от Близкия Изток ни е нужен позитивен проект за кюрдите", смята Александър Дугин. "С всички останали вече се договорихме. Останаха кюрдите. Барзани изпълни своята роля, обозначи независимостта. Но в перспектива, съдейки по всичко, американците планират създаването на независим Кюрдистан в Сирия. Барзани е малко или много свързан с договорки с Турция, а Сирийски Кюрдистан силно се противопоставя на Турция. Пренасянето на вниманието към Сирийски Кюрдистан е последната стратегия на САЩ".

Автори: Александър Дугин, Александър Бовдунов, Леонид Савин, София Метелкина

Източник: Геополитика.ру