Поднебесната отговаря подобаващо на засилващото се военноморско присъствие на Запада в Южнокитайско море.

Руско-китайските военноморски учения все повече и повече биват провеждани в близост до потенциални конфликтни зони, а заедно с това тренировъчните сценарии стават и по-реалистични. През 2015 г. двете страни проведоха подобни учения в източното Средиземноморие, в близост до сирийския бряг. Година по-късно съвместни тренировки се проведоха и в Южнокитайско море, където Китай е въвлечен в териториални спорове.

Без съмнение, балтийският регион е друг театър на противопоставянето между Русия и НАТО. Засиленото военно присъствие на НАТО се обосновава на теорията за „руската заплаха”, от която страните от региона (Полша, Литва, Латвия и Естония) изпитват панически ужас. Те могат лесно да бъдат манипулирани за надвисналата руска опасност и най-скорошната проява на тази манипулация беше подписаното от полското правителство споразумение за закупуване на поостарялата вече американска система за противовъздушна отбрана Patriot. Споразумението е на стойност 8 млрд. долара и дойде вследствие на посещението на президента Тръмп в полската столица. Същата стратегия на „посочване на врага” се използва и в други краища на света, например срещу Иран, Китай или Северна Корея. Целта е една и съща – запазване на господстващия военен статус на САЩ и поддържане на военната икономика на Америка.

Кристално ясен е политическият дизайн на демонизирането на Русия, крайно нужен на САЩ за създаване на общ евроатлантически фронт срещу руската държава. А страните в региона на Балтийско море, чиито перцепции за Русия са исторически обременени, са перфектните цели за осъществяването на този замисъл.

На практика обаче дори някогашният Съветски съюз е разглеждал много сериозно предписанията на чл. 5 от Устава на НАТО (ако една страна членка е застрашена, всички останали са длъжни да се притекат на помощ) и никога не е предприемал военни действия срещу страна членка на Алианса.

Русия още по-сериозно разглежда чл. 5 и това е първостепенната причина да се противопоставя на разширяването на НАТО. Сегашните геополитически условия принуждават Съединените щати да разпределят военните си ресурси в няколко точки на света, сдържайки едновременно Русия, Китай и Иран.  

Американските войски не представляват реална заплаха за Русия, поради нейния статус на ядрена сила. Изпращането на военни батальони е илюзия за защита срещу нападение, което никога няма да дойде. От друга страна, същите тези войски биха могли да бъдат изпратени в други точки по света – мироопазващи мисии в Африка, борба срещу терористични организации в Близкия изток, където въздействието им би било от значение.

Новата връзка между европейския и тихоокеанския театър на действие създава потенциални възможности за руско-китайско сътрудничество. Като цяло Русия не е заинтересована в пряко въвличане в китайските конфликти със страните от Източна Азия, които Русия разглежда като важни и обещаващи икономически партньори, особено Япония. Въпреки това, Русия показва, че може да повлияе върху военния баланс в Тихоокеанския регион, без дори да влиза в официален военен съюз с Китай.

По този начин Русия и Китай използват взаимната си политическа подкрепа главно като аргумент в преговорите си със Запада. Що се отнася до европейските сили, от 2013-2014 г. Франция и Великобритания засилват военното си присъствие в Тихоокеанския регион. В началото на годината френски военни кораби навлязоха в Южнокитайско море за провеждане на съвместни учения със САЩ и Япония. Очевидно, единствената причина за тази активност е Франция и Великобритания да „имат нещо на масата”​​​​​​​, когато се дискутират важни глобални въпроси с американците. Китай високо цени реципрочността, така че засилващото се присъствие на китайския флот в европейски води вероятно ще бъде част от новото нормално.

Aвтор: Василий Кашин

Източник: The Moscow Times

Превод: Димитър Иванов