Южна Корея се върна към идеята за строителство на газопровод от Русия през Северна Корея. Въпреки че от икономическа гледна точка проектът е изключително изгоден за всички участници, неговата реализация е замразена от много години. Защо Сеул реши да реанимира тази идея точно сега и има ли шанс за нейната реализация?

Президентът на Южна Корея Мун Дже Ин обеща да работи за строителството на газопровод от Русия през Северна Корея, предава южнокорейската информационна агенция „Ренхап“, позовавайки се на изказването на президента в Берлин пред Фондация „Кьорбер“ (Körber-Stiftung).

Изразявайки надежда за развитие на икономическите връзки с КНДР, Мун Дже Ин заяви, че тогава „може да бъде възможно да се насърчи сътрудничеството в Североизточна Азия, в това число и по отношение на свързването на Севера, Юга и Русия с газопровод“. Освен това втори живот ще получи проектът за свързване на железопътните линии на двете корейски държави с Транссибирската железопътна магистрала.

Предварителните договорености за доставка на руски газ бяха постигнати от президентите на Руската федерация и Република Корея още през 2008 г. Преговорите със Северна Корея започнаха през септември 2011 г. когато „Газпром“ и южнокорейската компания Kogas подписаха пътна карта. Общата дължина на газопровода се оценяваше на 1 100 километра в случай, че бъде избран най-краткият маршрут, а от тях 700 километра са предвидени през територията на Северна Корея. Kogas оцени стойността на строителството на участъка от газопровода през територията на КНДР на 2,5 млрд. долара. Предполагаше се, че газът трябва да потече по тръбата още през 2017 г., но проектът си остана на ниво обсъждания. Капацитетът на тръбата беше определян различно – от 12 до 20 млрд. куб. метра в година.

От икономическа гледна точка това е изключително привлекателен проект и за трите страни. За Русия това означава нов пазар и диверсификация на получателите на газа, което в новите обстоятелства (надеждите на САЩ да измести „Газпром“ от Европа) изглежда много логично. Освен това в Южна Корея (както и в Китай) се очаква ръст в търсенето на енергоресурси. Накрая това означава и засилване на политическото влияние на Русия в региона.

Очевидна е ползата за Южна Корея, която е лишена от собствени ресурси. „Корея купува втечнен природен газ. Всички азиатски страни са заинтересувани от газ по тръбопроводи, защото той винаги е по-евтин. Именно поради това Япония също периодично се връща към темата за тръбопровод“, казва генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Очевидна е и ползата за Северна Корея, която ще получи пари за транзита на руски газ. Проектът отдавна да е реализиран (много по-рано от „Силата на Сибир“, по който ще тече газ за Китай), ако не беше Северна Корея и нейното отношение към своя съсед.

Идеята за газопровода периодично се реанимира и после отново се отлага за неопределено време. Подходът зависи от възгледите на действащия президент на Южна Корея за Северна Корея. „Когато там беше Но Му Хьон, той провеждаше политиката на „слънчевата топлина“, т.е. привличане на Северна Корея в съвместни дейности и по този начин изменение на страната по мирен път. По негово време се заговори за проекта за газопровод и в допълнение за проект за строителство на железопътна линия през Северна Корея, по която да се превозват товари чрез Транссибирската железопътна магистрала. Предишният президент на Южна Корея провеждаше коренно различна политика – разговорът със Северна Корея е безсмислен, те са парии, врагове, никаква „слънчева топлина“, ще се отбраняваме. Но след като на изборите спечели привърженик на сближаването със Северна Корея беше реанимиран проектът за строителство на газопровод от Русия“, обяснява Константин Симонов.

Въпреки това проблемите и рисковете пред проекта не са изчезнали никъде. „Противниците назоваха традиционния аргумент против газопровода: Южна Корея ще се ангажира с тръбата, а КНДР ще шантажира и ще манипулира за това, че може да прекрати транзита. Нужно е обаче да се разбере, че Южна Корея има терминали за втечнен природен газ, поради което при изключване от газопровода тя няма да бъде отрязана от ресурса. Когато страната има други източници на газ, няма смисъл от блокиране на тръбата“, отбелязва ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност.

За Европа преустановяването на транзита през Украйна застрашава европейската енергийна сигурност. В случая на Южна Корея обаче ситуацията е друга. Тя има източници на вносен газ, но просто той е много скъп.

Перспективите пред реализацията на проекта зависят от това кой ще реши да поеме върху себе си риска в сложната история със Северна Корея. „Когато по-рано бяха водени преговори с „Газпром“ за газопровода, главният въпрос беше следният: къде ще бъде входната точка за доставката на руския газ? „Газпром“ заяви, че е готов да инвестира в строителството на тръбата, но газът ще се доставя на границата между Русия и Северна Корея, а транзитните рискове остават за южнокорейците. Южна Корея обаче искаше да получава газа на границата между двете Кореи, а транзитният риск да се носи от „Газпром“. С това разговорите приключиха“, разказва Симонов. Той е сигурен, че сега ще изникнат абсолютно същите въпроси. Малко вероятно е „Газпром“ да иска да поеме такъв риск за себе си. Нещо повече, според него след приключването на строителството на третия етап от руския терминал за втечнен природен газ в Далечния Изток няма да има сериозен излишък на газ.

Интересно е, че през 2013 г. се появи идеята за пускане на газопровод към Южна Корея по морското дъно. Това веднага би отстранило всички политически рискове, свързани с КНДР. Въпреки това полагането на тръби или кабели по дъното в района на Корейския полуостров е много трудно, тъй като морското дъно там има много сложен релеф, а регионът се счита за земетръсен.

Автор: Олга Самофалова

Източник: „Взгляд“