Подновената дискусия относно руската енергийна политика в Европа неотдавна стана част от дебата във Вашингтон за нови санкции срещу Москва. Струва си да има такава дискусия. От една страна, това показва, че не всички в Европа считат енергийното сътрудничество с Русия за вредно или опасно. От друга страна, спорът ни напомня, че енергийната експанзия на Русия в Европа до голяма степен се основава на икономическа преценка, а не толкова на политическа доктрина.

Всеки, който е виждал тръбопровод, знае, че той има два края. Следователно, който и да било тръбопровод, изграден да доставя руски природен газ в Европа, има за цел да свърже двете страни в тази сделка – Русия и нейните клиенти в Европа. Последователите на теорията за „енергийното оръжие” могат до откат да обсъждат прекъсването на доставките на руски природен газ за Европа заради спорове между Москва и Киев. Това не променя факта, че всяко такова прекъсване лишава не само Европа от руски газ, но и Москва от печалби от продажбата на газ. Досега никой не е изказал предположения какви са целите на Русия при използването на това предполагаемо „енергийно оръжие”. Да загуби милиарди рубли за националния бюджет? Да подкопае надеждността на Русия като износител на енергия, което да постави под въпрос бъдещите ѝ приходи?

През последното десетилетие Русия намали своята зависимост от тези приходи, но все още е невъзможно Кремъл да мине без тях. Това обяснява защо ръководството на Русия, в това число и президентът Владимир Путин, са толкова активни в това да гарантират бъдещето на руско-европейското енергийно сътрудничество. Миналия месец самият Путин даде старт на полагането на тръбите от газопровода „Турски поток”. Интересът от другата страна на това сътрудничество не е по-малък: германският външен министър и австрийският канцлер излязоха с остро предупреждение срещу възможното налагане на американски санкции, свързани с газопровода „Северен поток – 2”.

Разбира се, съпротивата на САЩ срещу този газопровод, както и срещу други проекти, които доставят повече руски природен газ в Европа, е разбираема. Отвъд това, което стои на повърхността на геополитическата реторика, Вашингтон се стреми да изпрати повече американски втечнен природен газ в Европа. Въпреки това, човек би казал, че най-добрият начин да се разгърнат тези американски икономически интереси е да се използват икономически аргументи, вместо политическо всяване на паника и търсене на средства за натиск като налагането на санкции. Дали европейците купуват руски природен газ, защото са фенове на Русия или на нейния президент?

По същия начин, обяснението за търсенето на руски газ, посочвайки липсата на възможности пред Европа, е прекалено елементарно. Европейците имаха на разположение няколко десетилетия, за да намерят и разработят алтернативи на руския газ. Не го направиха, защото Русия остава атрактивен източник на газ. Останалите варианти са или ненадеждни, или изискват инвестиции в размери, които правят тези източници твърде скъпи в сравнение с руския газ.

Ако Вашингтон иска реално и устойчиво да намали търсенето на руски газ в Европа, най-добрият начин да постигне това е икономически да подкрепи диверсификацията, или да не се колебае да инвестира в нея. Последното ще бъде много скъпо. Освен огромни инвестиции в портове за втечнен природен газ и в инфраструктурата в Европа, американските политици трябва да намерят начин да гарантират доставките на втечнен природен газ за Европа, вместо за Азия, където той е по-скъп, а с това и по-доходоносен. Освен това, на европейците може да им е нужна помощ при заплащането за американския втечнен природен газ, който би могъл да бъде значително по-скъп от руския газ, доставен чрез газопровод.

Тъй като са прекалено заети, хората, вземащи решения във Вашингтон нямат нужда такова политическо главоболие да бъде добавяно към техния дневен ред. И без мащабна икономическа намеса на САЩ, ситуацията няма да се промени твърде много – руският природен газ ще остане атрактивен за големи части на Европа. Трябва да се подчертае, че когато е било подходящо, европейците винаги са купували природен газ от източници, различни от Русия.

В интерес на истината, в момента Европа вече купува втечнен природен газ от Съединените щати. Има съществена пропаст между нарастващите доставки на американски втечнен природен газ и понижаващото се драстично потребление на руски газ. Но когато разглеждаме диверсификацията като основен компонент на европейската енергийна сигурност, е важно да разберем, че руският газ неизбежно ще остане част от цялото. В обозримо бъдеще договорите за руски газ гарантират, че енергийните нужди на Европа ще бъдат задоволени.

В същото време, Москва има нужда от това Европа да запази разнообразието, за да съхрани необходимостта от нейния газ. Би било изключително недалновидно от страна на Русия да отклони доставките от Европа към Азия. Това може да доведе до зависимост от азиатските клиенти, които да определят цените. Това е причината, поради която Москва не само развива своите възможности да достигне до европейските клиенти, но също така подчертава своята готовност да изпълни изискванията на европейските регулатори. Какъвто и да е по-широкият геополитически контекст, Европа и Русия са склонни да достигнат до компромиси и решения, които ще позволят продължаването на сътрудничеството в областта на енергетиката.

Ако Съединените щати влязат в този диалог, въоръжени със санкции и се опитат да отговорят на по-големите интереси на американските износители на втечнен природен газ, без икономическа политика, на която да се опрат, енергийната ситуация на Европа ще бъде дестабилизирана. Трудно такава дестабилизация, последвана от по-големи последици с отрицателен знак за европейските икономики, ще донесе ползи за Съединените щати. Поради тази причина американските санкции срещу руските енергийни доставки за Европа трябва да се разглеждат много внимателно.

Източник: The National Interest

Автор: Николай Пахомов

Превод: Десислава Пътева