2010 г. беляза началото на една епоха на пренасочване на интересите и прегрупиране във властовите отношения. Тази матрица на новата епоха доведе до стратегическото партньорство между три ключови сили, които имат изключително важно значение за решаването на редица регионални въпроси, а техните колективни политически решения могат да оформят бъдещата политическа обстановка.

Става въпрос за връзката между Китай, Пакистан и Русия – Китай с неговото икономическо и глобално влияние, Русия с нейната военна мощ и информационна война, и Пакистан – фронтова държава, която се бори с тероризма, и която има геостратегическо местоположение. Тези нововъзникващи тристранни отношения имат политически потенциал да дърпат конците в регионалния и глобалния политически театър. Съвременният международен политически ред се движи към многополюсен модел, който клони към азиатския политически ред.

Китайската инвестиция в икономическата инициатива „Един пояс, един път” (ЕПЕП), Евразийският икономически съюз на Русия и неговата връзка с ЕПЕП, както и геостратегическото местоположение на Пакистан са ключови фактори, които ще определят новите тенденции във властовите отношения между трите страни. Тези отношения зависят от някои основни въпроси, като например кои са мотивите, които стоят зад сливането на интересите им, както и какво би било въздействието на това трио върху азиатския ред.

Под управлението на своя активен лидер Си Дзинпин, Китай амбициозно преследва икономическата стратегия за обединение на Азия и Европа, Близкия Изток и Африка с инициативата си „Един пояс, един път”. Азия е много важен ключ към успеха на реализацията на инициатива „Един пояс, един път”, а Пакистан е първата свръзка с тази инициатива. Пакистан и Русия са важни играчи в китайската геостратегическа амбиция, както по отношение на Китайско-пакистанския икономически коридор, така и по отношение на обединението на „Един пояс, един път” с Евразийския икономически съюз. В този контекст Китай, Пакистан и Русия имат важна обща цел в областта на търговията, колективната отбрана и регионалната сигурност.

От гледна точка на Пакистан, китайците се стремят да ускорят търговията си чрез Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), който е съществен компонент от Новия път на коприната, съставен от железопътни мрежи, магистрали и тръбопроводи. Китайците използват още и различни енергийни и промишлени проекти, за да предотвратят енергийния глад в Пакистан, да подобрят регионалните връзки и да проправят пътя за достъп на Китай до Индийския океан чрез свързване на провинция Синдзян с пристанище Гуадар в Пакистан. Геостратегическите интереси на Китай и Пакистан се събират в една точка и включват още и съществената им роля в Афганистан. Що се отнася до интересите на Китай в Афганистан, те обхващат подпомагане на развитието на страната и предприемане на инвестиционни начинания, но и това Китай да играе роля за сигурността. За да постигне своите стратегически цели в Афганистан и да запази позициите си, Китай се нуждае от среда с по-добра сигурност.

Общите интереси на Китай и Русия са свързани с това да се противопоставят на хегемонията на САЩ. Китай и Русия участват заедно в мултикултурни платформи и организации като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), за да заздравят своето стратегическо партньорство. Русия с нейната инициатива за Евразийски икономически съюз и Китай с неговата инициатива „Един пояс, един път” търсят начин да направят революция в световната търговия и да обединят световните икономики чрез трансрегионална връзка и взаимно сътрудничество. Тяхната обща цел е свят, в който западното влияние да бъде отслабено, а фокусът на правителствата на развиващите се държави да бъде насочен навътре (концепцията за G-zero World).

Изтъкнатият политически коментатор Пепе Ескобар смята, че Русия и Китай не само защитават своите национални интереси, но подсилват сферите, в които се допълват. Руските постижения в аерокосмическото инженерство, отбранителните технологии и тежката промишленост съответстват на китайските постижения в земеделието, леката промишленост и информационните технологии. И двете страни са подпомогнати от престижни организации като БРИКС, ШОС, КПИК и Евразийския икономически съюз. Русия и Китай имат обща цел, свързана с мира и стабилността в Афганистан, Южна Азия, по-специално по отношение на ролята на Пакистан като геостратегическа опорна точка, както и с това евразийското обединение да доведе до мир в разкъсвания от насилие крехък Близък Изток.

Скорошната увертюра на Русия в Южна Азия, а именно подходът спрямо Пакистан, представлява скъсване с враждебността от Студената война. Съвместното военно учение между Русия и Пакистан – „Приятелство – 2016”, е пресен пример за това, че от тази връзка има повече ползи, отколкото вреди. Двустранните отношения между Русия и Пакистан са на ембрионална фаза, а предприетите проекти представляват предпазливия подход във връзката помежду им. Тук е уместно да се каже, че традиционното съперничество между Пакистан и Индия, с която Русия има дългосрочно стратегическо партньорство, датиращо от Студената война, поставя страните в неловка ситуация. Русия е вторият по големина износител на системи за отбрана към Индия, като се очаква до 2025 г. двустранната търговия да достигне 30 млрд. долара.

От друга страна, Русия и Пакистан имат общи стратегически интереси, тъй като руснаците искат да разрешат дилемата в Афганистан, а Пакистан се страхува от разпространението на тероризма в задния си двор – Централна Азия. Пакистан се притеснява и от присъствието на американските сили в Афганистан. 

Интересите на Пакистан започват от това страната да укрепи позицията си в региона, като си сътрудничи с втора атомна сила. Освен това Пакистан се стреми към мирно разрешаване на ситуацията в Афганистан. Пакистан търси и възможности да предостави на Русия достъп до дълбоководното пристанище Гуадар и за последващо включване на Русия в ЕПЕП. Накратко, в контекста на Южна Азия сближаването на Пакистан с Русия произлиза от необходимостта да се противодейства на нарастващото влияние на Индия в региона, особено след Меморандума за обмен на логистична информация (LEMOA) между Индия и САЩ, който изглежда превръща Индия в „съществена част” от този регион.

Достъпът на Индия до американски оръжия, заедно с подкрепата на САЩ за индийските операции по море, представлява тревожен сигнал към Пакистан да прекалибрира международните си отношения и да увеличи обхвата си по отношение на регионалните сили, за да се противопостави на възможната индийска хегемония в Южна Азия. Едновременно с това Пакистан трябва да поддържа балансирани отношения със САЩ. Промяната в позицията на Пакистан по отношение на Русия и Китай не трябва да бъде за сметка на отношенията между Пакистан и САЩ – важната цел е да се противодейства на хегемонията на Индия в региона. 

Автор: Асиа Максуд (Asia Maqsood)

Източник: eurasiareview.com

Превод: Десислава Пътева