Организацията на Договора за колективна сигурност изгражда единна противоракетна и противовъздушна отбрана и ударно укрепва капацитета си

Москва интензивно засилва отбранителните способности на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – междудържавен военен съюз, наследник на Варшавския договор в постсъветското пространство. В сряда /19 април/ на заседание на Военния комитет към ОДКС в беларуската столица Минск е взето решение за изграждане на единна система за противоракетна и противовъздушна отбрана в района на Централна Азия. За това съобщи пред руските информационни агенции началникът на Генералния щаб на руската армия генерал Валерий Герасимов.

С предприетата стъпка страните от организацията ще укрепят значително отбранителния си капацитет в нестабилния регион. По аналогичен начин през миналата година беше създадена единна защитна система, покриваща западното стратегическо направление и Кавказкия регион. Това се случи след подписването на двустранни споразумения между Русия и Беларус и Русия и Армения. Сключеният на 11 октомври 2016 г. договор с Армения, създаде Обединена регионална система за противовъздушна отбрана. В стратегически план договорите са от ключов интерес за отбраната на Русия, тъй като позволяват на руските въоръжени сили да отразят по-ефективно и с по-широк географски обхват потенциална въздушна или ракетна атака. Благодарение на изнесената на юг и запад военна инфраструктура Русия ще има възможност да приложи ешалонирана противоракетна и противовъздушна отбрана, с която да защити основния коз в своята отбранителна доктрина - Ракетните войски със стратегическо предназначение. Предприетите действия са поредна стъпка към укрепване на руските сили в динамичното геополитическо противопоставяне в Евразия.

За разлика от досегашния двустранен подход на Москва, някои признаци подсказват, че Русия започва да се ангажира повече със системата за колективна сигурност, изградена с Договора за колективна сигурност от 1992 г. За съжаление на руските военни, още от създаването си ОДКС страда от множество пороци, които му пречат да се превърне в пълноценен военен съюз. В организацията членуват само 6 от 15-те бивши съветски републики, които едва през 2002 г. пристъпиха формално към изграждането на международна военно-политическа организация. Степента на интеграция между страните в ОДКС е в толкова изостанал етап на развитие, че организацията не разполага с единно командване, а Узбекистан на два пъти последователно стана член и напусна съюза.

Под ръководството на Москва от 2015 г. започна процесът на укрепване на капацитета на ОДКС, която постепенно започва да се превръща в пълноценен военен съюз. Засилената интеграция започна със създаването на Колективни авиационни сили, включващи разнородни войскови формирования. Впоследствие бяха изградени още общи органи за сигурност, специални служби, както и други подразделения, обединени в Колективни сили за оперативно реагиране (КСОР). Всички те имат потенциала да се превърнат в ключови структури за сигурността на Евразия, но проблемите пред тях продължават да са много.

Както коментират повечето военни експерти главната слабост по пътя към създаването на пълноценен военен съюз е отсъствието на единно командване. С други думи бившите съветски републики не разполагат с военен център, който да отдава заповедите. С договореностите от октомври 2016 г. на срещата на върха в Ереван този проблем започва да намира решение. За целта Москва и нейните съюзници пристъпват към създаване на Център за кризисно реагиране, който по думите на бившия генерален секретар на ОДКС Николай Бордюжа ще се превърне в централен елемент от военната инфраструктура на организацията. Центърът вече се изгражда на територията на Русия и веднъж завършен до края на година се очаква да влезе в ролята на ръководно звено. В трескавата работа около изграждането на капацитет на ОДКС Москва започва да отделя повече внимание на обучението и подобряването на оперативната съвместимост. За целта от 2015 г. Военната академия на въздушно-космическите сили в Твер беше определена за базова школа по подготовка на висши военни кадри за организацията, а Военната академия на Република Беларус в Минск ще бъде нейн филиал.

Последната стъпка от сряда - създаването на единна противоракетна и противовъздушна система в Централна Азия ще засили присъствието на Русия в региона, който Москва счита за жизненоважен за своята национална сигурност. Угрозата от използване на радикалния ислямски тероризъм за геополитически цели винаги е притеснявал руските власти още от годините на Студената война. В прословутата си книга "Голямата шахматна дъска" бившият съветник по национална сигурност на САЩ Збигнев Бжежински определя региона като "слабините" на СССР. В свое изявление след срещата на страните от ОДКС в средата на миналата седмица руският президент Владимир Путин цитира данни, според които близо 10 хиляди от общо 20 хиляди чуждестранни бойци в Сирия, сражаващи се на страната на "Ислямска държава", са родом от бившите съветски републики. В тази светлина стават ясни причините за усиленото ангажиране на Русия с регионалната сигурност. Към Централна Азия днес е насочен един от най-активните вектори на руската геополитика. В деня на срещата на страните от ОДКС президентът на Русия подписа нов военно-политически договор с Узбекистан - друга централноазиатска република, която не членува в организацията.