Само в рамките на месец Русия е продала близо половината от своите средства, вложени в американски ценни книжа, сочат наскоро публикуваните статистически данни на Министерство на финансите на САЩ за месец април. Русия се е освободила от щатски облигации в размер на 47,4 млрд. долара, което автоматично е смъкнало страната с шест места надолу в ранглистата на най-големите кредитори на САЩ. Според статистиката на Вашингтон, Москва вече разполага с едва 48,7 млрд. долара в американски държавни ценни книжа, заемайки по този начин 22-ро място сред държателите на облигации на САЩ.

Най-големият кредитор на Съединените щати – Китай, който разполага с повече от 1 трилион долара в американски дългови инструменти, също се е освободил от 7 млрд. долара до началото на април. Към тенденцията за намалени инвестиции се включват и другите големи държатели на американски облигации. Вторият кредитор в списъка – Япония, е продал американски ценни книжа за 12 млрд. долара, а Ирландия – за 17 млрд. Съединените щати дължат на Токио около 1 трилион долара, а на Дъблин – 300 милиарда долара.

Американските ценни книжа представляват дългов инструмент на САЩ с фиксирана лихва, чрез който Вашингтон финансира огромните си търговски дефицити и подкрепя икономиката си. Облигациите са с 10-годишен срок и предвиждат плащане на лихвите два пъти годишно.

Рекордното намаляване на инвестициите в американски ценни книжа от Русия идва на фона на поредица от санкции, наложени от Вашингтон на Москва. В същото време непоследователната американска политика за въвеждане на търговски бариери и вторични санкции спрямо компании на съюзнически държави, които поддържат търговски отношения със санкционирани държави, също води до отлив на доверие. „Разбира се, ние мислим как да се освободим от долара, тъй като неговият монопол не е надежден и нашите партньори също виждат това. Монополът на долара не е надежден. Той е опасен за мнозина”, заяви в прав текст руският президент Владимир Путин още в началото на май. Същата теза Путин защити и по време на Световния икономически форум в Санкт Петербург, на който присъстваха лидери от целия свят. Според него в света се наблюдава повишено недоверие към долара, което е свързано с действията на САЩ при решаване на конюнктурни политически въпроси.