С наближаването на датата 31 юли, когато Европейският съюз ще решава дали да продължи санкциите срещу Русия, Москва полага усилия да спечели благоразположението на съюзниците си в блока. Този уикенд Владимир Путин бе на посещение в Гърция, а миналия четвъртък публикува статия във водещия гръцки ежедневник „Катимерини”, в която подчертава важността на Гърция за Русия. Междувременно в сряда външният министър Сергей Лавров пътува до Будапеща, където изтъкна руските връзки с Унгария.
Моментът на тези визити не е избран случайно. Откакто преди повече от две години Европейският съюз наложи икономически санкции на Русия, той гласува единодушно за продължаването им. Но Гърция и Унгария са сред най-приятелски настроените към Русия членки на ЕС. Евентуална заплаха за единодушието при предстоящия вот би дошла именно от тях. Нещо повече, по време на посещението на Лавров унгарските власти потвърдиха позицията си, че удължаването на санкциите не е предрешено, а ще бъде обект на оживено обсъждане.
Въпреки това Европейският съюз най-вероятно няма да вдигне, нито дори да облекчи санкциите през юли. Всички знаци сочат към пореден единодушен вот за продължаването им, нещо, което президентът на Европейския съвет Доналд Туск и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Федерика Могерини потвърдиха миналата седмица. Не може да се очаква обаче европейското единодушие по въпроса да продължава вечно. Някои руски медии цитираха анонимни източници, според които е възможно ЕС да вдигне или облекчи рестрикциите в края на годината . Затова в интерес на Русия е да търси всяко слабо място в европейската позиция. Дипломатическите посещения обаче не са единствената тактика на Русия за премахване на санкциите. Москва прилага комплексен и многостранен подход, за да повлияе на дебата в ЕС, а в по-общ план – и на отношенията си със Запада като цяло.
Да вземем, например, участието на Русия в различни конфликти в Евразия. Руската роля във всеки един от тези военни театри противоречи на западните интереси по един или друг начин. В Източна Украйна Москва подкрепя сепаратистките бунтовници срещу прозападните украински сили за сигурност. В Сирия поддържа президента Башар Асад. В Нагорни Карабах улеснява схватките между Армения и Азербайджан, като продава оръжие и на двете страни, но отказва да се намеси в конфликта. Въпреки всичко, цялото това съперничество поражда и сътрудничество. Участието на Русия в тези конфликти стана повод за интензивни дипломатически преговори със западните страни .
Кризата в Украйна е отличен пример в това отношение. През последните седмици Русия направи няколко помирителни жеста към Киев и Запада. На 25 май беше освободена задържаната украинска пилотка Надежда Савченко. Миналата седмица Москва даде сигнал и за това, че би толерирала евентуалното присъствие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Донбас. Въпреки че сигналът беше придружен от няколко сериозни възражения, Москва показа желание да преговаря по този въпрос, който има отношение към дебата за европейските санкции. Освен това, Русия спря въздушните си удари над Сирия, поне временно.
Друга спорна сфера, в която Москва показва признаци на компромис, е въоръжаването. През последните две години Русия трупа военни сили и въоръжение в и около граничните си зони с Централна и Източна Европа, точно както и НАТО и Съединените щати увеличават военното си присъствие в региона. Целта на натрупването на войски обаче не е директно военно противопоставяне – нещо, което и двете страни по-скоро биха избегнали, а да подобри отбранителните им позиции и да повлияе върху процеса на вземане на решения. Всъщност увеличаването на военното присъствие може да стимулира преговори между двете страни за намаляване на въоръжението, по подобие на разговорите, проведени в края на съветския и в ранния постсъветски период .
Русия маневрира на много сцени – от дипломатически посещения до преговори за Украйна и Сирия, за да постигне целите си, както по отношение на дебата за санкциите, така и в противопоставянето си със Запада. Разбира се, действията на Москва не могат да гарантират, че Европейският съюз ще облекчи рестрикциите си. А с промяната на политическите и икономически условия в Русия, стратегията й може да се промени. Но все пак Русия ще се опита да използва всички възможни пътища за влияние върху решението на Европа.
Източник: Stratfor
Превод: Свилен Георгиев