Интервю на Юлия Владимирова с Георги Готев, журналист от EurActiv
Господин Готев, нека коментираме третото гласуване за избор на генерален секретар на ООН и третото място на българската кандидатура Ирина Бокова. Тя се нарежда след португалеца Антонио Гутереш и словака Мирослав Лайчак. Според Вас това е добра позиция за Ирина Бокова. Защо?
Антонио Гутереш отново е първи, само че между първото и второто гласуване се случи нещо много интересно. Първоначално срещу него нямаше гласове, които да го откажат, но се появиха такива, което накара не само мен, но и други коментатори да предположат, че Русия и Китай фактически са гласували против него, за да не се създава впечатлението, че изборът е предрешен, но също така и защото той не е техният кандидат. Те биха предпочели друг кандидат. Може да се гадае кого би предпочела Русия, може би това е сръбският кандидат Вук Йеремич, който изглежда най-приемлив, а може би и словенският. Не е тайна, че Словения покани Путин на посещение в началото на август месец, за да лобира за тази кандидатура. Така или иначе на мен ми се струва, че няма да бъде избран кандидатът на САЩ, ако предположим, че това е Сузана Малкора. Няма да се избере обаче и кандидатът на Русия. Ще се избере най-малко неприемливият кандидат. От тази гледна точка Ирина Бокова ми се струва най-добрият вариант. Да не говорим, че тя е от Източна Европа, един регион, който никога досега не е излъчвал генерален секретар на ООН, а фактът, че е жена също е изпълнен със символизъм, особено в момент, когато може би и президентът на САЩ ще бъде жена. Във всеки случай не са малко тези, които биха искали най-сетне след повече от 80 години начело на ООН да застане жена.
Вие споменахте, че Ирина Бокова може да бъде перфектният компромисен вариант между Русия и САЩ. Говори се, че като кандидат-жена за генерален секретар на ООН, тя има и подкрепата на кръга около Хилъри Клинтън, а също така е в добри отношения с руския външен министър Лавров. Действително ли тя е идеалният вариант, който може да обедини избора на САЩ и Русия, които имат коренно различни виждания за световен ред?
Да, действително тази близост съществува, но едва ли Ирина Бокова е най-близкият до Сергей Лавров кандидат. Доколкото ми е известно, Данило Тюрк от Словения, който изпадна до осмото място в последното гласуване от 29 август, е много по-близък с Лавров. Във всеки случай, формулата ще бъде кандидат, приемлив за всички, бих казал дори най-малко неприемлив за всички и без съмнение в този смисъл българската кандидатура е много силна.
Изненадва ли Ви, че Гутереш отново е на първо място и след третия кръг гласуване?
Аз не съм изненадан, защото и в двата случая работят могъщи дипломатически служби. За Гутереш специално имам наблюдение до каква степен португалските евродепутати са се активизирали по социалните медии, нищо подобно не забелязвам от български евродепутати или каквито и да било официални представители. За словака Мирослав Лайчак, който е на второ място в последното гласуване, нека да си спомним, че словашкият премиер Роберт Фицо отиде на крака при Путин и постави въпроса за подкрепа за тяхната кандидатура. Това го видяхме, защото Кремъл написа тези неща в своя сайт, но бъдете сигурни, че словашката дипломация е направила огромни усилия с доста ключови държави. Ирина Бокова на този фон си работи сама.
Гутереш е в доста особена позиция. На първо място, но нуждаещ се едновременно от гласа на Москва, която да се откаже от желанието си за човек от Източна Европа, и на Вашингтон, който пък да се откаже от Сузана Малкора и виждането, че ООН трябва да бъде оглавявано от жена.
Той е наистина много особен случай. Сам по себе си е много приемлив като кандидатура, изключително добре подготвен, биографията му е свидетелство за това, няма лични врагове. Има хора, които не харесват факта, че Португалия е бивша колониална империя и един генерален секретар от Португалия изглежда малко като конкистадор или компрадор. Като изключим това, той има отличен имидж и все пак неговият проблем е, че вероятно една или две големи сили няма да искат той да бъде генерален секретар.
Ирина Бокова има шанс, кажете повече за това.
Най-големият аргумент е в нейната биография, фактът, че тя беше избрана и преизбрана за генерален директор на ЮНЕСКО, което не беше лесно, нито първият, нито вторият път. Обикновено преизбирането е почти автоматично, но настанаха такива времена, при които това вече не е гарантирано, просто защото апетитите на отделните държави се изостриха. Тя получи подкрепа първия път, при доста трудна ситуация се справи с тази най-голяма агенция на ООН. Спомняте си, че САЩ оттеглиха финансирането си, което представлява 22% от бюджета на ЮНЕСКО, така че тя заслужи при трудни условия преизбирането си. А това говори, че е приемлива не само за 15-те странни-членки на Съвета за сигурност, но и за всички близо 200 страни-членки на ООН. Това, според мен, е най-добрият аргумент. Разбира се, може да се говори и за личните й качества, но дори и това стига.
Да поговорим и за „кампанията” в България, която имаше за цел колкото се може повече да дискредитира кандидатурата на Ирина Бокова, включително и с хвърчащите доноси. Вие на какво отдавате тези неестествени реакции? Много ми е трудно да си представя в друга страна по света някой да е против издигането на свой сънародник за генерален секретар на ООН. Не съм чула досега в Португалия да има съпротива например, че Гутереш е комунист. Комплекси ли са това или част от някаква болнава общественост?
Харесва ми примера с Гутереш, защото той е социалист, бил е дори шеф на Социалистическия интернационал, но в Португалия доколкото ми е известно и дясноцентристките сили много сериозно лобират за него. Нищо подобно в нашата родина. Ние българите някак сме свикнали на това, че винаги се намира някой, който да разваля работата на другите, както Константин Иречек добре го беше описал. Аз обаче съм изненадан от размера на тази негативна кампания, но имам обяснение защо той е такъв. В България Кристалина Георгиева ламтеше за това назначение, тя искаше да бъде посочена като кандидат на България за генерален секретар на ООН. Когато не й се отвори парашута, остана мотивацията тя да твърди, че погрешно е била номинирана Бокова и че ако е била номинирана Кристалина е щяла да спечели. Именно затова тази кампания не спира и сега, продължават да се появяват поръчкови статии, в които в прав текст се лобира, че България трябва да оттегли кандидатурата на Бокова и да излъчи Кристалина, явно поръчката е в сила, никой не я отменил. Аз веднъж се изразих, че това е един лайномет, който не спира. Очаквах залп преди третия вот, така и стана с една статия на бивш британски секретар по въпросите на развитието. Сега на 9 септември предстои вот, в който за първи път ще се използват цветни бюлетини, тоест ще се знае не поименно, но дали страни-членки на Съвета за сигурност гласуват негативно за даден кандидат. Очаквам залп и преди този вот. Нека да обясня, че при този вот на 9 септември вероятно всички водещи кандидати ще имат по една цветна бюлетина, тоест няма да се окаже, че изведнъж един от кандидатите се подкрепя от всички членове на Съвета за сигурност, но това ще даде възможност да започне пазарлъкът. Там вече основните играчи няма да са както досега петнайсетте члена на Съвета за сигурност, а петте постоянни членки на Съвета за сигурност, които трябва при затворени врати и след поредица от срещи да се разберат кой ще бъде начело на ООН.
Как Ви се струва отразяването на кандидатурата на Бокова по света? Настроенията в България влияят ли на чуждите медии?
Аз виждам влияние особено в социалните медии, където да речем в Туитър хората се изразяват с много кратки изречения. Чели-недочели, чули-недочули се въртят много негативни стереотипи. Иначе, ако става въпрос за сериозни публикации, мисля че много по-малко това се е прокраднало в сериозните медии. Но какво да ви кажа, социалните медии няма да решат кой ще бъде следващият генерален секретар на ООН. Хелън Кларк, която е на дъното на таблицата е най-изявената в социалните медии, а сега вече всички очакват тя да се оттегли. Тази могъща подкрепа, която тя успява да си осигури в социалните медии, едва ли ще й помогне. Така че аз не драматизирам това, че се въртят негативни стереотипи в социалните медии. В края на краищата, когато си бил два мандата начело на толкова важна организация, за теб вече е известно всичко. Не може да бъде измислен компромат. Между другото тези, които смятат, че Хилъри Клинтън ще спечели изборите в САЩ, също са на мнение, че ако съществуваше компромат, който да я удари, той досега щеше да бъде използван.
Защо Русия не симпатизира на Ирина Бокова, а на сръбския кандидат Вук Йеремич?
Аз смятам, че днешна Сърбия е нещо като бивша съветска република за сегашна Русия. Едва ли има държава в Европа, с която Русия да е в по-тесни отношения. В този смисъл един сръбски кандидат би бил много удобен за Москва.
Самият Вук Йеремич е противник на НАТО, не признава Косово, може да се каже, че е критик на Запада.
Той беше външен министър, когато през 2008 г. Косово обяви независимост. Тогава той сам се похвали, че е обиколил целия свят и че познава над сто министри на страни-членки на ООН и всички външни министри в света, защото тогава той проведе най-огромната кампания срещу признаването на Косово за независима държава. Косово продължава да не бъде страна-членка на ООН, поради което в Прищина се организират протести срещу избирането на Йеремич, с надеждата, че общественото мнение и тези, които вземат решенията в западните страни, ще забележат това нещо. Техният аргумент е, че бъде ли избран Йеремич, Косово през следващите десет години няма да стане член на ООН. Така че историята си казва думата. Иначе Йеремич е много прозападен. За сърбин е изключително прозападен. Той неслучайно не е външен министър в момента, защото в самата Сърбия го намират за прекалено прозапападен и са си избрали външен министър, който в по-голяма степен отговаря на политиките на правителството.
Какво предстои оттук нататък? Споменахте за гласуването на 9 септември, какво движение да очакваме в ситуацията, в която е Ирина Бокова?
На 9 септември нещата ще бъдат малко по-ясни и действително моята прогноза е, че тогава ще видим срещу всяко име една, две, три цветни бюлетини и ще можем да си дадем сметка и да гадаем кои страни-членки на Съвета за сигурност стоят зад тези отрицателни мнения. В момента да речем зад едно отрицателно мнение за Ирина Бокова според мен една от страните-членки на Съвета за сигурност е Украйна. Една от причините е, че когато се проведе събеседването преди гласуванията, когато представителят на Украйна постави въпрос, на Ирина не й достигна времето да отговори. Но така или иначе едно е срещу теб да гласува Украйна, която не е постоянна членка на Съвета за сигурност, друго е примерно да гласува Великобритания.
Според Вас кои са страните, които подкрепят Бокова?
Ще се огранича само до постоянните членки на Съвета за сигурност. Мисля, че Франция на първо място, защото тя е франкофон. Да не забравяме, че не много отдавна Бокова стана кавалер на Почетния легион на Франция, тя придружаваше и президента на Франция по време на посещението му в Мали, когато Франсоа Оланд каза, че това е най-щастливият ден за него като президент. Това не са никак малки неща. Смятам, че Франция подкрепя много сериозно Ирина Бокова.
Имаше и писмо, публикувано в много западни медии , „Защо Ирина Бокова трябва да бъде следващият генерален секретар на ООН”, подписано от интелектуалци, журналисти и предприемачи, сред които са Юлия Кръстева, Жан-Пиер Шевенман, Жан-Мишел Жар и др.
Мисля, че Китай също подкрепя много сериозно Ирина Бокова, основната причина е нейната работа в ЮНЕСКО. Те оценяват много високо това, което Ирина прави там. Неин заместник продължава да бъде един китайски дипломат. Смятам, че Русия подкрепя Ирина Бокова, а САЩ нямат нищо против нея. Слабо известна е позицията на Великобритания, още повече, че там има ново правителство.
А защо така и не се случи една добре организирана обществена кампания в подкрепа на българската кандидатура? Защо не се обединиха политици, общественици, дипломати, евродепутати, изобщо публични личности?
Ще дам един пример, нека всеки сам си прави заключенията. На мен не ми е известно български евродепутати активно да са лобирали за Ирина Бокова. Само че Греъм Уотсън, който дълги години беше председател на Групата на либералите (в момента вече не е евродепутат, защото не беше избран на последните избори във Великобритания), организира голяма вечеря в Брюксел на 7 септември, на която е поканил най-изтъкнатите евродепутати и Ирина Бокова, като целта е те да се запознаят с нея. Как Ви се струва това, британски политик да кани Ирина Бокова на среща, с която българи нямат нищо общо? А какво прави България? Нищо не прави. Влиянието на Кристалина Георгиева в България е достатъчно голямо, тя държи европарите и никой не иска да й строши хатъра като силно лобира за Ирина Бокова. Симеон Сакскобургготски най-силно се ангажира с подкрепа за Ирина Бокова, Соломон Паси също, но не виждам подобно отношение от страна на правителството.