Втората тръба на газопровода „Турски поток”, един от ключовите инфраструктурни проекти на Русия, ще бъде построена само след получаване на „железни гаранции” от Евросъюза. Такова изявление беше направено от Министерството на външните работи на Русия. Налице са редица признаци, че Русия иска да се договори с ЕС без Турция за съдбата на тази тръба – и това ще бъде изгодно и за двете страни.

Москва очаква железобетонни гаранции от Брюксел за реализацията на втората тръба от проекта за газопровод „Турски поток”, с цел да не се повтори печалният опит с „Южен поток”. Такова изявление беше направено от заместник-министъра на външните работи на Русия Алексей Мешков.

„Няма как да не ни безпокоят опитите на редица институции на ЕС да торпилират енергийни проекти с руско участие в Европа – на първо място проекта „Северен поток-2”. Има неясноти от страна на Европейската комисия и по отношение на втората тръба на газопровода „Турски поток”, която ще бъде ориентирана към потребителите в Южна и Югоизточна Европа. За да не се повтори печалният опит с „Южен поток”, ние очакваме от Брюксел железобетонни гаранции за реализацията на този проект”, обяви Мешков, цитиран от РИА „Новости”.

Русия започна да настоява пред Европа за решение по „Турски поток”, тъй като проектът вече стартира. В началото на май „Газпром” започна работа по подводния участък. В пристанището в Анапа първо пристигна корабът за полагане на тръби Audacia, а наскоро турските средства за масова информация съобщиха, че на помощ идва и най-големият кораб от този вид Spirit.

При първата тръба на „Турски поток”, с капацитет 15,75 млрд. куб. м., всичко е ясно. Тя е предназначена за обезпечаване на вътрешния турски пазар и всички документи са вече подписани. Втората тръба със същия капацитет е предназначена за европейските потребители. Очаква се Газпром да доставя газ за европейците на границата между Турция и Гърция (оттам за Южна Италия). Въпреки това, миналата седмица стана ясно, че вариантите за доставка на газ за европейските потребители по южния маршрут все още се обсъждат.

След това министър-председателят Дмитрий Медведев заяви, че Русия води преговори с някои европейски страни за това, къде е най-удачно да се намира входната точка на втората тръба. Има различни предложения, преговорите се водят с различни европейски държави: това са и Гърция, и България, а решението може да бъде различно, каза Медведев. Той подчерта, че при определянето на това къде да се намира входната точка на втората тръба от „Турски поток”, Русия ще се ръководи от икономически, а не от политически фактори. При това взимането на решение се намира изцяло в ръцете на страните от ЕС, а Русия няма да налага на никого този газопровод, подчерта руският премиер.

„Ние още отдавна намекнахме на нашите европейски партньори, а сега започнахме да говорим директно за това, че е време Европа да вземе решение с кого ще си сътрудничи в бъдеще”, казва Иван Капитонов, доцент от Руската академия за национално стопанство и публична администрация при Президента на Руската федерация и старши научен сътрудник по енергийна политика в Института по икономика на Руската академия на науките. „Откъде ще преминава тръбата по южния маршрут? В крайна сметка от страна на Европа все още има несигурност. Плюс това проектът „Северен поток-2” продължава да е без движение. В края на краищата на нас също ни е необходимо да вземем решения – например за находищата, от които ще идва газта, както и кой ще купува ресурсите и в какъв обем”.

Само обещание, по негово мнение, за Русия вече няма да бъде достатъчно. „Да обещаеш не значи да се ожениш, а ние с Европа вече минахме по този път. Следователно нека ЕС да предостави писмени гаранции, например под формата на споразумение за намерение или договор за строителство”, добавя експертът.

Водещият анализатор във Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков вярва, че Русия води закрити преговори с Европа около вариантите за южен газов маршрут. Един от тези варианти е възстановяването на стария маршрут на „Южен поток”. Това означава един от клоновете от Черно море да отиде към Турция за турските потребители, а вторият – през България без да преминава през Турция (един орязан „Южен поток”). Това е изгодно за всички с изключение на самата Турция.

Не са нужни специални гаранции за прокарването на втората тръба на „Турски поток” до границата с Гърция. Но да се гарантира, че ЕС няма да се бърка в строителството на тръба с мощност 15 млрд. куб. м. през България, както и по-нататък по стария маршрут до Австрия, е повече от необходимо.

„Този вариант би бил оптимален за всички. Сега Европа има негативни отношения с Турция, ние с Турция също имаме нестабилни връзки – ту заради доматите, ту заради зърнените войни. Поради това в дългосрочна перспектива никой не иска да става още по-зависим от Турция. Защо да се отива специално на юг, за да се получи допълнителен транзитьор, който също ще постъпва по същия начин”, смята Юшков.

„Освен това, Турция ще стане транзитна страна и за азербайджанския газ. Ако на нея се даде възможност да решава и съдбата на доставките на руски газ в Европа, то Брюксел ще попадне в много силна зависимост от Анкара, по същия начин както днес Русия зависи от транзита през Украйна”, заяви Юшков.

За Русия тръбата през България, а не през Турция и Гърция, също е изгодна. В този случай не е необходимо да се променя входната точка на руския газ във всички дългосрочни договори с европейците. На второ място, няма нужда да се конкурира с азербайджанския газ. В допълнение, разпределението на руския газ през България по съществуващата инфраструктура към всички страни в Южна и Югоизточна Европа ще бъде по-лесно, отколкото през Гърция.

Но за да се реши на подобен изгоден за всички ход, Русия има нужда от стопроцентови гаранции от Брюксел – за да не се повтори историята с „Южен поток”. Тогава под заплахата от Европейската комисия и след преговори с американците, българите просто скъсаха всички вече сключени договори и проектът беше закрит.

„Всъщност Русия иска гаранции за това, че Брюксел ще взема самостоятелно решение по този въпрос. А когато Брюксел даде зелена светлина, преговорите ще се върнат в двустранния формат между Русия и България. Техническите детайли на проекта вече отдавна са разработени”, казва Юшков.

„В случай, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск и Еврокомисията направят общо изявление или излязат с меморандум за това, че поддържат проекта в южно направление, това би било достатъчно. Нужно е най-малкото нещо, което се отнася до този въпрос. Каква форма ще придобие няма особено значение”, разсъждава събеседникът.

Официално, версията за възраждане на „Южен поток” все още не е анонсирана, въпреки че точно тя е разглеждана като най-изгодна. „Въпреки че в междуправителствения договор с Турция фигурира втора тръба на „Турски поток”, тази клауза няма обвързваща сила. В същото време „Газпром” вече нае тръбополагаща машина, която започна работа по първата тръба, но за втората тръба съществува само опция за строителство. Това означава, че мощността е запазена, но договор все още няма”, казва експертът от Фонда за национална енергийна сигурност.

Скорошното изявление на „Газпром” за това, че след 2019 г. може да остави транзита през Украйна в обем от 15 млрд. куб. м. на година, също може да бъде свързано с втората линия от южния газопровод в обход на Украйна. „Това е точно мощността на втората тръба на „Турски поток”. По този начин Газпром показва, че не бърза и дава възможност за конкурентна борба между Турция и България и ЕС за втората тръба. Ние все още очакваме развръзка по този въпрос”, заключава Юшков.

Автор: Олга Самофалова

Източник „Взгляд”