Уважаеми господин 45-ти президент на САЩ!

Кампанията за президентските избори, които спечелихте, ще остане в историята на Вашата страна. Никога досега тя не е била толкова непредсказуема, нервна, несъдържателна и изненадваща от гледна точка на използването на външни фактори. Трудно ни е да си спомним кога по-рано кандидатът, който очаква да положи клетва за президент, е бил толкова оплюван по време на изборния маратон. Надявам се, че това няма да е пречка в бъдеще ефективно да управлявате Америка.

Моята страна за първи път, се оказа в центъра на Вашите избори. За нея беше казано много от Вас лично, но още повече от Вашия съперник. Ние разбираме, че изборите са си избори, особено в Америка. Това е шоу, което се подчинява на свои закони. И, това, което там се говори, не е задължително да бъде ръководство за действие след победата. Така, че ние няма да прекаляваме в очакванията си, разчитайки на чудото на прераждането. Чудеса в политиката почти не стават, макар че разбира се, Вашето избиране може да отнесем към тази категория. Сега, когато целта е постигната и Вие победихте, трябва заедно да осмислим най-важното.

Светът стремително и необратимо се променя. Той се променя съвсем не така, както бихте искали Вие, и не така, както бихме искали ние. Наивно е да мислим, че хода на тези промени може да управляваме от Москва или от Вашингтон. Струва ми се, че Вие интуитивно разбирате това, призовавайки да не се намесвате, където ви хрумне, ръководейки се единствено от американските интереси. Но, Вие говорите и за това, че Америка трябва да демонстрира сила и да бъде уважавана. Понякога, това много трудно се съчетава. Вашата победа е заслуга не толкова на Вас, колкото на Вашите опоненти.

Вие станахте последната капка, която доведе до политически банкрут американския истаблишмънт заедно с цялата тази политическа линия, провеждана след Студената война.

И, това не се отнася само за демократите, а и за републиканците, които до края се стараеха да се дистанцират от Вас, невярвайки във Вашия шанс. Никой не можа да оцени мащаба на отвращение на обикновените хора от политическата върхушка. Вие обещахте да „върнете величието на Америка”, и съдейки по-всичко, Вашите представи за него са нещо като „добрите стари” 50-те години, когато Америка се ползваше с авторитета на победител в страшната и справедлива световна война, но все още не знаеше нищо за политкоректността. Връщането към тези години няма да бъде възможно, както няма да бъде възможно връщането на Вашата съперница в „златния век” на мъжа й Бил Клинтън.

Вие сте успешен бизнесмен и винаги сте казвали, че ако станете президент, ще „правите изгодни сделки”. Но Ви очакват две изненади. Първата от тях е, че не всичко в голямата политика може да бъде предмет на сделка. Доста неща могат, но не всички. А, втората е, че когато за един бизнесмена стане ясно, че сделка няма да има, той става и отива да търси друг партньор. Тук няма как да стане така. Няма къде да идете и няма как да смените партньора. А, той може да се окаже и по-опитен и по-умен.

На Вас ви предстои да се сблъскате с нарастващата криза в американското общество. То е поляризирано, а Вашата победа, само ще задълбочи поляризацията. По-скоро Вас ще ви саботират, така че подгответе се. Русия и Америка ги свързват малко общи неща. Ние имаме различни представи за света, различна система от приоритети и базови ценности. Държавите и обществата ни са се развивали по напълно несъвпадащи траектории. Но отношенията ни са много стабилни, в този смисъл, че тяхната траектория не се е променила от 50-те години. Тяхното обостряне и смекчаване следват едно след друго. И даже кардиналната промяна на идеологическата палитра след разпада на СССР не успя да наруши тази последователност.

С една дума, причините са дълбоки и системни, заложени в самата същност на нашите две велики държави. И това е нормално. Аномалия ще бъде опитът за тесни партньорски, едва ли не съюзнически отношения, какъвто беше неуспешния опит през 90-те години. Това беше един до голяма степен искрен, но пагубен, както стана ясно сега, опит. Защото днес махалото отиде толкова далече в посока на взаимната подозрителност, колкото две десетилетия преди това беше в обратната посока. Уви, крайностите никога не са били от полза. Затова, не трябва да храним илюзии, че ще станем близки партньори, а още повече съюзници. Не трябва да се преструваме, че имаме много съвпадащи интереси. Не трябва да се стремите да промените Русия, това е безполезно. Русия се ръководи от собствена логика, и фактът, че тя е различна от американската не означава, че тя не е правилна.

Впрочем, струва ми се, че Вие разбирате това. Да очаквате, че Русия ще ви подкрепи против Китай и Иран, които Вие яростно критикувахте по време на кампанията си, не си струва. Русия се обръща на Изток не защото е в конфликт със Запада, а защото сега това й е стратегически необходимо. Нашите две страни имат една обща цел, и тя е, да се запазят и развиват в крайно опасния и непредсказуем свят. Това, разбира се е трудно. Тъй като на този свят международните бури предизвикват вълнения не само външно, а и вътрешно. Вие видяхте това даже сега, по време на собствената си избирателна кампания.

Ние трябва да се научим да живеем с противоречията, да ги управляваме и да снижаваме рисковете. Ние трябва да се уважаваме, а не непременно да сме съгласни един с друг. Ние трябва да сме способни да водим нормален диалог помежду си по проблеми, които в еднаква степен ни заплашват. И, преди всичко трябва да се занимаваме със своите вътрешни работи, а не с чуждите. Защото сега най-големите предизвикателства са там.

Автор: Фьодор Лукянов
Източник: globalaffairs.ru