Американският план за „пробиване“ на „Северен поток – 2“ с помощта на Европейската комисия изглеждаше отлично на ниво базова идея. А именно: ако „Северен поток – 2“ беше изведен изпод юрисдикцията на Германия и въведен под контрола на Европейската комисия, при което да бъдат приети съответните ограничения, то руският газопровод можеше да бъде унищожен и без никакви санкции. Нещо повече дори: САЩ щяха да приемат вид, че нямат нищо общо, а самите европейци са решили да се откажат от „тоталитарния“ руски газопровод.

На американците им беше нужен само „агент“ в прекия смисъл на тази дума – да се намери държава, която да внесе за разглеждане в Европарламента, а след това и в Европейския съвет на министрите, тези изменения в законодателството на Евросъюза, които фактически биха забранили строителството и съществуването на „Северен поток – 2“.  

Решението беше намерено. Като такъв „агент“ се задейства Румъния, която неотдавна получи шестмесечното председателство на Съвета на Евросъюза. Именно румънската дипломация имаше честта да организира административен блицкриг чрез прекарването на т.нар. газова директива през Европейския съвет на министрите, която фактически представлява административно „оръжие на възмездието“ срещу Русия. До скоро председател беше Австрия, но тъй като OMV, австрийската енергийна компания, е традиционен партньор на „Газпром“, от страна Австрия нямаше никакво желание да се придвижва въпросната газова директива. Само че Румъния е друго. Особено пък, когато румънските дипломати усещат зад гърба си твърдата подкрепа на Вашингтон.

Трябва да се отбележи, че същата тази газова антируска директива на Евросъюза вече е обсъждана под различни форми и на концептуално ниво срещу нея се изказаха много страни от ЕС. Но този път се очакваше последният и решителен бой, тъй като на администрацията на Тръмп й е нужна знакова победа над Русия, особено на фона на приближаващите събития – украинските избори и срока за пускане в експлоатация на първата част от „Северен поток – 2“. Именно в тази напрегната обстановка се появиха и заглавия от рода на „Румъния вдига залозите, като иска преразглеждане на газовата директива“. Дойде и заявлението на зам.-председателя на Еврокомисията Марош Шефчович, който подчерта, че „румънските предложения“ са отчели всички претенции на противниците на директивата, и сега може да се очаква придвижване по нейното приемане.

И така, залозите се извадиха, документите се изпратиха, американските дипломати в Германия отново активираха антируската си риторика, а из европейското информационно поле плъзнаха слухове, че американците ще извадят някакъв страшен компромат за видния поддръжник на „Северен поток – 2“ Герхард Шрьодер. Трябва да се отбележи, че американците наистина успяха да вдигнат напрежението и емоционалния натиск около газовата директива и „Северен поток – 2“ до небивали висоти.

Само дето резултатът се оказа по-лош от очаквания. Румънският блицкриг, въпреки американската поддръжка, се разби на пух и прах в упорството на германската дипломация. Официалният отговор и коментарите на Берлин по повод нашумелия „румънски проект“ са разгромяващи. Ето ключов цитат:

„Ние отклоняваме предложените от Еврокомисията поправки, изложени в третата ревизия, които ако бъдат осмислени до логичния си край, са насочени за регулиране на един-единствен инфраструктурен проект, а за другите се предвиждат варианти на изключения. Еврокомисията не представи никакви обяснения или разумни аргументи, които да покажат как предложенията ще допринесат за целите на енергийния съюз.“

В превод от дипломатичен немски:

  • Първо, не можете да заблудите Берлин и за всички е ясна кампанията срещу „Северен поток – 2“;
  • Второ, правителството на Германия много добре осъзнава своите интереси и нужди от тръбопроводен руски газ, както и това, че Германия ще бъде главния газов хъб за Евросъюза.

Не само Германия изрази своето недоволство срещу газовата директива, но и Нидерландия, и Финландия. Двете страни протестират срещу ключовото положение, което се дава на Еврокомисията.

„Дава се право да контролира междудържавните споразумения за транспортиране на газа, да формулира основните изисквания при преговорите и да блокира тези преговори.“

Ако от директивата се изреже именно този пункт, то тя ще стане абсолютно безполезна за блокирането на „Северен поток – 2“. Тоест, Нидерландия и Финландия застават на страната на „Газпром“ в спора с Еврокомисията и САЩ. Радикалният отпор на Германия, Нидерландия и Финландия силно снижава шансовете за приемане на газовата директива. А фактът, че първият участък от „Северен поток – 2“ ще бъде готов през ноември, подтиска моралния дух на противниците на Русия сред европейските политици. Премиерът на Полша Матеуш Моравецки, който вероятно предварително е знаел за готвения германско-холандски демарш, с известна тъга констатира:

„Да съхраним надеждата, но нека бъдем честни: две могъщи страни, едната от които Русия, която е световна сила, а другата, Германия, която има четвъртата по големина икономика в света, са решили да си изградят газопровод!“

Констатацията на очевидни факти не би трябвало да поражда учудване, но когато очевидните факти се изговарят от полски политик, това вече е чудо. Показателно е, че Матеуш Моравецки до такава степен е травмиран от сблъсъка с реалността, че даже не вярва във всемогъществото на Вашингтон, а за американците спирането на „Северен поток – 2“ е въпрос на чест. Естествено полският премиер се възползва от случая, за да обвини поддръжниците на „Северен поток – 2“ в егоизъм, като отбеляза, че Германия не отчита интересите на Украйна и Полша. Но можем да предположим, че германските и холандските политици, както и големите европейски енергийни компании, които участват в проекта, ще преживеят тези обвинения.  

Сега американските опоненти на газопровода имат един последен шанс за блокирането му: въвеждане на санкции срещу компаниите, които физически поставят тръбите, купуват газ от Русия или участват във финансиране на строителството. Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренел, любимецът на Тръмп, вече отправи именно такива заплахи – за евентуални санкции. В отговор министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер каза: „Не е толкова лесно да ни впечатлите и уплашите!“

 

Източник: Rambler.ru