През последните месеци Румъния отново е разтърсвана от протести и демонстрации. Поводът този път е предложеният от новото правителство Закон за помилване на осъдените до пет години лишаване от свобода, които в момента изтърпяват присъдите си. В тези протести дори се включи и президентът Клаус Йоханис, който беше в парламента по време на внасянето на законопроекта за помилване (една от много редките му появи там). Същевременно председателят на Долната камара на румънския парламент и лидер на управляващата партия Ливиу Драгня открито заговори за предварително организирани протести и отправи обвинения за опит за държавен преврат... В края на 2015 г. тогавашният румънски премиер Виктор Понта подаде оставка след подобни протести. Интересно съвпадение и тогава, и сега е, че протестите започнаха като реакция на пожари в нощни клубове... През ноември 2015 г. над тридесет души загинаха в резултат на избухнал пожар в букурещка дискотека, което доведе до протестите срещу кабинета. Преди десетина дни вследствие на пожар изгоря един от най-популярните румънски нощни клубове. За щастие по някакво чудо този път нямаше жертви сред над осемстотинте гости на клуба. Именно този „инцидент” провокира настоящите протести срещу новоназначеното румънско правителство. Разследванията и при двата случая показаха умишлени действия, но виновните все още са неизвестни... Дали обаче „спонтанните” протести на народно недоволство са толкова спонтанни, или някой суфлира зад тях?

Битката за контрола върху съдебната система, в която са ангажирани всички политически сили и разузнавателните служби в Румъния, е основната причина за недоволството на гражданите и масовите протести през последните дни в страната. Последиците са очевидни – обществото е разделено, а хиляди хора протестират. Едната част са пред парламента с искане за оставка на правителството, а другата част от хората протестират пред президентството в подкрепа на правителството и скандират срещу злоупотребите и намесата на Дирекция „Антикорупция” в съдебната система, политическият живот и искат оставката на президента Йоханис.

Проблемите в съдебната система на Румъния и злоупотребите на магистратите са обект на оспорвани дебати в Европейския парламент напоследък, където румънски евродепутати критикуват открито намесата на специалните служби в политическите процеси и селективното правосъдие, прилагано от Дирекция „Антикорупция”.

На 27 януари 2017 г. Апелативният съд на Букурещ постанови окончателното връщане на делото срещу новия министър на труда и бивш кмет на град Крайова Лиа Олгуца Василеску обратно към Националната дирекция „Антикорупция” (ДНА) с мотива, че предоставените доказателства и СРС-та по това дело са събрани по незаконен начин и са невалидни. Същата беше зрелищно арестувана през месец март 2016 г., а самият арест се отрази на живо от румънските медии. След повдигането на обвиненията срещу нея Василеску публикува на страницата си във Facebook материалите по това дело и призова гражданите на град Крайова да се запознаят внимателно с абсурдните обвинения. Само преди няколко дни Олгуца Василеску публично заяви, че делото срещу нея е имало за цел да бъде шантажирана, и разкри, че лицата, подали доноса срещу нея, са били разпитвани в хотелска стая повече от осем часа и държани без храна и вода от лица, несвързани с разследването. Също така обясни, че „медийният цирк с дрънкане на белезници” е честа практика на прокурорите за борба с корупцията в Румъния и се прави с цел отстраняване на неудобните и натрапване чрез медиите на обществото, че набелязаните държавни служители или публични личности са престъпници.

В края 2014 г. бившият главен прокурор на Специализираната дирекция за борба с организираната престъпност и тероризма (ДИИКОТ) Алина Михаела Бика беше арестувана по същия зрелищен начин. Това беше организирана наказателна акция срещу нея, след като Бика отказа да арестува и да повдигне обвинения срещу лица, посочени от заместник-директора на Румънската разузнавателна служба (СРИ) генерал Флориан Колдя, без каквито и да било доказателства за наличието на вина. Впоследствие срещу Бика бяха образувани няколко наказателни дела и тя беше изпратена на съд. Горепосочените истории са само фрагмент от стотиците подобни арести и дела, извършвани ежеседмично в Румъния.

През последната година редица европейски институции и организации остро критикуват пряката намеса на Румънската разузнавателна служба (СРИ) в съдебната система. Имайки предвид горните примери, вероятно имат основание за това. В доклада си за Румъния Организацията на европейските магистрати за права и свободи (МЕДЕЛ) директно посочва, че съдилищата в страната са се превърнали в „тактически полета” на румънската разузнавателна служба и че „всички съдии са профилирани” с цел да бъдат контролирани до окончателното решение на всяко дело съгласно интереса на службата. Това беше потвърдено лично от директора на юридическия отдел на СРИ генерал Думбрава. След доклада и досега румънските власти не успяват да обяснят ясно намесата на СРИ в съдебната система, както и дали има агенти под прикритие сред магистратите. С участието на СРИ в наказателното разследване, както и с това, че тази служба трансформира съдилищата в техни „тактически полета” и профилира съдиите в Румъния, се нарушават човешките права, независимостта на съдебната система, върховенството на закона и принципът за разделението на властите. Това поражда сериозни съмнения относно спазването на основните човешки права и гарантирането на справедлив и честен процес на всяко лице, обвинено от държавата.

Голяма част от делата, образувани от Националната дирекция „Антикорупция” (ДНА), се базират на фабрикувани доноси от лица, които са криминално проявени, осъдени или в момента изтърпяващи присъда. Същите са заставяни да подпишат предварително подготвени „показания” срещу намаляване на присъдата. Това всъщност е и един от основните механизми, който използват СРИ и ДНА за „събиране” на доказателства. Друг често използван способ са специалните разузнавателни средства, които в много случаи се редактират от службите спрямо техния интерес. Друг механизъм за влияние и контрол върху държавни служители и публични личности, използван от Дирекция „Антикорупция”, са множеството образувани дела, които не стигат до съд, а се държат като средство за шантаж и оказване на натиск. Към момента те са над 7600. Такъв пример за образуването на поръчкови дела в Румъния с цел саморазправа и отстраняване от длъжност е случаят с ръководителя на структура, действаща в сферата на сигурността, който след отказ да сътрудничи и да предоставя нерегламентирано данни и сведения за разследвани лица от същата структура към Румънската разузнавателна служба (СРИ) е привикан в специализираната прокуратура ДНА и заплашван, че ако не сътрудничи на агентите от СРИ, ще бъде изпратен на съд и осъден, така както и става впоследствие. Веднага след отказа му той е изпратен на съд с абсурдно обвинение за несъществуващо престъпление, извършено преди повече от осем години. В същото време прокурорът по това дело лично предупреждава колегите на въпросното лице да не контактуват с него, защото бил криминално проявен и нерегламентирано предоставял копия на секретни документи от делото към различни медии. В официални писма и жалби, изпратени до различни институции, потърпевшият доказва, че обвинителният акт, осъдителната присъда и мотивите към нея са изготвени и написани не от съдията по това дело, а от служители на румънската разузнавателна служба, както и че съдиите по делото са заставени да изпълнят указанията от СРИ и да постановят предварително определената присъда.

Наскоро стана ясно, че съществува секретен протокол за съвместна работа чрез смесени екипи от служители на разузнавателната служба и прокурори от ДНА. Главният прокурор на Румъния Аугустин Лазар официално признава това. Няколко обществени организации искат да се разсекрети този протокол и да се каже на обществото в какво качество и какви правомощия са имали агентите на разузнавателната служба в хода на съдебните процеси. Въпреки многократните искания от страна на Националната организация на съдиите в Румъния да бъдат оповестени агентите на СРИ сред съдиите и прокурорите до момента няма отговор.

С цел да бъдат отстранени политически неудобните лица разузнавателната служба използва контролирани от нея съдебни състави, които решават делата съгласно указанията й. Над 90% от тези дела завършват с ефективни присъди. На практика съдиите не разглеждат по естество доказателствата по делото, а обосновават присъдата си изключително на базата на предоставените им от СРИ „оперативни” материали. В случай че съдията или прокурорът откаже да изпълни указанията, дадени от разузнавателната служба, в кратък срок срещу тях се образуват дела и биват отстранявани от длъжност.

В редица свои изказвания председателят на румънския Сенат Калин Попеску Таричану обвинява директно шефовете на СРИ и Националната дирекция „Антикорупция” – генерал Флориан Колдя и главен прокурор Кодруца Лаура Кьовеши, че действат в „тандем” за отстраняване на политически неудобните лица, използвайки съдебната система, както и че същите „обслужват чужди интереси”. Двамата високопоставени държавни служители на практика еднолично ръководят поверените им служби, като диктуват какво и как да се случва. От друга страна, не съществува и институция, която може да оказва контрол върху действията им.

Бившият президент на Румъния Траян Бъсеску, по времето на когото бяха назначени Колдя и Кьовеши, в едно от последните си изказвания посочва, че „властта ги е подлудила” и те не разбират, че правомощията им имат граници. Според него те са „направили много глупости” с цел да организират „медиен цирк”. Бъсеску визира показните дела без доказателства по тях и желанието от прокурори и съдии на всяка цена да бъдат осъдени обвинените лица въпреки липсата на безспорни доказателства. Бившият президент посочва, че тези две лица имат основна заслуга за превръщането на Румъния в „мафиотска държава” под контрола на двамата директори. Бившият депутат и член на парламентарната Комисия за контрол на СРИ Себастиян Гица направи потресаващи разкрития, касаещи незаконните действия на генерал Колдя и главен прокурор Кьовеши и намесата им във фабрикуването на редица наказателни дела срещу собственици на медии и важни обществени лица в Румъния. В резултат генерал Колдя по спешност беше отстранен от длъжност и веднага след това пенсиониран от президента Клаус Йоханис. Бившият депутат Гица се води в неизвестност от 19 декември 2016 г., но в телевизионен запис, излъчен в ефира на Румъния тв, чийто собственик е той, заяви, че разполага с много компрометиращи документи, включително и специални разузнавателни средства, които доказват, че главният прокурор Кьовеши и генерал Колдя работят за чужда разузнавателна служба на страна, партньор на Румъния. Гица заяви също така, че тези материали ще бъдат публикувани съвсем скоро в медиите.

Наскоро излезе и обширен доклад на английската организация Henry Jackson Society относно фиктивната и силно политизирана „борба” срещу корупцията в Румъния, в който се твърди, че се потъпкват човешките права чрез съдебната система в Румъния, която е под контрола на Румънската разузнавателна служба и Националната дирекция „Антикорупция”. В доклада ясно е описан престъпният механизъм за пряка намеса от страна на СРИ и ДНА в политическия живот и съдебната система на страната. Докладът извежда препоръки да не се допуска тази порочна практика, използвана в Румъния под претекст за „борба с корупцията”, да бъде прилагана и в други европейски държави, в това число и България. При откриването на сесията за 2017 г. на Европейския съд по правата на човека неговият председател Гуидо Раймонди обърна особено внимание на постъпилите през 2016 г. жалби срещу Румъния, като уточни, че те са се увеличили двойно в сравнение с предходната година. По-голямата част от тези жалби са за нечовешките условия в затворите и арестите, както и за несправедливи съдебни процеси. От 2008 година насам в арестите и затворите са умрели над 830 души, голяма част от тях по неизвестни причини. Последните два случая от преди дни са на румънски медиен магнат и млад мъж на възраст 25 години. Първият почива малко след като му е направена операция на коляното, а вторият от сърдечен пристъп... Борбата срещу корупцията в Румъния наистина трябва да продължи, но само в рамките на закона, а не като средство за разчистване на сметки между правоприлагащите институции и политически опоненти.

Борбата с корупцията е красива фасада, ама зад нея къщата май е срутена...