Събитията от последните дни в Румъния са доказателство за съществуващите дълбоки противоречия и конфликти, които разтърстват правосъдната й система. Започналата проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу прокурор Лаура Кьовеши относно начина й на управление на Националната дирекция „Антикорупция“ (ДНА) стана повод за сериозен конфликт между членовете на ВСС. След като се разбра, че проверката е установила множество сериозни нарушения относно начина на образуване и водене на делата от ДНА, Кьовеши направи неуспешен опит да бъде отстранено ръководството на инспектората, за да не бъде завършен докладът. Резултатите от него ще станат мотив министърът на правосъдието да поиска от президента Йоханис отстраняването на Кьовеши от ДНА. Използвайки влиянието си върху главния прокурор на Румъния Аугустин Лазар и голяма част от членовете на ВСС от прокурорската квота, Кьовеши ги застави да поискат отстранявянето на ръководството на Инспектората, като по този начин предизвика сериозен скандал между прокурори и съдии. В знак на протест шестима съдии - членове на ВСС, демонстративно отказаха да присъстват на заседанията на органа. Министърът на правосъдието Тудорел Тоадер публично разкритикува Главния прокурор Лазар и Кьовеши, че умишлено спъват съдебните реформи, за да не бъде застрашен контролираният престъпен и репресивен модел за изнудване и шантаж. В последно време все повече румънски общественици и политици открито говорят за това, че Румъния се е превърнала в „прокурорска държава“, като прокурорите не подлежат на абсолютно никакъв контрол.
Междувременно правителството излезе с предложения за механизъм в съдебната система, чрез който да бъде търсена наказателна отговорност от магистратите, които умишлено и съзнателно изпълняват поръчкови дела в разрез на правосъдието. Идеята носи сериозна заплаха за практиките на ДНА за образуването на поръчкови дела и публична екзекуция на лицата, които не се подчиняват на установения от службата модел.
Другото предложение за реформи, което предизвика включително и международна реакция, е механизмът за назначаване на главния прокурор, ръководствата на ДНА и на Върховния съд. Чрез тези промени ще бъдат силно ограничени влиянието и пряката намеса в съдебната система от страна на ДНА и Румънската разузнавателна служба (СРИ). Непосредствено след оповестяването на предлаганите промени в съдебната система, американският посланик в Румъния Ханс Клем публично ги разкритикува като заяви, че това може да застраши стратегическото партньорство между двете държави. Тези негови действия за пореден път показват, че американските интереси в Румания се защитават именно от действащия в момента модел в съдебната система, чиято основна брънка е ДНА. В тази връзка редица румънски политици и общественици осъдиха намесата на американския посланик в съдебната система на Румъния.
Промените в съдебната система предизвикаха критики и от страна на германското външно министерство, което показва, че и Германия е пряко заинтересована от сегашното статукво в Румъния. Скандалното дело, водено в ДНА срещу немската фирма EADS Deutschland Gmbh за дадени подкупи за над 60 милиона евро на румънски политици с цел подписване на договор с Министерството на вътрешните работи в Румъния на стойност 534 милиона евро, беше прекратено от прокурор Кьовеши по настояване на германските власти поради „липса на доказателства“...
В отговор на външнополитическата намеса в съдебната система на страната министър-председателят Михай Тудосе публично обвини чуждестранните банки и мултинационалните компании, развиващи дейност в Румъния, че именно те извършват най-сериозните финансови престъпления, укривайки дължими от тях данъци. Същите банки и финансови институции, които управляват в момента румънски капитали за над 100 милиарда евро. Изготвеният наскоро доклад от Комисията за защита на потребителите показва сериозните нарушения в банковия сектор срещу клиентите им. Всеки ден в тази комисия постъпват десетки жалби срещу банки. Тези престъпления не се разследват от ДНА с цел да не засегнат корпоративните интереси на САЩ и Запада. В същото време румънският бизнес е подлажен на геноцид от страна на ДНА и СРИ, като много от собствениците и акционерите в румънски фирми и предприятия са умишлено вкарани в затвора или са разследвани, за да се унищожи бизнеса им и да се разчисти пътя на чуждите компании. В резултат на тази „политика“ десетки хиляди работници и служители останаха на улицата. Основните движещи фигури срещу унищожаването на румънския бизнес и защитаването на чуждите интереси са именно прокурор Лаура Кордуца Кьовеши и генерал Флориян Колдя, които благодарение на ръководните си позиции в ДНА и СРИ поставиха на колене румънския бизнес. В момента и в двете цитирани институции съществува сериозен вътрешен конфликт между поддръжниците на Кьовеши и Колдя и техните опоненти. Съвсем наскоро президентът на Румъния Йоханис беше принуден да отстрани десетина генерали от обкръжението на Колдя, за да предотврати огромен скандал около незаконната дейност на СРИ. В същото време няколко прокурори на ръководни длъжности напуснаха ДНА с мотива, че са заставяни лично от Кьовеши да образуват дела срещу лица посочени от нея, без да има доказателства за извършени от тях престъпления. Това е и основната причината редица известни румънски бизнесмени да напуснат Румъния и да поискат закрила от държави като Великобритания. Един от тях е Пую Попович, който напусна Румъния малко преди да бъде окончателно осъден на седем години лишаване от свобода и поиска закрила от властите в Лондон с цел да не бъде екстрадиран обратно в Румъния. Попович е собственик на земята върху която се намира Американското посолство в Букурещ, чийто наем в момента е символичен. Поради тази причина експертизата относно щетите по това дело, която ДНА изготви, беше умишлено занижена по разпореждане на Кьовеши, за да не се стигне до налагане на запор върху имота на американците.
Друг потърпевш бизнесмен е Богдан Александър Адамеску, син на починалия наскоро в румънски затвор по съмнителни причини медиен магнат Дан Адамеску. Богдан се намира в Лондон, където съдът наскоро отказа екстрадацията му с мотив, че делото му е на политическа основа и има опасност за живота му, ако се върне в Румъния.
Собственикът на медия и приближен до генерал Колдя, Себастиян Гица, публично разкри данни и видеозаписи относно престъпната дейност на Кьовеши и Колдя, беше принуден да напусне Румъния и да се укрие в Белград, където поиска политическо убежище. Сръбските власти отказаха екстрадацията му поради същите причини като при Адамеску.
Случващото се в изкривената и зависима съдебна система на Румъния през последните десетина години остава „незабелязано“ от ръководителите на ЕС, които пренебрегвайки човешките права, свободи и европейски ценности, защитатават големите корпоративни интереси и икономически лобита пряко заинтересовани от продължаване на изградения престъпен механизъм за отстраняване на неудобните им лица чрез съдебната система.