Януари 2017 г. – многохилядни протести изпълват улиците на Букурещ. Причина за „спонтаннотo” народно недоволство е предложеният от кабинета Закон за помилване на лица, осъдени за различни по вид престъпления (предимно финансови) и изтърпяващи присъдите си в румънски затвори. Помилването трябва да освободи предсрочно около 2000 осъдени. В протестите срещу предлагания закон се включва и самият президент Клаус Йоханис...

Март 2017 г. – протести в Букурещ вече няма. Парламентът на Румъния обсъжда мащабен законопроект, свързан с редица промени в Наказателен кодекс, облекчен режим при изтърпяването на наложените присъди и нов закон за помилване. При така предложените промени помилването ще обхване около 9000 осъдени. Президентът Йоханис вече не е опозиция, а е съгласен с парламента и изтъква нуждата от подобни промени...

Какво се случи в Румъния за тези два месеца?

През 2004 г. Траян Бъсеску става президент на Румъния с обещанието, че ще прочисти страната от корумпираните политици и държавни служители, като използва основното оръжие срещу тях – създадената наскоро Национална дирекция „Антикорупция” (ДНА).

Тринадесет години по-късно очевидно корупцията не е преборена и обещанията не са спазени. Напротив, бившият президент става жертва на „обещанията” си. ДНА, вместо да се бори срещу корупцията, се превръща в ефективен механизъм за репресии, оказване на политически натиск и разчистване на сметки чрез множеството изфабрикувани дела. Активен участник в тази престъпна дейност е Румънската разузнавателна служба (СРИ), която работи в тясно сътрудничество с Дирекция „Антикорупция”. Множество факти относно репресивния механизъм, изграден от тези две служби, пълният провал на „антикорупционния” модел и извършените от тях престъпления придобиват публичност буквално всеки ден. Наскоро стана ясно, че по време на тайни срещи, провеждани в секретните вили за протокол на СРИ с инициали К-2, К-4, Т-14, са решавани съдби на хиляди хора – политици, бизнесмени и държавни служители. На тези срещи присъстват ръководителят на Върховния съд на Румъния Ливия Станчу (конституционен съдия в момента), шефът на ДНА Лаура Кьовеши, директорът на Агенцията по интегритет Хория Джорджеску, бившият депутат Себастиян Гица и оперативният директор на СРИ генерал Флориян Колдя, както и други високопоставени държавни служители. По време на тях Колдя лично дава указания срещу кои лица трябва да бъдат предприети срочни репресивни действия, като в резултат на това същите са отстранени или осъдени. Жертви на тази система за репресии стават и част от участниците в тези тайни срещи, които по една или друга причина са отказали да изпълнят получените указания. 

Наскоро бившата шефка на Специализираната прокуратура за борба срещу организираната престъпност и тероризма публично заяви, че на практика от 2007 г. до сега Румъния е управлявана от генерал Колдя, който разполага с огромна по обем информация за всеки и за всичко, което се случва в държавата. Самият президент Бъсеску призна публично, че едва сега осъзнава, че всъщност е бил информиран за малка част от случващото се в Румъния. Преди няколко дни председателят на парламентарната Комисия за контрол на СРИ Адриан Цуцуяну заяви, че комисията е взела решение да поиска от парламента разсекретяване на всички секретни протоколи за съвместна работа между СРИ и Главната прокуратура на Румъния, Министерството но финансите, Министерството на отбраната, както и тези със съдебната власт. Такива протоколи съществуват още от 1992 г. и все още са активни. Цуцуяну обясни, че целта на разсекретяването е да се види в действителност с какви специални правомощия са разполагали агентите на разузнавателната служба в съдебния процес и дали това не е довело до грубо нарушаване на човешките права и свободи.

За последните години Румъния е на първо място в Европа по издадени от съда разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства, като само за година те надхвърлят 40 000. На практика само една малка част от разрешените СРС-та се използват като доказателства в съдебните процеси, а останалите материали се използват от СРИ като средства за шантаж и натиск. Една от жертвите на този механизъм за шантаж е бившият конституционен съдия Тони Гребла, който в продължение на четири месеца е наблюдаван посредством инсталирани устройства в дома му включително и в тоалетната му. Нито един материал или снимки, получени посредством експлоатираните СРС-та, не фигурират във воденото срещу него дело, което буди съмнения кой и защо ги съхранява.

По време на мандата си Гребла се противопостави срещу въвеждането на т.нар. закон „Биг Брадър”, който даваше широки правомощия на СРИ. В резултат на това свое решение срещу съдията е изфабрикувано дело на базата на анонимен донос и му е повдигнато обвинение, че същият е извършил престъпление, като е посредничил при продажбата на няколко кози без надлежните документи за собственост и произход на домашните животни. При зрелищна акция специалните екипи за задържане на Дирекция „Антикорупция” атакуваха ферма за животни с цел да задържат козите като доказателство. В резултат на разкритията и обществения натиск от последните дни директорът на СРИ Едуард Хелвиг обяви, че гореспоменатите секретни протоколи е необходимо да бъдат актуализирани или прекратени, като предприе конкретни действия за постепенно изтегляне на агентите на службата, които са внедрени в Министерството на финансите и основно в НАП. На практика дирекцията за борба с измамите в рамките на НАП е изцяло контролирана от агентите на СРИ с цел да събират информация за лица и фирми, представляващи интерес за разузнавателната служба. Всъщност тези данни не се използват за разкриване на престъпление, а за да бъдат премахвани и закривани конкурентните и неудобни фирми. По тази схема са потърпевши и десетки български граждани с бизнес в Румъния, които целенасочено са подложени на контрол с цел да бъдат отстранени. Само за последната година е спряна дейността на няколко хиляди фирми за несъществени нарушения. Самата разузнавателна служба контролира редица търговски дружества, посредством които оказва влияние в различни сегменти на бизнеса както в Румъния, така и извън нея. Голяма част от служителите в румънската секция към Европейския съд по правата на човека в Страсбург са под контрола на СРИ. В резултат на това всички жалби срещу Румъния се отсяват, като се допуска съвсем малка част за разглеждане от съда след одобрението на разузнавателната служба. От подадените през 2015 г. до съда около 3200 жалби срещу Румъния са допуснати едва около 100...

Съвсем скоро Конституционният съд на Румъния взе „историческо решение”, посредством което посочи, че Дирекция „Антикорупция” е надхвърлила правомощията си и e нарушила конституцията, като е образувала дело срещу правителството за предложения скандално известен Закон №13. Веднага след решението на Конституционния съд новоизбраният министър на правосъдието проф. Тудурел Тоадер обяви, че ще инициира проверка срещу главния прокурор на Румъния Аугустин Лазар и шефката на ДНА Лаура Кьовеши за противоконституционните им действия, като не изключи възможността да поиска оставките им. Професионалните организации на магистрати и съдии единодушно поискаха да се извърши разследване относно дейността на Дирекция „Антикорупция” и оказвания от тях натиск върху съдебните състави. Само през последните дни са оправдани десетки лица, изпратени на съд от ДНА, поради липса на доказателства и отказ на свидетели от показанията си, иначе дадени под натиск. Само по едно такова дело са оправдани 29 лица, три от които задочно, тъй като са починали по време на процеса. Потърпевшите лица от репресивния апарат на СРИ и ДНА сега питат кой и как ще ги обезщети за страданията им, съсипаната им кариера и живот. Към настоящия момент почти всички политици и високопоставени държавни служители са с по няколко образувани или подготвени дела, като това е сериозен аргумент да бъдат контролирани. В тази група попада и президентът Клаус Йоханис, на когото съвсем скоро съдът отне имот, придобит с фалшифицирани документи. Интересното в случая е, че има наложена санкция от съда, но виновен и наказан за извършеното престъпление няма.

Изключително показателен случай за компрометирания начин за образуване на дела в Румъния са събитията от последните седмици oтносно излъчените в медиите записи от телефонни разговори между прокурор Мирчеа Негулеску от „елитната” структура на ДНА в град Плоещи и негова любовница, където той обяснява как всеки път когато има нужда от донос за образуване на ново дело, се обръща за помощ към нейния съпруг, като в замяна на това прокурорът е обещал да не му повдига обвинения за данъчни престъпления. Благодарение на тези доноси са образувани повече от десет дела. Повод за това телефонно обаждане става донос, подаден от същото лице, именно срещу самия прокурор, след като доносникът е задържан въпреки „гаранциите” на прокурор Негулеску. В изтеклите записи прокурорът на ДНА настоява пред любовницата си да разубеди съпруга си да оттегли доноса срещу него с мотива, че той е „добър човек и изпълнява само нарежданията на шефката си (Кьовеши)”, като използва и обидни думи по неин адрес. Веднага след избухналия скандал прокурор Негулеску е принуден незабавно да си подаде оставката и случаят е потулен мигновено. Същият прокурор разследва много от видните румънски политици, бизнесмени и високопоставени държавни служители включително бившия президент Траян Басеску, бившия министър-председател Виктор Понта. Същият прокурор разследва и бившия английски премиер Тони Блеър за лобиране в полза на Виктор Понта по време на президентските избори през 2014 г.

Събитията от последните седмици дадоха повод за взаимни обвинения между водещите румънски политици кой в действителност стои зад политическото назначение на прокурор Лаура Кьовеши. Генерал Колдя бе отстранен от длъжност преди няколко месеца, но дали неговото оттегляне ще доведе до разпадането на репресивния модел, създаден от СРИ и ДНА, е още твърде рано да се прецени. Предпоставки за промяна са налице, но това ще бъде дълъг и тежък процес, защото нанесените поражения върху демокрацията в Румъния и погазените човешки права са много сериозни. Психическият тормоз, оказван върху една нация, където граждани незаконно са следени, подслушвани, разработвани и арестувани от службите, които по закон трябва да й служат, а не да ги репресират, е довел до трайни негативни последици върху цялото общество. Резултатът са нефункциониращи институции и общини, където държавни служители и кметове масово отказват да подписват документи и договори за обществени поръчки, защото се страхуват да не станат жертва на поръчково дело с цел да бъдат отстранени или арестувани. Икономиката е блокирана, като за 2016 г. Румъния е на последно място в ЕС по усвояване на пари от еврофондовете, усвоявайки едва пет процента от отпуснатите средства. Същата тази репресивна система превърна румънските затвори в концентрационни лагери, в които неизяснените смъртни случаи и самоубийствата са ежедневие. Поредното доказателство за бруталното потъпкване на човешките права е случаят, при който младеж, изтърпяващ присъда при лек режим, се самоубива, защото преди няколко месеца му е отказано да присъства на погребението на съпругата и детето си, загинали при инцидент, а съвсем скоро му е отказано да отиде и на погребението на брат си...