Истерия от дясно след клетвата и речта на новия президент в Народното събрание

„Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тази политика трябва да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове”.

„Членството в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос, но ефективното членство предполага последователно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства с активно участие в изработването на общите решения”.

„Студената война е печален опит от миналото. Ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме”.

„Погазването на социалните права е ежедневие. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността”.

„У нас все още има политици, които водят битки с миналото - близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата”.

Това са част от акцентите в първата реч на новия президент Румен Радев, който днес, заедно с вицепрезидента Илияна Йотова, се закле във вярност към Конституцията на тържествена церемония в Народното събрание. За някои депутати обаче казаното от петия демократично избран държавен глава е „тъжен шаблон” (лидерът на ДСБ Радан Кънев) или „пълни глупотевини” (съпредседателят на „Патриотичен фронт” Валери Симеонов). Когато Радев произнесе думите „Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декламация, а с точни диагнози и конкретни мерки”, в десния блок на пленарната зала се чу кикот, на който президентът отговори с репликата: „Имате още една седмица!”. Заради нея няколко депутати от десницата и от крайната десница напуснаха пленарната зала. Малко по-късно в кулоарите другият съпредседател на ПФ Красимир Каракачанов се разграничи от коментарите на колегата си Валери Симеонов. „Всичко, което Радев каза в речта си, беше вярно – за ограничаване на нелегалната имиграция, охрана на границата, балансирана външна политика…”, заяви Каракачанов.

Според новия президент, никоя от властите сама не е способна да постигне големи национални цели. „Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институциите, политическите и обществените сили. Защото не партийният монопол върху институциите, а балансът и сътрудничеството между властите и диалогът с гражданското общество са гарант за демократичното развитие и просперитета на страната ни”, декларира Радев. Той се ангажира да работи за превръщането на България в модерна и благоденстваща държава чрез „ясна визия, разумни реформи и с общи усилия”.

Очаквано, бившият командващ на ВВС и бъдещ върховен главнокомандващ се спря и върху проблемите на Българската армия. Той се ангажира да работи за изграждане на въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, „но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната”. Радев обеща да следи отблизо действията на отговорните институции в този процес, защото от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности. Реализацията на проектите, според него, трябва да бъде от полза не само за отбраната, но и за цялото общество. Тоест да бъде съпроводена задължително с принос към икономическото развитие на страната чрез разгръщане на програми за индустриално сътрудничество, внедряване на високи технологии, създаване на нови работни места и стимулиране на българската отбранителна индустрия.

Радев се обяви за обща и решителна европейска политика по отношение на мигрантската криза и за ревизия на Дъблинското споразумение, „което отрежда на периферните държави от ЕС ролята на буферна зона”. Той счита, че са необходими мерки за укрепване на границата и за пресичане на нелегалния трафик на хора. „Свикнахме да таксуваме като популизъм всяка остра критика към европейските институции и политики, но от това броят на недоволните само нараства. Убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело непростима загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарните ни усилия за тяхното преодоляване”, подчерта Радев.

По отношение на социално-икономическата ситуация в страната той констатира, че сянка на несправедливостта лежи и върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието: проведените реформи не са създали работещи механизми; шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор; българското образование не съдейства за равния старт на децата, независимо от материалното им състояние; задлъжняването и обедняването на домакинствата подронва средносрочната перспектива на обществото; липсата на действена регионална политика води до икономическа и социална некроза на обширни региони.

Румен Радев и Илияна Йотова ще встъпят официално в длъжност от понеделник, 23 януари, когато ще бъдат посрещнати в сградата на „Дондуков” 2 от досегашния президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. На 22 януари от 11 ч. пред паметника на Незнайния воин на пл. „Св. Александър Невски” в столицата ще се състои церемония и по обявяването на Радев за върховен главнокомандващ. Очаква се идната седмица той да назначи новото служебно правителство.