На годишнината от смъртта на Муамар Кадафи неговият първи братовчед Ахмед Кадаф ал-Дам в ексклузивно интервю за RT коментира събитията преди 5 години, в резултат на които бе убит бившият либийски лидер. Ахмед подчертава, че цялата отговорност за случилото се носят западните държави, които се опасяват от независимостта на Африка, и в частност от появата на африканска валута – златният динар. Онези, които нарекоха себе си либийски революционери, всъщност действаха в интерес на външни сили, добавя Ахмед Кадаф.

RT: От време на време се появяват съобщения, че тялото на Кадафи е било изгорено, така че да не може гробът му да се превърне в мавзолей за поклонение на последователи. Потвърждава ли се тази информация?

Кадаф ал-Дам: Ние казваме, че ако овенът е заклан, не е важно дали са свалили кожата от него или не. Днес във всеки либийски град има гробница на Кадафи, той се пренесе в сърцето на всеки либиец, в сърцата на милиони по целия свят, в Африка, ислямския свят и арабския свят. Всички либийци изразяват съболезнования, молят се и скърбят за това, което се случи в този ден преди 5 години. Всички днес считат, че е извършено военно престъпление и възлагат отговорността на Запада, който извърши това убийство. Ние настояваме за разследване. Знаем, че съюзниците, нападнали Либия, заплетоха неприкрит заговор, осъществиха 50 хиляди въздушни удари от кораби на четири флотилии и получаваха информация от 17 спътника. Загинаха 30 хиляди либийци, както военни, така и граждани. Длъжни сме днес да настояваме ООН и неговият нов генерален секретар да разследват събитията от 2011 г. За цялото това време Съветът за сигурност на ООН не изпрати нито една комисия.

Лично ние възлагаме пълната отговорност за случилото се в Либия на западните правителства. Вие и сами сигурно сте чули как те нееднократно признаха това, включително и президентът Обама. Той публично заяви, че неговата най-голяма грешка е свалянето на режима в Либия. И държа да отбележа, че това са думи на президент на държава-членка на Съвета за сигурност на ООН. Освен това британският парламент и неговата комисия за външни работи потвърдиха, че в Либия на практика не е имало революция, и че те са били въведени в заблуждение.

Тъй като тези страни сега правят подобни заявления, то ние искаме от тях да се извинят на либийския народ за разрушаването на нашата страна. Възможно ли е да се ограничат до признаване на факта, че това е било грешка, извършена в резултат на дезинформация и да не понесат никакво наказание за това престъпление? Поради тази причина призоваваме ООН да започне разследване, да се извини на нашия народ и да поправи допуснатите и признати от самите тези страни грешки. Техните действия нанесоха вреди на целия африкански континент, избутвайки го в епицентъра на всички проблеми, които наблюдаваме сега в Алжир, Тунис, Египет и другите страни в Африка.

RT: Известно е, че Кадафи отказваше да напусне родината си. Той каза, че приветства позицията на Русия, Индия и Китай в Съвета за сигурност на ООН и че вратите на Либия за тези страни са винаги отворени. Беше ли е това една „утечка“ на информация, желание на либийския режим да закупи руско въоръжение, средства за ПВО и друго въоръжение, което би било достатъчно за Запада да ревизира позицията си по въпроса?

Кадаф ал-Дам: Сега, когато виждаме как те разрушават Ирак, Сирия, Либия, Йемен, плетат заговор срещу Алжир, ние разбираме, че те правят всичко това, защото всички тези страни имаха добри отношения с Русия. Тези страни са способни да оказват съпротива за разлика от други слаби държави. След това Западът ще се добере и до тези слаби страни и ще ги унищожи икономически и във военно отношение. И което буди нашето съжаление – това е, че ние сами плащаме за тези ракети, за унищожението на държавата ни и правим това със своите ръце. Всеки ден загиват наши младежи и от двете страни на барикадата. В крайна сметка става въпрос за Либия. Тези, които загиват в Мисурата, Сирт, Сабха, Бенгази или в Тобрук, всички те са наши деца. Защо това се случва? Ние се оказахме жертва на цялата ситуация.

RT: Относно причините за инвазията в Либия и физическото ликвидиране на Кадафи много са говорили експерти, политици и журналисти. Но някои причини, в частност икономическите, се споменават в малка степен. Бих искал да Ви попитам относно проекта на Муамар Кадафи за създаване на африканска валута – златен динар като алтернатива на долара. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Кадаф ал-Дам: Това беше една от основните причини (инвазията и убийството на Кадафи – RT). Западът видя как Кадафи ръководи борба за освобождаване на целия африкански континент и изгонването на колониалните сили от Африка. Той искаше да постигне единство на африканските страни, да превърне континента в Съединени африкански щати. Кадафи активно преследваше тази цел, използвайки политически методи, контакти с хората и срещи с ръководители на африканските страни. Той посети повечето от държавите на континента, говореше с крале, шейхове и султани. Отправи се на своеобразно рали на разстояние повече от 35 хиляди километра, за да говори с хората. Имах честта да участвам в това рали. По време на пътуването се срещаше с много хора, обличаше се като тях, ядеше с тях, той спечели техните сърца. В страните, където тези хора живеят, се смениха режими, партии, но те все още са там. Използвам случая, за да ги приветствам. Те са верни на Муамар Кадафи, който искаше да създаде единно правителство на континента. На запад счетоха, че такова правителство ще закрие достъпа до африканските богатства, което е в разрез с интересите на западните страни. Те видяха в лицето на Муамар Кадафи опасност, тъй като той ръководеше това африканско обединение. Поради това те трябваше да действат бързо, използвайки измислени предлози.

RT: Стремеше ли се Кадафи да развие проекта за африканска интеграция, за да придобие реална независимост? Доколкото е известно и съдейки по данните на МВФ, Либия от 2010 г. доби голямо количество злато и се изкачи на 14-то място по златни запаси в света. Достатъчно ли щеше да бъде това количество злато за създаването на бъдещата валута?

Кадаф ал-Дам: Опитът на нашите отношения със Запада, с долара и със световната хегемония подтикна мъченика Муамар Кадафи към отговор на промените. Той беше свободен човек и се опитваше да освободи хората от кошмара, в който живее целият свят. Заедно със своите африкански братя още през 1999 г. той започна да обсъжда създаването на Африкански съюз, който да включва и Либия. Тогава се появи идеята да се създаде единно африканско правителство и единно министерство на икономиката, нефта, водните ресурси и енергетиката с цел да се обединят всички възможности на континента. В Африка има най-голямо разнообразие на природни ресурси, включително такива, които се срещат само тук. Има запаси на кобалт, злато, магнезий, нефт и газ. Съществуват големи възможности за селско стопанство, тропически дъждове валят през цялата година. Всичко беше планирано, готови бяха техническите проекти – например за използване на слънчевата енергия в Конго и в Северна Африка: Либия, Алжир и Египет. Подготвяхме африкански въоръжени сили, провеждахме срещи с африканските лидери по тези въпроси. Взехме решение да забраним на американски компании да работят в страните от Африка, след което те се преместиха в Германия.

RT: Саркози веднъж направи изказване, което не е често споменавано. Той каза, че Либия представлява опасност за паричната и валутната система на човечеството. Не снабдиха ли заради това т.нар. революционери с точна информация за придвижването на полковник Кадафи, когато той се премести от Сирт през октомври 2011 година?

Кадаф ал-Дам: Това е само върхът на айсберга. Остава още много да бъде написано за тези събития. Този заговор не е първият. През 1989 година по нас нанесоха удари под всякакви скалъпени претексти. През 80-те години те настояваха пред президента Мубарак да не им пречи да нападнат Либия. Преди това, през 1980 година същото искаха и от президента Садат (Хосни Мубарак и Ануар Садат – президенти на Египет, бел.прев.). Плановете за сваляне на властта останаха. Взривът над Локърби беше използван, за да се предотврати революцията „Ал-Фатех“, представляваща за Запада опасност и заплашваща неговите интереси.

Що се отнася до така наречените революционери, то не може да наречем така тези, които продават своята родина на чужденци. Има разлика между революция и предателство. Ако сътрудничиш на външни сили, за да разрушиш собствената си страна – това е предателство, а не проявление на свободата на словото. Предателството – това не е нещо, за което може да се постигне споразумение. Всеки има право да се стреми към революционна промяна, да има собствена гледна точка. Това е право, което трябва да се уважава. Но когато сътрудничиш със сили зад граница, получаваш от тях оръжие, унищожаваш армията, сухопътните, морските, военновъздушните войски и силите на ПВО (а именно това се случи) – това не е революция и тези хора не са революционери.

Източник: Russia Today
Превод: Николай Николаев