Разривът на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и някои други по-малки регионални държави с Катар беше напълно неочакван за всички, дори за самия Катар. Още по-голямо учудване предизвикаха обвиненията, че Доха подкрепя ислямския екстремизъм. Днес, едва ли има някой, който да се съмнява, че именно Саудитска Арабия и Катар бяха главните спонсори на Ислямска държава във войната и в Сирия. По този  повод е уместно да си припомним извода, който направи преди време признатият експерт по Близкия Изток и програмен директор в сферата на сигурността в университета George Mason, Одри Кронин, който каза следното: „За  Ислямска държава няма никакъв риск, че ще си навлече справедливото негодувание на мюсюлманите. Всичко е много просто. Властващата още от 1924 г. кралска династия на уахабитите в Саудитска Арабия, както и привържениците на Ислямска държава са братя по кръв и по дух". В този смисъл, точно е заключението на агенция Bloomberg, че „тук не мирише на борба с тероризма”.

Същността на близкоизточната криза около Доха е отражение на острото икономическо противопоставяне между двете страни, което продължава повече от 22 години. Сега, при ниските цени на нефта, това противопоставяне провокира и обявената дипломатическа война. Тъй като основното икономическо направление на Катар е природния газ, който е извън компетенциите  на ОПЕК, Рияд, намиращ се в катастрофално финансово състояние, се опитва да застави Катар да подели своето богатство. Основната цел е огромното газово находище, „Северно”. Aпетитите към него ще въвлекат в конфликта и Техеран, защото голяма част от находището е на територията на Иран. По този начин саудитската кралска фамилия ще изпълни и намерението на Тръмп да дестабилизира Иран и целия Близък изток.

Американският президент при посещението си в Саудитска Арабия призова всички „народи, които имат съвест да изолират Иран”. Вече с голяма доза сигурност може да се твърди, че президентът Тръмп е предоставил на Рияд свобода на действие по отношение на Катар, в замяна на оръжейна сделка за 110 млрд. долара. Тогава Катар публично не се съгласи с такъв подход, защото Иран има фундаментално значение за икономическото развитие на катарската държава. За тази му позиция, саудитската кралска фамилия му предрече, че скоро ще бъде наказан. Така че отстраняването на Катар като активен играч от политическата карта отговаря не само на икономическите интереси на Рияд, а и на политическите цели на Вашингтон.

Днес Катар разполага със запаси от природен газ в обем от 25 трлн. куб. метра, които при сегашните темпове на добив ще му стигнат за следващите 160 години. Агенция Bloomberg подчертава, че „находището „Северно” с магическа пръчка превърна „селски" Катар от васал на Саудитска Арабия в играч от световна величина”. През 2015 г. експортът на Катар възлезе на 79.9 млрд. долара, а вносът на 34.7 млрд. долара. Затова пък съседното саудитско кралство изпадна в катастрофален финансов дефицит. Златните резерви на саудитците за три години се стопиха от 750 млрд. долара през 2014 г. на 509 млрд. долара към текущия месец. Утре ситуацията може да стане още по-лоша, защото ценовият тренд на нефта отново тръгна в „меча” посока. В същото време прогнозата е цените на природния газ да продължават да нарастват, защото екологичните ограничения върху въглеводородите ги правят все по-нерентабилни. Освен това, с появата на електромобилите рязко ще нараснат нуждите от допълнителни количества електроенергия. Това предполага, че бъдещите производители на електроенергия ще използват за гориво екологично чистия метан вместо мазут и въглища. Като цяло, атаката на Саудитска Арабия срещу Катар е предвестник на класическа империалистическа война за слагане на ръка върху ресурсите на по-слабата, но богата на суровини съседна държава. Това без съмнение ще предизвика и кардинални промени в световния пазар на въглеводороди.

На свой ред, ако Рияд сложи ръка върху находището „Северно”, това ще нанесе сериозен удар върху газовите стратегии на Русия и Иран, което напълно се вписва в стратегическите енергийни планове на САЩ. Само преди няколко години Катар беше най-верният съюзник на Рияд. Даже двете страни направиха единен фронт срещу Башар Асад, с намерение да използват Сирия като транзитна територия за прокарване на нови газопроводни трасета към Европа. Паралелно с това, те подпомогнаха с мълчаливото одобрение на администрацията на Обама завземането от Ислямска държава на сирийските нефтени кладенци. Но след като ситуацията се промени и се очерта друг изход от войната в Сирия, на повърхността изплуваха принципните политически различия между страните. От една страна Рияд в рамките на концепцията „сунитско НАТО” успешно разширяваше своето политическо  господство в региона. От друга страна, Катар, който води своя, независима външна политика, възпрепятстваше, а даже в отделни случаи игнорираше, целите на саудитите. Ако саудитското кралство поддържаше отношения с Израел и Египет, то Катар подкрепяше ХАМАС и „Мюсюлмански братя”.

Но всичко това е дреболия на фона на икономическите връзки между Доха и Техеран. А както е известно, основната цел на „сунитското НАТО” е разбиването на Иран. Въпреки ембаргото, което страните от Близкия изток наложиха на Катар, това не се отрази на доставките на природен газ към неговите клиенти. Даже не са прекъсвали доставките за ОАЕ и Абу Даби, които също са подкрепили ембаргото срещу Катар. Както съобщава емиратското издание The National, ОАЕ продължават да получават по газопровода „Делфин” ежедневно по около 60 млн. куб. метра природен газ. Шефът на консултантската компания Qamar Energy, базирана в ОАЕ, Робин Майлз, счита, че почти невъзможно е страната да получи газ от други източници. Ако спрат доставките на газ, това ще засегне и Египет, на който Катар доставя природен газ в обем еквивалентен на 10% от общо използвания в страната. Засега, износа на катарски газ върви безпроблемно, дори и през Суецкия канал. Но даже ако страните от Персийския залив забранят преминаването на катарски кораби с LNG през техни териториални води, това няма да попречи на доставките в други точки от света. Робин Майлз пише, че „танкерите с LNG могат да се движат в иранския сектор на Персийския залив и след това да преминават Ормузкия пролив през териториалните води на Оман, който не пожела да се присъедини към ембаргото”, наложено на Катар.

От друга страна, ако в Азия възникнат проблеми с доставките на катарски газ, това ще има крайно негативни последствия върху цените. За Азия катарският газ е от огромно значение. Ако възникне заплаха започналата дипломатическа война да прерасне в реални бойни действия, цените на природния газ ще станат космически. Така например, Катар доставя 50% от необходимия за Индия газ, 40% от потреблението на Тайван, 35% от консумацията на Южна Корея. Целият внос на LNG в Тайланд идва от Катар и 2/3 от потреблението на Пакистан също се доставя от там. Голям е обемът на доставките за Япония и Китай. Единствено Европа няма силно да пострада, ако наложеното ембарго спре напълно експорта на LNG от Катар. Като цяло обемът на LNG заема по-малко от 15% от общо доставяния газ в Европа. А делът на катарския газ е 7% от внасяния в Европа LNG. Ако все пак Саудитска Арабия си позволи да спре експорта на катарски газ, тя ще получи реципрочен отговор по отношение на нефта, който изнася в азиатските страни. 76% от произведения в Близкия изток нефт се изнася в Азия, главно в Япония, Китай, Южна Корея и Индия. Катастрофалното състояние на саудитската икономика, едва ли ще понесе липсата на приходи от тези страни, ако те откажат да внасят нефт от Саудитска Арабия.

За отбелязване е и един друг немаловажен фактор за липсата на перспектива пред газовата блокада на Катар. Основен партньор в разработката на газовите находища и изграждане на газовата инфраструктура в Катар е американската компания Exxon Mobil. Практически, тя е собственик на цялата инфраструктура за транспорт на природен газ на територията на Катар. А както е известно, бившият шеф на компанията сега е държавен секретар в администрацията на Тръмп. Независимо от всичко това, първият изстрел във войната за енергийно преразпределение на света е даден. Добавен към глобалното политическо противопоставяне, това сериозно увеличава риска от мащабен, световен военен конфликт.