Интервю на Калин Първанов
Г-н Калфин, колко далеч ще стигне Вашата партия АБВ в предложението си за отстраняване на президента Плевнелиев?
Мисля, че не за първи път с неадекватни и ненавременни изказвания президентът Плевнелиев прави лоша услуга на държавата. В конкретния случай, разбира се, става въпрос за интервюто му в британския вестник „Индипендънт”, но то е част от цяла поредица от действия. Не настояваме за импийчмънт, защото си даваме сметка, че тази процедура неслучайно е направена изключително сложна и неясна. Но трябва да се поеме поне някаква морална отговорност. Защото не може да ходиш и да говориш каквото ти скимне, което да противоречи и на здравата логика, и на поведението на основните ни партньори, и на разбирането на българската държава. Когато си президент, трябва да изразяваш възгледите на държавата, която оглавяваш, а не собствените си.
От нападките на президента спрямо Русия ли сте подразнени?
Да, това беше поантата във въпросното интервю, но същото поведение забелязваме и по други теми. България липсва там, където трябва да бъде авторитетен международен фактор, примерно на Балканите или в Черноморския регион. От президента се очаква да направи много повече за единството на нацията, за обединението, да говори по начин, който сплотява хората. А той върши тъкмо обратното – разделя ги. Честно да ви кажа, не го разбирам, с цялото ми уважение към поста държавен глава. Вече имахме няколко президенти, сигурно към всеки от тях могат да се отправят и критики, могат да се признаят и заслуги, но такова чудо не сме имали. Търси се разединението, а не обединението, изразява се собствено мнение, което сякаш се произвежда в някаква домашна лаборатория.
Търсите ли съюзници по този въпрос и ще го поставите ли пред коалиционните ви партньори?
Поставихме въпроса публично. Е, не очакваме от ГЕРБ, че ще кажат на президента, който е излъчен от тях: „Подай си оставката!”
От ГЕРБ обаче не се чува и пламенна защита на действията на президента…
Те самите според мен имат трудности да обяснят поведението му от време на време. А като гледам, и не се престарават да го правят
От АБВ предложихте обща президентска кандидатура вляво. Стои ли още отворена тази идея?
Отворена е, но като следя реакциите на ръководството на БСП и специално на Михаил Миков, който се занимава с всякакви модели врагове -вътрешни и външни, съм голям песимист, че ще можем да стигнем до съгласие. Много жалко. Видяхме на местните избори, че там, където бихме могли да се обединим, резултатът е добър. Упражненията на Миков за това кой е ляв и кой десен са абсолютно неадекватни, включително и в европейски контекст. Той сигурно ще обяви за десни и германските социалдемократи, и австрийските… В редица европейски държави все пак има начини да се търсят общи теми между левицата и десницата включително, когато се касае до коалиционно управление. Очевидно е, че Миков има някакви други планове, те са по-скоро лични и свързани с партийната му позиция.
Можем ли да очакваме ваша повторна кандидатура?
Вероятно помните, че в началото на предишната кампания ми даваха изключително малки шансове, включително от „Позитано”. Трябва да призная, че се съгласих след доста убеждения. Но мисля, че изпълних дълга си откъм участие в президентски кампании и постигнах максимума, който можеше да се вземе. В момента едва ли съм най-подходящият, тъй като принадлежа към една от партиите в левицата, а може би е хубаво да се потърси един по-неутрален кандидат, за да няма ревност. Считам, че през 2011 г. направихме много успешна кампания, защото успяхме да обединим много хора не само в левицата, но и извън нея. Засега, една година преди президентските избори, не виждам основа за такова обединение.
Още ли смятате, че тогава Ви откраднаха победата? Разговаряте ли от време на време по темата със сегашните си коалицион- ни партньори от ГЕРБ?
Въпросът е затворен за мен и не искам да го коментирам. Тази драма е приключила. По-хубаво е да погледнем последните местни избори, които бяха проведени безобразно.
Задоволително ли беше представянето на АБВ в тях? Смятате ли, че сте в позиция да давате насоките вляво?
Не. Ние нямаме и претенциите да даваме насоки, но не смятаме, че трябва да си мълчим и да ходим с тефтерчето след някой, който на всичкото отгоре няма какво ново да каже за левицата. Нужен е разговор, всеки трябва да си изложи мнението, ние не твърдим, че сме големите, определящите и основният фактор в ляво, но пък имаме претенцията, че това, което заявим и поемем като ангажимент, после го изпълняваме. Все още търсим това, което сме заявили още със създаването на АБВ – и като практическа политика, и като отношение в рамките на левицата. Кога ще се създаде критична маса в тази посока, не знам. Засега липсва.
Какво е вашето отношение към случващото се в БСП? Има ли чужда „помощ” за процесите в партията и да не би Вие като АБВ скришом да подкрепяте вътрешната опозиция срещу г-н Миков с надеждата да го свалите от председателския стол и тогава да се случи някакво обединение вляво?
Няма такава намеса. Ако имаше, аз самият бих се възмутил. Ще дам пример с Полша. Левицата от вътрешно изяждане изчезна от парламента, вече я няма. Тя не е алтернатива.
Но дали полската левица изчезна от вътрешно изяждане, както го наричате, или заради собственото си одесняване и отстъпление от функциите на левица…
При управлението на Александър Квашневски действително имаше период на обвинения в провеждане на дясна политика. И след това започна процес на самоизяждане и на разпад. Много ме е страх, че тръгваме по този път. В Полша алтернативата на десните на Туск са още по-десните католици, които дойдоха на власт и махнаха европейското знаме от институциите си, защото полското било по-красиво. Такъв е изборът и аз имам много полски приятели, които въобще не са възхитени от него. Не бива да докарваме и България до тук. Никой вляво не трябва да злорадства от това, че дадена партия от левицата е по-слаба. Напротив, ние имаме интерес от една силна БСП, която е отворена и търси диалог с всички, която обединява. Въпросът се решава тук-там на местно равнище, където може да се разговаря нормално.
Още при изборния дебют на АБВ се видя, че ние имаме по-добър резултат там, където БСП е традиционно по-слаба – в големите градове. Така че става въпрос може би за друг вид избиратели, до които БСП не може да стигне. Но това мислене: „вие крадете от нашите, ние сега ще си ги вземем обратно”, води до печалните резултати от последните местни избори. Действително трябва да се смени чипът или поне подходът в левицата. Нека приемем, че има различни възгледи по някои въпроси, и да потърсим онова, което можем да направим заедно. Подобен подход изключва мачкането и отслабването на другата партия. Напротив, нека всички бъдат по-силни.
Тоест Вие искате да сменяте чипа вляво, а не председателя на другата партия?
Не е моя работа да обсъждам председателя на другата партия, но мисля, че той в момента е възприел една роля и позиция, които не правят услуга нито на БСП, нито на левицата. Казвам го с цялото ми уважение към него, защото съм работил с Миков и съм изненадан от тази фанатична убеденост, с която той в момента се бори с някакви врагове, които си измисля. Вместо да се бори с десницата.
Е, тук той би отговорил: „А пък Калфин как се бори с десницата? Отвътре в правителството ли?”…
Тук е сбъркана тезата. В половин Европа управляват някакви коалиции. Това не означава, че когато влезеш в тях, ставаш десен. Има си някаква разделителна линия, която сигурно съществува и за нас от АБВ, но докато можеш да правиш някакви неща в правителството, които са ти в програмата, по-добре е да работиш.
Ако отворите приоритетите на Партията на европейските социалисти, ще видите, че ние ги изпълняваме, а БСП гласува „против”, въпреки че председателят на ПЕС няма да го признае. Даже за най-дребните неща е така. Имаше едни поправки в Закона за защита от дискриминация, в смисъл че, който си е сменил пола, да може да си извади лична карта. И се стигна до един глупав, абсолютно непродуктивен спор. БСП беше против. Питам защо? Ами те не подкрепяли гейовете! Между другото с ГЕРБ имах подобни проблеми и законопроектът мина на косъм с триста зора. Това е анти всякаква политика. Така е и с маса други неща, включително с младежката гаранция срещу безработица. Не случайно с колегите министри от ПЕС работя много добре. Само че тук Мишо сам си е определил кое е ляво, кое е дясно и всичко, което е извън един кръг в диаметър от два метра на „Позитано”, е вече много дясно, крайно дясно, разрушително и т.н.
А коя е разделителната линия в коалицията, която няма да прекрачите? За година на власт приближихте ли се към нея?
Най-големите рискове за тази линия са свързани с външнополитическото поведение на страната. Там имаме най-сериозните различия в момента и нека да видим докъде ще стигнем. Външнополитическата обстановка е много динамична. Мисля, че случващото се в Сирия след свалянето на руския самолет от Турция няма да доведе пряко до военен отговор, но силно засилва напрежението в целия регион. И е много важно България какви позиции ще заеме. Така че, ако виждам някакви рискове и опасности, те са в тази посока. Ние отново губим възможността да имаме собствена позиция, която да влияе включително и върху вземането на колективни съюзнически решения. А и дори да има, тя някакси не се вижда. Не може да отиваме някъде и да повтаряме прескомюникетата на НАТО или на ЕС.
В областта, за която отговаряте пряко, смятате ли, че се справяте със задачата, която си поставихте: да бъдете ляв коректив на дясната власт или поне да не бъдете „лявата брошка на дясното управление”?
Мисля, че все пак не сме брошка и го доказахме. Приоритетите, които имахме специално в социалната област, се случват. На два пъти се увеличи минималната работна заплата – от 340 на 420 лв., повишиха се максималният осигурителен доход и минималните прагове за осигуряване – все неща, които настоявахме да се случат. Променихме Закона за социални помощи за деца, който въведе принципни положения, свързани с отговорното родителство…
Точно по тази тема обаче се чуха и обвинения за „скрит расизъм”
Е, да, защото в семействата на непълнолетните майки няма повече да влизат пари. Един депутат от ДПС даже плашеше с някакви европейски съдилища, но мисля, че и той се убеди, че няма основания за това.
Упреците към Вас са и заради ограничаване- то на надбавките за семейства с повече от три деца.
Това е политиката на парламентарното мнозинство – да се подпомага приоритетно семейният модел до трето дете. Лично аз смятам, че отговорното родителство е да се насърчават максимално повече деца, но тук вече се съобразявам и с политическите приоритети на тези, които са съставили правителството.
Няколко думи и за другите приоритети: статистиката на пазара на труда върви добре. Променихме пенсионната система, и то по начин, който, мисля, е достатъчно плавен и не създава проблем на гражданите. С всичко това не искам да кажа, че сме цъфнали и вързали и имаме една прекрасна социална държава. Много неща трябва още да се поправят. Но това, което се опитваме да правим и което осмисля престоя в управлението – моя и на АБВ, са принципните промени, а не ежедневният мениджмънт на социалната сфера.
Борбата с бедността приоритет ли е на Бюджет 2016?
Приоритет е по принцип на цялата ни работа. Ако питате българските граждани, голяма част от тях ще се обявят като бедни, но статистиката казва по-различни неща. Хората в различните страни имат различно усещане за бедност. Затова според мен е важно да се мери не само бедността, а и неравенството. Това, че за десетина години се удвоиха например средната работна заплата и доходите на пенсионерите, не означава, че българите живеят два пъти по-добре. Финансовите резултати и статистиките са важни, но не повече от това как се чувстват хората. Което е пряко свързано с неравенството.
Бедността в България си има обяснения. Бедният човек като цяло е с ниско образование. Над 63% от заетите с основно и по-ниско образование са работещи бедни, тоест получават заплати, но не могат да си покриват разходите с тях. Същото се отнася и за безработните, над 50% от тях са под линията на бедността. Бедни са и семействата с три и повече деца в България. Това са трите основни характеристики на бедността, което означава, че усилията трябва да бъдат насочени към пазара на труда, така че хората да започнат работа. А за да не попаднат в графата „работещи бедни”, образованието трябва да се повишава. Средствата за отглеждане на деца трябва да бъдат по-големи.
Колкото до Бюджет 2016, от около 2 милиарда лева увеличение на разходите малко под 400 милиона са за социалната сфера. Те отиват за двата приоритета – възрастните хора и децата. Около 350 млн.лв. Е увеличението на разходите на НОИ за пенсии, а с останалото ще увеличим малко обхвата и размера на помощите за деца.
Но за най-безпомощните и декласираните – за хората, които в буквален или в преносен смисъл са на улицата, „социалната” държава България продължава да отделя под половин процент от бюджета си.
За бездомните ли става дума?
За крайно бедните, малка част от които са и бездомни. В тази графа често попадат и хора с различни увреждания.
Да. Но тук отново трябва да разделим видовете бедност и мерките, които се предприемат. 260 хиляди души получават енергийни помощи по около 72 лева през студените месеци. Има и хранителни, и различни диференцирани помощи в зависимост от тяхното състояние. Ако решим, че това са най-бедните хора в обществото, подходът към тях не може да бъде един и същ. И той не е в това да дадем 1% от бюджета вместо половин. Ако става дума за човек в трудоспособна възраст, според мен целта би трябвало да бъде да му се помогне да отиде на пазара на труда, а не да бъде поддържан със социални помощи. Ако е с увреждания, необходимо е по- специално отношение и тук вече се включват редица плащания, които задължително трябва да се реформират, за да станат по-добре насочени. В България, ако имаш ТЕЛК, си второ качество човек, работодателите не те искат на работа, вратите навсякъде се затварят. И това е един от дефектите на социалната ни система. Така че, когато говорим за тези групи, въпросът не е само в парите и в социалните компенсации.
И все пак гарантираният минимален доход е 65 лева и не се е променял от години.
Да, но кой получава 65 лева? Гарантираният минимален доход е за хора, които са в трудоспособна възраст, но отказват да си търсят активно работа и всъщност сами са се изключили от системата. Те са много малко. Има и такива, които формално са в това състояние, но общо взето получават доходи от други места. С това не искам да кажа, че имаме добра система за подпомагане, която произвежда богати хора. Не, нямаме. Ние често се сравняваме с най-добрите и със страните с най-висок стандарт в ЕС, но за да ги достигнем, трябва още много, много неща да се случат.
Притеснява ли Ви задлъжнялостта на България и нейното очаквано увеличаване през 2016-а?
По принцип зависи от увеличението. То не би ме притеснило, ако е инвестиция в бъдещо развитие.
Същото казахте и преди година, ще цитирам Ваши думи: „Не е проблем, че задлъжнялостта на държавата се увеличава на 27- 28% от БВП, а беше 12-13% преди няколко години. Проблем е, че тези пари не отиват за оживяване на икономиката и за инвестиции, а за текущи разходи”. Промени ли се нещо в картината?
Факт. Мога да го повторя. Средствата, които до този момент се вземат от заеми, отиват основно за поддържане на вече взетия дълг и за покриване на дефицита в бюджета. В актуализацията му за 2015 г. около 460 милиона са за приключване на различни европейски проекти. 388 милиона обаче отиват за добавки на различни министерства, които не са се събрали в предвидените си разходи. За следващата година те се свиват и дефицитът слиза на 2%, което според мен трябваше да стане по-рано. Сигурно за някои хора изглеждам като лош министър, но в МТСП успяхме да се съберем в чергата си. Не съм привърженик на това, което направи Симеон Дянков – дефицитът да се занули веднага. Той трябва плавно да върви към намаляване. Но увеличаването на разходите на министерствата не е добра тенденция. Това, което най-много ми липсва, е по-ясна и целенасочена политика за оживление на икономиката. Ще повторя нещо, което много пъти от АБВ сме предлагали: трябва ни нещо като плана
„Юнкер” на българска основа. Това означава да се потърсят всички публични ресурси, а с различни инструменти да се привлекат и частни средства, които да се съберат в един държавен инвестиционен фонд и да се пренасочат към приоритетни сектори в икономиката, за да може да се провежда някаква целенасочена политика. Има намерения за изграждане на т.нар Фонд на фондовете, който частично отразява подобно виждане, но това не е достатъчно. Страната има структурен проблем, който продължава да стои. Можем да се радваме на 2% ръст или на малко повече, но докато икономиката ни не стане по-конкурентна и с повече добавена стойност, няма как България да тръгне по-бързо напред. И всички социални теми, за които си говорим, няма как да са по-различни при такова състояние на икономиката.
Ние имахме кратък период, в който икономиката беше започнала да произвежда повече, но точно тогава се направиха редица отстъпки за бизнеса. Вие вярвате ли в теорията за просмукването – че когато повече пари остават в богатите, те по естествен път се просмукват и в ниските социални слоеве?
Не, не. Аз вярвам, че когато има достатъчно добре развита икономика, тогава и преразпределителните процеси са доста по-активни. Икономиката не би трябвало да увеличава разделението в обществото, а, напротив, да насърчава конвергенцията и хомогенизацията му. Богати не са страните на големите социални неравенства. Такива страни са бедни.
През 2016 г. трябва да влезе в сила либерализацията на енергийния сектор, а експерти вече прогнозират сериозно повишаване на цените и увеличаване на „енергийно бедните”. Задействана е и стратегия за развитие на водния сектор, която предвижда привличане на инвестиции чрез отдаване на концесии, вследствие на което и там цените се очаква да се увеличат, както и да се появи нова категория – „водно бедни”, граждани. Готов ли е бюджетът да поеме такива разходи?
Чувал съм различни мнения за ефекта от либерализацията на енергийния пазар. Но някакси не вярвам на тези, които казват, че цените автоматично ще се увеличат. Практиката не показва, че това е задължително. Даже може и да се стигне до понижение за битовото потребление. В предишния ми министерски мандат, в който като вицепремиер отговарях за икономиката, се опитвахме да създадем енергийна борса. Цялата съпротива, която идваше от енергийния сектор, изваждаше този аргумент – ще се вдигнат цените, ако имаме борса. Видяхме какво се случва и без нея.
Някакви резерви не сте ли предвидили?
Не, бюджетът е това, което е. В него няма някакви скрити трезори, които изведнъж да изскочат на повърхността. Принципно според мен България рано или късно трябва да върви към увеличаване на данъците, особено на имуществените. Разбира се, това не трябва да е механично и само заради увеличаване на приходите. Една от промените, които прави Великобритания в момента, и то при дясно правителство, е по-високото облагане на всички жилища след първото. Който има второ и трето, ще плаща доста повече. Според мен такава трябва да бъде тенденцият и в България, в нея включвам и прогресивното данъчно облагане, и ограничаването на сделките с офшорните фирми. Това е резервът заедно с нарастването на икономиката за преразпределяне на повече средства за социална политика.
През последните дни Румъния ударно сваля данъци и осигуровки, а в България, която вече направи това, периодично се търсят начини за увеличаване на различни такси и косвени данъци, за да се пълнят дупки в бюджета? Кой кого ще изпревари по този път и докъде ще ни доведе той?
Интересно сравнение. Тепърва ще видим какво ще се случи. В Румъния предстоят избори и може би ще се смени концепцията, по която се управлява държавата. В България данъци не се вдигат, за да се запълват дупки. Тук говорим и за някакъв тип справедливост. Ето, една от актуалните теми е свързана с винетките. Разходите за пътищата са 600 милиона, а приходите от винетки са 200 милиона към момента. Необходимите още 400 милиона се финансират от данъци. А както знаем, основните данъци, които се събират в България, са косвени. Тоест всеки, който си купува хляб, в чиято цена е начислен ДДС, финансира и пътищата. Не е ли по-справедливо да го прави този, който все пак си кара колата по пътищата?
Отказа ли се правителството да премахне добавката за прослужено време при формиране на заплатите? Защо тази идея се под- хвърля периодично, рефлексите на работещите ли се пробват?
Е, тя не само се подхвърля, но и се прилага. Дянков отмени клас „прослужено време” за работещите в държавната администрация и опитът му показва редица дефекти. Заплатата замръзва и в един момент става много ниска в сравнение с всички останали. Има логика в това, че когато един работник е добър и опитен, заработеното от него трябва да расте по естествен начин, но проблемът е, че в администрацията много трудно се мърдат заплатите, те на практика от доста време са замразени. Добавката за прослужено време е една минимална гаранция, че заплатата все пак ще расте. Нейната отмяна означава, че преди това трябва да имаме една работеща, гъвкава система за договаряне на работните заплати навсякъде – и в администрацията, и в частния сектор, която да преодолее трайното им замразяване. Но такава система няма.
Чистите пари на един млад човек, започващ работа при нас в отдел „Закрила на детето”, са 350-360 лева. Става въпрос за работа в тежка и понякога агресивна среда. Търсим хора с висше образование, с умения, с голямо желание и мотивация… Не става. Трябват и стимули.
Вероятно сте чували нелицеприятните сравнения между доходите на социалните работници и на социално слабите. Как такива служители ще са мотивирани да се борят с бедността? Дори хора на ръководни позиции в агенциите на МТСП споделят, че не могат да стигнат средните доходи, ако не си доработват допълнително по проекти, често и в почивните дни. По ирония на съдбата пък доста от тези проекти са за въвеждането на още по-голяма „гъвкавост” на работната сила и на заплащането…
Основният ни проблем е свързан със заплатите в агенциите към министерството. Ако има някакво увеличение в бюджета ни за догодина, то ще отиде за повишаване на възнагражденията в трите големи агенции – по заетостта, социалното подпомагане и безопасността на труда. Най-ниски са в Агенцията за социално подпомагане, където средната заплата е 646 лева. Ще ви призная, че откакто дойдох в социалното министерство, научих доста неща и едното от тях е, че не можеш да смениш социалния работник с електронно правителство.
Нашият служител трябва да стигне до най-отдалечените места и до там, където хората нямат компютър. И ако преди се интересувах главно от това колко работни места се отварят и колко безработни са започнали работа, то сега гледам колко са хората, които не могат да започнат работа, колкото и нови работни места да се създават. В обществото ни се създават маргинални групи и ще бъде абсолютно безотговорно към тях, а и към всички нас да ги оставим в това състояние и да задълбочаваме процесите. Така че не бързам да се радвам само на данните за добри доходи, а виждам ниските. Включително и в системата на МТСП.
Наскоро имаше бурни протести в системата на МВР, а сега на ред са работещите в музеите, галериите и библиотеките? Доволен ли сте от поведението на синдикатите, как успявате досега да избегнете един общ национален протест?
И синдикатите, и работодателските организации у нас са много активни. Те си отстояват интересите, което понякога създава доста напрежение в правителството. Да, синдикатите могат да вдигнат общонационална стачка и сигурно ще имат мотиви, но въпреки грешките, които вероятно се допускат в различни области, диалог има. Те имат възможност да си поставят исканията и доста от тях не само се разглеждат, но и се приемат.
Създава се усещане, че управлението засега се спасява от масови протести не заради социалния диалог. А като успешно прилага тактиката да настройва нуждаещи се хора и цели съсловия едни срещу други. Имат ли основание такива съмнения?
Мисля, че нямат. Подобен подход би бил много грешен. Едно добро управление няма интерес от разделени или настръхнали хора. Когато работехме по пенсионната реформа, пак имаше много силен натиск, свързан със служителите от сектор „Сигурност”. Не приемам за нормално да се казва, че един труд е по-важен и по-полезен за сметка на друг. Знам, че такива настроения масово се създават в социалните мрежи. Виждаме хора, които дежурят из форумите седем дни в седмицата по 24 часа в денонощието. Значи или са без работа и седят вкъщи, чудейки се какво да правят, или имат възможност да отделят от работното си време за такива излияния. За да не разделяме и ние допълнително обществото, ще добавя само, че който завижда на служителите от МВР и МО, нека да заповяда. Има свободни места и за полицаи, и за военни. С всички плюсове и минуси: и с двайсетте заплати при пенсиониране, и с униформите, които си купуват с пари от джоба. Но да седиш на бюрото и по цял ден да клеймиш, че тези са хрантутници, а онези – еди-какви си, за мен е абсолютно неприемливо.