Списание „A-Specto”, БФИЕК‚ КНСБ‚ и КТ „Подкрепа” Ви канят на дискусионен форум на тема „Рискове за българската индустрия от ТПТИ”. Събитието ще се проведе на 25 юни 2015 г. от 9.00 часа в хотел „Балкан” /пл. „Света Неделя” №5/
ПРОГРАМА
09.00 – 09.20 — Регистрация
09.25 – 09.30 — Васил Александров /a-specto/
09.30 – 09.50 — Иво Христов /Солидарна България/
09.50 – 10.20 — Нора Роде /експерт по икономика и международни отношения, Германия; Фондация Фридрих Еберт/
10.20 – 10.40 — Любен Томев /Директор ИССИ към КНСБ/
10.40 – 11.00 — Кафе пауза
11.00 – 12.30 — Свободна дискусия
12.30 — Коктейл
Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /ТПТИ/ е всеобхватен политико-търговски договор. Съдържанието му се договаря от федералното правителство на САЩ и ЕК. Еврокомисията води преговори, ангажиращи всички страни от съюза по силата на мандат, гласуван от Съвета на ЕС на 17 юни 2013г. и публично огласен едва на 9 октомври 2014г. след граждански натиск и несанкционирано публикуване в независими сайтове.
ТПТИ цели създаването на зона за свободна търговия между САЩ и ЕС. Същата ще обхване над 800 милиона граждани от двете страни на Атлантика. ТПТИ предвижда отмяната на митата в търговията между САЩ и ЕС. Преговорният мандат обаче предвижда и ред крайно спорни и опасни решения, които следва да бъдат внимателно дискутирани, обмислени, коригирани или отхвърлени. . отмяната на нетарифните бариери, с други думи приравняването на потребителските стандарти от двете страни на Атлантика, рискува да ощети европейските потребители, които се радват на много по-висока потребителска защита чрез правилото на предпаз ливостта. Тази промяна ще доведе и до ред изменения в търговската номенклатура, за които българският бизнес трябва да бъде информиран. Отпадането на нетарифните бариери отваря пътя за имплементирането в ЕС на ред забранени понастоящем технологии в хранителната промишленост, индустрията и земеделието, както и на някои разпоредби, разрешаващи трафика на лични данни, които бяха отхвърлени като част от скандалното споразумение АКТА. Въпреки опроверженията на отделни представители на ЕК, гореописаните опасности са реални, защото общите принципи на ТПТИ дават възможност за юридическото им налагане по пътя на арбитражната съдебна практи ка, дори когато са обект на забрани и мораториуми. . ТПТИ въвежда съвет за регулаторно сътрудничество САЩ-ЕС, който ще разглежда задължително всички законодателни инициативи на националните парламенти ПРЕДИ тяхното внасяне и гласуване. Той превръща европейските и националните законотворчески и регулаторни инстанции във вторични управленски етажи, а Съвета за регулаторно сътрудничество – в първичен „филтър“ и платформа за лобизъм. . най-рисковите разпоредби, които се предвижда да залегнат в ТПТИ са свързани с новия режим за уреждане на спорове между инвеститор и държава /ISDS – investor-state dispute settlement/. Той предвижда учредяването на международни арбитражни съдилища, които да решават спорове между инвеститори и държави. ISDS е неприемлив, защото: . САЩ и всички страни от ЕС са правови държави, което дава достатъчно гаранции за правата на инвеститорите. . учредяването на арбитра жи би трансферирало част от националната юрисдикция на наднационално ниво. Това „източване на суверенитет“ е в разрез с разпоредбите на националните конституции и на основополагащите договори на ЕС. . правото на сезиране на международните арбитражи по ISDS де факто е резервирано за чуждестранните инвеститори. . важен момент при арбитража е и липсата на апелативна инстанция като гаранция за добро правосъдие. . в процесуален план, ако двама инвеститори в един и същ сектор се считат ощетени, то чуждестранният ще може да сезира арбитража, а националният ще се уповава на националното правораздаване, което създава два алтернативни режима в рамките на една и съща правна и икономическа среда.
ПРЕЗ АПРИЛ 2015Г. 97% ОТ ДОПИТАНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЧРЕЗ ОФИЦИАЛНАТА АНКЕТА НА ЕС СА ЗАЯВИЛИ, ЧЕ СА ПРОТИВ ISDS В ТПТИ.