На 18 май 2015 г. антикварят Йошио Окудаира проверява стари книжа и документи, които е купил през деня. Той работи в малката книжарница „Тамура Шотен” в букинисткия квартал Джинбочо в Токио. Клиентката, която му ги е продала, няма представа какви са. Останали са й като наследство от починал роднина. Изведнъж Окудаира попада на писмо, написано на немски език, и на подписана снимка на човек с германска военна униформа и значка с пречупен кръст на вратовръзката. Антикварят веднага превежда текста. Оказва се, че това е поздравително писмо от външния министър на Третия райх Йоахим фон Рибентроп до Рихард Зорге. Изпратено е по повод четиридесет и третия рожден ден на журналиста с благодарности за „огромната помощ”, която той оказва на посолството в Токио. Когато пише това писмо, Рибентроп не знае, че поздравява човека, който три години по-късно ще помогне на Москва да се спаси от войските на Третия райх. Зорге работи за съветското разузнаване още от 1924 година. Прикритието му е толкова добро, че когато в края на 1941 г. е заловен от японската полиция, германските дипломати и политическото ръководство не вярват на обвиненията и в продължение на половин година се опитват да го спасят. Японският книжар Окудаира решава да продаде писмото и снимката на търг през интернет. „Не им взехме достатъчно пари, защото не бяха писани на ръка. Само подписът беше истински” – ми каза той. Пет часа по-късно при него идва руският военен аташе в Токио и иска да купи документите. „Когато разбра, че съм ги продал, щеше да се разплаче” – каза Окудаира. Ден по-късно в книжарницата идва руски телевизионен екип с две камери. Те снимат и разпитват за всичко. Зорге е икона в СССР и Русия. За него е писано много. Ян Флеминг, създателят на Джеймс Бонд, подчертава: „Това е най-великият шпионин в историята” . Когато през 1964 година съветският генерален секретар на партията Никита Хрушчов научава за историята на разузнавача, пропагандата в СССР го превръща в суперзвезда. Снимат се филми, публикуват се статии във вестници и списания, издават се книги. Те ни представят една личност, която е доста идеализирана.
След разпада на Източния блок върху Зорге се изсипват много обвинения, защото той е едно от лицата на системата. Твърдят, че е алкохолик, женкар и двоен агент. Зорге живее в много турбулентно и тежко време и въпреки това успява да остане човек, който не прави компромиси с принципите си. Това е и основната черта на всички успешни съветски разузнавачи. Те рискуват живота си заради убеждението и вярата, че помагат светът да стане по-добър.
След Втората световна война популярността на Зорге в САЩ и Западна Европа е огромна. Дори Хрушчов научава за него от френския филм „Кой сте вие, д-р Зорге?” на режисьора Ив Чампи. Въпросът, който задава френският кинаджия, е интересен и е в основата на всичко. Личността на съветския разузнавач е претрупана от огромно количество митове. За някои от митовете е виновен той самият. Но възникват и няколко спонтанни въпроса. Какво го отличава от другите му „колеги”? Допринесъл ли е наистина с нещо за сигурността на СССР? Имат ли място упреците, които му отправят тези, които не го харесват?
Отговорът на първия въпрос минава през няколко теми. Най-важната от тях е мотивацията на Зорге. Тя е изцяло идеологическа. Това може би е най-ярката черта, която го отделя от масата шпиони. Зорге не се продава. Той работи за това, в което вярва, и по начина, който според него е най-добър. На това как става комунист много малко изследователи обръщат внимание. Предпоставки за превръщането му в революционер и разузнавач също е трудно да намерим в ранния му живот. Той е роден на 4 октомври 1895 г. в градчето Сабунчи, което се намира в Бакинска губерния на Руската империя. Баща му Густав Вилхелм Рихард Зорге е германски инженер, който работи в нефтопреработвателните предприятия на една от фирмите на Алфред Нобел в района. Майката на Зорге Нина Степанова Кобелева е рускиня от средно заможен произход. В семейството има много деца. Странно е, че и до днес не е ясно колко точно са били. Зорге пише за трима братя и пет сестри, но той често дава грешна информация за себе си. Семейството е богато и осигурява отличен живот на децата си. През 1898 г. се местят в Германия. Подобно на връстниците си Зорге е възпитаван в духа на ранния германски национализъм. Любимите му предмети в училище са литература и история. Събитието, което променя живота му, връхлита света през 1914 г. Тогава, на 15 юни, сръбски националист убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария принц Франц Фердинанд. Смъртта му слага началото на Първата световна война. Още преди да е завършил училище, Зорге се записва като доброволец в германската армия. След кратко обучение е зачислен в полевата артилерия и през лятото на 1915 г. попада на Западния фронт по време на Първата световна война под белгийския град Ипър. В първите боеве е ранен от шрапнел в крака. Докато се лекува, успешно полага матура и завършва средното си образование. Освен това е повишен в звание ефрейтор и го изпращат този път на изток срещу руската армия. Там Зорге участва в боевете в Галиция. Три седмици след връщането му на фронта отново е ранен. Повишават го до унтерофицер и е награден с орден Железен кръст втора степен. През 1916 г. за пореден път се връща в строя, но този път е изпратен в месомелачката под Вердюн. В най-тежките дни на сраженията там загиват над 100 хиляди души за 24 часа. През април 1917 г. той отново е тежко ранен. Парчета от снаряд, който избухва до него, се забиват в ръката и двата му крака. Три дни виси на заграждения от бодлива тел на фронта, докато случайно е намерен от санитари. Въпреки операциите в лазарета в Кьонигсберг единият му крак остава по-къс. Тези събития разтърсват младия Зорге. Всичката смърт, която го заобикаля, и безсмислието на насилието, с което се сблъсква, променят мирогледа му. Докато се лекува в болницата, той се запознава с пацифисти и комунисти. Лекуващият лекар му дава да прочете статии на Алфред Зорге. Оказва се, че това е братовчед на дядо му. Той не е чувал за него, но Алфред е работил с Маркс и Енгелс. По-късно Зорге ще твърди, че са се виждали. Войната напълно преобръща възгледите му. Раните, които получава, го правят негоден за военна служба и той е освободен от армията. Подобна съдба имат още много хора, но малцина се променят толкова, колкото Зорге.
Логично би било след края на войната Рихард Зорге да се върне към обичайния си спокоен и охолен живот. Оказва се, че в тила ситуацията е дори по-лоша, отколкото на фронта. Настъпващата инфлация и бедността душат немското общество. Както пише Ерих Мария Ремарк: „В един момент се оказва по-изгодно да облепиш стените си с пари, отколкото да си купиш тапети”. Семейството на Зорге е изгубило почти всичките си спестявания и едва свързва двата края. Угнетяващата обстановка в дома им в Берлин го кара да замине. Записва се в университета в град Кил, за да учи социология и икономика. През следващите няколко години той се люшка между политиката, революцията и науката. През 1918 г. участва в Ноемврийската революция. По-късно помага на комунистическото въстание на спартакистите в Берлин. Гонен е от полицията, бяга из градовете на Северна Германия и работи като миньор, партиен агитатор и журналист. През 1919 г. в Хамбург успява да защити докторска дисертация по право на тема „Имперски тарифи на Централния съюз на немските потребителски общества”. Получава и магистърска степен по икономика. Това му отваря пътя към преподаването и научните среди. „Ако времената бяха други, щях да съм учен” – казва той по време на разпита от японската полиция през 1941 г. В Хамбург започва и кариерата му на журналист. Там за първи път са публикувани негови материали във вестник „Хамбургер Фолксцайтунг”. Огромно влияние върху него има философът проф. Курт Алберт Герлах. Той е комунист и двамата със Зорге работят както за науката, така и за революцията. През 1923 г. професорът кани Рихард да започне да преподава в института към Обществото за социологически изследвания във Франкфурт на Майн. Там Зорге осъществява най-важните си контакти с висшите кръгове в Германия. По-късно тези връзки ще му дадат възможност да създаде отлично прикритие за истинската си дейност. През целия този ранен период Зорге живее двойствен живот. От 15 октомври 1919 г. е член на наскоро създадената Комунистическа партия на Германия. Почти веднага тя е забранена и заради това развива дейността си нелегално. През 1923 г. в страната се проваля поредният опит за революция. Зорге активно участва в подготовката й и поради това заплахата за живота му след неуспеха е голяма. В този момент при него идват съветски представители. Те са от световната комунистическа партия – Коминтерна. Дмитрий Мануилски му предлага да замине за Съветския съюз и да работи за световната революция от там. Зорге приема и през декември 1924 г. вече е в Москва.
Това е краят на времето, в което той се формира идеологически. Зорге скъсва напълно с традиционния живот на средната класа в Германия. Въпреки че никога не се отрича от родината си, за него по-важни стават революцията и шансът за по-добър живот на милиони хора, както тогава смятат комунистите. Безспорно една от най-важните причини за неговата идейна трансформация е войната. Той спокойно може да влезе в рамките на определението „изгубено поколение”. Това са хората, преминали през ужаса на фронтовете, загубили там своята вяра в доброто и търсещи нова причина да живеят. Сред тях са писатели като Ърнест Хемингуей, Ерих Мария Ремарк и художници като Ото Дикс, който рисува картини, пропити с последствията на войната. При Зорге просто изразните средства са други. Това, което привлича най-много интереса към него, е начинът му на работа. Той се различава неимоверно от този на всички останали разузнавачи дотогава. Според официалната му биография Зорге става сътрудник на военното разузнаване на СССР през 1929 г. Тогава предложението му е отправено от Ян Берзин, който е ръководител на Четвърти отдел на Главното разузнавателно управление на Червената армия, известно като ГРУ. Повечето изследователи пропускат факта, че Зорге вече има сериозен опит, тъй като още от 1926 г. работи във външния отдел на Коминтерна. През 1927 г. обикаля из Европа с различни задачи: от създаване на първични партийни организации в Дания и Швеция до събиране на информация за състоянието на британската армия в Лондон. Още тогава той прави впечатление на колегите си. Кай Молтке, който е член на Датската комунистическа партия, си спомня: „Умението на Рихард Зорге да обмисли всеки аспект на работата си беше необичайно. В поведението му нямаше и намек за нелегална работа или конспирация. Когато агитираше в трудните райони на пристанището и фабриката, където беше наблюдаван от полицията на Копенхаген, той обичаше да доказва, че може да изпие повече бира от моряк, докер или работник и да демонстрира физическата си сила като борец или боксьор”. Неговата непринуденост и способността му да привлича хората са най-големите му оръжия. Причината да напусне Коминтерна най-вероятно е политическа. През 1929 г. Сталин побеждава в борбата срещу Лев Троцки. Двамата спорят за лидерството в СССР още от смъртта на Ленин през 1924 г. Една от арените на това противопоставяне е и Коминтернът. През 1929 г. Сталин изпраща тогавашния председател на организацията Николай Бухарин на заточение и така обезглавява световната комунистическа партия чак до 1934 г. Предложението от ГРУ спасява Зорге и отваря пред него нови възможности.
Рихард Зорге е известен най-вече заради успешната си мисия в Япония. Тя би била невъзможна без първото му назначение от военното разузнаване, което е в Китай. Там Зорге създава прикритието си, рекрутира най-добрите си информатори и избира техническите сътрудници, с които ще работи. В Китай се изгражда неговият стил. По това време Източна Азия е от особен интерес за СССР. Отношенията с големите държави в региона са много трудни и изострени. В началото на 20-те години Съветският съюз чрез Коминтерна създава комунистическото движение в Китай. То се присъединява към революцията срещу имперската власт, започната от Сун Ятсен през 1910 г. В периода от 1921 до 1925 г. СССР практически изгражда армията на китайското националистическо движение Гоминдан. Сътрудничеството продължава до момента, в който се вижда възможност за край на гражданската война и победа над привържениците на империята. През 1927 г. новият водач на Гоминдан – Чан Кайшъ, заповядва комунистите в цялата страна да бъдат избити. Съветските специалисти бягат. Националистическото правителство на Китай започва да гледа на СССР като на противник. Именно в тази ситуация Зорге трябва да започне работата си. През 1930 г. той заминава за един от най-космополитните градове в Азия по това време – Шанхай. Мегаполисът е разделен на три части. Едната е контролирана от китайското правителство. Другата е международен град, който се управлява от специален Общински съвет, избиран от представители на САЩ, Великобритания, Франция и Япония. Третата част е под властта на Франция, която я е получила като концесия. През пристанището на Шанхай минава почти цялата външна търговия на Китай по това време. Градът е и център на около 90% от чуждестранните инвестиции. В него се събират както богати бизнесмени, така и леви радикали от цял свят, чакащи избухването на революцията в Азия. Пътуването на Зорге е подготвяно много внимателно. За прикритие той използва журналистическата професия. Идеята му е да напише поредица от статии за китайското селско стопанство. Те са му поръчани от редакцията на „Дойче Гетрайде Цайтунг”, който е един от известните икономически вестници във Франкфурт по това време. През Института за социологически изследвания Зорге получава и препоръчителни писма до германските официални представители в Шанхай. Журналистическата му работа става не само най-добрата маскировка, но е истинският източник на доходи, с които той се издържа. Зорге има опит в нея още от Германия. В началото на 20-те години работи като журналист за нелегалните партийни издания на комунистическата партия. В Хамбург и Франкфурт започва да пише и за неидеологически местни вестници. Докато живее в Аахен, дори е редактор на едно от изданията. По-късно по време на мисията в Япония името му вече става известно. През 30-те години той е смятан за най-добрия специалист по Източна Азия и започват да го търсят от големи издания. Неговият интерес към политиката, икономиката и социалните отношения е истински. В Токио Зорге събира и има най-голямата чуждоезична библиотека за историята и политиката на Япония. Рихард живее в своето прикритие. Той не е разузнавач, който се прави на журналист. Той е журналист, работещ като разузнавач. Заради това на тайните служби в Азия им е изключително трудно да разпознаят истинското му амплоа. Основната цел на мисията му е да бъде събрана информация за развитието на китайската армия и плановете за нейните действия. Тези чисто военни аспекти много ограничават Зорге. Отчетите и докладите, които той изпраща, правят преглед и на политическата, и на социалната обстановка в страната. Работата му се оказва полезна и за много други структури в СССР. До момента по документи не може да се разбере дали той е прекъснал напълно дейността си за Коминтерна. Вероятността да сътрудничи и на тях е много голяма. Мисията му в Китай може да се разглежда и като обучение. При създаването на мрежата той не е неин ръководител. Истинското име на човека, който първоначално покровителства и напътства Зорге в Шанхай, не е известно. Навсякъде го наричат с псевдонима „Алекс”. Там и Зорге се сдобива с ново име. За повечето хора от разузнавателната група в китайския период той е известен като г-н Джонсън. Но при влизането в Китай за журналистическата си дейност и за официални контакти Зорге винаги използва истинските си имена, въпреки че понякога паспортът му е фалшив. В този период Зорге се подписва под информациите, които изпраща до центъра в Москва, с псевдонима Рамзай. По-късно ще обясни, че всъщност така се четат инициалите му Р.З., когато са написани с йероглифи. Групата, която събира Зорге в Шанхай, е доста интересна. В началото неин радист е Йозеф Вайнгартен. През 1931 г. към тях се присъединява и още един радист – Макс Клаузен. Впоследствие двамата работят за японската мрежа на разузнавача. В китайския град Зорге се запознава и с Агнес Смедли. Тя е американка, която работи като кореспондент за няколко международни вестника като „Франкфуртер Цайтунг”, „Манчестър Гардиън” и „Чайнийс Уийкли Ривю”. Зад тази професия на кореспондент се крие жена революционер. Родена в края на XIX век в малка бедна ферма в щата Мисури, тя успява сама да се образова. Спорадично посещава лекции в няколко американски университета. Смедли е свързана както с феминисткото движение, така и с борбата на Индия за независимост. Заради това е гонена и арестувана в САЩ и Великобритания. Тя участва и като член на няколко от конгресите на Коминтерна в средата на 20-те години. Агнес Смедли е сърцето на революционната общност в Шанхай. Ролята й в живота на Зорге е огромна, защото тя го запознава с японския журналист Одзаки Хоцуми, който по-късно става най-важният информатор на съветския разузнавач. Три месеца след като е пристигнал в Шанхай, Зорге вече разполага с широка мрежа от контакти, които започват да му носят информация. В началото той е много внимателен. Живее сам, като наема евтини мебелирани стаи в международната част на града. Опитва се с нищо да не събуди вниманието на полицията. Контактите му са точно такива, каквито би направил един журналист. Среща се с колеги от местните медии, работи с германското консулство и други западни дипломати. Благодарение на своята активност в проучванията на страната скоро го извикват и като специалист при формирането на „Евразия”, новата германска авиационна компания, която лети в Китай. Благодарение на познанствата си с пилотите и официалната му работа във фирмата Зорге лети често до вътрешните райони на страната. Шест месеца живее на юг в град Кантон. Вероятно там той успява да се свърже и с китайската комунистическа армия. По това време никой не взема под внимание тези сили, защото те наброяват само 65 хиляди души. Двадесет години по-късно под ръководството на Мао Дзедун китайските червеноармейци ще създадат новата комунистическа република. Около половин година след пристигането си в Шанхай Зорге започва да се връща към нормалните си навици. Той често посещава ресторантите и музикалните заведения в международната част на града. Според Макс Клаузен често събиранията на групата преминават в празненства. Радистът разказва, че при едно от пътуванията си в Манджурия Рихард Зорге успява да се снабди със снимки на китайските планове за мобилизация и пълната информация за арсенала на армията. Легендата твърди, че Зорге е прелъстил жената на един от китайските офицери и тя го е пуснала в кабинета на съпруга си. Около периода на работата му в Китай има още много невероятни истории. Според една от тях той е участвал в мотоциклетни състезания със самия президент Чан Кайшъ. Доказателство за тяхното познанство обаче не съществува.
Бурният му личен живот създава голяма част от митовете за начина му на работа. Зорге се жени за първи път през 1921 г. Тогава, малко преди да замине за Франкфурт, за да работи в института при проф. Курт Герлах, се оказва, че освен приятелството ги свързва и любовта към младата жена на философа Кристина. Отношенията на семейството със Зорге са много близки, дори го наричат галено Ике. „Той никога не е настоявал за нищо, просто хората бяха привлечени от него” – казва по-късно Кристина. Тя се развежда с Герлах и няколко месеца по-късно се омъжва за Зорге. Колкото и да е странно, това не разваля отношенията между професора и Рихард. Младото семейство живее в малка къща във Франкфурт. Всичките стаи са боядисани от техен приятел художник в различни ярки цветове. Домът им става притегателен център за артисти и бохеми. Всяка събота Зорге устройва там празненства. Това не се харесва много на Кристина, но първоначално е склонна да го приеме. Когато през 1925 г. се преместват в Москва, нещата се променят. Младата жена не може да свикне с живота в съветската столица. Той й е напълно чужд, а тя е далеч от политиката и не е свързана с комунистическото движение. Докато Кристина остава изолирана, Зорге много бързо намира своята среда. В московската им квартира скоро започват същите сбирки, които се вихрят по-рано във Франкфурт. През 1926 г. Кристина го напуска и се връща в Германия. Те се виждат само още един път през 1932 г., за да се разведат. Вероятно малко преди да замине за Китай, Зорге се запознава с втората си съпруга Екатерина Максимова. Те сключват брак, когато той се връща от мисията си, но живеят заедно само около година, защото през почти цялото време Рихард е в Азия. Въпреки това непрекъснато поддържат връзка с писма. След ареста на Зорге в Токио през 1941 г. Екатерина Максимова е изпратена в съветски концлагер и през 1943 г. загива там. По време на разпитите в затвора в Токио разузнавачът казва на полицаите, че в кутия на бюрото му се намират най-ценните му документи. Когато ги намират, японците с учудване виждат, че всъщност това са писмата на Кристина Герлах и Екатерина Максимова до Зорге. Случката е документално потвърдена в протоколите от разпита. В Япония Зорге живее с Ханако Иси. Той се запознава с нея през 1933 г., когато тя работи като сервитьорка в един от любимите му ресторанти. Двамата заживяват заедно през 1936 г. Тя посещава гроба му до смъртта си през 2000 година. На пръв поглед този начин на живот не подхожда на човек, който се занимава с конспиративна работа. Множеството връзки, празненствата и забавленията привличат вниманието на хората към него. В същото време това се оказва идеалното прикритие. Тайните служби в Китай и в Япония смятат, че един разузнавач не би могъл да се напие и да говори каквото си иска. Хората от мрежата на Зорге, които го познават от мисията в Китай, твърдят, че от средата на 30-те години характерът му много се променя. Рихард става саркастичен и на моменти мрачен. В Токио той пие често в ресторанта на хотел „Империал”, като минава през всички фази на пиянството. Навиците му са приети от всички около него. В деня на нападението на Германия срещу СССР Зорге се напива почти до безпаметност. Той звъни на германския посланик Отт, с когото са приятели, и му се разкрещява: „Разбираш ли, че това е безумие?! Тази война, която започвате сега, е вече загубена”. Въпреки този изблик германците не предприемат нищо срещу него. Те са абсолютно сигурни, че Зорге е предан на Райха. Това поставя въпроса, как Зорге успява да си изгради толкова силно доверие? Мисията в Япония е запланувана през 1933 г. След успеха в Китай ръководителят на ГРУ Ян Берзин е сигурен, че Зорге ще успее да се справи с нещо много по-трудно като организирането на разузнавателна мрежа в Япония. Първоначалната цел е просто да се провери дали в Токио може да се създаде и да работи разузнавателна група. Освен това СССР се нуждае от информация за военните планове на императорското правителство. През 1931 г. Япония напада Китай и отцепва северната провинция Манджурия, където е създадена марионетна държава, наречена Маджу Го. Подкрепяна и дирижирана от Токио, тя води много агресивна политика спрямо всичките си съседи. Възходът на японската индустрия очертава нуждата на островната страна от ресурси. Това е причината за появата на японския империализъм и опита за завладяване на колкото се може повече територии в Азия. СССР не остава далеч от ударите на императорското правителство. Според вижданията на сухопътните сили на императорската армия Сибир и съветските далекоизточни територии са идеален плацдарм за навлизане и пълно сломяване на Китай. Традиционната изолация, в която живеят японците, и появилата се през 30-те години шпиономания намаляват възможностите за създаване на разузнавателна група в японската столица почти до нула. Зорге се подготвя изключително добре. През 1933 г. той заминава за Берлин, където си вади нов германски паспорт. Благодарение на връзките си с висшето общество във Франкфурт той получава назначение като кореспондент на вестник „Франкфуртер Цайтунг”. Разузнавачът си издейства препоръчителни писма до германския посланик и до военния аташе. Зорге постъпва в Националсоциалистическата партия на Хитлер и в нацисткия Съюз на журналистите. На 6 септември 1933 г. той пристига в Токио на борда на кораб, идващ от Калифорния. Първоначално групата, която успява да създаде, е малка. В нея е включено семейството на радиста Вайнгартен, с когото е работил в Китай. Скоро той е заменен от другия китайски познат на Зорге – Макс Клаузен. Причината се оказва страхът на Вайнгартен да предава шифрованите съобщения в трудните условия на Токио. Освен това ГРУ дава връзка на съветския разузнавач с младия японски художник Мияги Йотоку и хърватина Бранко Вукелич. Тази част от разузнавателната мрежа се оказва не много продуктивна. Йотоку успява да се сближи с военните журналисти в Токио. Той прави прегледа на печата и политическите сводки, които помагат на Зорге да се ориентира в ситуацията. Вукелич е фотографът на групата и прилага наистина иновативни методи. Често снимките са превръщани в микрофилм, който е толкова малък, че може да бъде прикрит като точка или част от буква в обикновено писмо, писано на пишеща машина. По-късно тези писма се изпращат до някоя от групите в Китай и от там до СССР. Безспорно най-ценен информатор на Зорге е журналистът Одзаки Хоцуми. Хоцуми работи в Токио и благодарение на кариерата си пробива бързо в правителствените кръгове. През 1938 г. той е част от изследователското общество Шова, което е свързано с императорския двор, а в началото на следващата година става един от преките съветници на тогавашния японски премиер Фумимару Коное. Другият много важен информатор за съветския разузнавач е германският военен аташе, а по-късно и посланик Ойген Отт. Двамата стават близки приятели. Оказва се, че макар да не се познават оттогава, през Първата световна война са се били в една и съща военна част на Западния фронт. Друга причина за близостта им е и съпругата на германския военен, която през 20-те години е имала отношения със Зорге в Берлин. Разузнавачът помага много в работата на военния аташе. В много от случаите дори сам пише част от информациите до германската столица. Когато през 1936 г. Ойген Отт става посланик, Зорге получава кабинет в германската мисия. Той разказва, че огромна част от документите, които изпраща в Москва, е снимал там. В този период Рихард става известен в Европа като един от най-добрите познавачи на Япония. Интересните статии и анализи, които пише за германската преса, го правят най-търсения журналист по проблематиката на Източна Азия. Това сътрудничество с посолството създава и мита, че Зорге е двоен агент. Наистина той снабдява германците с информация, която има за политическата обстановка в Токио, но в нито един момент не си позволява да работи срещу СССР. Мисията му в Токио остава в историята. Причината за това е, че работата му там всъщност променя хода на самата история. Вероятно благодарение на Зорге СССР успява да повлияе на посоката, в която Япония започва своето участие във Втората световна война. От 1938 до 1941 г. в обкръжението на императора има две водещи виждания за разширение на империята. Сухопътната армия поддържа идеята за война на континента, а флотът е по-склонен за нападение на юг през островите към Сингапур. Съответно при първия вариант основен противник би бил СССР, а при втория Великобритания и САЩ. Документите потвърждават, че през 1938 г. Зорге пита Москва дали чрез Одзаки Хоцуми да се окаже влияние върху премиера. Отговорът на центъра и до днес не е разсекретен. Естествено, за решението на японското правителство има и още много фактори, но на 8 декември 1941 г. императорският флот напада Пърл Харбър. Десет години по-късно Конгресът на САЩ започва специално разследване за ролята на Зорге за японското нападение срещу Съединените щати. Поради липса на доказателства разследването не постига резултат, но съмненията за неговата намеса остават и до днес. Днес за най-голямо постижение на работата на цялата група се смята предупреждението, което те изпращат за началото на германското нападение срещу СССР на 22 юни 1941 г. Оказва се, че тази история донякъде е мит. От началото на пролетта Зорге изпраща сигнали, че Райхът се готви за война срещу СССР, но в тях не е посочено точното време. Проблемът се състои в това, че германското командване променя първоначалната дата на операцията срещу Съветския съюз от 15 май на 22 юни. Съответно информацията, която изпраща мрежата от Токио, първо е за месец май. След като тогава нищо не се случва, от центъра възприемат шифрограмите на Рамзай като дезинформация. Все пак Зорге изпраща ново съобщение с данни за нападение в края на юни, но в Москва вече не му вярват. Причина за това е и промяната на ситуацията в съветската столица. През 1937 г. Сталин започва чистките си в Съветския съюз. Разузнаването и Коминтернът са ударени много тежко. Почти всички хора, с които пряко работи Зорге, загиват. През 1938 г. самият той е привикан да се върне. Разузнавачът отказва под предлог, че има много важна информация, която няма кой да обработи. След тази случка в ГРУ неговите шифрограми имат гриф „Неблагонадеждно”. След разстрела на ръководителя на ГРУ Ян Берзин никой от ръководството на военното разузнаване вече не е наясно с целта на мисията и договорките, които са правени със Зорге. Още при заминаването на разузнавача е дадена пълна свобода и той смята, че може сам да определя целите и задачите си. Сталин е недоволен от начина, по който работи агент Рамзай. Зорге изпраща пълни анализи на документите, които е събрал, с приложени към тях препоръки. Новото ръководство на ГРУ ги предава в този вид на генералния секретар. „Какво си мисли той? Че може, вместо да ни изпраща нужните документи и информация, да ни казва как да управляваме?” – казва съветският ръководител пред шефовете на ГРУ. Въпреки тази сложна ситуация Зорге продължава да работи. Той смята, че мисията му е изпълнила целите си още в началото на 1941 г., но от центъра вече не искат той да се прибере в СССР. Истинският успех на групата идва през септември 1941 г. Тогава Рихард изпраща в Москва информация, че японското правителство ще нападне САЩ, а не Съветския съюз. На 7 октомври срещу германската група Армии „Център”, която настъпва към Москва в района на град Юхнов, стоят само 2000 червеноармейци. Положението е катастрофално за СССР. Тази шепа хора успяват да забавят Вермахта почти с шест дни. Сталин и ръководството на страната този път чуват Зорге. Десетки ешелони с войници и техника тръгват от Далечния изток и Сибир. Източната граница на СССР остава с половината от бойните си сили и две седмици по-късно Вермахтът затъва в дълбоката отбрана, изградена пред съветската столица. Благодарение на информацията, дошла от Зорге, Москва е спасена. Германската армия за първи път във Втората световна война е отблъсната, а Хитлер разбира, че е влязъл в един дълъг и изтощителен конфликт. Генералите му вече знаят, че ще загубят. Групата на Зорге продължава да работи, но на 18 октомври японската полиция започва арести. Всички важни членове на мрежата са задържани. След тежки мъчения Макс Клаузен и Мияги Йотоку признават, че работят за съветското разузнаване. Когато разбира за това, Зорге също прави разкрития. Много хора се чудят защо постъпва така. Зорге е бил наясно, че съветското ръководство не толерира разкриване на конспирацията. Но дори ако, запазвайки мълчание, е бил разменен за японски шпиони, той едва ли би оцелял в СССР при настроенията, които е имало срещу него. На многобройните опити за размяна от японска страна съветското правителство обявява, че не познава такъв човек. На 7 ноември 1944 г. Рихард Зорге е обесен в японския затвор Сугамо. Той умира с идеята, че помага за изграждането на един по-справедлив свят. Според легендата последните му думи са „Да живеят Червената армия, Коминтернът и Комунистическата партия на Съветския съюз”. Той е погребан в общ гроб и едва след края на войната жената, с която живее в Япония, намира останките му и го препогребва в гробището Тама. Сега то е станало място за поклонение на руснаците, идващи в Токио, и на хората, които знаят истинската история за неговия живот. Зорге е един от онези странни хора, каквито днес не съществуват вече. Хора, които вярват в идеалите си дори когато те се разпадат пред очите им. С информацията, която Зорге изпраща до съветското ръководство, е спасена от нацизма не само Москва, но и цяла Европа. Рихард Зорге променя хода на историята.