На 18 март 2014 г. след проведения всеобщ референдум за самоопределение на народа на Крим Руската федерация обявява повторното анексиране на Кримския полуостров. През 1954 г. Крим е предаден от юрисдикцията на РСФСР в състава на съветска Украйна. Въпреки че Крим винаги е бил руски, западните глобални корпоративни медии, политици и държавници определят този акт на присъединяване като „агресия, нарушаване на международното право и незаконна окупация на част от територията на международно призната независима държава и членка на ООН”. По този повод руските власти излизат с официално изявление, че повторното анексиране на Крим от страна на Русия се основава на същото право на самоопределение на народа, както това стана в Косово през 2008 г. Косово обяви независимост от Сърбия чрез приета декларация (за независимост) от косовския парламент, и то без провеждането на всеобщ референдум. Днес казусът „Косово” вече е признат за легитимен от почти всички западни либерални правителства.

Настоящият текст е личен принос за по-доброто разбиране на случая с „мръсната политика на окупация и анексия” на Крим, проведена от Русия през март 2014 г.

Гренада е независима държава, членка на ООН, която е разположена в южната част на Карибско море в непосредствена близост до континенталната част на Южна Америка (Венецуела). Държавата включва най-южните от Наветрените острови и няколко малки острова, които спадат към архипелага Гренадини. Населението наброява приблизително 110 000 души, от които 82% са чернокожи (по данни от 2012 г.). Гренада се състои предимно от залесени планински райони (от вулканичен произход), няколко кратерни езера и извори. В долините се отглеждат банани, подправки и захарна тръстика. Държавата няма никакви съществени природни богатства, но има относително важно геостратегическо значение. Икономиката й е била и продължава да бъде предимно селскостопанска с много ограничена индустрия на естествени хранителни продукти и развиващ се туристически сектор като все по-нарастващ източник на националния БВП. Държавният бюджет постоянно е под натискао на високото ниво на външния дълг (феноменът „дългово робство”). Като остров Гренада е открит от европейците (Христофор Колумб) през 1498 г. и колонизиран от французите през 1650 г., като става собственост на френската корона през 1674 г. По време на Седемгодишната война (1756-1763), водена между всички големи европейски държави, Гренада е окупирана от британците и в съответствие с Договора за мир от 1763 г., сключен в Париж, е предоставена на Обединеното кралство, като остава британско владение в продължение на близо двеста години със запазване на робството. Процесът на демократизация на острова започва през 1950 г., когато всеобщото избирателно право за лица, навършили пълнолетие, е въведено от Обединената лейбъристка партия. След като за кратко е част от федерация „Западни Индии” (1958-1962), Гренада се стреми към международно призната независимост и получава такава едва през 1974 г., а лидерът на Обединената лейбъристка партия сър Ерик Матю Гейри става първият й министър-председател. Само три години по-късно обаче през 1979 г. Гейри е свален от поста с преврат, ръководен от Морис Бишоп (1944-1983), лидер на марксическа политическа групировка под официалното название Ново движение „Джюъл”. Морис Бишоп обявява новото Народнореволюционно правителство, което не е посрещнато добре от администрацията на Съединение щати подобно на социалистическото (марксистко-демократично) правителство в Чили, формирано след изборите през 1970 г. от Салвадор Алиенде (1908-1973). Въпросът в този случай е, че Алиенде е първият марксист в световната история, който е избран на преки избори за президент на суверенна и независима държава. Новият президент на Чили е начело на блока „Народно единство”, който е коалиция от марксистите (комунисти) и социалистите и по тази причина се сблъсква с враждебното отношение на Съединените щати, които подкрепят опозицията срещу Алиенде. Конгресът, подпомогнат от САЩ, яростно се противопоставя на програмата на Алиенде за национализация и аграрни реформи – програма, гласувана от електората през 1970 г. Заради тези обструкции има инфлация, изтичане на капитали и дефицит по платежния баланс, които допринасят в значителна степен за избухването на икономическа криза в Чили през 1973 г., точно това, от което американската администрация се нуждае и иска. Кризата става главното оправдание за военния преврат, организиран и осъществен от главнокомандващия чилийската армия генерал Аугусто Пиночет, типичен местен изразител на глобалната политика на Съединение щати. В резултат на преврата са убити около 15 000 души, сред тях и президентът Алиенде, а около 10 процента от чилийците напускат страната по време на новата военна диктатура (1973-1990). Режимът на Пиночет заменя чилийската демокрация, избрана от народа, и брутално унищожава всички професионални съюзи и каквито и да било опозиционни организации и групи. Капитализмът е напълно възстановен, като икономиката и социалният ред са силно зависими от финансовата подкрепа на Съединените щати. Страната е трансформирана в класическа колония на САЩ. Потъпкването на демокрацията в Чили през 1973 г., осъществено с помощта на военните, е недвусмислено послание към цяла Латинска Америка, че доктрината „Монро”, призоваваща към „Америка за американците” (което всъщност трябва да се чете като „Двете Америки за Съединените щати”), продължава да е водещата рамка на американската външна политика в тази част на земното кълбо. Доктрината „Монро” е провъзгласена в седмото годишно обръщение на президента Джеймс Монро към Конгреса на 2 декември 1823 г. Европейските държави според Монро са длъжни да зачитат Западното полукълбо като сфера на интересите на Съединените щати. Що се отнася до илюстрирането на по-нататъшното прилагане на тази доктрина, това е директната военна инвазия на Съединените щати в Панама, която води до падането на генерал Нориега от власт през декември 1989 г.: операция „Справедлива кауза”.

Подобно на случая с Алиенде в Чили Гренада под управлението на президента Морис Бишоп прави завой наляво както във вътрешната, така и във външната си държавна политика. Ето защо той насърчава все по-голямото сближаване на отношенията с Куба на Фидел Кастро и по възможност със СССР. В резултат на това на острова пристигат кубински военни предимно инженери, които ремонтират и разширяват местното летище. Този факт става сериозна причина политическата ситуация в Гренада да привлече интереса на администрацията на Съединените щати. Заради вътрешни кавги в рамките на Народнореволюционното правителство през 1983 г. Бишоп е свален от поста и убит от друг марксист – Бернард Корд, който поема контрола над правителството. Има сблъсъци между протестиращите и правителствените войски и насилието бързо ескалира. Скоро след това военните части под командването на генерал Хадсън Остин вземат властта и установяват нов военен режим. Този нов преврат в Гренада е последван незабавно от директната военна интервенция на Съединените щати на острова на 23 октомври по заповед на американския президент Роналд Рейгън (операцията „Неотложна ярост”) с намерението да се предотврати вземането на властта от марксисткия Революционен съвет. Военните части на САЩ напускат Гренада през декември 1983 г., след като отново е възстановен „демократичният” режим (от преди революцията), който, разбира се, е настроен проамерикански, трансформирайки Гренада в още една клиентелистка държава на Вашингтон.

Много е важно да се види какво е де юре обяснението на президента на САЩ Роналд Рейгън за такава военна интервенция, а де факто – за военната окупация на една суверенна и независима държава от страна Съединените щати. Президентът, обосновавайки се с докладите на ЦРУ за заплахата, която представлява комунистическият режим за гражданите на САЩ в Гренада (студентите), издава заповед Американските военноморски сили да нахлуят на острова с цел да запазят живота им. Тук само с два пресни примера трябва да се припомни спорният факт до каква степен докладите на ЦРУ са били (и продължават да бъдат) наистина точни и надеждни:

  1. През 1999 г. Сърбия и Черна гора са бомбардирани от войските на НАТО (операцията „Милосърден ангел”) (Operation „Merciful Angel“ – това кодово название е погрешно, всъщност операцията се нарича „Съюзна сила”, а в американския щаб е известна и като „Благородна наковалня”) именно на базата на информацията на ЦРУ за организираното (операцията „Подкова”) и успешно изпълнено масово етническо прочистване на местните косовски албанци (100 000 души убити), което е извършено от сръбската редовна армия и полицейските сили.
  2. През 2003 г. войски на Съединените щати и на Обединеното кралство нахлуват в Ирак също на основанието на доклади на ЦРУ за това, че режимът на Саддам Хюсеин (1937-2006) разполага с оръжия за масово унищожение (операция „Пустинна буря 2”).

Обаче и в двата споменати случая докладите се „оказват недоказани”, тоест абсолютно неверни. Факт е, че в случая с Гренада през 1983 г. наистина има около 1000 американски граждани на острова, повечето от тях студенти в местния медицински университет. Позовавайки се на предполагаемата опасност за американските граждани в Гренада, президентът издава заповед на около 2000 американски войници заедно с международни сили от Регионалната система за сигурност, базирана в Барбадос, да нахлуят в Гренада. От Белия дом твърдят, че са получили официално искане за военна намеса от министър-председателите на Барбадос и Доминика (и двете са клиентелистки държави на САЩ). Ако това е истина, а то вероятно е истина, то тогава излиза, че която и да било държава, щом получи такава покана от страна на чуждестранни правителства (втори държави), има правото да нахлуе в друга държава (трета държава) с цел да възстанови „демократичния” ред (в смисъл да внесе справедливост) или поне да защити своите собствени граждани.

Следвайки логиката на Белия дом от 1983 г. например, сваленият от масовите улични протести през 2014 г. законен президент на Украйна Виктор Янукович би могъл да призове руския президент Владимир Путин да възстанови правовия ред в цяла Украйна с помощта на руската армия. С оглед на осъществяването на преврата в Киев през 2014 г. Вашингтон използва своите финансирани неправителствени организации, за да започнат улични протести по повод на това, че избраното украинско правителство прекъсва подготовката на споразумение за асоцииране с Европейския съюз (по думите на помощник държавния секретар Виктория Нюланд от декември 2013 г. на среща на Националния пресклуб в това са „инвестирани” 5 милиарда щатски долара). Подобно на украинския преврат през 2014 г. също и гватемалският преврат през 1954 г. е осъществен от ЦРУ, а демократично избраното правителство на Хакобо Арбенс Гусман е свалено от власт. Ако се следва логиката на президента Рейгън за военната инвазия в Гренада през 1983 г., руският президент също така би могъл да изпрати редовна армия на Руската федерация, за да окупира Украйна поради съображения за сигурност за гражданите на Русия, които учат в университетите в Киев, Одеса или Лвов. Впрочем сходни на Рейгъновите аргументи използва и Адолф Хитлер през април 1941 г., за да нападне и окупира Кралство Югославия, тъй като според информация на германските разузнавателни служби германското малцинство в Югославия е потискано и тероризирано от новото (проанглийско) правителство на генерал Душан Симович след преврата в Белград, извършен на 27 март 1941 г.

И все пак по време на интервенцията в Гренада американските войски срещат военна съпротива от страна на армията на Гренада, тъй като се опират на минимална разузнавателна информация за ситуацията в страната. Военните на САЩ използват в този случай например стара туристическа карта на острова. Подобна „грешка” допуска и НАТО през 1999 г. в случая с Косово, като бомбардира посолството на Китай в широкия център на Белград, също ръководейки се от остаряла туристическа карта, на която новото китайско посолство не е отбелязано. Тук дори няма да коментираме пълномощията на такава армия и нейния щаб да се намесват извън пределите на собствената си държава. За да разбие съпротивата на Гренада, „холивудският” президент Роналд Рейгън изпраща допълнителни 4000 войници на острова. Накрая „международна коалиция” под ръководството на американските военни части успява да замени правителството на Гренада с приемливо за Съединените щати управление. Голяма част от американците не подкрепят инвазията в Гренада през 1983 г., проведена само няколко дни след гибелния терористичен акт над американска военна база в Ливан, когато са убити повече от 240 американски войници, което от своя страна поставя под огромно съмнение използването на военна сила от страна на Съединените щати за постигане на политически цели. Независимо от това администрацията на Рейгън официално обявява случая за първото „изтласкване” на комунистическото влияние след началото на Студената война през 1949 г. (тъй като военните интервенции на САЩ срещу комунистическата зараза в Корея и Виетнам не постигат успех). Оправдаването на военната инвазия се скалъпва главно в рамките на идеята, че американските граждани (студентите) в Гренада биха могли да бъдат взети като заложници подобно на кризата със заложниците в Техеран през 1979 г . Няколко американски конгресмени като Луис Стоукс (Охайо) обаче отричат да е имало каквато и да било реална опасност за американците в Гренада преди инвазията (това е потвърдено и от самите студенти). Тази реакция е последвана и от неуспешния опит на седем представители на Демократическата партия в Конгреса, водени от Тед Вайс, да внесат резолюция за импийчмънт на Роналд Рейгън. В края на краищата Общото събрание на ООН приема с мнозинство (108 гласа „за”, само 9 гласа „против” и 27 „въздържали се”) Резолюция 38/7 от 28 октомври 1983 г., в която недвусмислено обвинява Съединените щати в нарушаване на международното право („остро осъжда военната намеса в Гренада, която представлява грубо нарушение на международното право и на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на тази държава”).

Казусът „Гренада” от 1983 г. със сигурност не е нито първото, нито последното изпълнено в „холивудски стил” от страна на американската администрация нарушаване на международното право и териториалния суверенитет на някоя независима държава. Но е сигурно също така, че тази инвазия е извършена по заповед на единствения до момента „холивудски” актьор – звезда, станал известен с ролите си на каубой, който е пребивавал в офиса на Белия дом във Вашингтон, тъй като съгласно Конституцията на САЩ Арнолд Шварценегер няма правото да се кандидатира за поста президент на САЩ, понеже не е роден на територията на САЩ. И накрая, ако смятате, че казусът „Гренада” от 1983 г. няма нищо общо с казуса „Крим” от 2014 г., имате абсолютно право.

Автор: Проф. д-р Владислав Б. Сотирович
Превод: Мария Дерменджиева