Следващите дни ще са от решаващо значение за отношенията между Европейския съюз и Турция. Турският парламент работи върху прокарването на серия от реформи, в замяна на които ЕС да премахне визовите ограничения за турските граждани . В сряда Европейската комисия ще публикува оценка на напредъка на Турция, но окончателното решение за премахването на визовия режим за турски граждани ще бъде взето в края на юни, след като бъде гласувано в Европейския парламент. Ако обаче решението не бъде одобрено от всички страни-членки, това би поставило сериозна заплаха пред сътрудничеството между ЕС и Турция по отношение на миграцията . От април тази година Анкара започна да връща обратно на своя територия нелегални мигранти, които са достигнали Гърция. В замяна на това ЕС отпусна финансова помощ в размер на 6 милиарда евро на Турция за справяне с бежанската криза и обеща отпадане на визите, както и подновяване на преговорите за присъединяването ѝ.
Обещанията за премахване на визовия режим и възобновяване на преговорите за членство не срещат одобрението на всички страни от ЕС, но вероятно те ще трябва да се съгласят с тях. През месец март тази година Кипър се обяви твърдо против преговорите за членството на Турция, но останалите страни-членки пренебрегнаха това и се разбраха да стартират разглеждането на критериите, които Турция трябва да изпълни преди да се присъедини към Евросъюза . Тъй като преговорите вероятно ще продължат с години, онези държави, които имат резерви към членството на Турция ще имат безброй възможности да спъват преговорите и да изразяват несъгласието си. Осигуряването на парите също не би трябвало да е проблем. Наскоро Брюксел се оплака, че някои членки на ЕС забавят вноските си по сделката с Турция, но в крайна сметка тя ще получи средствата.
Либерализацията на визовия режим обаче вероятно няма да е лесна за изпълнение задача. Особено с оглед на това, че правителствата на държавите от Северна Европа са доста предпазливи по отношение на даването на подобна привилегия на турските граждани. Някои от тях се опасяват, че 90-дневният срок за престой, който се предвижда при отпадането на визите, лесно може да бъде надхвърлен от турските граждани. Други пък не са склонни да правят компромиси с Анкара, в момент, когато на дневен ред стоят въпросите за придържането на Турция към принципите на правовата държава, свободата на словото и правата на мигрантите. Правителствата на държавите-членки се притесняват, че отстъпките пред Турция могат да доведат до политическа дестабилизация, особено като се има предвид набирането на популярност на националистически и десни партии в Европа.
Либерализирането на визовия режим е от изключителна важност за турското правителство. Повечето турски граждани, особено хората от средната и високата средна класа, смятат европейските визови ограничения за унизителни. Нещо повече, след години на сравнително хладни взаимоотношения с ЕС, евентуалното премахване на визите ще бъде използвано от управляващата Партия на справедливостта и развитието като политическа победа и коз срещу опозицията. Миграционната криза даде лост в ръцете на Турция по отношение на продължилите с години преговори с Брюксел за либерализиране на визовия режим, който тя може да използва, за да оказва натиск над ЕС и да поставя заплахи за прекратяване на сътрудничеството по миграционния поток .
Германия е в патова ситуация
За да се сдобие с безвизов режим за пътуване на своите граждани, Турция трябва да изпълни 72 технически условия, сред които подобряване защитата правата на малцинствата, прокарване на мерки за борба с корупцията и въвеждане на паспорти с биометрични данни, които отговарят на европейските стандарти. Турските власти заявиха, че по някои от критериите са постигнали значителен напредък, но други от тях няма да бъдат вкарани за обсъждане в парламента преди огласяването на доклада на ЕК на 4 май. Въпреки че един позитивен доклад би бил своеобразна стъпка напред към постигането на крайната цел на Турция, окончателното решение ще бъде взето в края на юни тази година.
Това обаче поставя Германия в изключително неловка и неудобна ситуация. Берлин е обезпокоен от това да прави прекомерно много отстъпки пред Анкара, но канцлерът Ангела Меркел вече обвърза политическото си бъдеще със споразумението между ЕС и Турция . Решението на Берлин от септември 2015 г. да отвори границите на Германия за бежанците доведе до неимоверно нарастване на броя на имигрантите. Този ход предизвика търкания в коалиционното правителство и допринесе за нарастването на подкрепата за „Алтернатива за Германия”, тъй като германците са силно разтревожени за социалните и икономически последици от имиграцията. Това обяснява защо Берлин така настойчиво държи на запазването на споразумението с Турция, дори и с цената на вземането на някои непопулярни решения, като например това да допусне съдебно преследване на германския комик, който осмя турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Франция и Холандия са предпазливи по отношение на правенето на отстъпки пред Турция, но въпреки това вероятно ще подкрепят Германия за премахването на визите. По всяка вероятност Италия също ще подкрепи сделката, тъй като желанието на Рим е да насочи вниманието на страните-членки към ситуацията с нарастващия мигрантски поток от Северна Африка през Средиземно море. Наскоро Полша и Унгария също заявиха, че ще подкрепят сделката с Турция. Евентуална съпротива срещу премахването на визите най-вероятно би дошла от Австрия, където правителството се страхува, че една такава спогодба с мюсюлманска държава като Турция ще даде тласък на националистите. Други по-малки държави също биха се противопоставили, но тяхната политическа тежест не е достатъчно голяма, за да възпрепятстват сключването на споразумението . За да влезе в сила, планът за либерализиране на визовия режим трябва да бъде подкрепен с квалифицирано мнозинство от страните-членки на ЕС, което само по себе си означава, че той би могъл да оцелее въпреки съществуващата съпротива на някои от тях. Въпреки това споразумението за отпадане на визите може да претърпи значителни промени. Например, страните-членки биха могли да внесат корекции, с които да наложат известни ограничения. Неотдавна германските медии съобщиха, че Берлин и Париж обсъждат добавянето на клаузи, с които да бъде въведен механизъм за обратното влизане в сила на визите, ако някоя от страните вече не изпълнява определени критерии (тук следва да вземем предвид, че освен Турция, Украйна, Грузия и Косово също очакват отпадане на визовите режими) . Споразуменията за премахване на визите може да отпаднат в случай че има „значително увеличение” на хора, които са пресрочили разрешения срок за престой (тук обаче не се посочват конкретни числа). Въпросните клаузи биха могли да потушат съпротивата на страните от Северна Европа, но в същото време може да ядосат турското правителство . Освен това, споразумението може да се натъкне и на други спънки по време на разискванията в Европейския парламент. Една евентуална съпротива там би могла да отключи вратата за продължителни преговори между институциите и държавите, които трябва да го ратифицират. Ако споровете между органите на ЕС продължат твърде дълго, Анкара може да загуби интерес към сътрудничеството с Евросъюза по миграционната криза.
Всъщност Турция има доста проблеми с провеждането на реформите. Анкара не предприема решителни стъпки за предоставянето на права на бежанците. На 27 април заседанието на турския парламент, което трябваше да разгледа исканите от ЕС промени, бе спряно, след като избухна ръкопашен бой между депутатите . Свадата бе подхранена от полемиките между представителите на правителството и опозиционните партии, както и от сблъсъците между кюрдски бунтовници и турските сили за сигурност. Миналия понеделник сесията също бе спряна, заради конфликт между депутати от Партията на справедливостта и развитието и техните колеги от прокюрдската Демократична партия на народите. Освен това отпадането на визовите ограничения за кипърски граждани остава щекотлив въпрос, тъй като Турция не признава Република Кипър.
На фона на броя на мигрантите, достигнали Гърция по море (през 2015 г. те са около 1 милион души), ЕС има интерес от запазването на споразумението с Турция. Особено с оглед на намаляването на техния брой, след като започнаха да бъдат връщани в Турция. Само по себе си това ще накара страните-членки да гледат по-отворено на компромисите към Анкара, включително и на непопулярни такива. Но ако турското правителство не приложи изцяло исканите от ЕС мерки, твърде вероятно е Евросъюзът да преосмисли тази своя отстъпчивост. Анкара би могла да поиска преразглеждане на търговските споразумения или разширяване на зоната за сигурност в Северна Сирия. В резултат на това, всички настоящи и бъдещи споразумения между Брюксел и Анкара ще бъдат нестабилни и трудни за спазване.
Източник: Stratfor
Превод: Антоанета Киселинчева