След като Конгресът на САЩ гласува закон № 3364, налагащ нови санкции на Русия, президентът Доналд Тръмп без да се бави сложи и своя подпис. Част от санкциите, както вече е известно, третират енергийния сектор. Американските съюзници от ЕС бяха шокирани от новите санкции, като даже г-н Юнкер си позволи да възрази срещу тях. В интерес на истината трябва да кажем, че в окончателния вариант на закона, формулировките на текстовете все пак бяха леко смегчени, отчитайки недоволството на европейските партньори. Това до известна степен успокои лидерите в Брюксел, но не премахна заплахата от блокиране на европейски енергийни проекти, какъвто е например „Северен поток-2”.

Всъщност с новите формулировки се дава възможност на ЕС да преценява дали да прилага санкциите по отношение на конкретни свои проекти. В действителност коригираните текстове са толкова йезуитски формулирани, че трудно може да се каже, че ЕС може да се противопостави, ако Вашингтон реши да наложи някоя от санкциите предвидени от закона. Главната заплаха идва от това, че американците разглеждат „Северен поток-2” и „Турски поток” като геополитически проекти на Москва.

Вторият момент, както ясно личи от закона е намерението на САЩ да изхвърли руснаците от европейския газов пазар и да застави европейските страни да купуват американски LNG. С една дума, Америка обяви търговска война на Русия, а ролята на изкупителна жертва е отредена на Европа. Тоест въпреки смекчените формулировки в закона, САЩ едва ли ще бъдат склонни да правят компромиси на европейските си съюзници в тази война. Освен това, Вашингтон директно обвини руснаците, че планираните от тях проекти са замислени като наказателна операция срещу Украйна. Естествено, „Газпром” не очаква някакви приятелски жестове от САЩ и затова още преди Тръмп да подпише закона, рязко повиши темповете на строителство на „Турски поток”. Вече се полагат по 3.5 км тръби дневно по планираното трасе на първата тръба на „Турски поток”. Интересен обаче е въпросът, дали тези проекти действително имат икономически смисъл, или те, както твърдят САЩ, са само наказателна операция срещу Украйна. Тъй като „Газпром” транзитира през Украйна над 50% от износа си на природен газ за европейските страни, може да се каже, че става въпрос не само за преноса на газ, а за енергийната сигурност на страните от ЕС. Очевидно е, че сега от гледна точка на политическия риск и русофобските позиции на Киев транзитът през тази страна, в която властите са контролирани от Вашингтон, поставя „Газпром” в много уязвима позиция спрямо задокеанските му конкуренти.

Като изключим политическата истерия, изчисленията на експертите сочат, че от  икономическа гледна точка транзитът през „Северен поток” е много по-привлекателен, отколкото украинският транзит. По предварителни данни разходите за транспортиране на 1000 куб. метра природен газ през „Северен поток-2” до входна точка в Германия се изчисляват на 16.9 USD за 1000 куб. метра, докато през Украйна по формулата в сега действащата тарифа на договора за пренос, подписан през 2009 г. между „Газпром” и „Нафтогаз-Украйна”, за същата дестинация разходите са 32.48 USD. Нещо повече, украинската регулаторна комисия  през 2016 г. повиши транзитната такса с 12.52 USD за 1000 куб. метра, с което след изтичане на срока на сега действащия договор, разходът за транзит през Украйна ще стане 45.00 USD за 1000 куб. метра. Но за по-голяма яснота нека да разгледаме как детайлно се формират транзитните разходи по всеки един от конкретните маршрути:

Украински маршрут:

Основното количество руски газ, който ще бъде прехвърлен от Украйна към „Северен поток-2” след неговото изграждане, сега се транспортира по газопровода „Уренгой-Помари-Ужгород” от руската Газоразпределителна станция (ГРС) „Суджа” до ГРС „Ужгород”. Дължината на газопровода е 1160 км. Договорената с „Нафтогаз-Украйна” тарифа за пренос на 1000 куб. метра природен газ на 100 км е 2.8 USD, или за цялото разстояние транзитните разходи са 32.48 долара. По новата украинска тарифа, влязла в сила миналата година, тези разходи ще бъдат 45.0 USD. Тъй като „Газпром” прехвърля собствеността на транспортирания газ върху европейските си клиенти, на австрийския хъб „Баумгартен” той заплаща допълнително за транспорт през Словакия на местния оператор ITC Eustream още 6.2 USD за 1000 куб. метра пренесен газ. Или общо разходите до „Баумгартен” възлизат на 39.0 USD по действащия сега договор за пренос през Украйна, а по новата тарифа на „Нафтогаз” те ще бъдат 51.0 USD. Другата входна точка на предаване на руски газ е ГРС „Уайдхаус” в Германия на границата с Чехия.  По данни на Eustream, при тази доставка транспортът по територията на Словакия до ГРС „Ланжот” е 5.9 USD за 1000 куб. метра. А в Чехия тарифата на местния оператор Net4gas е единна за всички транзитни направления и е на стойност 6.3 USD за 1000 куб. метра. В този случай сумата за транзита през украинска територия до „Уайдхаус” ще бъде 44.68 USD по сегашната тарифа и 57.0 USD по новата тарифа.

Северен маршрут: „Северен поток-2”

По разчетни данни на експерти, преките разходи за транспортиране на газ по маршрута „Северен поток-2” при пълно натоварване на мощностите ще бъдат 16.9 USD за 1000 куб. метра газ. Това е 1.9 пъти по-малко от сега действащата украинска тарифа и 2.6 пъти по-малко от новата такава. Тази цифра получаваме след анализ на финансовия отчет на „Газпром” за експлоатацията на „Северен поток-1” през 2016 г. Изчисленията ще бъдат валидни и за „Северен поток-2”, тъй като двата газопровода са напълно идентични. Според отчета акционерите в холдинга, опериращ „Северен поток-1”, са получили приход от 2.4 млрд. долара, от които печалбата на „Газпром” е 480 млн. долара. Малко по-малка сума на печалбата е разпределена и към останалите акционери в проекта. Общо сумата на дивидентите към края на годината е възлизала на 950 млн. долара. С остатъка от 1.45 млрд. долара се покриват всички експлоатационни разходи за дейността, включително и разхода за възвращаемост на направената инвестиция. По данни на оператора Nord Stream AG, срокът за изплащане на този проект е между 10 и 16 години.

При разчет от 9 млрд. долара, платени за изграждане му (включително и лихвите по кредита), и срок за погасяване 10 години, се получава, че ежегодно трябва да бъдат изплащани 900 млн. долара за погасяване на инвестиционния кредит. Ако тази сума я приспаднем от общите  разходи възлизащи на 1.45 млрд. долара, то преките експлоатационни разходи са 550 млн. долара годишно. Тъй като, по данни на оператора, газопроводът е бил натоварен с 80% от проектната си мощност, то може да се предполага, че при 100% натовареност преките разходи ще бъдат около 630 млн. долара. Единствената разлика между двата проекта е в размера на дивидентите. Изчисляването на техния размер може да се направи от данните включени в една презентация на „Газпром” относно параметрите на „Северен поток-2”. В нея се казва, че за 25 години компаниите, акционери в „Северен поток-2” ще получат като дивидент общо 7.3 млрд. долара. За да не усложняваме прекалено изчислението, ще се абстрахираме от факта, че обичайно сумата на дивидентите ежегодно нараства еквивалентно на сумата от изплатената част на инвестицията. Затова приемаме, че дивидентът е разпределен равномерно за период от 25 години. Тогава сумата на дивидента ежегодно възлиза на 292 млн. долара. Тоест, за една година разходите за обслужване на газопровода при 100% натовареност ще бъдат 928 млн. долара, или 16.9 USD за 1000 куб. метра природен газ.

Специализираното издание Natural gas world съобщава, че германският оператор Gascade планира да доставя на чешка граница 51 млрд. куб. метра природен газ от „Северен поток-2”. От тази точка доставяният газ може да бъде транспортиран както до ГРС „Уайдхаус”, така и до ГРС „Баумгартен”. За да стигне природният газ от „Северен поток-2” до „Баумгартен” в Австрия, той трябва да премине през Германия, Чехия и Словакия. За целта в Германия паралелно на газопровода OPAL (който сега пренася газ от „Северен поток-1” към Австрия) ще бъде изграден нов газопровод наречен Eugal. А за пренос по територията на другите две страни, ще се използва  тяхната газопреносна инфраструктура.

По официални разценки на германския оператор на газотранспортната система OPAL Gastransport GmbH & Co.KG, на чешкия Net4gas и на словашкия Eustream транспортът на природния газ от германския град Грайфсвалд на брега на Балтийско море (входна точка на „Северен поток-2” в Германия) до „Баумгартен” в Австрия ще струва общо 36.0 USD за 1000 куб. метра, което е с 3.0 USD на 1000 куб. метра по-малко от стойността на украинския маршрут при днешната тарифа и с 15.0 USD по-малко по новата тарифа.

При транзитиране на природния газ до южногерманския пункт „Уайдхаус” общата транспортна такса ще бъде 30.8 USD. Тази такса включва 7.6 USD разходи за транзит през Германия и 6.3 USD за транзит през територията на Чехия по газопровода Gazell, опериран от чешката компания Net4gas. Това е по-евтино от украинския маршрут при сегашната тарифа с 13.88 USD за 1000 куб. метра и с 16.2 USD по новата тарифа. Ако допуснем, че природният газ от „Северен поток-2” ще се транспортира в равни обеми от по 22.5 млрд. куб. метра до германския „Уайдхаус” и австрийския „Баумгартен”, то ежегодните разходи при украинския маршрут при сегашната тарифа ще бъдат по-високи от Северния маршрут с  377 млн. долара при сегашната тарифа и с 920 млн. долара по новата тарифа, определена от регулаторната комисия на Украйна. Тази разлика е достатъчна инвестицията в „Северен поток-2” да се изплати за 12 години вместо за 25, а през оставащите 13 години акционерите да получат допълнителен приход от около 12 млрд. долара. С част от тези средства биха могли да се финансират помощните газопроводи „Бованенково-Ухта 2” и „Ухта-торжок 2”, предназначени да подават допълнителни количества газ от ямалските находища към „Северен поток”. Проектната стойност на тези два газопровода е около 8 млрд. долара.

Южен маршрут: „ Турски поток”

Проектът „Турски поток” предвижда изграждането на два газопровода с общ капацитет 31.5 млрд. куб. метра газ за доставка на природен газ в направление Турция, Гърция, Италия и Унгария. Както официално обяви „Газпром”, природният газ за България и останалите балкански страни в обем от 10-15 млрд. куб. метра ще бъде транспортиран както и преди по украинския маршрут, ако това бъде договорено с Украйна. По данни на EA Daily разходите за транзит по „Турски поток” ще бъдат 8.59 USD за 1000 куб. метра до входна точка на турска територия. От количеството природен газ, което ще бъде транспортирано по двете тръби, 12 млрд. куб. метра са предназначени за Турция и 13.8 млрд. за Гърция и Италия. Максималният разход за транзитиране, включително и сумата от потенциалните разходи за пренос през България и Сърбия до Унгария, ако има такъв, ще възлиза средно на 20.19 USD за 1000 куб. метра за цялото разстояние. Ефективността на турския газопровод е по-голяма от тази на „Северен поток” и в пъти по-голяма от тази на украинския маршрут.

Към момента природният газ за бъдещите клиенти на „Турски поток” се транзитира по газопровода „Союз” от ГРС „Писаревка” до ГРС „Орловка” на границата с Румъния. Дължината на газопровода е 1000 км. Стойността на транзита по територията на Украйна е 28.0 USD за 1000 куб. метра. Ако към тази сума прибавим и стойността на транзита през Румъния (5.2 USD) и през България (5.8 USD), то стойността на транзита от руска до турска граница по украинския маршрут възлиза на 39.0 USD по сега действащите тарифи, а според новата украинска тарифа ще бъде 47.0 USD. При преноса на газ през „Турски поток” тарифата за пренос също така е комплексна, като зависи от стойността на транзитните такси в различните държави, през които се транзитира газа след като влезе в Турция. Тази сума обаче ще бъде по-ниска по стойност на тази при „Северен поток-2”, тъй като „Газпром” е единствен собственик на тръбата и не се налага да изплаща дивиденти на други акционери. Според изчисленията, себестойността на преноса само до входа на турска територия ще бъде 8.59 USD за 1000 куб. метра.

Какви са опциите за транспортиране от Турция до Гърция, Италия, Сърбия, Унгария и България? Транзитът до Унгария се предполага, че ще се транзитира от Турция през България и по-нататък през все още непостроения интерконектор ще влезе в Сърбия и от там в Унгария. Ако тарифата за пренос на сръбския оператор е аналогична с тази на българския, то тогава транзитът от Русия през „Турски поток” до Унгария ще струва 20.19 USD за 1000 куб. метра газ. С преноса на количествата за Гърция и Италия вероятно точката на предаване ще бъде установена на границата между Турция, Гърция и България. Същевременно „Газпром” и Eni вече са съгласували нови точки за предаване на природния газ, които засега не са известни. Всичко ще зависи от приемането на окончателно решение от страните, при което също има различни варианти. Например, единият от тези варианти е след като бъде построен газопроводът „Посейдон” газът да преминава през Гърция до Италия. При този вариант 11.75 млрд. куб. метра природен газ от обема в първата построена тръба ще остава в Турция, а останалите 4 млрд. могат да бъдат транзитирани през газопровода „Посейдон” заедно с 15.75 млрд. куб. метра от количеството природен газ във втората тръба на „Турски поток”.

България също очаква да получи газ през Гърция след като инвестиционното дружество „Ай, Си, Джи, Би” АД изгради междусистемната газова връзка с Гърция. Първият етап от този проект предвижда капацитетът на новото 140 км трасе да бъде 3 млрд. куб. метра газ, след което да бъде увеличен до 5 млрд. куб. метра. Инвестицията за изграждане на „Балкан” ще възлиза на около 1.2 млрд. евро със срок на изплащане 10 години. Тук нещата също не са съвсем еднозначни като се има предвид сериозното изоставане от срока за започване на изграждането на междусистемната връзка. Не е без значение и фактът, че акционер в италианската компания „Посейдон” е „Газпром“ и последната дума ще бъде негова.

Вторият вариант е цялото количество газ (15.75 млрд. куб. метра) от втората тръба на „Турски поток” да влезе директно от Черно море в България, вместо да продължи към Турция. В потвърждение на тази версия е изявлението на премиера Борисов, че той е подписал „пътна карта” с „Газпром” за получаване на целия обем природен газ от 15.75 млрд. куб. метра след полагането на втората тръба от газопровода. За целта България ще построи газов хъб, от който ще търгува получения газ. Ако вземем предвид, че от приетите 15.75 млрд. куб. метра природен газ България ще консумира 3 млрд., то евентуално Унгария би могла да вземе 5.7 млрд. куб. метра, от Сърбия засега няма проявен интерес, така че за останалото количество ще бъде сложно да се намерят купувачи освен ако закупеният от България газ не се продава на търговската платформа в „Баумгартен”. Този вариант също крие много неизвестни, тъй като доставеният от България газ в „Баумгартен” ще трябва да се конкурира ценово с офертите на останалите доставчици и най-вече с количествата газ от „Северен поток-2”.

Другата опасност е, че Унгария при наличието на междусистемна връзка с Австрия и със Сърбия, може да получава газ от „Баумгартен” и да транзитира към Сърбия, вместо да купува от България, а целият обем газ от „Турски поток” през Гърция да влиза в Италия. Съмнение за ефективността на този проект, помпозно наречен газов хъб „Балкан”, буди и фактът, че практически той дублира провалилия се проект „Южен поток”. Естествено, тук изискванията на Третия либерализационен пакет ще бъдат спазени, но дали този газ ще може да се търгува рентабилно е под въпрос.

Важен момент са и приетите нови санкции срещу Русия. При така разразилата се гигантска геополитическа битка между САЩ и Русия за европейския енергиен пазар, едва ли Вашингтон ще гледа благосклонно на перспективата Брюксел да „диверсифицира” доставките си на руски газ с нови такива, но камуфлирани като закупени от газовия хъб „Балкан”. Освен това, руснаците със сигурност не са забравили как министър-председателят на „надеждния” им партньор под зоркия поглед на двама американски сенатори изпрати на бунището газопровода „Южен поток”.

Проектът за българския газов хъб много прилича на носталгия по присъщите на социализма икономически неефективни грандомански проекти, но съчетана със сегашното ни неадекватно желание да бъдем играч от геополитически мащаб. Химерични изглеждат и възможностите за доставка на договорения 1 млрд. куб. метра газ от Азербайджан. Това е така, поради липсата на транзитна инфраструктура. Но също и защото доставката за ЕС на договорените количества от находището „Шах Дениз” по Южния газов коридор се оказа проблематична. За нас по-добър вариант е не да бъдем самостоятелен играч, а използвайки интерконекторните връзки да намерим доставчици, които при изгодни условия да обезпечат необходимото за потреблението на страната количество природен газ. Възможностите, които България имаше да стане разпределителен център на енергоресурси (газ, електроенергия и нефт) за балканския пазар и ЕС вече безвъзвратно са загубени, а нови такива не се очертават. Ако се върнем пак към оценката на рентабилността на „Турски поток”, трябва да отбележим, че експертите са единодушни, че общите разходи на „Газпром” за пренос на 31.5 млрд. куб. метра природен газ през „Турски поток” ще възлязат на 338 млн. долара, а същият обем за същите клиенти по украинския маршрут ще струва общо 1197 млн. долара по днешната тарифа и 1515 млн. долара по новата тарифа. При тези разлики проектът „Турски поток” ще се изплати съответно за 5 или за 7 години. Икономическият ефект от предвидения 25 годишен срок на изплащане на инвестицията, съгласно сега действащата украинска тарифа, ще бъде 15 млрд. долара, а по новата тарифа сумата ще възлиза на 23.5 млрд. долара.

По-важен днес за България е отговорът на въпроса ще има ли газ за страната след 2019 г. и на каква цена ще бъде той. Защото, даже „Газпром” да запази транзита през Украйна за България, Турция, Румъния, Сърбия и Унгария, газопроводите на Украйна се нуждаят от сериозен технически ремонт и модернизация, което по данни на британската агенция Mott McDonald се изчислява в най-скромен вариант на 3.2 млрд. долара. В едно писмо на оператора на газопреносната мрежа ПАО „Укртрансгаз” до председателя на борда на НАК „Нафтогаз-Украйна” Андрей Коболев се казва, че „отказът от реализация на отделните проекти за реконструкция на линейната част на транзитните газопроводи не позволява да бъде обезпечено в бъдеще надеждното техническо състояние и безаварийната работа на системата от магистрални газопроводи в посока към Унгария”.

Нещо повече, миналата година украинският регулатор взе решение новите тарифи за транзит да бъдат облагани с 20% ДДС, което прави транзитът през Украйна категорично нерентабилен. Но даже и да бъдат запазени транзитните такси през Украйна без промяна, то очевидно е, че проектите „Турски поток” и „Северен поток” са в пъти по-рентабилни. При новата ситуация, Русия получава абсолютно нова и съвременна газова инфраструктура, транзитираща газ директно от газовите находища в Ямал до Европа без посредници, върху които могат да оказват натиск американските конкуренти. В същото време Украйна все повече се превръща в един доста „тесен” и опасен енергокоридор, проблематичен не само за Русия, а и за Европа.