43-тото Народно събрание положи надгробния камък на бойната ни авиация, след като тя беше планомерно разстрелвана от „свои” през последните 20 години

Малцина сега осъзнават, че 43-тото народно събрание положи надгробния камък на българските Военновъздушни сили. Военните и експертите обаче са наясно, че този парламент започна да пише реквием на бойната ни авиация, с чиято над 100-годишна история се гордеем, а държавите като нашата се броят на пръсти . Наскоро депутатите гласуваха и на второ четене поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили, която позволява да охраняваме небето си по линия на постоянната мисия на НАТО „ Еър Полисинг” със сили и средства на страни от пакта. Досегашният Член 130 на закона регламентира, че въздушните ни граници се охраняват и въздушният суверенитет на България се осигурява само от българските ВВС. Това гласи и конституцията.

На пръв поглед дребен детайл – какво лошо има в това да ни помагат съюзниците? Н о дяволът се крие именно в детайла. Той е в уж невинната добавка на думичката „съвместен” към „Еър Полисинг”. Защото „Еър Полисинг” не са само дежурните изтребители. Това е сложна система, включваща още и радарите, които следят обстановката; навигационните системи; командните пунктове за управление и ръководство на полетите; пистите за кацане и излитане; гориво-зарядните станции и т.н. Тоест ние може, да речем, да осигуряваме летищата, радарите и наземното оборудване, а изтребителите и оръжията, които са ударната сила и са най-важни, да са чужди. И това пак да се води „съвместен” „Еър Полисинг”? Хитро, нали? От нас ще е само персоналът, който ще обслужва чужда бойна техника, която ще се настани тук.

Именно заради това обстоятелство на 1 октомври 2015 г. командирът на ВВС ген. Румен Радев си подаде оставката. Защото на Съвета по отбрана в МО, когато се разглеждаше въпросната поправка на закона, той представи изложение с настояване да се включи още една алинея, която да регламентира изрично как трябва да се разбира понятието съвместен „Еър Полисинг” като натовска мисия. Просто генералът искаше в закона да се запише, че в случай на инцидент, когато се наложи да се вдигат дежурните изтребители, да излита един наш, и то първи, и след това чужд. Настояваше българските самолети да са водещи. Мисията наистина да е съвместна, да сме заедно, а не да се изпълнява вместо нас и за сметка на нас. Така разсъждава и действа един достоен генерал, който схвана уловката. Но не така мислят политическите слагачи в МО. Заместник военният министър Димитър Кюмюрджиев на заседанието на съвета директно обвини Радев, че работи срещу НАТО, а генералът му отговори, че не е против НАТО, а е за Б ългария. Но Кюмюрджиев изрично разпореди докладната на командира на ВВС да не се взема под внимание при разглеждане на поправката и да се заведе към архив. Това преля чашата на търпението на военен пилот №1 да хвърли оставка.

В случая едва ли заместникът на Николай Ненчев действа без знанието на патрона си и без чужди указания. За да прокара скандалната промяна, с която даваме небето си и отстъпваме суверенитет, той изготви доклад с мотиви, че трябва на всяка цена да викаме чужди самолети да участват в българския „Еър Полисинг”. В доклада Кюмюрджиев излъга, че само България не изпълнява тази мисия съвместно с други държави. Трябва да е ясно, че в НАТО единствено държавите без собствена армия или без бойна авиация прибягват до услугите на съвместен „Еър Полисинг”. Такива са Исландия, Люксембург, Литва, Латвия, Естония, Словения и Албания. Техните въздушни граници се охраняват на ротационен принцип от другите държави в пакта. Така например Полша пазеше небето над прибалтийските страни 6 месеца, и то с МиГ-29. С руските изтребители тя охранява и собственото си небе, въпреки че преди години купи около 40 американски Ф-16 (между другото и Румъния пази небето си с модернизираните руски изтребители МиГ-21 „Лансер”, а миналата година северната ни съседка купи 16 броя щатски Ф-16 втора ръка). Албания пък ползва услугите на ВВС на Италия и Гърция като нейни съседи, чиито изтребители оперират от собствените си територии. Интересно е, че Кюмюрджиев е в МО от квотата на Патриотичния фронт. Дали съпредседателят на тази коалиция и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов е наясно с „патриотичната дейност”, която върши бившият следовател и адвокат? Той подвежда и като твърди, че решението за съвместен „Еър Полисинг” е взето на срещата на върха на НАТО в Уелс през есента на 2014 г. Това, разбира се, не е вярно. Никой не ни задължава да го правим.

Всъщност тази поправка във военния закон е отдавна планирана и умишлено търсена. И ето, сега дойде моментът вторият кабинет на ГЕРБ да я прокара чрез земеделеца Ненчев, който по съвместителство и щастлива случайност е и министър на отбраната. С нея Ненчев си „връзва гащите”, защото през лятото изтича летателният ресурс на всички изтребители, включително и на тези, които дежурят, и се налага да ги приземим. И за да не го осъдят за сриване на националната сигурност, ще го спасява поправката в закона.

А защо се докарахме до това дередже? Нека не се връщаме много в годините след 10 ноември. Пак по чужди внушения и под чужд натиск всички правителства на прехода бастисваха армията, защото била „опората на БКП и комунизма”. Няма друга обществена структура, която да е била мачкана така свирепо и безмилостно да е рязан нейният бюджет, както войската. Липсата на пари удари най-много ВВС, защото са най-скъпият вид въоръжени сили: подготовката само на един боен пилот струва на държавата годишно около 4 млн. лв., а цената на една ракета „въздух-въздух” на МиГ-29 пък е 2 млн. лв. Всички правителства се постараха да нямаме армейска авиация, но най-голямо усърдие положиха тези на ГЕРБ. Първият кабинет на Борисов направо се подигра с военния бюджет. Тогавашният военен министър Николай Младенов, който не е служил в казармата, доброволно поиска и предложи да се намали бюджетът за отбрана. Запомнете – това се случва за пръв път в историята ни, откакто имаме войска: военен министър да зове да се свият парите на армията! Тогава вътрешен министър бе Цветан Цветанов, силният човек в държавата, и това обяснява много. Пак от тогава – от 2010 г. до днес, бюджетът на полицията е по-висок от този на армията, което също е безпрецедентно. Запознати обясняват този парадокс и с факта, че Бойко Борисов не обичал военните. Това е признал пред един генерал, сега пенсионер – много го гонили в казармата…

Договорът с Полша за ремонт на 6 двигателя за нашите МиГ-29 също е част от сценария да нямаме бойна авиация. Военните специалисти са предупреждавали многократно политическото ръководство на МО, че поляците нямат капацитет и лиценз за тази дейност, ще си имаме проблеми и този договор ще ни остави без авиация. Документите за сигналите са налице и се пазят. Министър Ненчев обаче удряше с юмрук по масата на заседанията на Съвета по отбрана, когато се обсъждаше проблемът, и с ултимативен тон заявяваше: „Господа генерали, трябва да скъсаме с руската зависимост, не ми говорете за Русия”. Но явно Ненчев разбира от военна техника колкото и от земеделие. Да оставим настрана, че офертата на руснаците беше значително по-евтина и изгодна от полската. Освен това те щяха да вложат оригинални и чисто нови резервни части в двигателите. Но договорът е губещ дори и за П олша, защото РСК-МиГ й спря доставките на части и ремонтните заводи, обслужващи изтребителите им МиГ-29, закъсаха. Синдикатите там знаеха, че това ще се случи, и в края на миналата година стачкуваха. Социологическите сондажи преди парламентарните избори в Полша в края на миналата година сочеха, че опозицията ще спечели и новото правителство не желае този договор с България. Затова се избърза със сключването на споразумението, въпреки че поляците поискаха отсрочка за ратифицирането му в нашия парламент. Прогнозите се сбъднаха. Ярослав Качински се върна на власт и уволни генерала и комисията от тяхното военно министерство, подготвили договора. А единият от заводите им, където се ремонтират нашите двигатели и който е частен, сега е в одит и е спрял да работи.

Политиците ни бяха наясно, че договорът с Полша ни оставя без бойна авиация, но диктовката идва отвън, защото именно това е целта – сами да поискаме у нас да дойдат чужди самолети, и то вече съвсем законно сами да поискаме у нас да дойдат чужди самолети, и то вече съвсем законно. Словакия също е член на НАТО и разполага с 12 самолета МиГ-29. Но словаците сключиха договор за абонаментно обслужване с производителя РСК-МиГ, което ще рече: ако имат нужда, вдигат телефона и не мислят за нищо. Руската страна поема ангажимент за части, доставки, ремонти, обслужване. Държавата Словакия е длъжна само да осигурява керосин за пилотите си, за да тренират. Е, словаците да не би да са по-глупави от нас? Турция, Гърция и Кипър и сега купуват руска бойна техника, защото в оръжейния бизнес са водещи интересите, но това е друга тема.

Когато Жан Виденов беше на власт у нас, руският президент Елцин предложи да ни предоставят пълен лиценз за ремонт на МиГ-29, за да поемем тази дейност и за изтребителите на въоръжение в Азия и Африка. Идеята беше България да стане регионален център. Но след като Виденов предсрочно падна от власт, следващият кабинет на Иван Костов отхвърли предложението. Нека някой си направи труда и изчисли п ропуснатите милиарди левове в полза на държавата. Сега Русия се кани да даде пълен лиценз за ремонт на руски изтребители и вертолети на Сърбия. Поръчката е от САЩ за 200 млн. евро. Американците плащат за ремонта на руска бойна техника, вертолети и самолети, които са на въоръжение в афганистанската армия. Естествено, че след антируската истерия на Ненчев и на президента Росен Плевнелиев няма как да ощастливят нас.

За да е напълно ясна картинката, ще поясним: натовската мисия „Еър Полисинг” е полицейска, а не отбранителна. Всяка държава от пакта е длъжна сама да я осигурява, освен ако, както вече уточнихме, няма собствена авиация. Мисията е предназначена за ситуациите „Ренегат”, тоест, ако чужд един или най-много два пътнически или други самолети нарушат въздушното ни пространство нерегламентирано ( може примерно да са отвлечени от терористи ) , да ги прехванем и заставим да кацнат на наше летище. Употребата на оръжие е крайна мярка. Затова се счита, че мисията е полицейска, а не отбранителна в случай на война. Тогава, ако има въоръжено нахлуване във въздушното ни пространство, „Еър Полисинг” не важи, защото се задействат други механизми в Алианса – като Член 5 за колективната защита. Тогава и без ние да искаме или да каним НАТО, от пакта са длъжни да ни се притекат на помощ, тъй като нямаме адекватни бойни способности чрез ответен удар да се защитим. Другата задача на „Еър Полисинг” е да помага на бедстващи самолети. В крайна сметка толкова ли не можем да се справим с един самолет нарушител, та е нужно да променяме законодателството си? Дотам ли се докарахме? Невъзможно ли е да се погрижим да имаме 2 читави изтребителя за дежурство плюс 1 в резерв и още около 10 за тренировки на пилоти (общо 10-12, една ескадрила)?

Предателствата в най-новата ни история съсипаха армията като цяло и в частност ВВС. През 2000 г. Велизар Шаламанов като заместник министър на отбраната в правителството на Иван Костов посрещна ресорния командващ за ПВО и ВВС в НАТО, който бе холандски генерал. Гостът пристигна, за да се запознае с плановете за реформа на армията, след като заявихме желание за членство в Алиа нса. И Шаламанов представи следния план за ВВС: махаме авиацията и оставяме 6 от общо 14 бойни летища с наземна техника и персонал за обслужване и поддръжка. Холандският генерал се хвана за главата и попита: „А къде е авиацията?”. Шаламанов обясни, че не ни е нужна, а ще поддържаме в готовност няколко летища, за да посрещнем войските на НАТО, когато се наложи. Тогава генералът отговори: „Не, господин Шаламанов. Няма да чакате наготово. Вие трябва сами да имате всички способности за водене на война. Ако не можете да се справите, тогава ние идваме на помощ”.

А ето и още един симптоматичен случай пак от правителството на Иван Костов. През 2000 г. Германия официално предложи да ни подари 22 изтребителя МиГ-29 срещу символична сума от едно евро за всичките –изписвам числото с думи, за да не си помисли някой, че е грешка. Това бяха изтребители от армията на бившата ГДР и след обединението на Германия немците ги модернизираха по натовски стандарти. С типичната за тях акуратност и точност – и сега на самолетите има табелка кога е ремонтирана и поставена всяка част. Отново да уточним: за 22 напълно модернизирани по натовски стандарти руски изтребители МиГ-29 трябваше да платим едно евро. Или ако предпочитате – два лева. Но кабинетът „Костов” ги отказа. И „простите” поляци само това чакаха – взеха ги, при условие че си имаха една ескадрила от 10 самолета МиГ-29. Сега с тях си пазят небето, защото им е скъпо с Ф-16 и дори идват с руските изстребители на двустранни авиационни учения на нашето летище Граф Игнатиево. Ако Иван Костов тогава беше взел самолетите, нямаше да преживяваме днешната драма.

По времето на Студената война Българската армия превъзхождаше вероятните ни противници в две отношения – в ракетни войски и артилерия Гърция и Турция, взети заедно, а в дълги периоди от време и всяка от тях поотделно в бойна авиация. Ние имахме общо 870 самолета, от тях само бойните – изтребители прехващачи и бомбардировачи, бяха 430 броя. Имало е случаи на военен парад да летят 130 самолета. Някои софиянци още помнят, че небето тогава буквално е почернявало. На въоръжение българските ВВС имаха и четири МиГ-25РБТ и един МиГ25РУ – уникални бойни самолети. Това са разузнавач-бомбардировачи, които летяха на 20 000 метра височина, което вече е стратосферата. Самолетът разузнаваше и следеше всичко, което се случва в района на Босфора, и с него Генералният щаб сверяваше данните, получени от земното разузнаване. Той имаше система за забиване на противниковите радари – щом го облъчеха, веднага ги „заслепяваше”. След промените у нас гостува турска военна делегация, чиито членове признаха, че въобще не са могли да се справят с МиГ-25РБТ. „Засичахме го малко след като излети, и после го губехме”, казаха комшиите. Уникалните машини бяха базирани на летището в Добрич. По време на полет един от тях аварира и пилотът катапултира. Този самолет беше доста сложна и трудна за поддържане система и след като отпаднаха задачите по въздушното разузнаване на Балканите, а и кризата ни стисна за гушата, доброволно се отказахме от МиГ-25РБ и ги върнахме на Русия.

В замяна руснаците ни дадоха 5 почти нови и последна модификация МиГ-23 във варианта прехващач бомбардировач. Тогава имахме общо около 80 броя изтребители МиГ-23 – също уникален самолет с променяща се геометрия на крилата по време на полет и с възможности да носи ядрено оръжие. Четирима български пилоти преминаха спецкурс в Русия за обучение в пилотиране и използване на ядрено оръжие – двама от тях са живи и здрави и до днес. След разпускането на Варшавския договор руски експерти дойдоха у нас и демонтираха системите за подкачване на ядрени боеприпаси. Та тези пет МиГ-23 бяха воювали в Афганистан, но имаха съвсем малко налетени часове и голям остатъчен ресурс. Наши летци твърдят, че радарите им в някои отношения са били по-добри от на МиГ-29, които имаме в момента. П ротивниковите пилоти се страхуваха от МиГ-23 , борбата с които е изключително трудна. Считали са ги за непобедими и са избягвали да влизат в директен въздушен бой. На запад наричаха МиГ-23 „Лисицата”, защото може да остане незабележим по два начина: или си изключва всички системи, които излъчват вълни, или лети на много малка височина от порядъка на 100-200 метра, което го прави невидим за радарите. Имало е случаи по време на Студената война наши пилоти с МиГ-23 да навлизат доста навътре във въздушното пространство на Турция и да се връщат, без да бъдат засечени. Този самолет можеше да лети в българските ВВС и до днес, но през 2002 г. беше свален от въоръжение (включително десетина машини, преминали наскоро капитален ремонт и изразходвали под 10% от летателния си ресурс).

За страха от самолета е показателен следният случай. Нашето разузнаване по турско направление се беше добрало до списък, в който фигурираха имената на всички пилоти на МиГ-23 с адресите, на които живеят. Замисълът е бил при евентуална война срещу нас още преди да започнат бойните действия, летците да бъдат ликвидирани физически от внедрена тук агентура.