Защо за шеф на украинската полиция назначиха поредния грузински чиновник?
На 4 ноември грузинската диаспора в ешелоните на украинската власт получи ново, доста стабилно, попълнение. За шеф на Националната полиция (твърде отговорна длъжност), без особени обяснения беше назначена 38-годишната Хатия Деканоидзе. Тя беше лицето на т.нар. baby face government /грузинското правителство по времето, когато президент там беше Саакашвили/ и стана известна с това, че крайно сурово приложи редица радикални реформи. Нейното назначаване, както и публичната размяна на реплики между губернатора на Одеска област Михаил Саакашвили и премиера Арсейний Яценюк, нагледно демонстрира какво силно влияние имат грузинските реформатори върху украинския истаблишмент. „Лента.ру“ се опита да разбере, какво може да извърши тази кавказка групировка в Украйна
Преди да заеме настоящия си висок пост, Хатия Деканоидзе беше съветник на украинския министър на вътрешните работи Арсен Аваков. Освен това основа и едно „училище за политика“ в Киев, където беше преподаван грузинският опит. Още на 24 години тя стана ръководител на администрацията на грузинския Съвет за безопасност, а след продължително обучение в Съединените щати беше назначена за ректор на Полицейската академия на грузинското МВР. Там тя проведе редица реформи с различна степен на успех, внедрявайки тренинги по американски образец. След това я прехвърлиха в образователната сфера, като в продължение на четири месеца дори оглавяваше съответното министерство. Днешните грузински власти я обвиняват в огромни кражби за времето, когато е била държавен служител. Самата Хатия, разбира се, отрича всичко.
В резултат на назначаването на Деканоидзе на този важен пост, грузинците силно укрепиха позициите си в силовия блок на украинската власт. Да припомним, че заместник-министър на вътрешните работи е Екатерина Згуладзе. След като тя се сдоби с украинско гражданство и работеше върху бъдещата „полицейска реформа“, именно нейното име беше спрягано за длъжността шеф на полицията. По някаква непонятна причина обаче, тя упорито отказваше да заеме поста и дори президентът Порошенко през лятото публично призна, че постоянно я уговарял да го направи. Обаче дори и тази височайша намеса не променила решението на Згуладзе.
С тези две дами съвсем не се изчерпват важните грузинци по украинските върхове. Давид Сакварелидзе заема едновременно две длъжности в Генералната прокуратура – заместник генерален прокурор и прокурор на Одеска област. До пристигането си в Украйна и смяната на гражданството, той заемаше редица ключови длъжности в грузинската прокуратура. Симпатизиращите на Саакашвили медии го описваха като „грузинският комисар Катани, безстрашен и принципен.“ Формално, в украинската прокуратура Сакварелидзе трябва да се занимава с подбора на кадрите, реформите и въпросите на европейската интеграция. Но на практика той се намесва във всеки важен епизод от политическия и криминалния живот на страната. Той е и под специалната защита на американското посолство. Именно на него Вашингтон е отпуснал два милиона долара „техническа помощ“ – за поддръжка на реформите, борба с корупцията и укрепването потенциала на украинската генерална прокуратура.
Ето още грузински имена. Милицията в Одеса се ръководи от Георгий Лордкипанидзе – бивш заместник-министър на вътрешните работи на Грузия. Между другото, говори се, че той е имал отношение към подготовката на чеченски терористи на грузинска територия. А новината, че предстои назначаването на Зураб Адеишвили за съветник на украинското правителство по въпросите на борбата с корупцията предизвика скандал. Дори и лоялните към властта украински медии съобщиха, че Адеишвили официално се издирва. При това, не само от сегашната грузинска власт, но и от Интерпол. Според някои данни има повече от 20 000 заявления в прокуратурата и повече от половината от тях се отнасят до Адеишвили, който се смята за основоположник на елитарната корупция в Грузия и на държавния рекет. Обвиняват го в превишаване на служебните пълномощия, в безчовечно и унизително отношение към арестувани лица, във фалшифициране на доказателства и провокиране към извършване на престъпления. В крайна сметка, Адеишвили не беше въведен във висшите управленски сфери, а стана съветник по борбата с корупцията само в Одеска област, където настоящ шеф е бившият му в Грузия – Саакашвили.
Грузинци има и в украинското министерство на правосъдието. Тук за реформите отговаря Гия Гецадзе, който формално е първи заместник-министър. Същият пост той заемаше и в Грузия, а както отбелязват медиите, е бил плътно до президента Саакашвили от самото начало на неговата „реформаторска дейност“. С министъра на здравеопазването пък, Александър Квиташвили, също стана скандал. Когато му връчваха министерския портфейл, казаха, че след като е осъществил „радикални реформи“ в Грузия, ще успее да се справи и в Украйна. Първото, което трябваше да свърши, е бързото въвеждане на заплащането като абсолютен принцип в украинското здравеопазване. Обаче работите нещо не потръгнаха и през юли тази година след многобройни обвинения в „бездействие“ Квиташвили заяви, че е готов да си подаде оставката и дори вкара премиера Яценюк в съдебни спорове. Оказа се обаче, че не е лесно да се отървеш от грузински партньор. След четири опита Радата така и не успя да уволни министъра и сега остава да се разчита само на това, че правителството като цяло ще излезе в оставка.
Изглеждащите понякога комични назначения на грузински наемници на различни длъжности в украинските власти всъщност имат сериозен политически ефект. В началото на декември изтича действието на коалиционния договор, в съответствие с който Върховната Рада наложи мораториум върху оставка на правителството. Дали политическите сили ще успеят да се договорят за удължаване на този срок? Отговор на този въпрос май няма дори и украинският президент. Ако правителството на Яценюк падне, а това е един от възможните варианти, то в страната ще има само две сили, които ще имат реално представителство в украинските министерства – президентската партия „Блокът на Петро Порошенко“ и грузинският отбор, контролиращ Одеска област, силовите структури, прокуратурата и министерството на здравеопазването. А най-интересното е, че плановете на Михаил Саакашвили за близкото бъдеще рязко се промениха. До съвсем скоро той категорично отричаше възможността да стане премиер, но буквално тези дни след поредния публичен спор с Яценюк внезапно заяви, че е готов да поеме този непосилен товар.
Източник: Lenta.ru
Превод: Петър Волгин