Референдумът в Каталуния е водеща новина в световните новинарски агенции. Стотици са ранени в сблъсъци с полицията. Ранени са и 34 полицаи. Според Барселона 90% от гласувалите на референдума са гласували с „да“. До урните са отишли 2,26 милиона каталунци, от които 2,02 милиона са гласували за независимост. Цифрите показват 42,3% участие във вота. Общо гласоподавателите в Каталуния са 5,34 милиона. Според премиера на Испания Мариано Рахой „днес не е имало никакъв референдум“. Каталунският проблем е далеч по-остър, отколкото изглежда на пръв поглед. Той засяга цяла Европа, а не само Испания.

Испания е страна на автономиите. Те са 17 на брой. За отделяне от Испания се борят 7-10 от тях. В Мадрид много ясно си дават сметка, че ако една област се отдели, то моментално ще бъде предизвикано мащабно разпадане на страната. На референдума в Барселона се решава и ще продължи да се решава не само запазването на една част от испанската територия, а бъдещето на цяла Испания. Погледнато в европейски мащаб положението не е никак розово. Съгласно статистиката, нерешените гранични въпроси в Европа са 150 на брой. При това много европейски страни си имат по една „Каталуния“ и поради това внимателно следят това, което ще се случи в страната на Сервантес. Изострянето на обстановката в Каталуния не е случайно. В Европа започва един сложен и труден период. Ще бъде поставено на изпитание умението на управляващите елити не само да съхранят наднационалния ЕС, но и да съхранят като цяло Стария континент.

Испания преодоля изключително острия проблем с баските сепаратисти и баската терористична организация ЕТА. Мадрид реши сравнително просто баския сепаратизъм. Баските радикали бяха купени. Бяха купени с много пари. Така, че структурата ЕТА няма никаква сметка Каталуния да се отдели от Испания. Ще им паднат доходите. Каталуния внася 20-25% от бюджета на страната. Така, че слуховете в столицата, че баските имат пръст в хаоса в Каталуния, са лишени от всякаква логика. Проблемът е, че Каталуния внася най-много в държавния бюджет. Но получава най-малко субсидии в сравнение с другите провинции. През 1962 г. средният доход на каталунеца е бил 50% по-висок от този на останалите жители на Испания. През 2016 г. разликата е съкратена до 19%. БВП на Каталуния е 210 милиарда евро, което е повече от Гърция или Португалия.  

Испанската идентичност е специфичен въпрос. В Каталуния дълго обясняват, че те не са никакви испанци. Че не разбират испанския език. Че те си имат свой. Каталунски. Противопоставянето на Каталуния по отношение на Мадрид датира от десетилетия. Когато в Испания започнаха да забраняват коридата, каталунците заявиха, че те ще направят обратното – ще я позволят. Въобще каталунците са известни с това, че по всякакъв повод показват, че не са испанци. Но даже и в началото на 2000 г. малко повече от 50% от жителите на Каталуния бяха привърженици на независимостта. Поради неадекватните действия на премиера Сапатеро преди десетина години в аналогична ситуация като днешната, каталунците го нарекоха „фашист“, а процентът на сепаратистите нарастна на 57-60%. С времето спадна.  

За Европа ситуацията е деликатна. Не става въпрос за Косово или Крим. Проблемът е, че бяха проведени преди време минимум три референдума. След тях се появиха три нови държави. През 1993 г. бе проведен референдум в Еритрея. Тогава на някого му бе много изгодно да отреже Етиопия от морския бряг. През 1999 г. имаше референдум в Източен Тимор. Както и през 2011 г. в Южен Судан. Ясно се оформи общопризната позиция на световната общност, че „референдуми за признаване на независимост са допустими“. Възниква логичният въпрос: Защо за едни може, а за други не може? Тезата, че това е допустимо за Азия и Африка, а за Европа трябва да бъде по друг начин, не издържа. Неприлично! Получава се някакъв крипторасизъм от страна на белия човек. Второ, европейците положиха прилични усилия за появата на Еритрея и Южен Тимор. Още повече за случая Южен Судан. Където европейците не криеха надежда да бъдат допуснати до нефтените полета. Трето, британците дадоха пример на Европа с референдума в Шотландия. Лондон не може да бъде обвинен в прилагане на двойни стандарти в този план. Всичко бе изпипано „по британски“.

През 2009 г. в Каталуния имаше 20 различни движения. От тях шест бяха признати за „терористични“. След 2011 г. остана само едно, но и то заглъхна малко по-късно. Бившите каталунски радикали днес седят по банките в кметството, местния парламент и на други места в каталунската администрация. Преди две години бе проведено социологическо изследване в Каталуния. Едва 24% бяха за създаване на независима държава, 11% се въздържаха да отговорят. А всички останали бяха за „свободна Каталуния в голяма Испания“. През 2010 г. стана ясно, че 44,8% от жителите на Каталуния се считат едновременно за испанци и каталунци. Интересно какъв е процентът днес?

Преди рефередума се говореше, че зад каталунските „сепаратисти“ стоят сериозни сили. Има сериозни подозрения, че зад референдума стои големият каталунски бизнес. По време на вота свидетели твърдят, че провокатори по улиците на Барселона са нагнетявали изкуствено обстановката. Някои сцени напомняха на демонстрации организирани от мрежите на Сорос по света. Експерти останаха с впечатление, че определени сили в Мадрид „вдигат топката“ на каталунците. През лятото на 2017 г. привържениците за отделянето на Каталуния бяха по-малко от половината, около 41%. За реална политическа криза това бе очевидно малко. Правителството можеше спокойно да предостави на каталунците правото да си проведат референдума. Но управляващите в Мадрид и Барселона направиха така, че всичко да се развие по друг сценарий. Референдумът стана незаконен, а улицата в Каталуния се радикализира. Ситуацията се изостри, когато каталунският „парламент“ гласува закон за референдума. За един месец страстите се нажежиха. Това накара даже тези, които нямаха никакво намерение да гласуват, да отидат до урните. Като протест срещу „произвола“ на властта в Мадрид. След което по улиците започнаха сблъсъци с полицията. Правителството изпрати в Каталуния 75% от полицията в Испания. Последните социологически изследвания показват, че въпреки нарастващото напрежение 61% от каталунците считат, че референдумът ще бъде нелегитимен. А над 80% от тях смятат, че е най-добре да се проведе съгласуван с централната власт референдум. Не е случайно, че правителството на Мариано Рахой извежда на преден план само един аргумент против референдума: „Спазвайте конституцията!“ Испания е унитарна държава. Затова коя да е нейна част е лишена от правото да се отделя. При приемането на постфранкистката конституция през 1978 г. отделните региони на Испания са имали възможност да се пазарят за по-голяма самостоятелност. Затова са били сключвани специални споразумения. Особени права са получили Галисия, Андалусия, Каталуния и Страната на баските. Това е причината централното правителство да бяга като дявол от тамян да нарече испанската система федеративна. Затова се дават на отделните региони допълнителни политически права. Тази конструкция се нарича в политическата наука fuero (привилегия), форалистична федерация, защото по същество не се явява именно федерация.   

Събитията в Каталуния могат да се тълкуват еднозначно. Испания като държава е жива и жизнена. Не показва склонност към разпад. Затова отделянето на една от нейните провинции изглежда абсолютно незаконно мероприятие. Очевидно е, че признаването на каталунския референдум независимо от резултатите е неразумно. В спора за независимостта на Каталуния, най-вероятно ще победи Мадрид. Но за да избегне подобни конфликти в бъдеще, може да помогне само промяна в Конституцията. 

Накрая, малко се тези, които знаят, че Испания изплаща дългове на Ватикана. Част от своите задължения Светия престол прехвърли на Мадрид поради това, че възстанови монархията в страната на Сервантес и върна на трона Негово Кралско Величество Хуан Карлос I де Бурбон чрез оформяне на секретно съглашение. Не по-малко от 20% от данъците на всеки испанец отиват за обслужването и погасяването на дълговете на Ватикана. Ако Каталуния с БВП от 210 милиарда евро напусне Испания, то въпросът с дълга на Светия престол се усложнява. А както знаят експертите Ватиканът е на ръба на финансов крах. Но това е тема, която засяга световното задкулисие и не е обект на този анализ.