Русия рязко ще увеличи газовите си доставки в източното направление, заяви президентът Владимир Путин по време на провеждащия се в Техеран Форум на страните износителки на газ. „Става дума за увеличение от 6% на 30%, до 128 милиарда кубически метра“, уточни руският президент. Той добави, че върви много позитивна работа с партньорите от Азия, в това число китайските и индийските. В подготвяната енергийна стратегия на Русия се казва, че до 2035 г. страната съществено ще увеличи добива на природен газ с 40%. Ако през 2014 г. Русия е добила 578 милиарда кубометра, то към 2035 г. се планира добиването на 885 милиарда кубометра. Владимир Путин припомни, че страната му вече има договор за доставка на 38 милиарда кубометра газ за Китай.

Форумът на страните износителки на газ, известен още като „газовият ОПЕК“, е учреден през 2001 г. по инициатива на Русия. В него влизат още 13 държави, между които Венецуела, Ирак, Катар, Алжир, Либия, Нигерия. Провеждането му тази година се следеше с особен интерес не само заради газовите въпроси, но и поради срещите на най-високо равнище на руския президент с иранските ръководители. В навечерието на посещението на Владимир Путин в Техеран „Уолстрийт Джърнъл“ излезе с материал, в който се твърди, че Съединените щати и съюзниците им ще направят всичко възможно, за да вбият клин между Русия и Иран по въпросите за Сирия и за бъдещето на Башар Асад. Според неназовани американски дипломатически източници разногласията между Москва и Техеран могат да станат по-ярко изразени, ако натискът върху тях продължи. Миналата седмица пък британският външен министър Филип Хамънд каза: „Смятаме, че има някои търкания между руснаците и иранците“.

Безспорно съюзът между двете държави съвсем не е идиличен. Очаква се, че след постигането на „решителната сделка“ около иранската ядрена програма по-рано тази година, Техеран може да се превърне в един от основните износители на енергоресурси, като застраши по този начин водещата позиция на Русия. И все пак желаещите да видят края на сътрудничеството между двете държави очевидно прибързват с радостта си. Точно преди да излети за форума в Техеран президентът Путин разреши доставката на оборудване и технологии за иранския ядрен обект Фордо и за реактора в град Арак. Също така се разрешава експортът от Иран на обогатен уран, като на ислямската република се предоставя природен уран. Също така започват и доставките на руските ракетно-зенитни комплекси С-300 за Иран. В момента в Русия се обучават ирански военни, които ще работят с тези оръжия. Тази сделка беше подписана още през 2007 г., но три години по-късно, тогавашният руски президент Дмитрий Медведев наложи ембарго върху нея. Причината беше в резолюията на Съвета за сигурност на ООН, за ограничаването на доставката за Иран на нападателни оръжия. Всъщност тази резолюция не се отнасяше до зенитните системи, които се считат за отбранителни, но Кремъл взе решението за ембаргото в рамките на „презареждането“ на отношенията със САЩ. Иран пък заведе иск на стойност 4 милиарда долара за неизпълнени задължения от страна на Русия. От юни тази година, след отмяната на ембаргото върху сделката, двете страни водят преговори за оттегляне на иска.

За това, че Москва и Техеран нямат никакво намерение да влизат в спиралата на разногласията най-добре говорят резултатите от срещите на Владимир Путин с върховния лидер на страната аятолах Али Хаменей и с президента Хасан Рохани. Двете държави продължават да имат „единство на възгледите си“ относно Сирия. Иран и Русия са против „външните опити да се диктува сценарият на политическото решение в Сирия“. Те смятат, че всяка промяна в ръководството на държавата може да дойде само след избори. Сътрудничеството между Москва и Техеран по близкоизточните въпроси стана особено силно през втората половина на 2013 г. Тогава Русия изигра една блестяща комбинация, която изискваше от Башар Асад да предаде химическите си оръжия, в замяна на което му бяха спестени американските бомбардировки. От този момент нататък иранците разбраха, че в съюз с Москва и подкрепяйки настоящия сирийски президент, имат много по-големи шансове да се противопоставят на американския натиск в региона и да се превърнат във фактор, с който всички трябва да се съобразяват.