Застрахователната полица на израелския народ.
От Ерик Дьонесе, сп. Politique international
В средата на 70-те един израелски радиожурналист пита генерал Мордехай, началник на Генералния щаб по онова време: „Ако ви се наложеше да дебаркирате на пустинен остров, за какво щяхте да се погрижите първо?”. Генералът мигом отвръща: „Да назнача началник на разузнаването”! Като командващ съм неспособен да поведа частите си, ако не разполагам с адекватна информация, обяснява Мордехай. Четиридесет години по-късно нещата не са се променили. Положението на Израел е, меко казано, особено. Малка страна с гръб, притиснат към Средиземно море, населена едва от 8 милиона жители, тя не разполага с никаква стратегическа дълбочина, в случай че бъде притисната. Израел е изолиран сред 300 милиона предимно враждебни мюсюлмани, които отхвърлят самото му създаване, а някои дори продължават да не го признават. Лидерите му си дават сметка, че Израел може да бъде изтрит от картата в случай на военно нападение. Изходът от сраженията не би засегнал просто териториалната цялост, а самото съществуване на държавата. Единственият изход за еврейската държава да избегне апокалиптичния сценарий, който враговете й пророкуват, е да знае възможно най-рано какво й кроят противниците и да унищожава превантивно чуждите средства за нападение, за да предотврати материализирането на всяка опасност. Тъкмо затова Израел повече от всяка друга страна по света залага на разузнаването и тайните операции, без които израелската сигурност не би могла да бъде гарантирана. Тайните служби са самата сърцевина на израелската система за сигурност от създаването на държавата и никое правителство не е и помисляло да преразглежда централното им място.
ЕВОЛЮЦИЯ НА ЗАПЛАХИТЕ
Разните израелско-арабски войни доказаха смазващото превъзходство на израелската армия над тези на съседите. От години никоя враждебна армия не оспорва първенството на ЦАХАЛ (името на израелските въоръжени сили, бел. ред.). Тел Авив разполага и с ядрено оръжие, макар никога да не го е признавал официално. Това конвенционално и ядрено превъзходство ограничава рисковете от класически военен сблъсък, без да го изключва напълно. Което обаче не означава, че Израел е застрахован срещу всякакви рискове. Тъкмо напротив. Ако времето на войните изглежда поотминало, то днес Израел е изложен на асиметрични заплахи на своя територия, по границите и в чужбина. Те са най-малко пет. Първата са палестинските терористични организации (Хамас, „Ислямски джихад” и др.), които проповядват унищожаването на държавата Израел. Втората опасност изхожда от Хизбула, ливанското шиитско движение, което се ползва с подкрепа от Сирия и Иран. Войната от 2006 г. в Ливан доказа, че Хизбула разполага с превъзходна военна структура, дисциплинирана и добре въоръжена, способна да нанесе съществени поражения на израелската армия и дори да осъществява удари по израелската територия. Третата опасност са новите джихадисти от Ал Кайда и „Ислямска държава”. Тел Авив е привилегирована цел в джихадистката реторика. Ал Кайда прави усърдни опити да пусне корен в съседните на Израел държави, поразени от хаоса на Арабската пролет. Падането на авторитарните режими в Тунис, Либия и Египет, както и гражданската война в Сирия, умножиха териториите, които убягват от контрола на централните власти и в които се установяват ислямисти, петимни да атакуват Израел. Четвъртата опасност за Израел е иранската ядрена програма. Тя се разглежда като най-тревожна и по-опасна от Хамас и Хизбула. Последната, пета, опасност е от друго естество: в Израел като във всяка друга демокрация съществуват радикални организации, които оспорват основите на правовата държава. Става дума за религиозни екстремисти, често неприкрити расисти, като членовете на движението Ках, които считат, че легитимните граници на еврейската държава са тези от библейските текстове, когато тя е на върха на своята мощ, сиреч обхващаща не само днешните палестински територии, но и Йордания, както и части от днешен Ливан и Сирия. Въпросните организации отхвърлят като светотатствена всяка идея за отстъпване на територии на палестинците, в частност на Западния бряг на река Йордан. Те вече доказаха своята способност да извършват атентати и редовно упражняват набези срещу палестинците. Убиецът на израелския премиер Ицхак Рабин през 1995 г. беше член на такава екстремистка организация. Потенциалните терористи в тези среди са само няколкостотин, но заплахата от тях е реална. Констатацията е очевидна: положението на Израел е все по-мрачно. Държавата не е изложена пряко на опасност от класическа военна агресия, но оцелява във все по-враждебна и опасна среда. Израелските лидери си дават сметка, че не бива да отслабват своята бдителност. Истинската им застраховка живот е доброто разузнаване. Израелската разузнавателна общност e организирана около три основни служби с ясни и отчетливи задачи. Шин Бет (наричана още Шабак) е подчинена на премиера и отговаря за вътрешната сигурност (контраразузнаване). АМАН е името на военното разузнаване, което е подчинено на началника на Генералния щаб на ЦАХАЛ. Мосад е службата за външно разузнаване и операции зад граница, която също е подчинена на премиера.
ШИН БЕТ
се занимава с широк спектър от задачи. Борба с вътрешния и външния тероризъм, контраразузнаване и военна сигурност, охрана на високопоставени персони, на израелските представителства зад граница, на летищата и самолетите на националната компания „Ел Ал”. След Шестдневната война (1967 г.) Шин Бет поема и сигурността в окупираните територии. След договорите от Осло през 1993 г. Шин Бет адаптира методите си на действие и се обновява технологически, за да осъществява разузнаване и наблюдение над териториите, от които израелската армия се изтегля. Така в рамките на няколко десетилетия службата се превръща в първостепенен актьор във войната на Израел срещу палестинския тероризъм. Шин Бет подава информацията, която позволява на ЦАХАЛ да арестува камикадзета, преди те да преминат към действия. Покрай останалото агентите на Шин Бет сътрудничат с военновъздушните сили в насочването на бомбардировките, като идентифицират тайните квартири на лидерите на Хамас, „Ислямски джихад” и „Бригадите на мъчениците от Ал Акса”. В актива на контраразузнаването са десетки установени и унищожени терористични ядра. Някои от успехите му са забележителни и се дължат на инфилтрирани агенти. Ликвидирането на духовния лидер на Хамас шейх Ахмед Ясин (22 март 2004 г.), на основателя на военното крило Абд Ал Азиз Рантиси (17 април 2004 г.), но най-вече прехващането на комуникациите на Хамас в навечерието на неговата офанзива срещу Израел, доказват дълбокото проникване на Шин Бет в палестинските среди.
АМАН
е най-голямата разузнавателна служба на Израел. Персоналът й от 9000 човека е по-голям от този на Шин Бет и Мосад, взети заедно. По-голям дори от този на най-значимите европейски тайни служби. Задачата му е добиването и анализът на военна информация. АМАН ръководи и операциите на специалните части на вражеска територия, координира данните от въздушното, морското, сухопътното и спътниковото разузнаване. Службата завежда и цензурата над медиите с цел да се предотврати теч на чувствителна информация. Ролята на АМАН е ключова. Болшинството от войниците на ЦАХАЛ са запасняци, които не могат да бъдат свиквани и държани продължително под знамената, без това да навреди на икономиката. Затова израелските лидери имат към своето разузнаване изисквания, които са непознати за сродните служби по света. АМАН трябва да подава изпреварваща информация, ако арабските армии се съсредоточат край границите на Израел, и то поне 48 часа, преди това да се случи, за да може Генералният щаб да свика запасняците. Военното разузнаване подава на Генералния щаб и на министър-председателя ежедневни доклади, които оценяват риска от война, потенциалните вражески цели, както и резюме от прехванатите комуникации на противника. В АМАН електромагнитното разузнаване се извършва от Поделение 8200. В него работят хиляди мъже и жени, експерти в прехвата и разшифроването. Агентите са обучени да засичат, подслушват, анализират или заглушават комуникациите на противника. Умеят да хакват арабските телекоми. В този смисъл Поделение 8200 е аналог на американската Национална агенция за сигурност, макар и да не разполага с нейните неограничени средства. Още от средата на 90-те години Поделение 8200 развива своята експертиза в кибератаките и наема стотици висококвалифицирани хакери, които проникват в чужди системи и отблъскват кибератаки. АМАН наема най-вече наборници с изявени програмистки умения. Счита се, че в службата работят най-блестящите и изобретателни младежи. След уволнението си много от тях създават старт-ъп предприятия, често свързани с киберсигурността. Така компетентността, добита в АМАН, често ражда иновации. Службата под знамената учи младите гении на работа в колектив и поемане на отговорност, което сетне ражда и устойчиви предприятия. Впрочем репутацията от службата в Поделение 8200 в Израел тежи повече от всякакви престижни дипломи. След 2000 г. Поделение 8200 сътрудничи тясно с Националната агенция за сигурност в разработването и провеждането на кибератаки срещу иранската ядрена програма. Експертите на двете служби изработват електронния „червей” Stuxnet, предназначен да поеме контрола над иранските центрофуги за обогатяване на уран. Проведени са две операции. Stuxnet1 (2005 г.), при която „червеят” покачва налягането в центрофугите и саботира системата им за контрол и сигурност. Операцията се увенчава с успех и остава незабелязана от Техеран. Stuxnet2 (2009 г.) цели разрушаването на голям брой центрофуги. Тя покачва скоростта им на въртене, но бива разкрита и е предотвратена от иранските служби.
МОСАД
е натоварена с разузнаването и нелегалните операции зад граница. Но тя се занимава и с установяването на контакти в страни, които не поддържат дипломатически отношения с Израел, както и със защитата на еврейските интереси зад граница. Цялата планета е неин операционен терен с изключение на самия Израел и окупираните територии. Приоритетната цел на Мосад са враждебните арабски държави и близкоизточният тероризъм. Мосад функционира като рамкова организация, която използва широко възможностите на еврейските диаспори. Така например само във Великобритания службата разполага със 7000 потенциални сътрудници, наричани „саяним”, сиреч „помагачи”. Тази уникалност в събирането на сведенията е патент на Мосад. Грешно е да се предполага обаче, че всички евреи по света сътрудничат на Мосад. Още повече, че официално на Мосад е забранено да вербува евреи да работят против респективните си родини. Законът обаче позволява да бъдат наемани като наблюдатели на цели или сътрудници в подготовката на определени операции. Мосад разполага с около 35 000 сътрудници по света, от които 20 000 оперативни и 15 000 „спящи”. От създаването си еврейската държава често е прибягвала до физически ликвидации зад граница, евфемистично наричани „негативни третирания”. Впрочем Мосад е световен лидер в тези практики, които силно се развиват след атентатите по време на олимпийските игри в Мюнхен (1972 г.), дело на командоси от палестинския Черен септември. Трагедията става причина тогавашният израелски премиер Голда Меир да вземе решение Израел да ликвидира терористите, „където и да се намират”. В началото на 70-те Мосад поема задграничните операции и създава специално подразделение: Кидон. То е съставено от едва шестдесет бойци, сред които и десетина жени. Повечето от тях се набират от специалните части. Самоличността им е абсолютно засекретена дори за колегите им от Мосад. След ликвидацията на терористите от Черния септември Кидон провежда много операции по предотвратяване на планирани от палестински и ливански терористи атентати. Убити са много палестински лидери: Уадих Хадад, ръководител на операциите на Палестинския фронт за национално освобождение (1978 г.), Абу Джихад, един от създателите на Фатах (1988 г.), Салах Халаф, шеф на разузнаването и номер две във Фатах (1991 г.), Фатхи Шикаки, ръководител на палестинския „Ислямски джихад” (1995 г.), Ахмед Джибрил, военен командир на ФНОП. Единственият видим провал е несполучилият атентат срещу Халед Машал (1997 г.) в йорданската столица Аман. Най-емблематичната и най-медиатизирана операция на Кидон е поведена на 19 януари 2010 г. в Дубай. Ахмуд Ал Мабхух, завеждащ оръжейните доставки на Хамас, е открит мъртъв в хотелската си стая, като операцията е заснета от охранителните камери. Въпреки това доказателствата не стигат за изобличаването на Мосад. От началото на 90-те Кидон все по-често атакува хора на Хизбула. През февруари 1992 г. Мосад елиминира шейх Аббас ал Мусауи, лидер на ливанската шиитска партия, през 2004 г. е убит Галеб Ауали (високопоставена фигура в движението). През 2008 г. Кидон успява да ликвидира една от най-трудните цели: Имад Муние, шеф на нелегалните операции на Хизбула. Дългата ръка на Кидон посяга и на по-далечни цели, като висши държавни чиновници, завеждащи въоръжението на Сирия и Ливан, международни посредници в оръжейните доставки или водещи учени, които подпомагат враговете на еврейската държава да придобият ядрени и химически оръжия или ракети с далечен радиус на действие. Тези заплахи в Израел имат особено звучене и се родеят с „втори Холокост”.
НОВИТЕ ЗАДАЧИ НА ИЗРАЕЛСКИТЕ СЛУЖБИ
Новите заплахи са и причина израелските шпионски ведомства да получат разширени пълномощия. Струва си да отбележим, че голяма част от местния политически елит произлиза от службите и познава механизмите им отвътре. Бившият президент Хаим Херцог е още по-бивш директор на АМАН. Някогашният премиер Ицхак Шамир служи 17 години в Мосад. Експремиерът Ариел Шарон дълго време ръководи Поделение 101, натоварено с „физическото отстраняване” на врагове на Израел. Бившата министърка на външните работи и правосъдието Ципи Ливни работи в Мосад от 1980 до 1984 г. Министър-председателят Ехуд Барак ръководи АМАН, преди да се впусне в политиката. И действащият премиер Бенямин Нетаняху е бивш офицер от службите. Впрочем латентният антагонизъм, който съществува между дипломатите и шпионите в западните посолства, не е характерен за Израел. Еврейските тайни служби и външното министерство работят в тясно сътрудничество и си разменят кадри. Новият фронт на израелско-арабската война са мрежите. Израелските цифрови мрежи са обект на постоянни атаки. Виртуалният свят в рамките на няколко години се превърна в истинско бойно поле. Враговете на Израел са особено активни на този нов терен. Бившият министър на отбраната и някогашен началник на Генералния щаб Моше Ялон казва: „Кибервойната се явява пето измерение на войната редом със сухопътното, въздушното, морското и това на вътрешния фронт. Целта на вирусите и електронните червеи е да причинят поражения, които често надхвърлят тези от конвенционална бомба”. През 2014 г. Бени Ганц, началник на Генералния щаб на ЦАХАЛ, заяви, че израелците вече разглеждат киберсаботажите като основна заплаха. Една добре разработена кибератака е способна да спре живота на държавата. Дори премиерът Нетаняху публично заяви: „Всяка област на икономическия живот е потенциална цел за кибердиверсия”. В тази връзка за последното десетилетие Израел развива отбранителния си и нападателния си киберпотенциал. Новият шеф на АМАН генерал Херцл Алеви увеличи бюджета на Поделение 8200. Неговият предшественик генерал Амос Ядлин бе абсолютно убеден, че „сраженията за киберпространството са сравними с ролята на авиацията през ХХ век”. ЦАХАЛ също инструментализира социалните мрежи. По време на операция „Стълб на отбраната” (2012 г.) израелската армия излъчва директно по YouTube ликвидацията на Ахмад Джабари, ръководител на военното крило на Хамас. Целта е да се упражни въздържащо влияние върху палестинските бойци и да се отнеме на Хамас възможността да отрече ликвидацията на своя командир. През 2010 г. Цахал създава Отдел по информационните технологии, който се специализира в подсигуряването на комуникациите. Задачата му е да предотврати тяхното прекъсване или смущаване от някоя враждебна страна, да речем, Иран, при евентуален въоръжен конфликт. Днес израелските кибервъзможности са сред най-развитите в света и се родеят с тези на САЩ, Китай и Русия. В случай на война Израел е способен да парализира вражеските комуникации и да извади от строя цели сектори от икономиката на противника, като при това надеждно прикрие своите системи.
РАЗШИРЕНИ ОТГОВОРНОСТИ ЗА ШИН БЕТ И МОСАД
Шин Бет, чиито функции се променят от създаването му до наши дни, днес изпълнява пет нови задачи. Първата е да сътрудничи с палестинските власти в предотвратяването на атентатите. Колкото и да е странно и въпреки терористичните вълни, които не спират, Шин Бет поддържа диалог с палестинските служби, който президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас отказва да прекъсне въпреки вътрешния натиск. Втората мисия е надзорът над радикалните еврейски общности и арабското малцинство в Израел, което също не е безразлично към пропагандата на терористите. Третата задача на Шин Бет е да засили охраната на правителствените обекти и енергийната инфраструктура. Службата вече прониква и в Синай, където се извършва предварителното съсредоточаване на терористите, преди да преминат към действие. Тази четвърта задача разширява географските отговорности на Шин Бет. Петата мисия на службата е да засили контраразузнавателната си дейност. В противоборството с Иран Шин Бет е призвана да пресече подривните посегателства на Техеран и подопечните му организации като Хизбула, които напоследък действат с нарастваща агресивност и професионализъм. От своя страна Мосад се концентрира върху подриването на военните възможности на Техеран чрез саботиране на ядрените и индустриалните му мощности и ликвидирането на водещите му атомни специалисти. Тази дейност на Мосад е много критикувана, но е далеч по-малко разрушителна от пряка военна операция. Ефикасността на Мосад се потвърждава от серийните аварии в Иран, които изваждат от строя ядрени инсталации и цели поточни линии, от необяснимите убийства на много водещи ирански учени. Въпреки това обаче през 2010 г. Техеран де факто овладява ядрената технология за военни цели.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Според бившия началник на Генералния щаб на ЦАХАЛ Бени Ганц основните опасности за Израел днес са терористичните атаки, обстрелът с ракети през границата, кибератаките и иранската ядрена амбиция. Бойното поле на бъдещето ще е високотехнологично и ще разчита на огромни обеми информация. Героите на Израел скоро няма да са екипажите на танковете „Меркава”, пехотинците или пилотите, които облитат Близкия изток на свръхзвукова скорост, а по-скоро компютърните гении от Поделение 8200. Новият акцент върху разузнаването смущава понякога самото израелско общество, което недоумява как може да бъде съкращавана армията, особено военновъздушните сили, считани за най-важни за сигурността. С придобиването на новите „невидими” американски изтребители F-35 голям брой стари самолети предстои да бъдат „пенсионирани”. Новите опасности обаче предполагат и нова стратегия и според нея разузнаването ще е новата „застрахователна полица на израелския народ”.
Ерик Дьонесе е директор на Френския център за изследване на разузнаването, автор на „Израелските тайни служби: Мосад, АМАН, Шин Бет ”