Статуквото се руши със страшна сила и грохотът от този срив заглушава всички нелепи оправдания на защитниците на стария ред. Гласуването на президентските избори и на националния референдум показа, че повечето хора нямат никакво намерение да търпят повече сегашния политически модел. Да, няма еднозначен отговор на въпроса каква точно генерална промяна трябва да бъде извършена. Повечето хора все пак заложиха на социалната алтернатива, на лявото, гласувайки за Румен Радев. Други предпочетоха да застанат зад националната идея и подкрепиха патриотите, трети пък избраха съвсем екзотични варианти и застанаха зад един аптекарски бос. Тепърва ще наблюдаваме коя от тези алтернативи на статуквото е истинска и коя фалшива. Има обаче една яснота след първия тур на президентските избори. И тя е, че управляващите са в тежък нокдаун. За първи път след създаването си, ГЕРБ е втора политическа сила. Защо това е преломен момент в българската политика? Защото до този момент около тази партия беше изградена една митология на непобедимост. ГЕРБ се възприемаше като перфектната машина за печелене на избори. Те винаги бяха първи, независимо от това дали управляват добре или зле, дали преди съответните изори са били на власт или в опозиция. За партията ГЕРБ с пълна сила важеше онзи култов стих на Христо Радевски, посветен преди много десетилетия на компартията: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”. Вчера тази митология на непобедимостта и непогрешимостта се срина. А една партия тръгва надолу, когато изчезне нейната аура на непогрешимост. Другият голям губещ на тези избори е Реформаторският блок. Представянето им няма как да бъде наречено по друг начин, при положение, че кандидатът на цяла коалиция от партии, претендиращи да представляват най-умните и най-красивите българи, взе по-малко гласове от собственика на аптеки. Фактурите на Трайчо Трайков едва ли са допринесли особено за тази загуба. По-скоро хората наказаха едни политици, които и до днес не са наясно дали са на власт или в опозиция, които сутрин в 9:00 ч. са силни критици на управлението, в което имат министри, а в 16.00 ч. вече са стопроцентови негови крепители. Вчерашното гласуване, особено това на националния референдум, е оглушителен шамар и за едни други лица, които като бройка не са особено много, но са удивително гласовити и крайно самолюбиви. Може би защото често ги дават по телевизията. Става дума за либералните или, както още ги наричат, грантовите анализатори. През последните няколко дни те се скъсаха да плашат народа, какъв ад щял да настане в България, ако бъдат приети въпросите на референдума. И затова, едва ли не със сълзи на очи ни умоляваха да го бойкотираме. Интересното в случая е, че същите тези хора преди само една година, пак със сълзи на очи ни умоляваха да гласуваме на референдума на Плевнелиев, защото иначе щяло да настане ад в България. Само преди година въпросните „просветени умове” ни убеждаваха, че референдумът е „най-силното оръжие срещу олигархията и задкулисието”.  Днес също толкова пламенно проповядват, че референдумът е „най-силното оръжие на олигархията и задкулисието”. В психопатологията този тип поведение си има точно определено наименования, което сега няма да спомена, защото заслужаващите да го носят са тънкообидни и лесно раними. Масовото участие на гласоподавателите в настоящия референдум показа, че на хората им е писнало не само от управляващите, но и от подопечните на властта анализатори. И ако все още ги слушат какво говорят, то е само за да правят обратното на призивите, идващи от либералните крепители на статуквото.