Как култивирането на образовано невежество сваля суверенитета
Хора, подготвени от матрицата, за да бъдат именно част от матрицата. Обект на новите войни е завладяването на общественото съзнание. Днес менталната окупация на различните нации и държави дава всичко онова, за което преди се водеха тежки териториални войни: сваляне на суверенитета.
Ако искаш да победиш врага си, възпитавай неговите деца! Тези думи са казани от източни мъдреци много преди американските доктринери да съставят своите антиутопични мрежи от неправителствени организации (НПО), които инвазират държавите по света, поучавайки елитите им как точно да служат на своите „неофициални” (но фактически!) господари. Историята на XX век показва, че подходът на „меката сила”, контролът върху медиите, както и мрежите от многобройни НПО, напълно оправдават своя политико-икономически смисъл. Това е инструментариумът на информационно-психологическата война. Всъщност при неизмеримо по-малко разходи информационно-психологическата война дава много по-ефективни резултати за сваляне на суверенитета (на дадена държава), отколкото старите познати форми на традиционните войни. Например някои „оранжеви революции” струваха на американците по-евтино дори от една крилата ракета „Томахоук” – 1,5 милиона долара. Информационният удар в хода на битката може да е толкова мощен, че понякога под него попадат цели поколения. Те израстват, захранени от удобни слухове и митове, от натрапени схващания за една или друга правота, от маскирани като „демократични” концепции, които са насочени навътре, към сърцевината на националната тъкан. Бавното разграждане на политическия суверенитет започва от конструирането на нови хора. Хора с нови умове. Хора, които малко се интересуват. Хора, подготвени от матрицата, за да са именно част от матрицата. След края на Студената война в процеса на деградация, наречен „преход” към „демокрация”, загубвайки реалния си суверенитет, страните бавно превърнаха своите граждани в идеологически роби. Роби на една доктрина, обслужваща един-единствен интерес, този на хегемона. Но огромната заблуда, в която беше въведен целият свят, и в частност Европа, е, че „това, което получава от хегемона”, представлява „демократична помощ” за възраждане и просперитет. Това е най-голямата измама в съвременната история на човечеството. Тя се осъществи именно с инструментите на информационната война. Всъщност историята на човечеството представлява история на войните. И е потресаващо неразумно да се смята, че последният четвърт век е време на мир, опазван и гарантиран от „прогресивно-цивилизационната” хегемония на американската държава. Действителността доказва, че последният четвърт век е време на окопаване на американската еднополярна власт. И всички действия на САЩ не гарантират ничие друго щастие по света, освен собствения американски интерес. Древните са били много по-проницателни. Timeo Danaos et dona ferentes (Страхувам се от данайците дори когато носят дарове), пише Вергилий в „Енеида”. Всъщност Америка е издигнала между себе си и останалия свят санитарен кордон на безразличие. Затова с лека ръка разпалва пожари в Близкия изток, създава хаос в Украйна, налага санкции на Русия, подритва Турция, асистира раждането на джихадистки чудовища (Ал Кайда, „Ислямска държава” и др.) или пък удобно разклаща равновесието в ЕС. За Америка европейският континент е просто терен за операции, инструмент за решаване на геополитическата конструкция на света в американска полза. Разбира се, между Европа, Азия, Близкия изток и Африка има огромна разлика. Европа се пипа с бяла ръкавичка, нежно и интелигентно. Под измамата за някакво си „партньорство” САЩ влагат огромни усилия и разработват общественото съзнание в Европа точно като поле на сражение. Най-елегантният и в същото време силно ефективен начин за контрол върху интелектуална Европа е създаването на наднационални елити, които се вербуват и приобщават, буквално обучават и образоват по „верните” начини. Те лесно се управляват „на тъмно”, още повече, ако се събират в една обща опорна точка, наречена Европейски съюз. Брюкселският елит е един контролиран проатлантически елит, наднационален, който все повече губи всякакви родови и смислови връзки с националните елити на отделните европейски държави. Той е лакеен, зависим и поставен в рамка. Този елит поставя Европа в слугинска поза, превръщайки я в пазарна и бавно деиндустриализираща се и хаотизираща се провинция на САЩ. Ако ръководството на ЕС не беше използвано за дирижиране на цяла Европа, отдавна ЕС нямаше да съществува. САЩ поддържат най-удобната форма на обединена Европа – слаба, кризисна, разногласна, емигрантска, лабилна, изтощена. САЩ не желаят една силна самостоятелна Европа, която да им противоречи. Която да се обедини с Русия и азиатския икономически вектор. САЩ не желаят една интелигентна и находчива (геополитически) Европа, която лесно ще ги лиши от хегемонията им. САЩ обаче не желаят и раздробена Европа, защото тогава отделните държави ще бъдат принудени да потърсят спешно икономическо сътрудничество на изток. САЩ са улучили точната формула. Те използват марионетен брюкселски елит, през който лесно минават американските напътствия. В същото време този елит държи националните елити в капана на общата брюкселска доктрина. Гледката е покъртителна! Ако испанецът Франсиско Гоя можеше да нарисува тази картина в късния си мрачен период, най-точното заглавие за нея би било „Саморобството на Европа” . Идеологическият вакуум, който възникна след рухването на комунистическия блок, принуди света да приеме наложения от САЩ модел на световно устройство. Този модел трябваше да бъде защитаван. Същността на всяка власт изисква дисциплина, контрол и правила. По съвсем естествен начин Европейският съюз се превърна за САЩ в инструмент за контрол върху толкова разнородната смес от европейски държави. Много по-лесно е да внимаваш за лоялността на стотина души, да я възпитаваш и отглеждаш, отколкото да се опитваш да контролираш хиляди политици, разпръснати в националните правителства на различните национални държави. Днес управленските елити на държавите в Европа нямат почти никакъв свободен ход. Те зависят изцяло от Брюксел. А когато решат да надигнат глава и да защитят националния си интерес, се получава еврофиаското „Орбан”. Нагледен пример за зараждащия се тоталитарен маниер на Брюксел спрямо националните правителства. Съставянето на „новите удобни елити” започва още след Втората световна война. Стратегията е умело използвана в Германия, където медиите се създават буквално от окупационните сили. Собствеността на медиите детайлно се проследява по-късно, насочва се към правилните лица, когато медиите все пак трябва да преминат в германски ръце. Другата важна линия, по която се действа за създаване на нов „глобално ориентиран” елит, е образованието. Например през 90-те години училищата в Русия са залети с нови учебници, разработени под наблюдението на фондовете на Сорос и други „хуманитарни” организации, действащи на територията на разпадащата се държава. Тези учебници имат нова трактовка на историческите събития. Самият Сорос казва: „Ние наричаме това трансформация на хуманитарните дисциплини, защото те за разлика от точните науки са изкривени от марксистко-ленинската догма. Затова трябваше да се напишат нови учебници и да се разработят нови методики на преподаване. Разбира се, ние получихме огромна помощ от Министерството на образованието”. Някои кръгове в Русия намират Елциновото правителство за „окупационно”. Под маскировката за премахване на марксистката догма всъщност са направени тенденциозни промени на съдържанието. Например Курската и Сталинградската битка са упоменати с едно изречение в основния учебник по история, който се ползва във всички училища, а ключовата победа за Втората световна война е представена като битката за атола Мидуей, където флотът на САЩ побеждава Япония. Подобно старание за препрограмиране на подрастващите не остава незабелязано, особено в страна като Русия. Дори болна и объркана Русия носи силни националистически и имперски рефлекси. Тя е горда страна. Мощна и силна. След огромен скандал няколко руски области забраняват въпросния учебник. Но с „помощта” на Сорос са издадени над 25 учебника и други школни пособия. На страниците на някои други учебни помагала (например „Российская цивилизация и истоки ее кризиса” за X клас) се сипят цял ред русофобски догми в духа на „Всички беди на Русия идват от това, че тя не е Америка”. Но дори това не е най-опасното. Смяната на системата на преподаване всъщност води до снижаване на интелектуалния потенциал на младите хора и по този показател Русия се срива от 3-то на 47-о място в света. Това наистина е успешна мисия за Сорос и други подобни неправителствени организации, които са се заели да реформират руското обществено съзнание. Всъщност Европа отдавна е под информационните удари на американските медии. Поначало американските електронни медии захранват световния медиен трафик. Америка казва какво става в Украйна или Сирия, Америка определя и моралните категории, кой е враг, кой е фашист, кой е демократ и пр. А всички останали медии по света просто повтарят тезата. Например според CNN национално отговорният Виктор Орбан е фашист, защото се грижи за това държавата му да просперира. А неадекватният Яценюк е оценен като демократ, тъй като затрива страната си. Същото обратно огледало важи навсякъде. През 90-те Русия загиваше, природните ресурси се разграбваха на безценица, а Елцин заробваше руската държава с дългове, но тогава това беше „демокрация”. Сега, когато страната се избавя от тежките дългове, когато енергийният сектор е спасен от хищничеството на олигарсите (които се оказаха чужди васали), когато Русия излиза от демографската дупка, това се нарича „тирания” и „диктатура”. Същевременно Западът води истинска медийна война за сатанизиране на образа на Владимир Путин (човекът, който консолидира и въздигна страната). Защо? Много важно е читателят да може да разбере и схване истината. Защото информационната война е война, която поразява умовете. В Америка има дори отдели, озаглавени „Водене на война на идеите”, които работят за формиране на общественото мнение в медийното и интернет пространството на различните държави. Като особеният акцент е върху Русия, която е превърната в най-важната мишена за унижаване и унищожаване на държавния авторитет. Това беше видимо още когато Саакашвили реши да провежда операция за геноцид в Южна Осетия, наречена с нацисткото заглавие „Чисто поле”. Тогава по контролираната световна медийна мрежа се тиражи-раше дезинформацията, че Русия е нападнала бедната Грузия. Всъщност Саакашвили бе грубо използван за провеждане на провокация, която да предизвика военната намеса на Русия. След което рейтингът на Саакашвили падна до рекордно ниски нива и той беше изхвърлен като употребен парцал от американските си господари. „Учудва не самият цинизъм дори, защото политиката, както казват, е най-циничното занимание. Но учудва мащабът на този цинизъм, умението да наречеш бялото черно и черното – бяло. Умението ловко да представиш агресора като жертва”, каза Путин по повод на абсолютното изкривяване на истината в западните медии. По-късно, както обичайно става, Америка призна вината на Саакашвили за конфликта. Медийната пропагандна истерия срещу Русия достигна своя връх в края на 2013 г. и през 2014 г., когато се разрази украинският Евромайдан. Ударната вълна беше мощна, още повече, че в Украйна от дълги години работят многочислени американски фондове и неправителствени организации, които са успели да „просветят” и обучат професионални революционери, които се заеха с организирането на Майдана. На 12 декември 2008 г. Юлия Тимошенко, по това време премиер на Украйна, съобщава на брифинг следното: „Всички съвети, които Сорос ни даде, бяха въплътени в закони и в постановления на правителството…” . Не е трудно да се проумее какъв пробив в общественото съзнание на Украйна е направил самият Сорос като емисар на политическия елит на САЩ, както и безброй други организации от този тип. Във всяка бедна страна, ако се налага, мигновено може да се активизира протестният потенциал, особено през контролирани „граждански” сдружения. Когато няма повод, той се създава. Могат да се видят множество реализирани примери като Тунис, Египет, Либия, Турция, Сирия, Украйна и пр. Погрешно е да се счита, че излизащите по улиците протестиращи хора срещу държавната власт в някоя от тези държави са платени. Не. Те просто са жертви на информационната война. Те са индоктринирани, зомбирани, тотално зашеметени от енергията на тълпата. Подава им се стръв, те я захапват и след това всичко върви по плана за цветна революция на кукловодите. Ултрарадикални младежи нападат силите на реда, след което се разразява „гражданска война”, „революция”, „демократичен майдан”, „бунтове” срещу корумпираната власт и др. В технологията на изкуствените преврати чрез цветни революции могат да се разграничат няколко елемента: 1. Военнизиран елемент – тренирани бойци, националисти, частни армии, инструктори и др.; 2. политически елемент – хора от политическия елит, които са готови да бъдат „поставени” в управлението след „революцията”; 3. Информационен елемент – блогъри, медии, социални мрежи. По отношение на блогърите, медиите и създателите на общественото мнение може да се даде следният пример. В Украйна основни донори на грантовите хрантутници са: USAID (United States Agency for International Development) с годишен бюджет от 100 милиона долара, Държавният департамент, който също харчи около 100 милиона долара годишно, NED (soft power organization), както и частните фондове на Сорос и Чарлс Стюърт Мот (последният е бил 60 години директор на „Дженеръл Мотърс”). Най-скромният бюджет е на Сорос, около 7 милиона долара на година. В Украйна се реализират и огромен брой медийни проекти, през които се създава силна мрежа от блогъри, журналисти, активисти в социалните мрежи, редактори и др. Например само един от проектите със заглавие „Украински медиен проект” с директно финансиране от правителството на САЩ разполага с 14 милиона долара. През този проект са създадени около 1220 радиопрограми и 270 телевизионни програми и са обучени над 3700 участници в медийната среда на Украйна. Тези цифри, макар и само част от американските инвестиции, показват ужасяващия мащаб, с който се въздейства върху вътрешните политически процеси в Украйна. Само истински глупак може да подценява вербовката на агенти за влияние в информационната среда на украинската държава. След толкова усърдна и многогодишна работа, в която са потрошени милиарди долари, изглежда разбираемо, че поне половината от украинското общество вече е обучено в яростна русофобия. За съжаление другата половина се осъзнава като родствено свързана с Русия и парите се оказват безсилни. Всъщност САЩ никога не прекратиха Студената война. Тя просто премина в друга форма. Когато съветските войски по съглашателство се изтегляха от ГДР, руснаците изобщо не подозираха, че американците ще продължат да ги притискат и да ги обграждат с бази. Изобщо не подозираха, че САЩ отново и отново, все по-истерично ще правят всичко възможно да консолидират Европа срещу Русия, сякаш искат най-после да я изчегъртат от картата на света. Збигнев Бжежински ясно подчертава: „Русия е победена държава. Тя изгуби титаническа битка. И да се говори, че това не е била Русия, а Съветският съюз, означава да се бяга от реалността. Това беше Русия, но наречена Съветски съюз. Тя отправи предизвикателство към САЩ. И беше победена. И сега не бива да се подклаждат илюзиите за великодържавие на Русия, трябва да се пресече страстта към подобни мисли. Русия ще бъде раздробена и под опека” . За четвърт век след рухването на комунизма обаче хегемониалният статут на Америка върху целия свят започва да се разклаща, а безцеремонната й политика все по-често се поставя под въпрос. Постепенно се оформят точки на съпротива, които ще започнат да се събират в блокови пространства. Същият този Бжежински започна да преоформя възгледите си в посока на това, че ако САЩ не сключат дългосрочен стратегически съюз с Русия, в бъдеще това може да доведе до глобална изолация на Америка. Националната сигурност на САЩ изисква да не бъде пренебрегвана тенденцията на сближаване между Русия и Китай. Както и да се отчете и фактът, че доминирането на американската свръхдържава като един-единствен господар на света повече не е възможно. В самата Европа силно нараства т.нар. евроскептицизъм, както и антиамериканските настроения. Експанзионистичното придвижване на „демокрацията” по модела на Вашингтон всъщност представлява една диктатура на малцинството. И това не е само постхристиянска диктатура, включваща мулти-култи свят, консуматорска истерия, страст към парите и вещоманство, аполитично изграждане на личността, унификация на гражданското съзнание в посока на личностната ориентация (сексуалност, кариеризъм, егомания, псевдопозитивизъм, хранене, забавление и пр.), но тази диктатура е вече постценностна. Налице е изтриване на националната и родовата тъкан, на основните човешки кодове за семейственост и споделена общност. Става дума за създаването на новия глобализиран гражданин на света, съобразен с политическите нужди на новия ред, атомизиран, отделен от проблемите на обществото, безнадежден и изгубен в своята самовътрешност, без политическо и социално конструкторско мислене, без алгоритми за разбиране на действителността, изпълнен със знания заготовки, подавани му от медийната матрица (за управление на гражданското съзнание в нужната посока). Човек-бройлер, отглеждан без възможност за движение на ума, с потиснати рефлекси за бунт и недоволство. Човек – обект на доктрината. А доктрината е запазване на всемогъществото на хегемона през стесняване на човешкото съзнание. Разбира се, и през насилие, когато се налага (Близкият изток, Африка, Украйна и пр.). САЩ предприемат всякакви възможни (а напоследък и невъзможни) ходове, за да задържат позицията, в която се озоваха след оттеглянето на съветския фактор. В тези ходове основна линия заема информационната война. Всъщност в подопечните им територии, които отдавна им „принадлежат” (като например Европа), тази война приема формата на чиста проба информационен тоталитаризъм. В Европа почти е невъзможно журналист от престижно издание да напише нещо извън мейнстрийма на общоприетата пропаганда. Някои европейски издания понякога правят спорадични опити, но всичко потъва в общата пакетна цензура, зададена по световния медиен канал, който разпръсква „правилните тези”. Европа е жертва, оръжие, инструмент за разпределяне на отговорността за американските интереси по целия свят. Ако ще се прави война в Ирак, хубаво е поне една Великобритания да подкрепи идеята. Ако ще се разбутва Близкият изток или Украйна, нека Европейският съюз да участва. Европа служи за легитимация на чужди интереси. Не само това. Европа извършва хуманитарни и политически престъпления заради американските интереси. Например официални представители на Съвета по национална сигурност в САЩ заявяват, че Вашингтон не изключва възможността за удари по Сирия, ако Башар Асад застрашава лагерите за подготовка на „опозицията”. Което означава, че Америка ще нанася удари по правителствената армия на Сирия, докато тя воюва на два фронта: с „Ислямска държава” (създадена от САЩ и сунитските монархии) и с въоръжена маса бойци, наречени „демократична опозиция” (поддържани официално от САЩ). За да бъде унищожена суверенна Сирия, се отварят три фронта, един от които терористичното чудовище „Ислямска държава”. И Европа мълчи! Не само мълчи, но и подкрепя. Не само подкрепя, но й се налага да приема и безброй бежанци, тоест да се самоубива бавно. Тежкият въпрос е ЗАЩО? Отговорът: Европа е стигнала дъното на политическата зависимост от САЩ. Всякакви заобиколни обяснения са излишни. И един от начините, които обезпечават зависимостта на Европа от САЩ, е информационният тоталитаризъм. И агентурата за влияние. Разбира се, в агентурните мрежи истинските платени служители-агенти са малцина. Останалите са полезни идиоти. Които лесно се „привързват” за престиж, възможности, пари, статус, признание, кариера. Класическа стръв, която е толкова близо до естествените неща на живота, че не е нужно да разбираш, че си агент. Къде по-удобно е да се мислиш за един „успял” човек, който е постигнал всичко заради своя „изключителен талант”. Толкова е приятен успехът, че някак си съвсем нормално е да си лоялен към своите благодетели. От друга страна, ако си много умен, ще проявяваш и творчество, и разсъждения, и съмнения, ще повдигаш въпроси. Затова по правило се подбират не много умни хора, но пък такива, които са достатъчно възпитани и добре образовани, за да могат да „служат” за конкретните цели. Постепенно тези хора започват да образуват цяла мрежа от общ информационен и властови фронт, който всъщност представлява своеобразна „агентурна армия”, която се използва за водене на битки не само с Русия, но практически с всеки несъгласен с хегемона. Висш ешелон агентура, която служи за вземане на управленски решения, за трасиране на американския интерес, за неосъзнато сваляне на суверенитета на държавите и разполагането на чуждо влияние там. На първото ниво са разположени „благотворителните фондове” като източници на финансиране. На второто ниво се намират „неправителствените” организации, чиито основни задачи са събиране на информация, провеждане на срещи и лекции, публични дискусии и медийна инвазия, селекция и вербовка на агенти за влияние в политиката, журналистиката и други обществени сфери. Обикновено топ мениджърите в седалищата на тези организации са бивши сътрудници на специалните служби на САЩ и американското военно ведомство. На третото ниво са агентите за влияние, които поддържат постоянен контакт с „неправителствените” организации. Тази схема дълги години беше изключително работеща и маскираше дейността на специалните служби на САЩ в различни точки на света. Например USAID действа на територията на Русия в продължение на 20 години от 1992 до 2012 г. За това време само тази организация е инвестирала в руското общество около 2,7 милиарда долара. USAID е главният финансов донор за петата колона в Русия. Абревиатурата означава Агенция на САЩ по международно развитие. Позиционира се като „независима” агенция на федералното правителство на САЩ, създадена за подпомагане на страните от Третия свят. И веднага възниква справедливият въпрос: как може тази агенция да е „независима”, след като е подчинена на правителството на САЩ?! Директор на офиса на USAID в Москва е бил Чарлс Норт, завършил Националната военна академия на САЩ, специалист по национална сигурност. Доскоро човекът в щабквартирата на USAID във Вашингтон, който отговаряше за Европа и Евразия, беше Дъглас Менарчик. Той е служил 26 години във Военновъздушните сили на САЩ, инструктор в Школата по специални операции, военен съветник на вицепрезидента по въпросите за тероризма и конфликтите с ниска интензивност, с 211 бойни полета във Виетнам и т.н. Кой би си помислил, че именно хора с такива умения и знания са необходими за борба с бедността, туберкулозата и спина в Третия свят! Като отговорен за Европа и Евразия Менарчик е разполагал с бюджет от 700 милиона долара годишно за „строеж на демокрации”. Влизайки в официалния сайт на USAID, се разбира, че този фонд е участвал в разработката на такива фундаментални закони на Руската федерация като Гражданския кодекс, Данъчния кодекс, Закона за земята, а също и в главния закон на държавата – Конституцията. Става ясно също, че USAID е взел участие и в приватизацията на пазара на електроенергия в Руската федерация. Всъщност във ведомството на Чубайс по онова време съвсем официално работят някои сътрудници на ЦРУ. А други са разпръснати в разни институти около правителството, чиято цел е лобиране за чуждо влияние в страната. Фондовете, чрез които се провежда ефективно сваляне на суверенитета и които официално се „борят за демокрация”, са много. NED е друга организация, създадена от Конгреса на САЩ през 1983 г. Фондът живее от парите на американското правителство и реално се занимава с придвижване на геополитическите интереси на САЩ по света. Раздавайки грантове на „правилни хора”. Доскорошният член на Съвета на директорите на NED Збигнев Бжежински добре очертава американската стратегия за износ на демокрация в Русия: „Ако руснаците бъдат толкова глупави, че да опитат да възстановят своята империя, те ще се сблъскат с такива конфликти, че Чечня и Афганистан ще им изглеждат като пикник”. Ето, че конфликтът в Украйна е стратегия. Проектирана и обмислена много отрано. Разбира се, на висшите места в NED гъмжи от офицери от ЦРУ и командири от НАТО. Републиканският сенатор Маккейн също се мярка там. Главният русофоб на Америка Маккейн оглавява и IRI, Международния републикански институт. На сайта на института са написани и неговите цели: действа в страни, важни за интересите на САЩ, където „ние можем да изменим ситуацията”, фокусира се върху поддръжката на партии, способни за развитието на „гражданското общество”, помага на другите народи да станат „демократични” и пр. Всъщност малко хора могат да си представят огромната мрежа от неправителствени организации и активисти, работещи в различните държави с американско финансиране, за да прокарват интересите на САЩ, облечени в красиви и банални думи за „демократично” развитие. Една от бившите сътруднички на IRI в Русия, Евгения Мирошниченко, разказва: „Тази организация е акумулатор на социалния капитал. Тя е всеядна. Всеки, който отиде в IRI, получава предложение за сътрудничество. А този, който не е отишъл, но е потенциално интересен за американците, те сами отиват при него. Хиляди нови контакти сред политиците, чиновниците, партийните функционери, гражданските активисти, лидерите, обществениците, журналистите – това е целта на тяхната работа. IRI създава „гражданска мрежа” в Русия. Тя свързва хората помежду им и с други организации, обучава ги, направлява ги, дава им възможност да заминат за Европа и Америка на работни срещи, форуми, семинари, да станат част от проамериканската общност. IRI е още и оператор на пилотни социални технологии и модели на проекти. Например, ако не е развито женското движение в Русия, то IRI ще го конструира и ще му даде живот, ще набере нужната критична маса участници, ще ги обучи, ще ги пусне на действат на политическото поле и ще наблюдава и контролира процеса. Как? С пари, експерти, методологии процесът може да се коригира, ако случайно излезе от релсите. IRI освен всичко друго е и логистичен център на извънсистемната опозиция в Русия. Републиканският институт отделя огромно значение на консолидирането на либералната опозиция в Русия. И на осъществяването на обществени диверсии, свързани със задкулисни действия срещу легитимната власт. Разбира се, „гражданските” антиправителствени и антируски проекти се разработват извън IRI, но институтът изпълнява директивите и решенията на конкретни задачи на място”. През 2013 г. руският парламент прие закон „За чуждестранните агенти”, съгласно който всяка организация, получаваща пари от чужбина, трябва да се заяви в Министерството на правосъдието като чуждестранен агент. Това се оказа шок за всички неправителствени организации, които до този момент са се правили на „независими” грижовници за демократичния климат. А в действителност са реализирали дейност, свързана с националните интереси на САЩ. Подобен закон (FARA) действа и в САЩ от 1938 г. Когато една организация се регистрира по този закон, значи че тя се занимава с политическа дейност в полза на чуждата държава и представлява чуждите интереси. Този закон е приет в САЩ с официалното обяснение да противодейства на нацистката пропаганда. Но именно през 1938 г. Хитлер става човек на годината на корицата на списание TIME. Всъщност законът оттогава действа в САЩ и всички действия, идващи от подобни организации, са задължени да носят този знак. Например, ако някоя неправителствена организация у нас извади доклад по тема или нейни представители се появят по телевизията (както непрекъснато става), по този закон би трябвало да пише някъде, че представляват интересите на донорите си. С това всички въпроси на читатели, слушатели и зрители ще отпаднат. Тогава няма как БХК и други подобни да поучават обществото, тъй като всички официално ще са осведомени за целите на тези организации. Разбира се, България не може да приеме подобен закон, какъвто има в САЩ и Русия, заради липсата на достатъчно суверенитет. По повод на руския закон „За чуждестранните агенти” Джон Маккейн обясни оттеглянето на IRI от Русия по следния начин: „Служителите са длъжни да напуснат Русия заради суровите условия на работа. Както се очаква, IRI ще продължи работата си с Русия, но от Варшава” . Страната напусна и друга подобна организация, NDI (Национален демократичен институт), оглавявана от бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт. Но с оттеглянето на няколко неправителствени организации битката изобщо не приключва. Организациите и методите са безброй. Например безобидният „Център за фискална политика” в Русия, който на пръв поглед няма нищо общо с директната политика, е записал в своята мисия, че ще се бори за „широк достъп на населението до обществени блага”, за „справедлива държава, която управлява обществените финанси от името и в интересите на народа” и т.н. Представете си една чужда страна като САЩ, която влага 1 милиард долара на година в стария си най-солиден враг Русия само за да има населението по-добър достъп до обществени блага?!!! Всъщност този милиард долара се изразходва за огромно количество експерти, които присъстват в най-различни правителствени структури от сорта на Комитета по бюджет и данъци, комисии, работни групи и др. Освен на територията на Русия информационно-психологическата война се води основно по световните медии в различни тактически линии – от унизителното обрисуване на Русия в холивудските филми като смехотворна държава до безброй статии с целенасочено внушение като например това заглавие: Russians are leaving the country in droves („Руснаците напускат страната на тълпи”, Los Angeles Times). В статията се разказва как руснаците бягат от страната, понеже не могат да си представят как ще гледат през следващите 12 години Путин по телевизията. Или пък друго заглавие: Siberia to become part of U.S. („Сибир ще става част от САЩ”). Статията се занимава с темата как сибирските сепаратисти са съгласни да позволят на САЩ да анексират региона, присвоявайки го от Русия. И как САЩ работят, без да вдигат много шум, за да помогнат на Сибир да получи независимост. Разбира се, инвазията е координирана. Един пише статии в западната преса, а друг, например директорът на Института за научна информация по обществени науки (ИНИОН РАН) към Руската академия на науките Ю. Пивоваров, казва: „Русия няма да може да управлява Сибир. Убеден съм, че Русия през следващите 50 години ще си тръгне от Сибир. Процесите на депопулация са толкова силни, че Русия географски ще се свие до Урал. Необходимо е Русия да загуби Сибир и Далечния изток. Въпросът е кой ще контролира Сибир и Далечния изток? Нека дойдат канадци и норвежци и заедно с руснаците да се опитат да управляват тези територии… Ако Русия се откаже от Сибир, ще бъде съпоставима с Европа и тогава в някакъв момент ще може да разчита на интеграция…” . Пълен потрес! За щастие Пивоваров от тази година вече не е директор на този институт. Впечатляващо е как САЩ вербуват в университетите и научните институти точно хората, занимаващи се с политология и история. След което те разпръскват своите „правилни” идеи сред подрастващата интелигенция. И под лозунгите за „демокрация” и „интеграция” всъщност действат за сваляне на суверинитета и унищожаване на националната държава. Навремето ги наричаха предатели, сега им викат по-куртоазното неолиберали. Постепенно обаче тази „постмодерна война” за мирно сваляне на държавните суверенитети започна да страда от осветляване. Хората започват да схващат нещата. Понякога дори самите американци ги изказват, ето какво казва Бжежински: „Русия може да има колкото си иска ядрени ракети, но доколкото 500 милиарда долара, които принадлежат на руския елит, лежат в нашите банки, то помислете: това ваш елит ли е, или вече е наш? Не виждам ситуация, при която Русия да се възползва от ядрения си потенциал” . Да, именно за елита става дума. Това беше изкуствено създаден елит, чиято генетична памет беше изтрита от обема на парите и от провинциалната страст на всяка цена да бъде приет като равен на западния елит. Входната виза на този елит за западните салони стана именно „предателството”. Ако предадеш националния интерес, веднага се превръщаш в умен олигарх, добре приет сред западната висша класа. Ако не предадеш националния интерес, то ти си чугунена глава и: „Марш, не те искаме сред нас, връщай се в твоята юрта, откъдето си дошъл, мошеник такъв…!”. Ако все пак размислиш, очакват те Ню Йорк, Берлин, Париж… „Не екскурзия, глупако! А значение!” Светски приеми! Хора! Пари! Още веднъж – пари! Защото контактите са пари. Кой би издържал на подобно предложение?! Единствено този, който бива подходящо заплашен, че ще изгуби всичко. Ако трябва и живота си. В хибридната война всички средства са позволени. Дори чудовища като „Ислямска държава”.