След шока от рефрендума всички погледи са насочени към вътрешната политика на Обединеното кралство. Чакаме да разберем как, кой, кога и може би дори дали ще има Брекзит. От всички тези въпроси приоритетен е вторият – кой ще е новият лидер на Консервативната партия и оттам на едно ново правителство, което да прекара вот за излизане от ЕС през Долната и Горната камари на парламента и да започне преговори с европейските лидери за това как точно ще изглежда британското отделяне.

Изненадата беше голяма, когато правосъдният министър Майкъл Гоув накара чрез серия от хитри политически движения смятания за фаворит за поста премиер Борис Джонсън да свие знамената и да се откаже от надпреварата. Облаците се смрачават и над лидера на опозицията Джереми Корбин, който е под атаката на различни крила в собствената си партия – след пасивното му представяне по време на кампанията преди референдума. Макар и важни, тези сътресения са нищо в сравнение с това, което предвиждат редица наблюдатели за цялостната структура на британската политическа система.

Става дума за така нареченото пренареждане, което се случва на всеки 40-50 години – коалициите от различни интереси съставляващи основните партии в страната се разцепват, за да се пренаредят в ново съотношение, често и чрез създаването на нови партии и разпадането на стари (класически пример е изчезването на мощната през  XIX век Либерална партия в началото на XX век). Знаците за това са повече от видими – лейбъристите загубиха повечето си депутати от Шотландия, консерваторите са абсолютно разединени по въпроса за Европейския съюз, партията на Фараж обира вота на белите британци от работническата класа, което пък показва огромната пропаст между образованите градски елити и гласоподавателите от Северна Англия, които доскоро бяха двете най-големи крила на Лейбъристката партия. Предстои и сблъсък сред самите Брекзитъри – именно каква да бъде Великобритания след излизането от ЕС.

Ето как си представя четирите нови политически групи след голямото разместване британският историк Стивън Дейвис:

1. Радикална лява група, която приема Брекзит (основна част от програмата на лейбъристите до края на 80-те), търси много по-сериозна роля на държавата с добавени силно изразени „зелени” елементи.  С други думи, крилото на Корбин плюс зелените. Това ще са жители на градовете, държавни служители и някои представители на малцинствата – около 15% от вота.

2. Група състояща се от сегашните лейбър депутати, либералните демократи и най-изразените про-ЕС консерватори. Основната им теза ще е Брекзит да не се случва или в краен случай да се търси участие в Европейското икономическо пространство – т.е. крило на статуквото. Тук се включват хората в горната средна класа от градовете, младите професионалисти, голяма част от малцинствата, гражданите на Лондон, Шотландия – 30%.

3. Третата група е съставена от членове на консервативната партия и UKIP, които ще се борят за по-далечни отношения с ЕС, но и за по-радикална стратегия за свободен пазар и свободна търговия. Основен вътрешен дебат при тях ще е въпросът с имиграцията. Подобна на предната група, но включва по-богатите жители на провинцията, части от бизнес сектора и високо платени специалисти без висше образование – около 25% от вота.

4. Група, съставена основно от гласоподаватели на UKIP, някои лейбъристи и тори, но силно подкрепяна от бивш лейбър електорат. Те ще се борят за по-силно изразен национализъм (включително и икономически), протекционизъм и сериозен контрол на миграцията. Тук са бившите индустриални региони, някои малцинства, и социално-консервативните жители на провинцията – 30%.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto