Интервю на Калин Първанов с вицепрезидента на Република България Маргарита Попова
Снимка: Михаил Новаков

Г-жо Попова, от ескалацията на кризата с бежанците мина достатъчно време. Според Вас, успява ли Европа да намери адекватните решения?

Кризата не намира решение и се задълбочава още повече – поради сливането на потоци от страдащи и бягащи от войни хора с имигранти, търсещи по-добра икономическа и социална перспектива. Значителна част от тях са нелегални имигранти, а това изключително усложнява действията на властите в страните, през които преминават. Системите за регистрация и първоначален прием се претоварват, възникват напрежения и конфликти.

Незаконната имиграция е рисков проблем, равностоен на заплаха за стабилността на социалните системи. Европейската система за връщане на незаконните имигранти и на получилите отказ на убежище не функционира ефективно. Процъфтява трафикът на хора. Рискът от екстремистки прояви и терористични атентати излага на непосредствена опасност живота на хората и не позволява функционирането на обществото по правилата на демократичното развитие.

Тревожно е, че днес отново темата сигурност – човешки права се разисква с акцент: кое да предпочетем и как да балансираме между тях.

Какви биха могли да са българските решения и предложения в такъв момент?

Лекомислено е в кризисна ситуация България да чака единствено тежката бюрократична машина за обща европейска политика. Още в края на миналия век въз основа на Амстердамския договор (в сила от 1 май 1999 г.) е изработен план за приемане на минимални стандарти за предоставяне на временна закрила на разселени лица от трети страни (бивша Югославия), както и за взаимопомощ и баланс между държавите членки при последици от приемане на лицата. Още тогава са обсъждани рисковете от вторично придвижване на бежанците и необходимостта от единен правен инструмент. С който без условности да се задействат забрани за дискриминация и унизително отношение. А също и необходимостта от минимални критерии за задължения на страните членки. Общностните решения са подготвени предварително, в спокойна среда. А реалният живот днес изисква спешни мерки, на национална почва. Необходимо е сътрудничество със съседните държави, ако те също са засегнати от кризата. Едно е богата европейска държава да настоява за общо решение по имигрантските въпроси, друго е дали и как такова решение ще отговори на нашия специфичен интерес, на нашите възможности днес и в средносрочно бъдеще. Общи решения са възможни за изготвяне на процедурни правила, както и на някои общи критерии за прием. Но можем ли ние да понесем еднаква тежест с богатите държави, за да решим социалните проблеми на всеки един човек, приет в общия ни дом? И по кой модел да тръгнем по пътя на интеграцията? Високопоставени европейски лидери признават, че водената досега политика по интеграция е провалена. Интеграционните процеси са сложни, скъпи и продължителни. Вярвам в тезата, че успешната интеграция – споделената култура е синоним на споделена сигурност.

Нужно ни е общо европейско виждане преди всичко за историческата равносметка и поука от случващото се досега. Трябва да си дадем ясен отговор кои са истинските причини за имигрантската криза. Да бъдат разбулени, ако има такива, тайни сметки и договорки, които ще покажат, че днешната тежка ситуация на европейския континент не е „неочаквано“ сполетяло ни бедствие или резултат от природни катаклизми. Причините за катастрофата нямат много общо с често припомняните днес принципи за хуманност и законност. Ако и този път това не се случи, политическата интеграция в ЕС ще бъде допълнително и задълго затруднена.

Имате ли индикации за съществуването на такива задкулисни договорки в голямата политика?

Има допуснати множество груби грешки и най-добре е общото европейско решение да започне от признаването им. Да направим преглед на причините, които са предизвикали този имигрантски поток. Тук политиците трябва да кажат: Какви бяха политиките ни към държавите от Близкия изток и Северна Африка? Как изнасяхме демокрация? Има ли дългосрочен план, основан на адекватна стратегия? Тази демокрация може ли да се налага върху територии със специфична идентичност? Демокрацията единствена матрица ли е и кой казва коя е „правилната демокрация“? Може ли всеки народ да се развива и съобразно със своите корени, интереси и специфики? Според мен демокрацията не може да има само един образ.

Време е за това да се говори и да се признаят грешките. Погрешните политики се отразяват негативно не само върху съседните ни региони, но и в цяла Европа. Именно заради тях в момента на нашия континент избуяват екстремистки движения, враждебни към ЕС, които не са образец за ценности и категорично не бива да се толерират. Но трябва да си дадем сметка върху каква основа се раждат те? И защо се надигат точно сега?

Общото решение за проблемите ни днес минава задължително и през отговорността на съюзните структури открито да говорят с нас за състоянието на общата политика за сигурност и отбрана. Имаме нужда непосредствено да усещаме защитните й функции, да виждаме резултати от действията й по превенция на опасностите.

Същевременно НАТО започна мащабни учения, за да гарантира сигурността на европейските граждани и особено на тези от Източна Европа. Като вицепрезидент на България чувствате ли страната по-защитена?

Давате ми повод да припомня, че ЕС има изработена стратегия за обща отбрана и сигурност. Но като че ли, когато трябва да се приложи конкретно, както е при кризата с бежанците, ясно се вижда, че ни е трудно да излезем с общо решение.

Време е сериозно да обърнем поглед към спада на доверието на европейските граждани в институциите и в политическите системи. Да обърнем поглед и към засилващото се колективно чувство за несигурност. Смятам, че точно тези два фактора препятстват до голяма степен създаването на здрави социални връзки вътре в Евросъюза. А не споровете по приемане на един или друг брой хора от близки и далечни континенти.

Какво според Вас трябва конкретно да се направи за облекчаване на имигрантската криза?

Мисля, че са необходими няколко неща: надеждна охрана на границите; дипломатически усилия на високо ниво между държавите за ограничаване до спиране на имигрантските потоци; бързи и прецизни процедури за разглеждане на подадените молби за закрила, връщане на получилите отказ, както и на нелегално установените на територията на съюза. Това са мерки само в спешен порядък. Оттук нататък следва трудното и дългосрочното: интеграцията на новоприетите в европейските общества. У нас все още липсва прагматична интеграционна политика.

Всеки ще поеме солидарно отговорността в рамките на националните си специфики и възможности. Хората не са вещи – да ги преместваш от едно място на друго, дори и по правила в наръчници с най-добри практики и препоръки. Вместо повече разум в политиката някои побързаха да порицаят група източноевропейски държави за липсата на солидарност и състрадателност. Тесногръдо и невярно твърдение. Изглежда, безвъзвратно отмина времето да бъдат сочени с пръст държави с „дефицити в демокрацията“. Искам да напредваме с политики, от които обикновеният човек да се чувства защитен.

Как си обяснявате този парадокс – едни нуждаещи се хора се настройват срещу други? При посещение в Разград Ви е бил поставен въпрос от гражданин „Защо бежанците получават три пъти повече от най-бедните български граждани?“ Профанизира ли се въобще разговорът за бежанците и виждате ли изход от тази ситуация?

Бедността засяга огромна част от сънародниците ни. Тя не е приоритет на нито едно правителство през последните 25 години. Спорадичните социални помощи не са политика. Има ли бедността у нас бъдеще – отговорът на този убийствен въпрос може да е начало за смислени решения.

Подобни въпроси задават не само у нас. В Европа набират сила мощни протестни вълни срещу имигрантската политика или по-скоро срещу липсата на такава в ЕС. Бедността, болестите, несгодите смазват човешкото самочувствие и достойнство. Те могат да са източник на милосърдие и състрадание, но предизвикват и гняв, омраза, тежки посегателства срещу други хора. Очевидно този гражданин е дълбоко наранен от безрадостния живот на много наши сънародници. Сигурно и неговият личен живот не е лек. Искрено го разбирам и също като него смятам, че животът на родителите ни, на много от връстниците ни не е за завиждане. Споделям тези чувства открито. Разчитам говоренето да провокира стъпки в правилна посока, искреността да даде надежда.

Ще цитирам Ваше скорошно изказване – „Светът на мечтаната справедливост рухва пред очите ни“. А какво се задава?

Днес човекът превзема космическото пространство, създал е и създава планини от богатство, чертае жизнени траектории, немислими за предишни човешки цивилизации. Част от света е потънала в разкош, блясък и охолство. В същото време друг паралелен свят е в разруха, мизерия, глад и болести. Институциите са в криза. Моралът и духовното са смалени. Политическата класа едва се удържа на повърхността с помощта на пропаганда, демагогия и значителна доза лицемерие. Корупцията по върховете се натрапва ежедневно с нови проявления и методично ерозира системата държавна власт – сигурност. Рисковете за подреден и по-спокоен живот на човека се увеличават. Механизмите за защита и зачитане на индивидуалното и колективното човешко достойнство се топят. Не се ли руши пред очите ни един свят на мечтана справедливост? За другия свят е наложена „политическа коректност“, която времето вече отрича. Очакват ни вероятно дълги години, в които различни сили и структури ще се борят за първенство, надмощие, за нов свят. Човешкото общество със сигурност има нужда от друг свят, който е възможен.

Вие сте председател на Управителния съвет на Международната академия за борба с корупцията, обсъждат ли се тези въпроси навън?

В основата на много от проблемите на човечеството днес са безмерната алчност, политическото безчестие и безнаказаността на елитите. За духовни богатства остава все по-малко и по-невидимо място. Погубени са региони. Континенти се превръщат в ничия земя с обсебени ресурси. Войни оставят след себе си морета от страдания и беди.

В своя резолюция от 2 юли т.г. Съветът по правата на човека към ООН отправи послание на загриженост и безпокойство от отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на елементарните човешки права. Припомня, че държавите носят основна отговорност за закрилата на тези права, успешно атакувани от ширещата се корупция на всички нива в управлението. Препоръчва намаляване на ужасяващата бедност, както и свиване на дълбоката пропаст между различните социални прослойки. Това може да бъде резултат от борбата с корупцията най-вече в стопанската и фискалната сфера – надежден потенциал за неутрализиране на отрицателното й въздействие. Съветът намира в специализирани образователни дейности, които да изграждат капацитет чрез специални учебни програми в различни институции. Между тях е и Международната академия за противодействие на корупцията. Академията във Виена е международен образователен център, който функционира трета година. В Управителния съвет членуваме учени и експерти от цял свят. Работим без възнаграждение за повишаване на капацитета за борба с корупцията – най-примамливото зло за човека и дълбоко увреждащо всички системи за демократично устройство на човечеството.

Във Ваше изказване през януари призовавате „социалната чувствителност да бъде много по-ясно изразена от всички власти в държавата през 2015 година“. Годината върви към края си, усещате ли някой да се е вслушал в апела Ви?

По-често чувам смайващото твърдение, че кризата била виновна за всичките ни несполуки, а не обратното – че тъкмо рухването на моралните устои, разпадът на нравствеността са в основата на всички кризи, злини и бедствия в днешния свят.

Икономическото развитие на страната ни бавно и трудно се стабилизира. Политическата система обаче се нуждае от лечение. Като брой населението ни скоростно намалява и застарява. Как да приспособим икономиката към наличния човешки капитал. Това е друг разумен въпрос, който чака надеждни отговори и решения. Бизнесът ни полага огромни усилия да се развива. Нужна му е по-силна връзка с научния потенциал на нацията, с младежта, която тепърва ще преминава през нова система на образование.

Страдат регионите ни – някои обезлюдяват. Тези проблеми изискват грамотно и всеотдайно лидерство, облечено в доверие и власт. Лидерство, което да носи надежда, да дава самочувствие, вдъхновение и кураж за напредък.

По време на мандата хрумвало ли Ви е да подадете оставка поради неразбиране или поради нещо друго?

Този пост е национален ангажимент. Понятията „хрумване“ и „изпълнение на държавнически дълг“ в моите разбирания не се съчетават.

След пет години в политиката промени ли се Вашата представа за нея? Намирате ли мотивация у себе си да останете в обществено-политическия живот?

Мандатът ми дава опит, какъвто самата аз не съм очаквала, преди да встъпя в длъжност. Предполага се, че всеки приема пост с определена мотивация. Част от моите основания бяха да видя президентската институция в общение с другите институции и власти, които вече повече или по-малко познавах от предишната си професионална кариера. И хората да станат по-наясно с предназначението на институцията, която само изглежда да е оскъдно овластена. Всъщност тя може да съсредоточи мощен ресурс в защита на каузите за единение на нацията, за здрава социална сплотеност с цел отстояване на културни блага и ценности, с които светът да ни разпознава и цени.

С каквото и да се заема оттук насетне, макар че животът ни няма да е нито по-лесен, нито по-сигурен, посоката си остава същата.