В Европа все по-голяма популярност набират онези идеи и политически движения, които открито се противопоставят на смятания доскоро за неприкосновен Брюкселски консенсус. Две са основните характеристики на този консенсус. Първата е любовта към неолибералните политики . Според Брюкселския консенсус, когато някоя държава изпадне в криза, тя трябва да бъде лекувана по следния начин: приватизиране на всичко, което до този момент не е било приватизирано, замразяване на заплати и пенсии, орязване на социални програми . Любителите на тази рецепта са убедени, че единствено тя може да изправи болния на крака. Фактът, че съгласявайки се с този начин на лекуване, болният става още по-зле, не тревожи ни най-малко неолибералите. Както брюкселските, така и вашингтонските неолиберални лечители са убедени, че ако пациентът не се подобрява, за това си е виновен единствено той, а те нямат никаква вина. И втората характерна черта на Брюкселския консенсус е силно негативното отношение към съществуването на силни национални държави. Логично е това лошо отношение, защото наднационалният елит няма никаква нужда от силни национални елити. Той има нужда от нещо като подмандатни територии, в които да се разпорежда, без да среща никаква съпротива . Освен това силната национална държава пречи на нахлуването на транснационалните корпорации и затова не бива да съществува. Според Брюкселския консенсус, може да има единствено някакви квазидържавни образувания, чиито парламенти и правителства като едни марионетки ще изпълняват спуснатите им отгоре решения.
Ето това са политиките, срещу които се бунтуват все повече и повече европейски граждани. И този бунт личи най-ясно в изборните резултати. На парламентарните избори миналата неделя в Полша абсолютно мнозинство спечели евроскептичната консервативна партия „Право и справедливост“. Нейната платформа беше смесица от защита на социалните права на поляците и уважение към традиционните католически ценности . Повечето поляци гласуваха за партия, която държи на традициите, която твърди, че мъжът трябва да бъде мъж, а жената – жена, че разните там безполови екземпляри, брадати жени и други подобни либерални издевателства могат да съществуват само като изключение и в никакъв случай не като правило. „Право и справедливост” обещава по-ранна възраст за пенсиониране, иска да прокара нов банков данък и да ограничи навлизането на чужди търговски вериги. Очаква се партията да бъде и много по-твърда отколкото беше досегашното либерално правителство спрямо опитите на Брюксел да й налага приемането на определен брой мигранти. Гласувайки за „Право и справедливост”, поляците показаха, че искат сами да решават как да живеят в собствената си държава, а не да изпълняват предписанията на някакви анонимни еврочиновници .
Когато говорим за оспорването на Брюкселския консенсус, задължително трябва да обърнем внимание и на резултатите от изборите в Португалия, които се проведоха в началото на октомври. На тези избори най-много гласове получиха левите партии – социалистите, коалицията от комунисти и зелени и левият блок. Спечелените от тези формации места в парламента им позволяват да съставят правителство, което да има абсолютно мнозинство. И тук, както и в Полша, вотът на избирателите е напълно логичен. До този момент Португалия се управляваше от дясноцентристко правителство, което безмозъчно изпълняваше спуснатата от Тройката програма за излизане от кризата. В резултат на тези мерки кризата се задълбочи. Десетки хиляди португалци напуснаха страната, защото безработицата се увеличаваше, а сред младите тя достигна 40 процента. Ето защо избирателите предпочетоха да заложат не на десницата, а на левите формации. Те обещават да се откажат от антисоциалната политика, да възстановят част от орязаните заплати на социалните служители. Разбира се, либералните политици и анализатори, както в Португалия, така и в чужбина, ореваха света с воплите си колко ужасно щяло да стане, ако на власт дойде левицата и, съответно, това не бивало да се допуска. Както и в много други случаи и тук резултатите от изборите, начинът, по който хората са гласували, нямат никакво значение . Само че все повече европейски граждани отказват да приемат подобно пренебрежително отношение. Те не желаят социалните им права да бъдат жертвани в името на някакви предписания, които устройват единствено анонимните брюкселски чиновници и представителите на транснационалния капитал. Ето защо те гласуват и ще продължат да гласуват за формации, които защитават правото им на достоен живот, а не прилагат папагалски рецептите на Брюкселския консенсус.
„Деконструкция”, БНР