Кризата в Българското национално радио е стигнала дъното. Понякога след големите кризи следва трансформация. В момента обаче окаяното състояние на БНР, до което го доведоха неговите крайно некадърни директори днес, ясно се вижда в цифри от анализа на аудиторията на програмите на Българското национално радио през последната година. Този анализ е поръчан на nielsen/ADMOSPHERE и е заплатен с бюджетни средства .
Това ръководство позволи да бъде свалено от национален ефир предаване заради нечии интереси, да бъдат разделени хората на фронтове (хора, които работят заедно от години), позволи да бъдат мачкани колеги като най-низш персонал, това ръководство нанесе трайни щети върху качеството на медийния продукт. Най-потресаващ е примерът със софийската програма на БНР – радио „София”. Нека погледнем дъното на тази таблица. В самата пропаст на този анализ едва-едва виждаме столичната програма на Българското национално радио. В монотонна симфония от нули.
Според последните данни на Националния статистически институт, населението на област Видин е 60 118 жители. Област София, както и столичния град според същото изследване наброява общо 1 256 667 души. От тях, според последното изследване на аудиторията, радио „София” е слушано от 5 316 човека седмично. Иначе казано нулев рейтинг, нулева дневна аудитория; пазарен дял, който ни отвежда до двете нули . За сметка на това радио „Видин”, което достига до 21 пъти по-малко население, има повече слушатели, радва се на средно 240 слушани минути на ден и макар този резултат да е скромен, все пак показва някакъв пазарен дял.
„Всички трябва да направим равносметка за работата си, за резултатите от нея” , категоричен е директорът на радио „София” в интервю за вестник „Дума”. Освен равносметката от работата на Митко Димитров, онагледена точно и ясно в официалното проучване, поръчано от БНР, аз също мога да дам и собствената си оценка от наблюденията, които имам докато работех в радио „София”.
Първото наблюдение е, че както докторската степен на Митко Димитров, така и десетките му специалности са оказали нулево въздействие върху неговото разбиране за медии. Д-р Димитров никога не е имал концепция за радио програма. Той често заявява, че иска радиото да звучи „модерно” и „разчупено”, но никой не знае какво точно иска да каже с това . Например за мен това означава да имаш собствен независим профил и конкретен таргет и да си позволиш експерименти: и в музиката, и в предаванията, най-вече да използваш хора професионалисти, които умеят да правят радио и могат да дават интелигентни идеи.
В погледа на Митко Димитров обаче „модерно” и „разчупено” трябва да значи да се въртят едни и същи клишета и пластмасови хитове по цял ден, понякога и по няколко пъти, с простичкото желание да се конкурира с частните радиостанции и песните еднодневки (но тази конкуренция явно не се получава). Другата важна стъпка е да се даде възможност в радиото да се настанят изключително „модерни” и „разчупени” кадри. Имената са излишни, но става въпрос за лели, стринки и приятелки от сладките минали години на работа в Министерство на отбраната, където Митко Димитров вероятно е успял да усвои техниките на строяване и сплашване.
В стремежа си да е модерен, директорът на Радио „София” успя да приеме концепцията на предаването „Джинджифил”, което водех аз заедно с Констанца Илиева. Не липсваха трудности да го убедим, че няма как да водим предаване за младежи със съвети как да лекуваме акнето си. Бяхме задължени обаче да приемем присъствието на странна консултантка, която попада в радио за първи път, но задължението за заплатата й беше да ни дава съвети и насоки как да сътворим едно „младежко шоу”. Разговорите между Митко Димитров и въпросната госпожа протичаха с реториката на младежките инициативи през социализма или казано иначе опитваха се да „оцветяват” предаването с предложения, които звучат като извадени от нафталина. В същото време имахме строги забележки и „наказания”, ако си позволим да излъчваме, както казва самият д-р Митко, „странна” музика . Това на негов език означава непозната музика, която той самият никога няма да разбере, тъй като тя е извън поп и фолк интересите му (по-късно цялата музикална база данни на радио „София” беше затрита и заменена с нови хитове).
Радио „София” преди Митко Димитров бе програма, която си беше изградила собствен профил. Често звучеше инди музика в предаването „Фалшименто”, но и в следобедните часове през седмицата, когато се представяха нови имена от независимата сцена. Там беше и любимото на мнозина предаване на колегите Кин Стоянов и Емил Янев „Часът на инфохолиците”. Ако човек е умен и компетентен, не става директор само за да махне с ръка и да съсипе всичко, което много хора са се постарали да постигнат до момента, а по-скоро за да развие вече започнатото и да докаже, че радиото наистина го вълнува и за него има смисъл. Митко Димитров с крайно неориентираните си и недостойни действия направи точно обратното: постара се да затрие най-интересните гласове, за да може на тяхно място да настани кичозни каки, които имат речников запас от 10 думи и основните им обекти на интерес са козметични процедури, мазила и салса инструктори . Тоест персонал, който е верен на шефа.
Друг интересен детайл от съвместната ни работа с Митко Димитров е, че когато започнаха протестите в Българското национално радио, той започна да заплашва колеги, че ако излизат да протестират, щяло да се наложи да ги съкрати . С тази гениална крачка на всяване на страх г-н Димитров успя наистина да спре някои хора да да протестират. Други обаче продължихме да протестираме на оградата и не се разминахме с надзора и наказанието . Д-р Митко Димитров следи крачката на всеки един в своя паноптикум. Той може да се ядоса, ако някой отиде на тоалетна в грешното време, ако някой закъснее за оперативка, ако някой се поболее и не може да дойде на работа или ако някой е направил едно интервю за деня, вместо три. Работата при д-р Митко е като на пазара. Журналистът не е творец и от него не се очаква качество. От него се очаква количество (краставици, домати, интервюта, репортажи). Работата под строгия режим на вожда на радио „София” трябва да бъде основана най-вече на послушание и робуване. Ако някой се осмели да оспори качествата и действията на директора, то той веднага бива наказван като се изисква от него да напише обяснения, извинения и оправдания.
Митко Димитров създаде една програма, изпълнена с некомпетентни хора (поканените от самия него „кадри”), някои от които очевидно за всички не вършат нищо. Една добре охранена дама с проглушителен варненски диалект, друга приятелка от военното министерство, повърхностни плодове на чалга културата и още различни видове послушковци – това е кръжецът на успешния директор Митко Димитров. С набора си на екип и инициативите му със социалистически вкус и облик, д-р Митко навсякъде разказва колко е рейтингово, „модерно” и „разчупено” радиото му. Да, ама не. Радио „София” не се слуша от никой, предаванията са му елементарни, водещите – също, музиката е пластмасова, а всички вътре в програмата, както и самият д-р Митко, живеят с фантазиите, че програмата е лидер на столичните радиостанции и хората я обожават.
Е, трудно е некадърен екип да прави кадърно радио.
Очевидно възможностите на Митко Димитров да създаде смислено радио са оскъдни. Очевидно визията му е вехта и плоска. Очевидно е, че търси не екип от професионалисти, които да се справят с обществените функции на софийското радио, а стари познати и роднини, на които да уреди някой доход. Най-голямата грешка на този човек обаче е, че си служи с методите на диктатурата – сплашване, наказание, предупреждение, с което убива инициативността и удоволствието от работата на колегите, които работят дълго време в радио „София”. Това е тъжно за човек, който е едва на 30 години. Вместо да е отворен към хората и техните собствени позиции и мисли, той иска да ги смачка. Вината за всичките нули на радио „София” и непрестижното място на дъното на таблицата се дължи изцяло на Митко Димитров и слабия му директорски мандат. Също така и на тези, които са го избрали . Той доказа, че няма креативно мислене и живее в отминали години, но освен това доказа и че му липсва достойнство. Последното важи напълно за цялото ръководство на Българското национално радио.