Има ли линия, която един български политик не бива да прекрачва?

Какво ли би могъл да каже Радан Кънев на хората извън жълтите павета и в частност на тези в Кърджалийско? Нещо за съдебната реформа? Все едно на софиянци да им говориш за тютюна. Или би държал сказка за триумфа на свободното предприемачество, за протестантската етика и духа на капитализма? В момента близо половината родопчани са икономически емигранти, най-стабилните доходи са от пенсия, най-сигурните работни места са в държавните структури (без тях регионът съвсем ще опустее), а хората все повече гласуват за този, който обещае да им намери някаква работа. А може би софийският адвокат ще произнесе обвинителна реч срещу „корпорацията ДПС”, благодарение на която хората са на този хал. Би било разбираемо, макар и доста повърхностно. Наивистите от п.к. София 1000 обичат да създават романтични представи, че световната олигархия се състои от собственици на Лафки в „посткомунистическите държави”, каквито не се срещат никъде в „цивилизованите страни”. Нищо чудно да си вярват, че родните лафкаджии са причинили и световната финансова криза…

И все пак по-добре Кънев да беше завъртял този шлагер. Или да беше констатирал, че ДПС си остава авторитарна партия, която няма много общо с официално проповядвания либерализъм. Щеше да прозвучи доста по-умно, отколкото да дърпа чувствителната струна за „дългата ръка на Москва”. Голям залък хапни, голяма дума не казвай! Лидерът на ДСБ обаче е постоянно гладен за изява, дори и на Бъдни вечер, когато поне християндемократите би трябвало да са малко по-смирени. Ето как Кънев коментира в социалните мрежи събитията в ДПС след речта на Ахмед Доган пред новогодишната сбирка на партийния актив и последвалото отстраняване на председателя Лютви Местан, които накараха половин България да се споглежда тревожно:

„ Доброто ченге и лошото ченге в балканска версия: Съветското ченге и Турското ченге. Пошъл мафиотски театър… и гавра със семейната традиция на милиони българи. Извинете, но днес е Бъдни вечер. Очакваме Рождество и Дядо Коледа, Авакум Захов не е добре дошъл у дома. Уведомете ме как е протекло криминалето, но след Стефановден…”.

Разбира се, авторът не се смути от забележки на свои Фейсбук приятели, които му пожелаха чисти мисли за здраве, доброта и благоденствие или се зачудиха как е възможно на този светъл празник да плюеш и мразиш . Кънев вече беше наминал през телевизионни студия, където беше окачествил действията на Доган като „една пиянска реч”, но без да влиза в спор по същество с тезите му. А те са следните:

*Финансовата криза прераства в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред;

*Симптомите на политическата криза започват с криза на толерантността, а тя създава условия за събуждане на различни национализми;

*Евросъюзът действа инерциално – не знае какво да прави или ако прави нещо, то е формално. Превръща се във формална суперобщност, а на всичкото отгоре няма необходимия за развитието си инвестиционен ресурс;

*Непоправимо е разклатен еднополюсният модел на света с категоричната доминация на САЩ. Русия се завръща като фактор;

*В нашия регион освен Русия и Турция иска да намери новото си място в световния ред, което може да породи сложни взаимоотношения и кризи, защото Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства;

*В такава ситуация всеки се стреми да търси своя пета или шеста колона. Подобна игра може да донесе политическо бедствие.

*ДПС не трябва да бъде нито пета, нито шеста колона…

Коя от констатациите е невярна? И кое е в състояние да обори с аргументи видният български политик Радан Кънев? Ако точно той не беше автор на репликата за „пиянската реч”, доста хора биха се замислили дали не е някой, който твърде се е напушил.

Още по-смущаваща липса на адекватност струи от втората част на коментара на Кънев. Ако случилото се не било резултат от въздействието на чашката, твърди лидерът на ДСБ, това означавало, че ДПС се връща към корените си на „кадесарска съветска формация – нещо, което руските служби са имплантирали в България и което обслужва руската политика на старите служби и на мафията”. Тезата за Русия като корен на всички злини и универсално обяснение за всякакви неволи тутакси беше подета от привържениците на ДСБ и от елитни представители на софийското „гражданско общество”. Тези хора си имат канален ред за това. Но подобни изказвания стигат не само до онези, на които искаш да се харесаш.

Вече свикнахме, уви, да четем какво ли не из форуми и социални мрежи. Дори администраторите им отдавна не съобразяват, че редица писания и излияния могат да засегнат чувства на хора от различни религии и етноси и дори да предизвикат определени настроения и реакции сред тях. Дано тепърва да не берем плодовете им. Непростимо е обаче, когато политици задават подобен тон. Един популярен персонаж от форумите – Стефан Д-р Чолаковъ, например е в състояние да обясни всичко, което се случва, с конспирация на израелските тайни служби. Но той поне не търси политическа изгода от виденията си. Пита се с какво са по-различни хората на Радан Кънев, които зад всеки ъгъл са способни да провидят сянката на КГБ? Освен по това, че са представени в Народното събрание и имат достъп до най-високата трибуна. Проблемът въобще не опира до свободата на словото, нито до свободния полет на мисълта. А до елементарното съобразяване и чувство за мярка, че подобно говорене по повод на случващото се в ДПС отваря у част от българските мюсюлмани съвсем различни пластове , които отиват много по-далеч от спомените за комунизма, Съветския съюз, КГБ, ДС, възродителния процес и пр .

Монетата има и обратна страна. Вижте няколко изказвания от форума на кърджалийското електронно издание 24rodopi.com, което проследи в детайли кризата в ДПС (правописът е автентичен):

„При една война, Местан към кого ще да е”;

„НИЕ СМЕ ТУРЦИ, АКО СТАНЕ НАПЕЧЕНО КОЙ ЩЕ НИ СПАСИ, ТУРЦИЯ ИЛИ РУСЛАР, ЕТО НАПРАВИХМЕ СИ СМЕТКАТА- ЩЕ РАБОТИМ ЗА ТУРЦИЯ”;

„Каузата за която беше създадено ДПС отдавна не е на дневен ред. ДПС спря да съществува като партия на турците още през 1994 година… и от Догановата и от Местановата страна всички са боклуци..Били се борели за моите права и свободи ай сиктир цялото ръководство на партията..предатели на турците в българия, нищо друго не сте”;

„ТОВА Е КЪРЖАЛИ НЕ Е РАЗГРАТ, СИЛИСТРА, ДА НИ ОПРАВЛЯВАТ ТЕ, ДАЖЕ НЕ МОГАТ ДА ПРИКАЗВАТ ТУРСКИ…”;

„Ne sme ot ruska krav, nie sme turtsi i shte badem s turskata strana”.

Точно такива реакции ли искаха да подсилят демократите за силна (!?) България? Или просто така се получи? Умното куче не лае в мъглата, гласи проверена народна мъдрост. За щастие преобладаващите мнения във форумите на кърджалийските медии не са такива. Но цитираните са доста отчетлива част…

Доста хора погледнаха на ситуацията и откъм смешната й страна. Така се роди лафът „Да познаем от три пъти, ако стане напечено, Радан Кънев в кое посолство ще бяга?”. А също и „Кога ще е коледното парти в ДСБ?” с намек към номинирания за почетен председател на ДСБ Иван Костов също да вземе нещата в свои ръце по примера на Доган. За разлика от Кънев Костов има своите успехи в Кърджалийско. На местните избори през 1999 г. негови кандидати спечелиха кметските места в Кърджали и в Кирково. Дали е успял, без да се опре и на помощта на хора, работили за специалните служби, как мислите?

Лидерът на ДСБ има всички основания да бъде изнервен и да се бори за внимание. Друг е въпросът, дали съществува линия, която един български политик не бива да прекрачва, каквито и цели да преследва. Събитията в ДПС рязко отклониха вниманието от Раданините вълнения, свързани с бламирането на т.нар. „съдебна реформа”, последвано от оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов, заявленията на самия Кънев, че минава в опозиция и отказа на останалите партийни шефове от Реформаторския блок да го последват. В продължение на близо месец авторът на предизборното обещание, че „няма да подкрепя правителство, в което Борисов е премиер”, умело занимава публиката с високопарни „реформаторски” лозунги и морализаторски пози. Кънев има нужда да върти тази плоча колкото се може по-дълго, за да прикрие своя личен провал. И този на партията си . Изведнъж обаче цялото внимание е приковано от драмата в ДПС, а един от най-необичаните (меко казано) политици – Ахмед Доган, започва даже да трупа симпатии. Дневният ред в държавата вече е друг и не се задава от партия, за която е проблематично самостоятелното преминаване на 4-процентовата бариера. Усетил, че инициативата му се изплъзва, Кънев прибягва до изпитан метод – да нагнетява напрежение. ДСБ се хваща за комунизма-ДС-Москва, както удавник се хваща за сламка. В момент, в който обществото има нужда от обратното – преди всичко от спокойствие, от повече време за осмисляне на достатъчно тревожните процеси в България и около нея. А също така и от държавници с премерени и хладнокръвни, а не истерични, камо ли инфантилни реакции.

На предвожданата от Радан Кънев партия не може да й се отрече забележителното умение да вдига шум в децибели, обратнопропорционални на обществената й тежест. С помощта на различни групи за въздействие върху общественото мнение ДСБ на моменти дори създаваше впечатлението, че държи политическата инициатива в страната. От няколко седмици партията е в странното положение да се представя като опозиционна, въпреки че нейни кадри остават по високите етажи в управлението. Опозиционният патос на Кънев беше споделен от неколцина депутати и регионални функционери, но на постовете си остават министър, зам.-министри, областен управител, председател на КЕВР, шеф на военния холдинг „Терем”, дузина високопоставени чиновници и цяла агитка в системата на дипломацията. ДСБ все още е член на поне формално съществуващия Реформаторски блок, който е значима част от управляващата коалиция. На парламентарните избори през 2014 г. десният съюз в състав от 6 партии беше подкрепен от 8,8% от гласувалите (4,4% от всички избиратели), срещу което получи точно половината министерски кресла – 7 от 14. Видни функционери и симпатизанти на блока, особено от ДСБ, често се отнасят пренебрежително и надменно към мнозинството от хората в страната, изживявайки се като недооценен елит, който незаслужено е роден в неточното време на неточното място. В обичайната им лексика са понятия като „материал” и „популация”, с които характеризират останалите 95,6%, обитаващи „територията”.

Преди година Радан Кънев беше споделил във Фейсбук, че се чувства поласкан и окуражен от думите на стар приятел, когото срещнал случайно. „Гъз, ти си наш’то знаме”, гласял комплиментът. Въпреки скромните си политически постижения лидерът на ДСБ дава всичко, на което е способен, за да задържи високото звание, с което го удостояват софийски кръжоци. Същите впрочем са забелязани от един руски писател в България още преди 93 години. Лев Любимов е човек с изключително спорна биография. Но едно негово описание до ден днешен тегне като воденичен камък върху „висшето българско общество” също като разказите за онези истински софиянци, които затискат киселото си зеле с жълто паве: „Това общество се състоеше от семействата, чиито деди и прадеди са се издигнали при турците и покрай тях са завладели главните богатства на страната; то презираше онези българи, които нямат подобни предци и не полагат старания във всичко да заприличат на чужденци . В салоните на това общество, препълнени с всевъзможни вехтории, купени ангро във Виена или в Берлин, цареше горделивост и високомерие, намирисващи на най-затънтен провинциализъм” .

В днешно време подобни маниери събуждат както насмешка, така и тревога. Защото провинциализмът се асоциира не само с претенциите на бившия барман да прави изкуство от кича в салона на поредния си хотел. А и със стремеж за служба при някоя велика сила или империя в ролята на „просветена” местна администрация.