Знаковият за българското самосъзнание и национална идентичност роман „Под Игото” излиза на 6liokaivca по повод 24 май, стана ясно в понеделник. Новината за това взриви общественото мнение, провокирайки остри коментари и противопоставяния.
Мотивите на издателството за нестандартната инициатива са да покаже, че „употребата на шльокавица е реална заплаха за грамотността на българите, за езика ни и за българската култура.” Провокацията с „Под Игото” ще спаси българския език”, смятат още от там. Интересно как?
Хората ползващи 6liokavica, маймуница, кирливица - както щете я наречете, няма да спрат да пишат на нея. Те няма да си купят Pod igoto, а ако имат „Под игото”, едва ли са го чели, и едва ли издаването му по този начин ще ги накара да изпитат вина. Напротив, ще видят в това повод за шеги и забава, докато масовите реакции са на възмущение и омерзение.
Търсеният ефект няма да е нито възпитателен, нито е уместен. Закъснели са акциите срещу шльокавицата с години, вече не е на мода и не представлява интерес. Времето, когато беше нещо атрактивно ползването й в общуването във виртуални платформи, есемесите и чат форумите през 90-те, отмина. Разбира се, ползването на латиница е неизбежно - в дигиталните устройства, които нямат кирилица, тя е единствена опция. Много мобилни приложения са на английски, смс-те ще продължат да се пишат от мнозина на шльокавица поради технически ограничения и омаскаряването на „Под игото” няма как да спре това. Нито има отношение към него. Има отношение единствено към чувствителната струна у българина за родова памет и национализъм. Две понятия, които не са негативни, какъвто характер им се вменява, стига да не са свързани с патологични прояви.
Писането на български с латински букви, вече дори в социалната мрежа не се толерира. На хората им е писнало, нечетивно е. И се наблюдава една всеобща нетърпимост на потребителите към този род писане, което се явява естествен коректив. Така че нищо не налага такива саботиращи българската писменост и памет действия. Защото Под игото е „икона” на българщината и историческата памет. Поругаването й ведно с писмеността ни, я прави жалка, губи се респекта към този амвон на литературата. Създава се усещането, че с лекота можем да се надсмиваме над всичко, което е някаква културна ценност, че то не е недосегаемо.
Цялата лежерна иронизация на шлоьокавицата с този акт е подплатена от привидно добра кауза – за всяка закупена книга, други две български книги ще бъдат дарявани на училища, читалища и библиотеки в цялата страна. Имало и друга хубава идея, обясняват защитници във Фейсбук. Така хората щели да разберат, че въпросното издателство предлага книги от български автори и щели да се затичат да си купуват. Значи, ако имате нужда някой да вдигне шум с поругаване на исторически архетип, за да се сетите, че има българска литература и да проявите интерес към нея, to ti si mnoo zle, brat. Ако толкова му се иска на някого да си купи евтина българска книга или да дари някъде – правят се панаири на книгата 2-3 пъти годишно, където се продават промоционално доста добри творби, а много и „за без пари”. Там може буквално да се пазарува на килограм и четящите хора правят именно това. Не че не купуват и през останалото време – те нямат нужда от подобни „стимули”. А този, който не чете, няма да бъде провокиран да започне. Но дори човек да пожелае да купи „книгата” воден от най-позитивни разбирания на този акт, цената от 10 лв. не е мотивираща.
Въпросът е какво ще прави с Рod igoto, ако го вземе – в този вид става само за подпалки и да си увие стъкления сервиз. Никой не би сложил това на лавицата си. Неуважително е – към литературата, към писмеността, към паметта ни, към себе си. Но за пълнеж на камината става, или за майтап, който да показваме като маймуна в зоопарк. Ето как един архетип може да бъде изгорен с лека ръка – в камината или в ментален план. А след това остава само чувството на празнота. Невиждането на проблем в това показва тъпоумие и отказ да се мисли.
Вече се наблюдават и първите притеснителни резултати. Преобладаващите реакции в социалната мрежа не са възмущение към маймуницата, а обратното- тя се възражда! Възмущението е към инициативата. А всеки втори коментар по темата е на шльокавица, като част от иронизирането на случващото се. И това се мултиплицира и разпространява с мълниеносна скорост, добивайки форма на мода. С този акт се унищожава усещането за сакралност и неприкосновеност на иконите на словото и българщината, какъвто е романът „Под игото”. С този акт се демонстрира, че това може да се прави, ей така, без последствия. То е същото като да отвориш учебник по музика и да видиш песен с текст: „Я елате пиленца при батко, да ви гепса сладко, сладко”. Или да отовриш учебник по английски, а там да изучават... Биг Брадър.
У по-незрелите, у подрастващите това може единствено да отключи вълна за връщането на модата на шльокавицата. Poradi 6to se srami6 da se nareche6 balgarin, urode? Поради що се гавриш с едно от най-великите си постижения и принос към света - Кирилицата? Дядо Вазов, ако можеше да види какво се случва с рожбата му, сигурно щеше да си каже: Защо се бия за вас, я си стойте под робство, да ви превъзпитават…
Проблем има не с шльокавицата, а с грамотността на подрастващите и качеството на образованието. А той няма да се реши с издаване на „Под игото” в гротескна версия, а с реални мерки и промени в образователната система.
Демокрацията ни взела. Не, демокрацията ни даде – Издислав, zdr, ko prai6 вече и на роман, и банани. И хората се върнаха към дърветата. Айзък Азимов беше казал, че изначално е грешка, че са слезли от там.
Някога хората търкали дърво, за да получат свещения огън, оръдието на прогреса. Днес цивилизованите им наследници търкат монети в картон, за да получат...дърво. И издават Pod igoto. При толкова завоевания и робства най-тежко май ще се окаже...българското.
Честит 24 май.