Снимка: Антоанета Киселинчева
Кошка бросила котят?
Это Путин виноват.
От тебя ушла жена?
Это Путина вина.
Има хора, по света и у нас, които само при споменаване името на руския президент изпадат в трудно контролирана истерия. Напорът на чувствата при тях е толкова силен, че човек трябва да положи върховни волеви усилия, за да разбере какво се опитват да му кажат. В крайна сметка от всички несвързани словеса, които изричат, от калния поток на съзнанието, в който са се превърнали мозъците им, успяваш да схванеш едно – на този свят съществува едно абсолютно зло и неговата персонификация се нарича Владимир Путин. Това е един толкова лош, и същевременно толкова могъщ човек, че е в състояние не само да промени геополитическата ситуация в такава нежна държава като България, но и да спре движението на Земята и да накара Слънцето да се върти около нея. Ето така, по един парадоксален начин, най-върлите критици на Владимир Владимирович се превръщат в неговите най-прекрасни PR агенти. Защото образът, който те ваят с такова настървение, е на човек, който може всичко. В съвсем буквалния смисъл на думата.
Излизането на Великобритания от ЕС накара тези парадоксални персонажи отново да се вживеят в любимата си шизофренна роля на критици и едновременно с това на пропагандатори на Путиновата мощ. Според техните анализи именно руският президент е този, който лично е убедил над 17 милиона британски граждани, или поне по-голямата част от тях, да кажат „не“ на ЕС. Нещо повече, продължават по-напредничавите анализатори на този факт, няма да е далеч моментът, когато въпросните над 17 милиона британци, или поне по-голямата част от тях, ще поискат да станат членове на Евразийския съюз. Това ще бъде естественият резултат от мощта на Путин, чиито възможности някои късогледи политици не искат да признаят. Според тези конспиролози има моменти, в които Владимир Владимирович леко загърбва големите световни дела и се забавлява с по-дребни поразии, които обаче пак показват колко слаби са западните държави в сравнение с неговите умения. Крайно русофобски настроените анализатори са убедени, че безредиците по време на настоящото Европейско първенство по футбол, при които пострадаха десетки фенове, се дължат именно на козните на руския президент. Тези хора снизходително ни обясняват на нас неспособните да разберем тези процеси, че пристигналите във Франция руснаци само се представят за запалянковци, а всъщност са отлично тренирани спецназовци. Как иначе да си обясним факта, че така безапелационно феновете на „Сборная“ натръшкаха почитателите на другите отбори?
Това, разбира се, са дребни закачки от страна на Путин. Той ги извършва ей-така, за да не излиза от форма. Истинската му стихия са животрептущите световни процеси. Конспиролозите-русофоби са 100 процента сигурни, че настоящите мигрантски потоци, заливащи Европа, се направляват от вещата ръка на Владимир Владимирович. Със своите удари в Сирия той направи така, твърдят тези автори, че десетки хиляди хора да напуснат родните си места и да се насочат към Европа. Доколко именно ударите на руската авиация са наводнили нашия континент с мигранти е доста спорно. Безспорно е обаче, че мигрантската криза заля Европа много преди руските самолети да започнат да се разправят с частите както на „умерената“, така и на „неумерената“ сирийска опозиция.
Правителството в Москва несъмнено разполага с професионални PR-служби. Дори и те обаче не могат да направят толкова много за утвърждаване образа на всемогъщия Путин, колкото правят критиците му. Оказва се, че той е в състояние както да манипулира избирателите в Холандия, които на референдум наскоро гласуваха срещу споразумението за асоцииране на ЕС и Украйна, така и да разбърква по такъв начин украинската икономика, че хората в страната да бъдат настроени срещу „светлите и безкористни“ евроатлантици в Киев. Понякога се чудя дали пък кремълските имиджмейкъри не плащат на конспиролозите-русофоби, за да изкарват Путин толкова могъщ. После обаче си казвам: не, никой не им плаща на русофобите, просто са си глупави.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto